site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 11 септември в историята

11 септември 2023 понеделник, 38-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва деня на преп. Теодора Александрийска.

На този ден в България:

1950 - Министерският съвет приема Постановление 2464, с което предоставя помещението на Софийската духовна семинария на Министерството на народната просвета за преустройството му в Централен дворец "Септемврийче" (дн. Национален дворец на децата). Централният дворец на децата е създаден с Решение 1 от 4 март 1949 г. на Министерския съвет. Официално е открит през септември 1951 г. През 1990 г. с Решение 79 от 14 април 1990 г. сградата се връща на Софийската духовна семинария, а Дворецът на децата се премества на бул. "Александър Стамболийски" 191, където се помещава и до днес. Със заповед РД 14-138 от 10 декември 1996 г. на министъра на образованието науката и технологиите, проф. Илчо Димитров, Централният дворец на децата се преобразува в Национален дворец на децата.

1971 - България установява дипломатически отношения с Малта.

1992 - България установява дипломатически отношения с Узбекистан.

1999 - В градинката до Националния дворец на културата в София е открит паметник на жертвите на комунизма. Идеята за паметника възниква в началото на 90-те години. През 1994 г. е основан фонд за набиране на средства, а на 4 октомври 1997 г. е направена първата копка. Паметникът е по проект на архитектите Атанас Тодоров и Димитър Кръстев и се състои от параклис и мемориална стена. Ветрилообразната стена е дълга 50 м и висока в средата 2.80 м. Тя е изградена от стоманобетонна конструкция покрита с черен мрамор, като в централната част на стената е вграден кръст. От едната страна на стената са изписани имената на 7526 убити, а от другата страна - всички лобни места. В средата има послание към българския народ.

2000 - Дипломатическите отношения между България и Сан Марино, установени на 15 декември 1969 г. с ранг на генерални консулства, са издигнати в ранг на посолства.

2002 - В Русе е учредена първата в България Регионална занаятчийска камара от 85 майстори - представители от всички браншове.

2002 - В Ню Йорк, САЩ, президентът на България Георги Първанов председателства специалното открито заседание на Съвета за сигурност на ООН. С минута мълчание е почетена паметта на загиналите от терористичните атентати на 11 септември 2001 г. в Ню Йорк и Вашингтон.

2003 - Село Сърница, община Велинград, е обявено за град с решение на Министерския съвет.

2005 - Патриархът на Българската православна църква Максим и Волгоградският митрополит Герман полагат в храма "Свето Рождество Христово" в град Шипка частица от мощите на свети Александър Невски, вградена в икона на светеца. Светинята е донесена от руския духовник. Мощите на Александър Невски се намират в храма Александро-Невска лавра в Санкт Петербург, Русия.

2006 - Българската фармацевтична фирма "Химакс Фарма" ЕООД съобщава, че е разработила нова, бързоразтворима форма без аналог в света на най-употребяваното лекарство срещу болка и температура, с международно непатентно наименование metamizole sodium (популярно като "аналгин"). Новият продукт е с търговско наименование "Диалгин", е под формата на прах за перорален разтвор и представлява иновационна алтернатива на досегашните таблетни форми и ампули. Това е и първата пероралната форма на metamizole, която има дозировка от 1000 мг, освен от 500 мг.

2012 - В склад на завод "Арсенал" избухва взрив, който предизвиква пожар и складът е разрушен. Причината е самозапалване на полуготова продукция - нитроцелулоза, която била в процес на сушене. При инцидента няма пострадали.

2013 - Прокуратурата прекратява делото за убийството на българския писател, журналист и дисидент Георги Марков, поради изтекла давност. На 11 септември 1978 г. в лондонската болница "Сейн Джеймс" Георги Марков умира от отравяне на кръвта. Няколко дни по-рано е прободен в бедрото с чадър от пешеходец. При аутопсията в крака му е открита миниатюрна капсула с рицин. Убийството остава в историята като "българския чадър". Първото съдебно разследване започва след 1989 г. и е закрито през 1993 г. Подновено е през 1995 г.

2017 - С 20 гласа "за" и 5 "против" Висшият съдебен съвет (ВСС) избира Георги Чолаков за председател на Върховния административен съд. Георги Чолаков е номиниран от 79 съдии. Той има над 25 години общ юридически стаж, от които над 10 години като съдия.

2018 - Министърът на икономиката Емил Караниколов връчва сертификат за инвестиция клас "А" на "САРК България" АД. Размерът на инвестицията възлиза на 17 млн. лв., като ще бъдат открити 40 нови работни места. Проектът "Производство на медни проводници" на дружеството има за цел да изгради завод в България, в който да се произвеждат електрически кабели, основно за автомобилната промишленост, както и специални проводници, които имат широка употреба в авиационната и отбранителната индустрии.

2019 - Министерският съвет приема Национална програма за контрол на замърсяването на въздуха 2020-2030 г. С приемането и прилагането на програмата се цели постигане на определените за страната с Директива (ЕС) 2016/2284 намаления на емисиите на серен диоксид, азотни оксиди, неметанови летливи органични съединения, амоняк и фини прахови частици за периода от 2020 г. до 2029 г. и след 2030 г. В програмата са предвидени мерки в секторите, които са по-значими източници на емисии в атмосферния въздух, като селско стопанство, автомобилен транспорт и битово отопление.

2020 - В Парка на възрожденците в Русе се открива паметник на Васил Левски. За изграждането на монумента в началото на 2019 г. е организирана дарителска кампания от инициативен комитет. Паметникът е висок 4,20 метра с постамента и е дело на русенския скулптор Даниел Кънчев.

2021 - В панорамата "Плевенска епопея 1877 година" в Плевен президентът Румен Радев връчва Почетния знак на държавния глава на отговорните за построяването на историческия паметник - кмета в периода 1971-1979 г. Андрей Романов и двамата проектанти арх. Иво Петров и арх. Пламена Цачева. Тържественото откриване на Панорамата е на 10 декември 1977 г. в деня на 100-годишнината от освобождението на Плевен от османско иго.
         
На този ден по света:

1873 - В Санкт Петербург, Русия, са запалени първите в света електрически фенери, които заменят използваните дотогава керосинови лампи. Експериментът е осъществен от руския електротехник Александър Лодигин, който година по-рано (1872) изобретява и лампата с нажежаема жичка.

1922 - Обявен е британският протекторат върху Палестина, утвърден с мандат от Обществото на народите през юли 1922 г. По време на Първата световна война (1914-1918) Палестина е окупирана от британски войски. На 2 ноември 1917 г. министърът на външните работи на Великобритания лорд Артър Джеймс Балфур публикува т. нар. Декларация на Балфур за създаването на еврейска държава в Палестина. На 29 ноември 1947 г. Общото събрание на ООН приема резолюция 181 за премахване на британския протекторат над Палестина и за разделянето й на две държави - еврейска и арабска. На 14 май 1948 г. е провъзгласено създаването на Държавата Израел.

1927 - На южния бряг на полуостров Крим е регистрирано земетресение с магнитуд 8 степен по скалата на Рихтер. Епицентърът на труса е под морското дъно, на 30 км южно от гр. Ялта, в акваторията на Черно море на дълбочина 17 км. Над морето край Севастопол се появяват огромни стълбове огън и дим, причинени от залпово изхвърляне и самозапалване на газ метан от морското дъно. През нощта и през целия следващ ден са регистрирани 27 труса. Засегнати са градовете по южното крайбрежие на територията от Севастопол до Феодосия, в които има много разрушения. Загиват 12 души, над 80 са ранени. 

1961 - Основан е Световният фонд за дивата природа (WWF) с откриването на първия офис на организацията в Морже, Швейцария.

1973 - Военен преврат в Чили, извършен от армията, начело с ген. Аугусто Пиночет. Правителството е свалено, президентът Салвадор Алиенде е убит. В страната е въведено военно положение. Военната хунта установява диктатура. Конституцията е суспендирана, забранeни са всички партии, влизащи в Блока на народното единство, разпуснат е парламентът. По "политически причини" са арестувани над 100 000 души, около 30 000 са екзекутирани, 2500 са безследно изчезнали. Около 1 млн. чилийци напускат страната. Аугусто Пиночет е президент на Чили от 13 септември 1973 г. до 11 март 1990 г. и командващ  сухопътните сили на Чили от септември 1973 г. до 10 март 1998 г.

1973 - В Багдад, Ирак, излиза бр.1 на в. "Тарик аш Шааб" ("Народен път"), орган на Иракската комунистическа партия. Ежедневникът е закрит от властите през есента на 1979 г. До 2003 г. се печата в чужбина и в Ирак се разпространява нелегално. След падането на режима на Саддам Хюсеин започва отново да излиза в Багдад.

1997 - В Шотландия във Великобритания е произведен референдум за самоуправление, на който е одобрено създаването на автономен парламент - 74,3 процента от избирателите гласуват "за".

1998 - В САЩ Юридическата комисия към Камарата на представителите, долна камара на Конгреса (парламента), одобрява процедура за освобождаването от длъжност на президента Бил Клинтън. На 7 януари 1999 г. в Сената, горната камара на Конгреса (парламента), започва съдебен процес за освобождаването му от длъжност. На 12 февруари 1999 г. Сенатът го оправдава и по двете обвинения - лъжесвидетелство под клетва за аферата "Моникагейт" и опит да възпрепятства правосъдието. Бил Клинтън е президент на САЩ до 20 януари 2001 г.

2001 - В САЩ в Ню Йорк, Вашингтон и край град Шанксвил в щата Пенсилвания са извършени четири координирани терористични атаки, извършени от последователи на международната терористична организация "Ал Каида", ръководена от саудитския милиардер Осама бин Ладен. Терористи камикадзета отвличат четири пътнически самолета на авиокомпаниите "Американ еърлайнс" и "Юнайтед еърлайнс", като два от тях се врязват в небостъргачите на Световния търговски център в Ню Йорк, третият - в сградата на Пентагона във Вашингтон, а четвъртият се разбива край град Шанксвил в щата Пенсилвания. Първият самолет на авиокомпанията "Американ еърлайнс", изпълняващ полет 11 от Бостън до Лос Анджелис, се врязва в Северната кула на Световния търговски център в 8:46 часа местно време. Северната кула, обхваната от пожар, причинен от сблъсъка със самолета, рухва в 10:28 часа местно време. Вторият самолет на авиокомпанията "Юнайтед еърлайнс", изпълняващ полет 175 от Бостън за Лос Анджелис, се врязва в Южната кула на Световния търговски център в 9:03 часа местно време, която рухва в 9:59 часа местно време. В 9:37 часа местно време самолет на "Американ еърлайнс", изпълняващ полет 77 от Вашингтон до Лос Анджелис, се врязва в сградата на Пентагона във Вашингтон, при което загиват всичките 64 души на борда и 126 души, намиращи се в сградата. В 10:03 часа местно време самолет на "Юнайтед еърлайнс", изпълняващ полет 93 от Нюарк до Сан Франциско, се разбива край Шанксвил в щата Пенсилвания, след като пътниците се разбунтуват срещу похитилите го терористи и осуетяват намеренията им. Общо при четирите атентата загиват 2966 души и над 6000 са ранени.

2002 - Съдът за държавна сигурност на Турция решава съдебното досие на лидера на проислямската Партия на благоденствието Неджметтин Ербакан да бъде заличено. Партията на благоденствието е забранена през 1998 г., а лидерът й осъден на 1 година и 26 дни затвор заради свое публично изказване.

2006 - Кралят на Тонга - 88-годишният Тауфа'ахау Тупоу Четвърти, умира след 41-годишно управление на островната държава. Той е един от най-дълго управлявалите монарси в съвременната история. Кралската фамилия управлява Тонга с абсолютна, почти феодална власт, откакто племената от над 170 полинезийски острова се обединяват в единно кралство през 1845 г.

2007 - Парламентът на Венецуела одобрява на второ четене промени на конституцията, предложени от президента Уго Чавес, за прилагане на "социалистически модел". Според промените президентът може да бъде избиран неограничен брой пъти, засилва се контролът на държавата върху икономиката, отменя се независимостта на централната банка и въоръжените сили се политизират.

2012 - В гр. Сана в Йемен е извършен атентат с кола бомба срещу кортежа на министъра на отбраната ген.-майор Мухамад Насир Ахмад. Един от автомобилите в кортежа се взривява. Загиват 13 души, министърът на отбраната оцелява. Никой не поема отговорност за атентата.

2014 - В заключителна декларация на среща в Джеда, Саудитска Арабия, посветена на борбата с тероризма и борбата срещу джихадистите от ислямистката групировка "Ислямска държава" в Ирак и Сирия, министрите на външните работи на 10 арабски страни в присъствието на държавния секретар на САЩ Джон Кери "заявяват споделения си ангажимент да са единни срещу заплахата, която създава за региона и света тероризмът във всичките си форми, включително т.нар. Ислямска държава". Арабските страни са Саудитска Арабия, Бахрейн, Обединените арабски емирства, Кувейт, Катар, Оман, Египет, Ирак, Йордания, Ливан. 

2015 - Общото събрание на ООН одобрява с огромно мнозинство резолюция, която позволява на Палестина да издигне своето знаме пред централата на ООН в Ню Йорк, САЩ. Приемането на резолюцията е символична стъпка в стремежа на палестинците към държава. В подкрепа на резолюцията гласуват 119 от 193 страни членки на ООН, против са 8 държави, сред които Израел и САЩ, а 45 се въздържат, включително повечето от страните от Европейския съюз.

2016 - Близо 800 000 души се включват в демонстрации в Каталуния по случай Националния ден на автономната област. В проявите за първи път участва председателят на правителството на Каталуния Карлес Пучдемон. Демонстрациите се провеждат едновременно в пет населени места в областта. Проявите в Барселона символизират свободата, в Лерида - териториалния баланс, в Тарагона - прогреса, в Сал - социалната справедливост, в Берга - култура. Много от събралите скандират "Независимост" и носят със себе си естелада - неофициалния флаг на Каталуния, който е символ на поддръжниците на независимостта на областта. Според полицията само в Барселона са се събрали около 540 000 души.

2018 - Губернаторът на американския щат Калифорния Джери Браун ратифицира приет от щатския Конгрес закон, с който Калифорния се ангажира до 2045 г. да премине изцяло към възобновяеми източници на електроенергия, без никакви емисии парникови газове. Щатът Калифорния е петата по големина световна икономика. Съгласно новия закон до 2025 г. най-малко 50 процента от използваната в щата електроенергия трябва да бъде от възобновяеми енергийни източници - слънчеви, ветрени, геотермални или хидроелектростанции, до 2030 г. - 60 процента, а до 2045 г. този показател трябва да достигне 100 процента. Подобен закон вече е приет от властите на щата Хавай.

2019 - В Чехия Музеят за ромска култура съобщава, че археолози са открили масов гроб в бивш нацистки концлагер. Останки на възрастни роми и ромски деца, датиращи от 1943 г., са намерени в концлагера Лети, в който са били затваряни роми по времето на Втората световна война (1939-1945). Концлагерът Лети е създаден през 1940 г. по време на окупацията на чешката територия и действа в продължение на три години. Над триста членове на ромската общност загиват вследствие на нечовешките условия в лагера, а стотици други са депортирани по-късно в Аушвиц, където са убити.

2021 - В Перу основателят и исторически лидер на перуанската маоистка организация "Сендеро луминосо" ("Сияйна пътека") Абимаел Гусман умира на 86-годишна възраст в затвора, където излежава доживотна присъда. Бившият бунтовнически лидер и други ръководители на "Сендеро луминосо" са арестувани в Лима през 1992 г. по време на президентството на Алберто Фухимори (1990-2000), който предприема жестоки репресии срещу движението. Бившият професор по философия Абимаел Гусман е отговорен за един от най-кръвопролитните конфликти в Латинска Америка, който разтърсва страната между 1980 и 2000 г. и в който са загинали или са изчезнали повече от 70 000 души. Жестокостта на движението му печели прозвището "Пол Пот на Андите".

2022 - В източен район на Папуа-Нова Гвинея е регистрирано земетресение с магнитуд 7,6 по скалата на Рихтер на дълбочина 80 км под земната повърхност. Според Геологическия институт на САЩ трусът е станал в 9:46 чasa местно време с епицентър на 67 км източно от град Кайнанту, а огнището е на дълбочина 61 км. Няма данни за пострадали хора и материални щети.
           
Родени на този ден българи:

проф. Петър Петков, биолог и писател (1890-1972).
Асистент по зоология във Физико-математическия факултет на Софийския униврерситет "Св. Климент Oхридски" (1918-1925). Един от основателите на Агрономическия факултет в СУ "Св. Климент Охридски" (1921) и преподавател в него. Печатал е във в. "Литературен глас", в. "Съвременник", "Вестник на вестниците" и др. Основател и редактор на библиотеките "Биосоциални проблеми" и "Четиво по природознание" на сп. "Простори" (1946-1947). Публикувал е повече от 50 научни труда в български и чуждестранни вестници и списания. Автор е на книгите "Петър Oсоговец" (1936), "Тайните на живота" (1938), "Кръвта говори" (1940), "Безмълвният Париж" (1941) и др.

Енчо Стайков, политик и журналист (1901-1975).
Секретар на Централния комитет (ЦК) на Българската комунистическа партия /БКП/ (1952-12 юли 1957) и член на Политбюро на ЦК на БКП (1954-1966). Председател на Националния съвет на Отечествения фронт (1957-17 май 1967). Главен директор на "Българска кинематография" (1949-1950). Директор на Българска телеграфна агенция (1 март 1950-31 януари 1952). Подпредседател на Комитета за наука, изкуство и култура (1952-1954). Депутат от 2-ото до 6-ото Народно събрание  (1954-5 януари 1975) и  в VI Велико народно събрание (1946-1949). Носител на орден "9 септември 1944" първа степен (1952), орден "Георги Димитров" (4 март 1952, декември 1959, 23 септември 1961, 1971).

Иван Братанов, актьор (1920-1968).
Играл в Драматичния театър "Стоян Бъчваров"- Варна (1950-1952), Студията за игрални филми (1952-1968). Участвал е във филмите "Песен за човека" (1954), "Неспокоен път" (1955), "Животът си тече тихо" (1957), "Ивайло" (1964), "Веригата" (1964), "Най-дългата нощ" (1967) и др. Носител на награда от Международния филмов фестивал във Венеция през 1955 г. за представянето си във филма "Неспокоен път" (1955). Носител на орден "Кирил и Методий" трета степан (23 май 1959). Удостоен със званието "Заслужил артист" (май 1965). Лауреат на Димитровска награда (31 декември 1959).

Димитър Методиев (Димитър Методиев Христов), поет, преводач и политик (1922-1995).
Кмет на Белово (1946-1947). Директор на фабрика "Родопи" в Белово (1947-1948). От 1976 г. е член на Централния комитет на Българската комунистическа партия.  Редактор на сп. "Наша Родина" (1953-1958) и негов главен редактор (1966). Заместник главен редактор на сп. "Септември" (1958-1960) и в. "Работническо дело" (1961-1966). Депутат в 7-ото и 8-ото Народно събрание (1976-1986). Автор на над 15 книги. Превежда творби на руски автори, сред които Александър Пушкин, Михаил Лермонтов и др. Негови произведения са превеждани на руски, беларуски и други езици. Удостоен е със званията "Заслужил деятел на културата" (1969) и "Народен деятел на изкуството и културата" (1974). Носител на  "Димитровска награда" (1952, 1964), на орден "Народна република България" първа степен (1972), на украинската литературна награда "Максим Рилски" (1974), на Наполеоновата награда "Солензара" на Френската академия на науките (1982), на орден "Георги Димитров" (1982), на Националната награда за литература "Никола Фурнаджиев" на община Пазарджик (1985) и др.

проф. Шимон Ниньo, лекар хематолог и педиатър (1923-2003).
Ръководител на Катедрата по детски болести във Военномедицински институт в София (1976). Заместник-директор на Центъра по охрана на майчинството и детството при Медицинска академия /МА/(1972). Директор на Научния институт по педиатрия при МА (1976-1989). Главен републикански специалист по педиатрия (1977-1989). Чл.-кор. на Българската академия на науките (1984). Работил е в областта на хематологията, предимно по проблеми на диагностиката и лечението на острите исхемии в детската възраст, хемоглобинозите и желязонедоимъчните заболявания при децата, по проблемите на социалната педиатрия. Автор е на над 100 научни труда.

Никола Станчев (Никола Станчев Николов), състезател по борба свободен стил и треньор (1930-2009).
Oлимпийски шампион през 1956 г. в Мелбърн, Австралия. Той е първият българин олимпийски шампион в историята на българския спорт (28 ноември 1956). В бургаски комплекс "Меден рудник" спортна зала носи неговото име. През 2011 г. в родното му с. Твърдица е открит негов паметник.

Вели Чаушев, актьор и писател (1934-2018).
Актьор е в Драматичния театър в Хасково (1958-1961), а от 1961 г. в продължение на 40 години в Държавния сатиричен театър "Алеко Константинов". Участвал е и в Радиотеатъра и на естрадния подиум като рецитатор. Участвал е във филмите "Димитровградци" (1956), "Паролата" (1965), "Не се обръщай назад" (1971) и др. Автор е на сценарии и на книги за деца и възрастни, сред които "Сламчо" (1968), "Грънчо" (1974), "Белият Чудак" (1975), "Хей" (1983), "Амбалаж" (1993), "Ще се видим довечера" (2007, 2. допълнено и преработено издание 2008), "Сламчови работи" (2008), "Разкази върху трамвайни билети" (2000, 2010), "Кафе в Златоград" (2011), "Видения в "Небесния театър" (2016). Носител на наградата на Министерство на културата за принос в развитието на българската култура и изкуство (2008).

Кеворк Кеворкян, журналист и публицист (1944). 
Редактор в отдел "Критика" на в. "Литературен фронт" (1971-1972) и наблюдател във вестника (1982-1988). Коментатор (1973), автор и водещ на програма "Информационен дневник "Неделя" (1976-1978) по Българската телевизия. Автор и водещ на програма "Всяка неделя" по Българска национална телевизия (7 януари 1979-25 юни 1989; 19 ноември 1989-21 април 1991; 18 декември 1993-24 януари 1999; 6 май 2002-28 март 2005) и в ефира на "Нова телевизия" (16 септември 2012-август 2014). Наблюдател в Българската национална телевизия (1981) и неин програмен директор (1990). Автор на седмичната рубрика "Приказки за телевизията" на в. "Труд" (2007). Издател на сп. "Всяка неделя" (1990-1993). Основател и председател на Българското сдружение за честни избори и граждански права (1990). Автор е на книгите "Събеседник по желание" (том 1-3, 1981), "15 срещи" (1982), "Личности" (1989), "Срещи със Симеон Втори" (1990), "Кеворк проговаря. Необичайни срещи" (2008) и др. Удостоен със званието "Заслужил деятел на културата" (24 май 1986). Носител на наградата "Йосиф Хербст" на Съюза на българските журналисти за цялостен принос в българската журналистика (10 ноември 2018).

Валентина Радинска, поетеса, журналистка и преводачка (1951).
Редактор в алманах "Дружба" (1977), във в. "Народна младеж" (1978-1979) и в Студия за игрални филми "Бояна" (1979-1991).  Завежда отдел "Цивилизации" във в. "Континент" (1992-1994). Редактор в сп."Европа 2001" (декември 1994) и негов главен редактор (юли 1999-юли 2002). Автор е на сценария на телевизионния филм на БНТ - "Птицата" (2003), на книгите "Към мен върви човек" (1977), "Нощна книга" (1983), "Не" (1988), "Чистилище" (1992),  "Дъждовете" (2009), на литературно-критическото изследване "Димчо Дебелянов и Повелителят на вълците" (1997), за което получава наградата за критика на в. "Век 21", на документалния роман "Ние с Коко. Крикор Азарян отблизо" (2011), на книгата "Користни записки. По следите на пишещото същество" (2021). Носителка на награда на Съюза на преводачите в България (1992), на награда "Мара Белчева" на община Севлиево и на Съюза на българските писатели за цялостно поетично творчество (1998), на награда за поезия "Златен ланец" на в. "Труд" (2009) и голямата награда на община Сливен за литература и изкуство "Добри Чинтулов" (2014), на Националната награда за поезия "Теодор Траянов" на Община Пазарджик (2015), на наградата за цялостно творчество и принос към българската литература "Изворът на Белоногата" на община Харманли (2017).

проф. Леандър Литов, физик (1955). 
Работил е в Обединения институт за ядрени изследвания  в Дубна, Русия (1980-1990). От 1990 г. е преподавател в Софийския университет  "Св. Климент Охридски" по квантова физика и физика на елементарните частици, ръководител на катедра "Атомна физика" в университета (2007-2012). Ръководител на колектива от Софийския университет, участващ в изследванията, провеждани  в Европейския център за ядрени изследвания - ЦЕРН, Швейцария.  Член на Европейската комисия за бъдещи ускорители ECFA и на Финансовия комитет и Съвета на ЦЕРН. Автор и съавтор е на над 400 научни публикации. Носител е на редица международни и национални награди.

Пламен Марков, футболист и треньор (1957).
През футболната си кариера е играл за отборите на "Раковски" (Севлиево), ЦСКА (София), "Мец" (Франция) и "Гренобъл" (Франция). За националния отбор по футбол има изиграни 38 мача и отбелязани 6 гола. Треньор на мъжкия национален отбор по футбол на България (2002-2004; 2008). Треньор на България за 2002 г. и 2003 г.

Александър Каракачанов, политик (1960).
Депутат в VII Велико народно събрание (10 юли 1990-2 октомври 1991) и в 38-ото Народно събрание (1997-2001). Временен кмет на София с мандата на СДС (17 октомври 1990-16 октомври 1991). Председател на Зелената партия от учредяването й (28 декември 1989-5 юли 2008). Председател на Националния изпълнителен съвет (5 юли 2008-29 август 2009) на "Зелена партия - Българските зелени" (формация, образувана след сливането на партиите "Зелена партия" и "Зелена България" на 5 юли 2008 г.). Секретар на Зелена партия (обособила се след разделянето на "Зелена партия-Българските зелени" на 29 август 2009 г.). Председател на партия "Леви зелени" (дн. Зелен съюз) (26 юни 2010-1 декември 2012).

Красимир Дунев, състезател по спортна гимнастика, треньор и спортен деец (1972).
Печели сребърен медал от Олимпийските игри през 1996 г. в Атланта, САЩ (висилка). Печели златен медал от Европейското първенство (висилка) през 1996 г. в Копенхаген, Дания. Печели сребърен медал от Световното първенство през 1996 г. в Пуерто Рико. От 20 март 2013 г. е и. д. президент на Българска федерация по гимнастика, а от 15 октомври 2013 г. е президент на федерацията.
 
На този ден са родени и:

Пиер дьо Ронсар, френски поет (1524-1585).

Карл Цайс, немски инженер механик, оптик и индустриалец (1816-1888).
Oсновател на заводите за оптика в Йена, Германия (1846). 
 
Адам Асник, полски поет (1838-1897).
Автор е на поетични сборници, наречени "Стихотворения" (1869, 1872, 1880, 1894), на сонетите "Над глъбините" (1883-1894), на историческата драма "Кола Риенци" (1875), както и на драматичните произведения "Кейстут" (1878), "Братя Лерхе" (1888) и др.

Жан Бодо (ист. име Жан Морис Емил Бодо), френски инженер (1845-1903).
Автор е на изобретения в областта на телеграфа.

O. Хенри (ист. име Уилям Сидни Портър), американски писател (1862-1910).
Майстор на късия разказ с неочакван край. Автор е на над 600 разказа, сред които "Даровете на влъхвите" (1906), "Вождът на червенокожите" (1910), "Сърцето на Запада" и др. Приживе са публикувани  10 негови сборника с разкази, първият от които е  "Зелки и царе" (1904), а вторият "Четири милиона" (1906) и др. Посмъртно са публикувани още три сборника с негови  разкази.

Джеймс Джинс, британски физик и астроном (1877-1946).
Автор е на космогоничната хипотеза (хипотезата на Джинс) - теорията за гравитационната неустойчивост.

Джовани Пастроне, италиански режисьор и продуцент (1883-1959).
Инициатор за създаването на кинофабриката в Торино (1905). Директор на компанията "Италия филм" (1908). Сред най-известните му филми са "Падането на Троя" (1911) и "Кабирия" (1914).

Семьон Лавочкин, съветски авиоконструктор (1900-1960).
Създател на самолетите Ла-5, Ла-7и ЛаГГ-3.

Теодор Адорно, немски философ (1903-1969).
Сред основните му трудове са "Негативна диалектика" (1966) и "Естетическа теория" (1970).

патриарх Павле (светско име Гойко Стойчевич), сръбски църковен деец (1914-2009).
Глава на Сръбската православна църква (2 декември 1990-15 ноември 2009).

Фердинанд Маркос, филипински политик (1917-1989).
Президент на Филипините (30 декември 1965-25 февруари 1986).

Ота Шик, чешки икономист и политик (1919-2004).
Един от водачите на Пражката пролет (1968).

Герман Титов, съветски космонавт (1935-2000).
Той извършва първия в света космически полет с продължителност над 24 часа на борда на космическия кораб "Восток-2"(6-7 август 1961). За 25 ч. и 11 мин. корабът прави 17 обиколки на Земята, прелитайки над 700 000 км.

Карой Палотай, унгарски футболист (1935-2018).
След прекратяване на кариерата си поради контузия става футболен съдия - от 1968 г., а от 1971 г. е международен арбитър на Световната футболна асоциация (ФИФА).

Йосиф Кобзон, руски естраден певец (1937-2018).
В репертоара му има около 3000 песни, сред които "Смуглянка", "А у нас во дворе", "Старый клен", "С чего начинается Родина", "Мгновения", "Темная ночь". От 1997 г. е депутат в Държавната дума (долната камара на парламента). Носител на Държавна награда на СССР (1984). Народен артист на СССР (1987). Герой на труда на Русия (2016).

Брайън де Палма, американски режисьор (1940).
Режисьор е на филмите "Белязаният" (1983), "Недосегаемите" (1987), "Черната далия" (2006) и др.

Франц Бeкенбауер (Кайзера), немски футболист и треньор (1945).
С националния отбор по футбол печели два златни медала - като футболист на Световното първенство през 1974 г. в Германия и като треньор на Световното първенство през 1990 г. в Италия. Като футболист печели и златен медал на Европейското първенство през 1972 г. в Белгия, сребърен медал на Световното първенство през 1966 г. в Англия, сребърен медал на Европейското първенство през 1976 г. в Югославия и бронзов медал на Световното първенство през 1970 г. в Мексико. Като треньор печели и сребърен медал на Световното първенство през 1986 г. в Мексико. Като футболист с "Байерн Мюнхен" (Испания) печели три пъти турнирът Купа на Европейските шампиони (1974, 1975, 1976), Купа на носителите на купи (1967) и Интерконтиненталната купа (1976). Като треньор на "Байерн Мюнхен" (Испания) печели  турнирът Купа на УЕФА (1996). Вицепрезидент на Германския футболен съюз (1998-2010). От 2009 г. е почетен президент на "Байерн Мюнхен". Носител на "Златната топка" на сп. "Франс футбол" за 1972 г. и 1976 г. Футболист на Германия за 1966 г., 1968 г., 1974 г. и 1976 г. Носител на Орден за заслуги на Международна федерация по футбол (ФИФА) (1984). Носител на "Златно стъпало" за 2010 г., която се връчва от Монако. Носител на "Наградата на президента на УЕФА" (2012) и на "Наградата на президента на ФИФА" (2012).

Хироши Амано, японски физик (1960).
Носител на Нобелова награда за физика за 2014 г. заедно с японските физици Исаму Акасаки и Шуджи Накамура за изобретяването на сините светодиоди - нов енергоспестяващ и екологичен източник на светлина.

Хулио Салинас, испански футболист (1962).
С "Барселона" (Испания) печели турнирите Купа на европейските шампиони (1992), Купа на носителите на купи (1989) и Суперкупата на Европа (1992). След края на състезателната си кариера работи като спортен коментатор.

Славен Билич, хърватски футболист и треньор (1968).

Деян Станкович, сръбски футболист (1978).

Ерик Абидал, френски футболист (1979).

Това е денят на смъртта на:

Дейвид Рикардо, британски икономист (1772-1823).
Представител на класическата икономическа школа. Автор на един от най-важните трудове в историята на икономическата наука - "За принципите на политическата икономия и данъчното облагане"(1817), който полага основите на съвременната пазарна икономика. В него за първи път са формулирани теорията за международната търговия (теория за сравнителните предимства), теорията за разпределението и др. 

Александър Гурильов, руски композитор и пианист (1803-1858).
Един от създателите на руския класически романс.

Доминго Сармиенто, аржентински историк, писател и политик (1811-1888).
Президент на Аржентина (12 октомври 1868-12 октомври 1874).

Антеру Таркиниу де Кентал, португалски поет и писател (1842-1891).
Признат майстор на сонета.

Кръстьо Раковски (ист. име Кръстьо Георгиев Станчев), български политик, съветски политически деец и дипломат (1873-1941).
Известен е и като Христиан Георгиевич Раковский. Издава и редактира в. "Напред", сътрудничи в първите социалистически печатни издания: сп. "Ден", сп. "Ново време", сп. "Съвременник", в. "Работник". Съосновател на Женевската група на българските социалдемократи и на сп. "Социалдемократ" (1892-1893). Член на Централния комитет  на Румънската социалдемократическа партия (1905-1917), член на Централния комитет на Всесъюзната комунистическа партия  /болшевики/ (1919-1927). Председател на Съвета на народните комисари на Украинската съветска социалистическа република (1919-1923). Посланик на СССР във Великобритания (1923-1925) и във Франция (1925-1927). Влязъл в конфликт с Йосиф Сталин, за което е изключен от Всесъюзната комунистическа партия (болшевики) и е заточен в Централна Азия през 1928 г. През 1934 г. се връща в Москва, през 1935 г. е възстановен в партията и работи известно време в Министерство на здравеопазването. През 1937 г. е отново подсъдим и е осъден на 20 години трудов лагер по процеса срещу Десноцентроцкисткия блок. През 1941 г. след съдебен процес получава смъртна присъда, която е изпълнена в околностите на гр. Орел (Русия) на 11 септември 1941 г. Посмъртно реабилитиран (СССР, 1988; България - 1989). Автор е на "Русия на изток" (1898), "Социалистите и войната" (1915,  в съавторство с Ш. Дюма на френски език) и др.

Мохамед Али Джина, пакистански политик (1876-1948).
Член на Индийския национален конгрес (1906-1920), лидер на Мюсюлманска лига (1934-1948). Първи генерал-губернатор на Пакистан (15 август 1947-11 септември 1948). Председател на Националното събрание на Пакистан (11 август 1947-11 септември 1948).

акад. Любомир Чакалов, български математик (1886-1963).
Ръководител на катедрата по висш анализ в Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1922-1963), ректор на  университета (1943-1944). Секретар (1934; 1936-1937) и председател на Природоматематическия клон на Българската академия на науките /БАН/ (1937-1938), ковчежник на БАН (1939-1947). Секретар на Физико-математическия клон на БАН (1947-1949), секретар на Отделението за математически и физически науки на БАН (1949-1962). Основател и пръв директор на Математическия институт при БАН (1947-1950). Дописен член (1925) и действителен член (1930) на БАН. Лауреат на Димитровска награда (1950). Носител на орден "Георги Димитров" (1959), на орден "Народна република България" първа степен (1956).

Никита Хрушчов, съветски политик (1894-1971).
Първи секретар на ЦК на Комунистическата партия на Съветския съюз (7 септември 1953-14 октомври 1964). Председател на Министерския съвет на СССР (27 март 1958-14 октомври 1964). Герой на Съветския съюз (1964), Герой на социалистическия труд (1954,1957,1961).

Салвадор Алиенде, чилийски политик (1908-1973).
Президент на Чили (3 ноември 1970-11 септември 1973). Убит по време на военния преврат (11 септември 1973), извършен от армията, начело с ген. Аугусто Пиночет.

Рудолф Хиден, австрийски футболист и треньор (1909-1973).

Джесика Танди, американска актриса (1909-1994).
Носителка на награда "Оскар" (1989) за ролята й във филма "Да возиш Мис Дейзи".

Фернандо Аяла, аржентински режисьор (1920-1997).

Антонио Агостино Нето, анголски политик (1922-1979).
Президент на Ангола (11 ноември 1975-11 септември 1979). Председател на Народното движение за освобождение на Ангола (10 декември 1977-11 септември 1979).

Ким Хънтър (ист. име Джанет Кол), американска актриса (1922-2002).
Участвала е във филмите "Роднина" (1986), "Танцувай с мен" (1999) и др. През 60-те и 70-те години на 20 в. тя е участвала в  телевизионния сериал "Планетата на маймуните", чиято премиера е през 1968 г. Носителка на наградите "Оскар" и "Златен глобус" през 1952 г. за най-добра поддържаща роля във филма "Трамвай желание" (1951) по Тенеси Уилямс.

Георги Марков, български писател, журналист и дисидент (1929-1978).
Напуска България през 1969 г. Бил е журналист в българската секция на "Би Би Си" в Лондон, Великобритания. Радио "Свободна Европа" излъчва негови критични материали, разкриващи същността на тоталитарната система в България, събрани по-късно в сборник "Задочни репортажи за България" (1980). Автор е на романа "Мъже"(1962-1990), на новелите "Анкета"(1961), "Жените на Варшава"(1968), "Задочни репортажи за България" (1990), "Когато часовниците са спрели". Нови задочни репортажи за България (1991), Литературни есета (1990), разкази "Между нощта и деня"(1961), "Портретът на моя двойник"(2001) и др. На 7 септември 1978 г. на лондонския мост "Ватерло" той е прободен в крака от чадъра на непознат мъж. На 11 септември 1978 г. в лондонската болница "Сейн Джеймс" умира от отравяне на кръвта, най-вероятно с отровата рицин. Убийството се превръща в едно от най-емблематичните престъпления по време на студената война и става известно като "българския чадър". Носител на орден "Стара планина" първа степен за яркия му принос към българската литература, драматургия и публицистика и за изключителната му гражданска позиция и противопоставяне на комунистическия тоталитарен режим (11 декември 2000, посмъртно).

Питър Хол (сър Питър Реджиналд Фредерик Хол), британски режисьор (1930-2017).
Основател на Кралската Шекспирова компания (1960). Директор на Национален театър на Великобритания (1973-1988). Режисьор на постановките "Завръщане у дома" от британския драматург Харолд Пинтър и "Амадеус" от британския драматург Питър Шафър и др. Последната поставена от него пиеса в Националния театър е "Дванайсета нощ" през 2011 г.

Илия Кирчев, български футболист и треньор (1932-1997).
През футболната си кариера е играл в "Спартак" (Варна). За националния отбор по футбол има изиграни 7 мача. Печели бронзов медал от Олимпийските игри през 1956 г. в Мелбърн, Австралия.

Рони Петерсон, шведски автомобилен състезател (1944-1978).
Участва във "Формула 1". Загива на 11 септември 1978 г. след катастрофа на пистата "Монца" по време на старт за Голямата награда на Италия.

Ласло Райк, унгарски архитект, дисидент (1949-2019).
Бащата на Ласло Райк е екзекутиран през 1949 г. след показен процес през първите години на комунистическия режим в Унгария. През 70-те години на 20 век Ласло Райк участва в унгарското дисидентско движение, като помага за разпространяването на нелегални публикации. Един от основателите на партията Съюз на свободните демократи (1988). Носител на множество международни награди за политическата и професионалната си дейност.

Мария Мендиола, испанска певица (1952-2021).
През 1977 г. създава дуета "Бакара" заедно с испанската певица Майте Матеос. Първият им сингъл "Yes Sir, I Can Boogie" оглавява класациите на 10 европейски държави през 1977 г. и се превръща в диско класика. От него са продадени над 16 млн. копия. В средата на 80-те години на 20-и век Мария Мендиола и Майте Матеос се разделят и създават свои версии на "Бакара".

Анна Линд, шведски политик (1957-2003).
Министър на околната среда (7 октомври 1994-6 октомври 1998). Министър на външните работи (6 октомври 1998-11 септември 2003). На 10 септември 2003 г. е намушкана с нож от неизвестен нападател в центъра на Стокхолм.