site.btaДжаз секстет „Йосиф Цанков” изпълни финалните акорди на третия фестивален ден на „Аполония”

Джаз секстет „Йосиф Цанков” изпълни финалните акорди на третия фестивален ден на „Аполония”
Джаз секстет „Йосиф Цанков” изпълни финалните акорди на третия фестивален ден на „Аполония”

С концерта „Интимно с Йожи“ на джаз секстет „Йосиф Цанков” приключи третата фестивална вечер на Празниците на изкуствата „Аполония”. На сцената на амфитеатъра в Созопол излязоха музикантите Велислав Стоянов – тромбони, Михаил Йосифов – тромпети, Димитър Льолев – саксофони, Милен Кукошаров – пиано, Даниел Феббо – бас/контрабас и Атанас Попов – перкусии. Сред произведенията, които съставът изпълни пред созополска публика, бяха танга, писани от композитора Йосиф Цанков. 

 Тромбонистът Велислав Стоянов, внук на Йосиф Цанков, посочи, че концертът им тази вечер е част от една инициатива, която се казва „Среща с Деди Йожи”. „Това е моят и вашият начин да се запознаем с моя дядо, тъй като нито един от нас, от тези, които ще излезем на сцената, не е имал възможността да го познава лично”, каза Стоянов. Той допълни, че съставът стартира с една секстетска програма на Михаил Йосифов, която, по думите му, превръщат в доста успешен албум с биг-бендови аранжименти. Албумът носи името „Онзи вятър от първата среща”, след това следва албумът „Приказка”, в който пее и първородната дъщеря на Стоянов – Йосифа. „След това направих двадесет миниатюри за четири тромбона. Стигнахме до една вълшебна програма, написана от Милен Кокушаров по музика на дядо ми, която се казва „Среща в приказката”, каза Велислав Стоянов и допълни, че промоцията й е била на джаз фестивала в Банско тази година. 

„Програмата се казва „Интимно с Йожи”, защото смятам, че ние всъщност доста се доближихме до неговата естетика на правене на музика, особено към тази нейна част, която е отпреди 1944 г. – тогава, когато България е била една доста по проевропейски ориентирана страна”, каза Стоянов. По думите на тромбониста, музикалното наследство, което е оставено от дядо му, е наистина впечатляващо. „Той тогава е бил наричан „Тангов”, защото е пишел изключително много танга, написал е шест оперети, заради които пък са му викали „Българският Щраус”, бил е щатен композитор на театър „Одеон” и т.н.”, каза музикантът. Стоянов допълни, че името „Интимно с Йожи” свързва също с „честта, удоволствието и щастието” да свири музиката на своя дядо със своите най-добри приятели на сцената – музикантите от джаз секстет „Йосиф Цанков”. 

ТЕАТЪР

Кино, театър и литература също бяха застъпени в третия ден на фестивалната програма на 39-ото издание на Празниците на изкуствата в морския град. 

Театралният афиш на „Аполония” снощи включваше заглавието „Великденско вино“ на Народния театър „Иван Вазов”. Спектакълът гостува на сцената на читалище „Отец Паисий” в морския град. В постановката по пиеса на Константин Илиев участват актьорите Владимир Пенев и Павлин Петрунов. 

Пред БТА режисьорът на спектакъла Явор Гърдев разказа какви са причините, които го отвеждат до непреходния текст на българския драматург. „Аз лично имам пристрастия към драматургията на Константин Илиев. Мисля, че тя е едно особено постижение на територията на българската драма, защото успя по такъв начин да се задържи и да бъде валидна и актуална във времето, че да продължава да извиква много важни емоции у българския зрител, а това е голяма рядкост. Това е драматургия, която се държи добре във времето – тя устоява на времето, но едновременно с това е достатъчно модерна драматургия”, каза Гърдев. 

КЛАСИЧЕСКА МУЗИКА 

Клавирното дуо Пламена Мангова – пиано и Александър Сомов – виолончело, изпълниха класически концерт пред публиката в Археологически музей на Созопол. В рамките на Празниците на изкуствата музикантите представиха произведенията „Италианска сюита” на Игор Стравински, „Соната” на Клод Дебюси, както и „Песен без думи” и „Соната” на Сергей Рахманинов. 

ЛИТЕРАТУРА 

Като част от литературната програма в Художествената галерия снощи бяха представени книгите „Неизмислената история на един български германец” на Иван Илиев и „Екстазис“ на Радослав Бимбалов. 

„Човек не бива да мисли, че ще бъде възнаграден, ако пропусне да се наслаждава на настоящите мигове. Има само едно време и то е в момента.” Това са част от думите, които авторът Иван Илиев пише в края на своята автобиографична книга „Неизмислената история на един български германец”, в която разказва своя живот в трето лице през герой на име Иво.

 Пред събралата се публика в двора на галерията писателят прочете и допълни откъси от своя път. Модератор на разговора бе артистичният директор на „Аполония” Маргарита Димитрова. 

Романът „Екстазис“ е третата книга на Радослав Бимбалов. Разговорът за изданието в Созопол бе воден от литературния критик Митко Новков. 

„Всъщност екстазис е древногръцка дума и ако се питаме да я преведем, означава да излезеш от себе си, да напуснеш тялото си или обратното - тялото да напусне теб. Древните елини са опитвали да направят сложни категории за всяко нещо. Историята в „Екстазис” е за един човек, който по стечение на обстоятелствата напуска тялото си и отива в отвъдното. Отвъдното в тази книга е наречено Вляво. Както героят казва: „За щастие не са ме дръпнали Вдясно. За Вдясно съм чувал някои лоши неща.” Неговата работа в тази книга е да събира последния дъх”, обясни писателят. Той допълни, че в книгата се е опитал да погледне на смъртта с известна доза позитивизъм през очите на главния герой Михаил, който е Вляво и събира последния дъх на хората. 

КИНО 

Игралния дебют на Тонислав Христов „Добрият шофьор” бе представен в Лятното кино в морския град. В компанията на почетния български продуцент и кинокритик Божидар Манов, актьорът Малин Кръстев разказа за дългия процес по заснемане на филма, в който той заема главна роля. 

„Рядко попадам на режисьор, който извън сценария се интересува от това кой си ти като човек и какво си постигнал”, сподели пред публика актьорът Малин Кръстев за режисьора Тонислав Христов.

Кръстев разкри историите от заснети сцени по време на пандемията и за моментите на импровизация. „Във филма има епизоди на пълна импровизация. Оставяли сме камерата да работи 45 минути за дубъл, в който само импровизираме”, допълни Кръстев.

 

Както БТА писа, програмата на тазгодишното 39-о издание на „Аполония” включва разнообразни събития от сферата на театъра, литературата, киното и изобразителното изкуство. Акцент в тях е срещата с писателя и носител на международната награда „Букър” за 2023 г. Георги Господинов, както и с Нобеловия лауреат за литература Светлана Алексиевич.

Три музикални годишнини ще бъдат отбелязани в рамките на фестивала - 45 години от основаването група „Сигнал“, „30 години Б.Т.Р.“ и „Фондацията – 10 години около света“. 

Писателят Георги Господинов и цигуларят Минчо Минчев подготвят майсторски класове, като в края на фестивала техните възпитаници ще демонстрират своите умения. 

Българската телеграфна агенция също участва със свои събития в рамките на „Аполония“. На 4 септември Панайот Денев, дългогодишен журналист и бивш генерален директор на агенцията, ще представи трилогията, която БТА издава във връзка със своята 125-та годишнина. 

На 5 септември генералният директор на БТА Кирил Вълчев ще води разговор със супергрупата „Фондацията“ във формата „Цената на успеха“. Тогава ще бъде представен и тематичният брой на списание ЛИК, посветен на 10-тата годишнина от основаването на групата. 

/БЗ/

В допълнение

Избиране на снимки

Моля потвърдете избраните снимки. Това действие не е свързано с плащане. Ако продължите, избраните снимки ще бъдат извадени от баланса на вашите активни абонаментни пакети.

Изтегляне на снимки

Моля потвърдете изтеглянето на избраните снимката/ите

news.modal.header

news.modal.text

Към 04:47 на 18.05.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация