Изкуственият интелект несъмнено предлага възможности, но крие и рискове, заяви днес вицепремиерът и министър на външните работи Мария Габриел на брифинг за български медии в Ню Йорк.
Тя обсъди вчера тази тема на среща с държавния секретар на САЩ Антъни Блинкън, външните министри на Великобритания Джеймс Клевърли и на Сингапур Вивиан Балакришнан, заместник-министъра на външните работи на Кения Корир Сингоей, държавния секретар за дигитализация на Испания Карме Артигас и зам.-генералния секретар на ОИСР Улрик Кнудсен.
Габриел припомни казаното вчера от генералния секретар на ООН Антониу Гутериш, че са изпълнени едва 15 процента от заложените Цели за устойчиво развитие до 2030 г. и отбеляза, че изкуственият интелект би могъл да бъде полезен в някои от тези цели, в това число в медицината, земеделието, за енергетиката. „Несъмнено изкуственият интелект е свързан с възможности. Той обаче крие много рискове“, в това число за правата на човека и за неприкосновеността на личния живот.
По думите ѝ „най-важното е, че се откроява ролята на България като регионален иновационен хъб“. „Това е начинът – чрез привличане на таланти, чрез приложения в изкуствения интелект, които обаче носят реална, добавена стойност и за икономика, и за работни места, и за привличане на инвестиции“, добави Габриел.
Тя изтъкна, че трябва да се гарантира, че работата с изкуствения интелект ще означава неприкосновеност на личния живот и защита на човешките права, а не загуба на работни места. В противен случай ще бъде много трудно да се изгради доверие в изкуствения интелект, допълни Габриел.
Освен за изкуствения интелект, тя участва и в дискусията с външните министри на ЕС, на която са били обсъдени две основни теми – ситуацията в Нигер и подкрепата за Украйна. България е изразила желанието си да бъде участник в три от работните групи по 10-те точки за мир на украинския президент Володимир Зеленски – енергийна сигурност, продоволствена сигурност и околна среда.
Габриел участва и в министерска среща в ООН, организирана от ЕС, Саудитска Арабия и Лигата на арабските държави и в сътрудничество с Йордания и Египет, на която бе обсъдена подготовката на всеобхватен „Пакет в подкрепа на мира“. Целта е пакетът да бъде активиран в момента, в който се постигне мир в региона на Близкия изток.
По думите ѝ именно в това се състои различният подход в Близкоизточния мирен процес – първо двете страни трябва да сключат мир, а след това ще се реализират конкретни проекти, които да гарантират, че този мир е устойчив. Освен това е важен и съставът на участниците в този план. „Вече не е само Европейският съюз, не са само Съединените щати или само една част от арабските държави, които участват. Много силен регионален подход и междувременно глобални усилия“, каза Мария Габриел. Тя обаче изтъкна, че този план не цели да замени предприетите досега политически усилия за постигане на мир между израелци и палестинци.
