site.btaСъбитията днес -Дневен календар

На 22 август в историята

22 август 2023 г., вторник, 34-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва деня на св. мчци Агатоник, Зотик, Теопрепий и др. Св. мчца Евлалия девица. Преп. Антуса.
  
По света се отбелязва:

Международният ден на възпоменание на жертвите на насилие, основано на вероизповедания или религиозни убеждения. Отбелязва се от 2019 г. с резолюция A/RES/73/296 на Общото събрание на ООН от 28 май 2019 г. , за да се отдаде почит на всички хора по света, които са загубили живота си и са претърпели насилие поради вероизповеданието или религиозните си убеждения, както и да се окаже подкрепа за техните семейства. С резолюцията се осъжда насилието и терористичните актове, насочени срещу хора, принадлежащи към религиозни малцинства, въз основа на или в името на религия или вяра. Свободата на религията или убежденията, свободата на мнение и изразяване, правото на мирни събирания и правото на свобода на сдружаване са залегнали в чл.18, чл. 19 и чл. 20 на Всеобщата декларация на ООН за правата на човека, като отстояването на тези права играе важна роля в борбата срещу всички форми на нетърпимост и дискриминация, основани на религия или убеждения. Преследването въз основа на религиозни убеждения или принадлежност към дадена религия, както и въз основа на липса на религиозни убеждения, е нарушение на международното право и борбата с него изисква общи усилия.

Световният ден на фолклора. Отбелязва се от 2018 г. по инициатива на Организацията на ООН по въпросите на образованието, науката и културата (ЮНЕСКО), с цел да се популяризират традиционните елементи от фолклора на страните по света, както и да се насърчи тяхното опазване. Годишнина от публикуването (1846) в Лондон, Великобритания, на статия от британския учен Уилям Томс в сп. "Атенеум", в която той използва думата фолклор за първи път като обединяваща за обичаите, нравите и местните традиции на различните народи.

На този ден в България:

1969 - На северния бряг на свързаното с Черно море Варненско езеро, на 12 км от Варна, е открита ТЕЦ "Варна". Изборът на мястото е свързан с осигуряването на основното гориво - висококалорични антрацитни въглища, доставяни изцяло от внос. Централата е кондензационна, с обща инсталирана мощност 1260 МВт - шест моноблока по 210 МВт. Тази мощност отрежда на дружеството водеща позиция и сред производителите на електроенергия от въглища в България и на Балканския полуостров. От 2006 г. ТЕЦ "Варна" е собственост на чешката компания "ЧЕЗ". В края на 2017 г. акциите на централата са придобити от "Сигда" ООД.

1999 - Бушуващият трети ден пожар в Сакар планина е локализиран между тополовградското с. Хлябово и гълъбовското с. Главан. Изгарят над 6000 декара борова гора на възраст между 30 и 40 години.

2006 - Откритието на зона с високо съдържание на злато в района на с. Трън обявяват на пресконференция от канадската геологопроучвателна фирма "Юромакс" (Юромакс Рисорсис Лимитид). Зоната е с едровидимо злато на повърхността и съдържание до 440 гр/т злато в браздовите проби и е едно от най-значимите през последните 100 години. Находището е дълго 1,5 км, широко 70 м и в дълбочина е разположено на 300 м и се характеризира с голямо количество злато на самата повърхност.

2010 - В Охрид, Македония, поетът Любомир Левчев е удостоен със "Златен венец"  - първият поет от България, който получава тази награда в 50-годишната история на фестивала "Стружки вечери на поезията".

2011 - Излиза бр. 1 на сп. "Biograph" - месечно списание с биографични очерци и интервюта, посветено на най-големите и интересни личности по света и в България.

2014 - В Университетската ботаническа градина в Балчик 50-годишния пъстролистен столетник (Agave Americana) разцъфва за първи път. Съцветието му, обагрено в жълто, се извисява на близо 8 м височина. За растението е характерно свойството монокарпия, т.е. цъфти и плодоноси само веднъж, след което умира. Столетникът произхожда от Мексико и щатите Аризона и Тексас в САЩ, като от него се вари текила, а от влакната, които се извличат от листата му, се правят въжета и рогозки. Обичайно жизненият цикъл на растението е между 10-30 години.

2016 - Кметът на община Харманли отменя бедственото положение за селата Дрипчево и Овчарово в Западна Сакар планина, обявено от 18:00 ч. на 20 август 2016 г. заради голям пожар на територията на общината, който обхваща и територии и в съседната община Любимец. Унищожени са 50 000 декара гори, лозя, бадемови масиви, пасища и лесонепригодни площи.

2017 - При рутинен мониторинг край Бургас екип от биолози от Българската академия на науките, Софийския университет "Св. Климент Охридски" и Шуменския университет "Епископ Константин Преславски", с ръководител проф. Николай Начев и д-р Мирослав Славчев, залавят в естественото й местообитание змия с рекордна дължина от над два метра - неотровен смок от вида "Голям стрелец" (Dolichophiscaspius) с дължината от 203 см. Съотношението на дължината на тялото, отнесено към дължината на опашката, показва, че животното е женско. Досега на територията на България има документирани само две съобщения за уловени змии с дължина над 200 см.

2018 - При археологически разкопки в крепостта Калиакра археолози откриват малко глинено гърне, скрито под подовото покритие на помещение, опожарено в края на 14-и в. Находката е от 957 предмета - 873 сребърни и 28 златни монети, 11 апликации и катарами, 28 сребърни и бронзови копчета, 11 златни обеци, два пръстена, единият от които златен, и четири мъниста от скъпоценни камъни и злато. Част от монетите са османски и български. Акчетата (сребърни монети от времето на Османската империя) са около 60 на сто, основно на султан Баязид Йълдъръм (1389-1402), и малка част на неговия предшественик Мурад Първи (1362-1389). Българските монети от съкровището са сребърни аспри, отсечени по времето на цар Иван Александър (1331-1371). Установени са и монети, отсичани след смъртта на цар Иван Александър извън Търново, девет монети от времето на Видинския управляващ Йоан Срацимир. Представени са и 20 хиперперона - едни от последните златни имперски монети, като разчетените са на Йоан V и регент Ана Савойска, Йоан VI Кантакузин, Андроник II и Андроник III. Открити са и осем златни венециански монети - "зечино д'оро", които тежат 3,5 г и са с изключително висококачествено злато от 23,5 карата. Монетите са от времето на дожовете Марко Корнаро (1365-1368) и Андреа Дандоло (1343-1354). Находката от Калиакра съдържа също няколко от редките екземпляри на едра сребърна монета, наричана от археолозите "ставратон" и неговите малки нуминали. Сред откритите монети има и влашки с кирилски надписи и една татарска.

2019 - В София стартира първата услуга за споделено ползване на електрически тротинетки. Своеобразният старт е даден от кмета на София Йорданка Фандъкова, председателя на Столичния общински съвет Елен Герджиков и представители на американската компания оператор на услугата. Тротинетките са разположени на 200 специални станции, разположени на паркоместа в синята и зелена зона за паркиране в широкия център.

2020 - С водосвет и тържествена церемония е открит паметник на Момчил юнак, издигнат на ГКПП - Златоград. На тържествата присъства председателката на Народното събрание Цвета Караянчева, която е патрон на Инициативния комитет за създаване на монумента. Мястото за паметника е избрано, защото оттук са минали героичните войници на Момчил юнак по пътя си към Беломорието. Откриването на паметника е кулминацията на честванията в обявената през 2020 година на Момчил юнак. От 1343 г. Момчил юнак владее Западните и Централните Родопи, а по-късно и в Беломорието, създавайки според византийските хронисти свое царство. Първият град, който Момчил завоюва и става негова столица е Ксанти.

2021 - С гражданското поклонение и тържествен военен ритуал по поднасяне на венци и цветя на Белия паметник в парк "Стратеш" в Ловеч са отбелязани 144 години от освобождението на града от османско иго и установяване на местното управление.

На този ден по света:

1920 - В Залцбург, Австрия, се открива първият Залцбургски фестивал със спектакъла на германския режисьор Макс Райнхард по пиесата на австрийския поет и драматург Хуго фон Хофманстал "Йедерман" ("Всеки човек").

1946  - В Локарно, Швейцария, се открива първият Международен кинофестивал в Локарно. Фестивалът се организира всяка година през м. август, като голямата награда "Златен леопард" се връчва от 1968 г.

1966 - Влиза в сила решение на Икономическата комисия на ООН от 1965 г. за създаването на Азиатска банка за развитие, след като е ратифицирано от 15 държави. Банката е със седалище в Манила, Филипините, и към 2020 година има 68 страни членки, 49 от които са от Азиатско-Тихоокеанския регион.

1978 - В Манагуа, Никарагуа, въоръжена група на Сандинисткия фронт за национално освобождение превземат Националния дворец, където заседава парламентът. Всички около 4000 души, намиращи се в сградата, са взети за заложници. Сред тях са 60 депутати и членове на правителството. В продължение на 45 часа сандинистите държат заложниците, като заплашват, че ще взривят парламента. При посредничеството на епископ Мигел Обандо, похитителите успявят да освободят 52 политзатворници, да получат откуп в размер на половин милион долара и предоставяне на убежище в "една от южноамериканските страни".

2001 - В Брюксел, Белгия, Съветът на НАТО официално обявява началото на операцията на НАТО "Необходима жътва" в Македония за разоръжаването на албанските бунтовници. Целта е да бъде иззето останалото в бунтовниците оръжие. Участват 4800 военнослужещи от 13 страни членки на НАТО. По време на операцията, която завършва на 4 октомври 2001 г., са събрани 3875 единици оръжие.

2003 - В космическия център "Алкантара", в североизточната част на Бразилия, експлодира ракета при подготовката й за изстрелване в Космоса. Експлозията е причинена след инцидентно включване на един от четирите двигателя на ракетата. 50-тонната ракета е трябвало да изведе в околоземна орбита на 25 август два спътника. Загиват 21 души, 20 са ранени. Това е третият неуспешен опит на Бразилия да изпрати собствена ракета в Космоса. При предишните два опита, през 1997 г. и 1999 г., ракетите са се взривили малко след изстрелването им поради технически неизправности.

2009 - "Гаранти банк" в щата Тексас, САЩ, обявява фалит и  става втората по големина американска банка, която фалира през годината. Тя е затворена от регулаторните органи, а повечето от дейностите й - продадени със загуба от милиарди долари на испанската банка Бе Бе Ве А (BBVA). Продажбата, одобрена от Федералната комисия за застраховане на депозитите, е първият случай, при който чуждестранна банка купува фалирала американска банка.

2010 - Хиляди жители на столицата на Мавритания Нуакшот успяват да посадят само за един ден 200 000 дръвчета по призив на правителството и на президента на страната Мохамед Улд Абдел Азиз. Инициативата е част от кампания срещу настъпването на пустинята и на морето - два феномена, които застрашават столицата на Мавритания.

2012 - Русия официално е приета в Световната търговска организация (СТО) и става 156-ата страна членка на организацията. Преговорите между Русия и СТО продължават 18 години и завършват със споразумение за присъединяване, подписано на 16 декември 2011 г. на конференция на организацията в Женева, Швейцария. Проговорите се водят в работна група, чието първо заседание е през юли 1995 г. Работната група е съставена от държави, които имат неразрешени въпроси с Русия в областта на търговията. На заключителното заседание на работната група на 10 ноември 2011 г. в Женева, Швейцария, е одобрен пакетът документи за влизане на Русия в организацията. През н. юли 2012 г. Протоколът за присъединяване е одобрен от двете камари на парламента на Русия и на 21 юли 2012 г. президентът на Русия Владимир Путин подписва съответния закон. Според правилата на СТО дадена страна става пълноправен член 30 дни след края на ратификационния процес.

2013 - В Португалия над 800 пожарникари са мобилизирани за борба с горските пожари, които бушуват от няколко дни в страната. Двата най-големи пожара са в окръг Визеу. Обявена е максимална степен на тревога в повече от двадесет района, изложени на риск от пожари. Страната е обхваната от силни горещини, а в някои региони силните ветрове усложняват задачата на огнеборците. Според доклад на Института за опазване на природата и горите от началото на 2013 г. до 15 август в Португалия са изгорели близо 31 000 хектара гори.

2016 - В Румъния Дружеството на румънските орнитолози съобщава, че на 20 август в езеро близо до Ваду, малко градче на Черно море, южно от делтата на Дунав, са забелязани четири диви фламинго, които се появяват там за пръв път от 30 години. Според говорителят на дружеството Овидиу Буфнила за последен път двойка фламинго е била забелязана през 1985 г., макар че не са запазени техни снимки.

2017 -  Правителството на Боливия създава Комисия за истината, която ще разследва нарушенията на правата на човека по време на диктатурите от 1964 г. до 1982 г. Комисията е натоварен със задачата да разследва убийствата, мъченията, изчезнанията, случаите на произволни задържания и на сексуални издевателства, извършени по време на няколко военни режима в Боливия в периода 1964-1982 г. През този период в страната е имало най-малко 1392 политически убийства, 486 случаи на безследно изчезване и 2868 случая на изпращане в изгнание и на задържане на политически активисти.

2018 - Националната санитарно-ветеринарна служба на Румъния съобщава, че броят на огнищата на африканска чума по свинете, които са потвърдени на територията на Румъния, е 725, като те се намират в 156 населени места в 10 окръга в северозападната и югоизточната част на страната. Най-силно засегнатите окръзи са Сату Маре, Бихор, Салаж, Тулча, Браила, Констанца Яломица, Галац, Кълъраш и Илфов.  До момента броят на унищожените животни в свинеферми и лични стопанства е общо 117 704 свине.  Властите са открили също 18 глигана, заразени със свинска чума.  До 14 август 2018 г. са били изплатени обезщетения в размер на 218 000 леи (еврото се разменя за 4,64 леи), а общата стойност на дължимите обезщетения се оценява на над 3,5 милиона леи.

2019 - В Скопие, Република Северна Македония, започва нов съдебен процес за събитията в парламента на 27 април 2017 г., когато тълпа нахлува в сградата след избирането на етническия албанец Талат Джафери за председател на законодателната институция. През март 2018 г. прокуратурата съобщава, че е внесла в съда обвинителен акт срещу 30 души, от които 28 са обвинени в "терористично застрашаване на конституционния ред и сигурността", а двама - в подпомагане при извършване на престъпление. В обвинителния акт са включени служители на структурите на министерството на вътрешните работи, интелектуалци, депутати, служители на службите за сигурност и на охраната на парламента. Стотина граждани се събират пред съда, за да подкрепят обвиняемите по делото, пеейки македонски песни и скандирайки "Европа - мафия" и "НАТО - фашисти".  Това е второто дело във връзка със събитията на 27 април 2017 г. При първото дело, свързано с опита за убийство на депутата и лидер на Алианс за албанците Зиядин Села в парламента на 27 април 2017 г. 7 обвиняеми получават . на 5 юли 2018 г.присъди от 10 години и 6 месеца до 13 години затвор  затова, че  умишлено са се опитали да го лишат от живот.

2020 - Руският опозиционен политик 44-годишният Алексей Навални е транспортиран от болницата в град Омск в Сибир до летището, откъдето с частен самолет за спешна медицинска помощ е транспортиран до Германия, където ще продължи лечението му в клиника "Шарите" в Берлин. На 20 август 2020 г. Алексей Навални, дългогодишен активист срещу корупцията в Русия, е приет в болницата в Омск, Сибир, в кома, след като припада по време на полет от гр. Томск в Сибир за Москва, като преди излитането е пил чай. Поради внезапно влошаване на здравословното му състояние самолетът извършва спешно кацане в град Омск, където Алексей Навални е настанен в болницата в града. Негови приближени смятат, че в чая е имало отрова. Транспортирането и хоспитализацията на Алексей Навални до Германия се организират от германска неправителствена организация.

2021 - В района на Южните Сандвичеви острови е регистрирано земетресение с магнитуд 7,1 по скалата на Рихтер. Огнището е било на дълбочина 10 км под земната повърхност. Най-близкото населено място отстои на 2500 км от епицентъра. Южните Сандвичеви острови са британска територия в най-южната част на Атлантическия океан. Същия ден в 21.33 ч. е регистрирано още едно земетресение с магнитуд 7,1 по скалата на Рихтер, чието огнището е било на дълбочина 14 км под земната повърхност и на около 150 км от Южните Сандвичеви острови, както и на 2500 км от аржентинския архипелаг Огнена земя.
 
Родени на този ден българи:

Елеонора фон Ройс-Кьостриц (Елеонора Каролина Гаспарина Луиза, принцеса фон Ройс и Шлайц-Кьостриц), българска княгиня и царица (от 1908 г.) (1860-1917).
Втора съпруга на цар Фердинанд I от 1908 г. Основателка на детски морски санаториум край Варна за лечение на костна туберкулоза. По време на войните е милосърдна сестра (1912-1917). Погребана в двора на Боянската църква в София.

акад. Страшимир Димитров, геолог минералог (1892-1960).
Директор на Геологическия институт при Българската академия на науките (БАН) (1950-1960), заместник-председател на БАН (1959-1960). Председател на Българското геологическо дружество (1951-1956). Депутат в 3-ото Народно събрание (1958-1960). Автор е на повече от 40 научни труда. Лауреат на Димитровска награда (май 1950). Носител на орден "Народна република България" първа степен (1957, декември 1959). От 1 юли 1960 г. Геологическият институт при БАН носи неговото име.

Васил Бараков, художник (1922-1991).
Работил е като художник-декоратор в Пловдивския драматичен театър (1940-1945). Един от първите българи, разработващи индустриален пейзаж. Участвал е в повечето общи художествени изложби и колективни изложби в чужбина. Има две самостоятелни изложби в София (1939, 1977). Носител на орден "Кирил и Методий" втора степен (1963), на награда за живопис на името на Владимир Димитров-Майстора на Съюза на българските художници (1976, 1979). Лауреат на Димитровска награда (1984). Носител на орден "Георги Димитров" (21 август 1987).

проф. Александър Обретенов, изкуствовед и архитект (1903-1990).
Архитект в Българските държавни железници (1929-1931) и в Софийския гарнизон (1932-1934). Главен секретар на Инженерно-архитектурната камара (1937). Председател на Камарата на народната култура (1945-1947). Преподавател по естетика в Държавната художествена академия в София (1947-1948) и в Държавното висше театрално училище (1949-1953). Заместник-председател на Комитета за наука, изкуство и култура (1948). Декан на Архитектурния факултет в Държавната политехника в София (1951-1958), ръководител на Катедрата по история и теория на архитектурата (1953-1957). Секретар на Съюза на българските художници (февруари 1959-29 март 1963). Директор на Института за изобразителни изкуства при Българската академия на науките (БАН) (1959). Чл.-кор. на БАН (1961). Член на Централния комитет на Българската комунистическа партия (14 ноември 1962-24 април 1971). Депутат в 4-ото Народно събрание (1962-1965). Член на Президиума на БАН (9 март 1968-5 май 1973), секретар на Отделението за езикознание, литературознание и изкуствознание при БАН (9 март 1968-15 април 1972). Директор  на Института за изкуствознание при БАН (от 1959 ). Главен редактор на сп. "Архитектура" (1954-1956) и на сп. "Изкуство" (1956). Основател и първи главен редактор на в. "Народна култура" (1957-1958), на сп. "Изкуство" (1968-1980). Автор е на "Изкуство и съвременност" (1960), "Културната революция в България" (1968), "Социалната функция на архитектурата" (1978) и др. Удостоен със званията "Заслужил деятел на културата" (22 май 1963) и "Народен деятел на изкуството и културата" (май 1975). Носител на орден "Кирил и Методий" първа степен (23 май 1957), на орден "Народна република България" първа степен (август 1963), на орден "Георги Димитров" (1973, 1983).

Стоян Даскалов, писател и сценарист (1909-1985).
Главен редактор на сп. "Дружинка" (1947-1956), редактор в сп. "Български воин" (1958). Сценарист е на филмите "Неспокоен път" (1955), "Тайната вечеря на седмаците" (1957), "Село край завод" (1969), "Опак човек" (1973) и др. Носител на орден "Георги Димитров" (1969, 1979), на орден "Народна република България" трета степен (1959). Лауреат на Димитровска награда (1950, 1969).

акад. Любен Василев, юрист и политик (1911-1971).
Ръководител на катедрата по гражданско право в Юридическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1948-1971). Директор на Института за правни науки при Българската академия на науките (БАН) (1950-1971). Член-кор. на БАН (1948). Член на Президиума на БАН (9 март 1968). Депутат в 4-ото и 5-ото Народно събрание (1962-1971). Взема участие в изработването на конституциите на България през 1947 г. и 1971 г. и в създаването на редица социални закони. Удостоен е със званието "Заслужил деятел на науката" (май 1969). Носител на орден "Народна република България" втора степен (1959, март 1962).

проф. Димитър Димитров, юрист, политик и журналист, деец на Българския земеделски народен съюз (БЗНС) (1912-1998).
От 1931 г. е член на БЗНС, член на Върховния съюзен съвет на БЗНС (1947-1971), от 1971 г. е член на Управителния съвет на БЗНС, от 1973 г. е член на Постоянното присъствие на БЗНС. Заместник главен редактор на в. "Земеделско знаме" (1948-1951) и главен редактор на вестника (от 1973). Депутат от 6-ото до 9-ото Народно събрание (1971-1990). Автор е на "Система на местните органи на държавната власт и управление в НР България" (1961) и др. Носител на орден "Народна република България" първа степен (1972).

Борислав Шаралиев, режисьор, един от доайените на българската кинорежисура (1922-2002).
През 1943 г. той се изявява като театрален актьор, а от 1947 до 1950 г. е в първия български випуск на постановчика и педагог Михаил Ром.
Режисьор в Студия за игрални филми "Бояна" (1950-1991). Депутат в 6-ото и 7-ото Народно събрание (1972-1980). Председател на Борда на директорите на "Бояна филм" ЕАД (28 март 1995-април 1997). Той е автор на първия биографичен филм за Никола Вапцаров Ц "Песен за човека" (1954), на първата музикална комедия - "Две победи" (1956), на първата екранизация по Емилиян Станев - "В тиха вечер" (1960).  Проявява новаторство в телевизионната режисура при заснемането на новелите "Васката" (1964) и "Един снимачен ден" (1968). Режисьор е на филмите "Рицар без броня" (1966), "Сбогом приятели" (1970), "Всичко е любов" (1979), "Апостолите" (1976), "Борис Първи" (1984), както и на телевизионната екранизация в 13 серии на "Записки по българските въстания" на Захарий Стоянов (1976-1981). В историята на киното той оставя повече от 20 филма. Лауреат на Димитровска награда (1959, 17 юни 1986). Носител на орден "Кирил и Методий" първа степен (1960), на орден "Народна република България" втора степен (септември 1972), на орден "Георги Димитров" (1982), на "Наградата на София" (заедно с колектив) за телевизионния игрален филм "Васката" (1965), на наградата "Златна роза" от кинофестивала във Варна за филма на  "Борис Първи" (1984). Удостоен е със званието "Народен артист" (май 1977) и др.

проф. Серафим Серафимов, художник, дизайнер и педагог (1925-2019).
Основател на специалността "Дизайн за детската среда" в Националната художествена академия в София (1988) и един от учредителите (1993/1994) на департамент "Пластични изкуства" в Нов български университет (дн. департаменти: "Дизайн" и "Архитектура"). Преподавател в Академията за изкуство и дизайн "Burg - Ciebichenstein" в Германия, в Националната художествена академия - София и в Нов български университет. Носител на орден "Кирил и Методий" първа степен. Удостоен е със званието "Почетен професор на Нов български университет" за постижения в областта на дизайна и художествената култура, за многостранна и ползотворна работа в програмите на департамент "Пластични изкуства" (21 януари 2000).

Леда Тасева (ист. име Виолета Тасева), актриса (1926-1989).
Една от основоположничките на новото българско кино. Играла е в Държавния сатиричен театър (дн. Държавен сатиричен театър "Алеко Константинов"), в Театър "Българска армия,  в Театър "София", в театрите в Бургас, Пловдив, Враца и Пазарджик. Участва във филмите "Бъди щастлива, Ани!" (1961), "Сиромашко лято" (1973), "Звезди в косите, сълзи в очите" (1977), "Мигове в кибритена кутийка" (1979), "Прозорецът" (1980), "Да обичаш на инат" (1986) и др. Носителка на орден "Кирил и Методий" първа степен (1986), на наградата на Съюза на българските филмови дейци за женска роля (1980) и др.

Петър Младенов, политик (1936-2000).
Министър на външните работи (16 декември 1971-17 ноември 1989). Генерален секретар на Централния комитет на Българската комунистическа партия (БКП) (10 ноември 1989-2 февруари 1990). Председател на Държавния съвет (17 ноември 1989-3 април 1990), президент (председател) на Народна република България (3 април-6 юли 1990). Член на председателството на Висшия партиен съвет на БСП (14 август-25 септември 1990). Депутат от 6-ото до 9-ото Народно събрание (1971-1990). Носител на орден "13 века България" (1984), на орден "Георги Димитров" (21 август 1986) и др.

доц. Станка Величкова, историк и политик (1943).
Била е преподавател в Минно-геоложкия университет "Св. Иван Рилски". Депутат в 36-ото до 38-ото Народно събрание (1991-2001). Заместник-председател на Акредитационния съвет на Националната агенция за оценяване и акредитация (1 септември 2014-1 ноември 2020).

Симеон Кръстев, художник (1943).
Работи в областта на графичния дизайн, живописта и художественото оформление на пощенски марки, монети, фирмени лога. Художествен редактор в издателствата "Септември" и "Спектър" (1977-1993). Дългогодишен плакатист на Софийската опера и балет. Работи в областта на графичния дизайн - пощенски марки, лога, юбилейни монети, оформление на книги и учебници.

проф. Красимир Гатев, музикант пианист (1944-2008).
Солист на Софийска филхармония (1968). Концертната му дейност обхваща над 2000 сценични прояви - солови рецитали, концертни и камерни изпълнения.

Панайот Денев, журналист (1945).
От 1971 г. е работил в Българската телеграфна агенция (БТА). Бил е репортер, заместник главен редактор на "Информация за чужбина" (1 март 1990-1 септември 1991), заместник главен директор на БТА (1 септември 1991-15 март 1993). Главен редактор на в. "Демокрация" (1993-1994). Работил е във в. "Континент" (1996-1997). Генерален директор на БТА (11 юли 1997-4 октомври 2002). Директор на Информационно-аналитичния център на Съюза на демократичните сили (СДС) (февруари 2002-май 2005). Преподавател в департамент "Масови комуникации" на Нов български университет (1995-2010). Редактор на сайта за новини Vesti.bg (май 2005-октомври 2013).

Тома Бинчев, поет (1946-2013).
Бил е журналист в културния отдел на в. "Черноморски фронт" и редактор към Студия за игрални филми "Бояна". Автор на редица книги за деца. Автор и съавтор е на учебници и учебни помагала за децата от предучилищна и начална училищна възраст. Основател на  издателство "Август" (1997). Носител на Националната литературна награда "Петко Р. Славейков" на Министерството на образованието и науката за цялостното му творчество за деца и юноши (2005). Пръв носител на голямата награда от националния конкурс за поезия "Христо Фотев" в Бургас (2008). Почетен гражданин на Бургас (2006).

вицеадм. Петър Петров, военен деец (1950).
Началник на Главния щаб на Военноморските сили (6 май 1998-6 юни 2002), първи заместник-началник на Генералния щаб на Българската армия (6 юни 2002-1 юни 2006). Главен инспектор на Министерството на отбраната (1 юни 2006-12 юни 2009). Носител на орден "За военна заслуга" първа степен (26 май 2006). От 2012 г. е председател е на Областния съвет на Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва във Варна.

Младен Червеняков, юрист и политик (1954).
Министър на правосъдието (25 януари 1995-12 февруари 1997). Член на Висшия съвет на Българската социалистическа партия (от 23 ноември 2008 г. - Национален съвет) (май 2000-2014). Бил е говорител на БСП. Депутат в 39-ото и 40-ото Народно събрание (2001-2009). Депутат в 42-ото Народно събрание (21 май 2013-31 януари 2014). Адвокат в Софийска адвокатска колегия (1997-2013). Съучредител на фондация "Европейски социални ценности" (1997) и на Българското дипломатическо дружество (1998). Посланик на България в Черна гора (28 януари 2014-10 декември 2018). Посланик на България в Словения (17 април 2019-5 юни 2023).

Антон Коджабашев, състезател по вдигане на тежести и спортен деец (1959).
Печели три златни медала от световни първенства (1979 г., 1980 г., 1982 г.) и три златни от европейски първенства (1979 г., 1980 г., 1982 г.). От европейски първенства печели и един бронзов медал (1984 г.). През спортната си кариера подобрява 12 пъти световни рекорди във вдигането на тежести. Бил е общински съветник в Бургас (1999-2003; 2015-2019). Президент на Българска федерация по вдигане на тежести (2000-2004, 2007-2011). Вицепрезидент на Европейската федерация по вдигане на тежести (2004-2008).

Искра Фидосова (Искра Фидосова Искренова), юрист и политик (1971).
Работила е в инспекцията по труда. Била е юрисконсулт на общината в Монтана. Собственик на нотариална кантора в Монтана. Депутат в 41-ото Народно събрание (2009-2013) и 42-ото Народно събрание (21 май-26 юли 2013).

На този ден са родени и:

Клод Дебюси, френски композитор (1862-1918).
Автор е на творби от различни жанрове, сред които операта "Пелеас и Мелизанда", мистерията "Страданията на свети Себастиян", симфоничната сюита "Морето", прелюда "Следобедът на един фавн", ноктюрните за оркестър "Облаци", "Празници" и "Сирени", рапсодии, камерна музика, клавирни пиеси, песни и др.

Дороти Паркър, американска писателка, поетеса и драматург (1893-1967).

Лени Рифенщал (ист. име Берта Хелена Амалия Рифенщал), немска актриса, режисьор и фотограф (1902-2003).
Участвала е във филмите "Пътища към силата и красотата" (1925), "Свещената планина" (1926), "Големият скок" (1927) и др. Автор е на общо 6 филма, сред които "Триумф на волята" (1935) и "Олимпия" (1938).

Дън Сяопин, китайски политик (1904-1997).
Член на Централния комитет на Китайската комунистическа партия (26 септември 1956-7 април 1976), член на Постоянния комитет на Политбюро на Централния комитет на Китайската комунистическа партия (7 април 1976-19 февруари 1997). По инициатива на Дън Сяопин на 18 декември 1978 г. на пленум на ЦК на Китайската комунистическа партия се взема стратегическото за Китай решение за промяна на партийната линия към курс на нови икономически промени и отваряне към света.

Юлиус Епщайн, американски сценарист (1909-2000).
Автор е на сценария на филма "Казабланка" (1942) на режисьора Майкъл Къртис.

Пер Андерс Фогелстрьом, шведски писател (1917-1998).

Рей Бредбъри (Реймънд Дъглас Бредбъри), американски писател фантаст /1920-2012/.
Писал е под псевдонимите Брет Стърлинг, Леонард Сполдинг и Уилям Елиът. Автор е на повече от 500 творби - научна фантастика, фентъзи и сатира, сред които "451 градуса по Фаренхайт" (1953), "Лекарство за меланхолия" (1959),  "Възпявам електрическото тяло" (1962), "Нощен влак за Вавилон" (1997), "От прахта родени" (2001), "Сбогом, лято" (2006) и др. Романите "Вино от глухарчета" (1957) и "Чувствам, че идва нещо зло" (1963) са полуавтобиографични.

Джералд Лонг, британски журналист (1923-1998).
Генерален директор и управляващ директор на осведомителна агенция "Ройтерс" (25 януари 1963-1973; 1973-1981). Управляващ директор на в. "Таймс" (1981-1982).

Ирина Скобцева - Бондарчук, руска актриса (1927-2020).
Има повече от 70 роли в киното и театъра. Участвала е във филмите "Война и мир" (1968), "Те се сражаваха за родината" (1975), "Тихият Дон" (1992), "Черният принц (2005), "Семейна вечеря" (2006), "Бяла гвардия" (2012), "Тайната на тъмната стая" (2014) и др. Заслужила артистка на РСФСР (1965). Народна артистка на РСФСР (1974).

Карлхайнц Стокхаузен, немски композитор (1928-2007).
Създател на първите нотирани и публикувани произведения на електронна музика в средата на 50-те години на 20-и в. Автор е на 362 творби, като най-значим е приносът му към електро-акустичната музика. Автор е на композициите "Електронни етюди", "Телемузика", "Спиралата" и др.

Жилмар (Жилмар дос Сантос Невес), бразилски футболист (вратар) (1930-2013).
Печели два златни медала от Световните първенства през 1958 г. в Швеция и през 1962 г. в Чили с националния отбор по футбол. През 2000 г. е избран за най-добрия вратар в историята на бразилския футбол от Международната федерация по футболна история и статистика.

Матс Виландер, шведски тенисист и треньор (1964).
Спечелил е 8 титли от турнирите на "Големия шлем" като една от титлите е на двойки. Водач на световната ранглиста на Асоциацията на професионалните тенисисти /ATP (1 януари 1989). Обявен за "Играч на годината" от Асоциацията на професионалните тенисисти  за 1988 г. Приет в Международната тенис зала на славата в Нюпорт, САЩ (2002). Тенис коментатор и анализатор в телевизия "Евроспорт".

Дьорд Коршош, унгарски футболист (1976).

Това е денят на смъртта на:

папа Григорий IX (светско име Уголино ди Сени), глава на Римокатолическата църква и духовен водач на всички католици (1227-1241) (ок. 1145-1241).

Ричард III, крал на Англия (26 юни 1483-22 август 1485), последен от династията Йорк (1452-1485).

Ян Кохановски, полски поет (1530-1584).

Жан Оноре Фрагонар, френски художник - живописец и график (1732-1806).
Представител на стила рококо.

Франц Йозеф Гал, австрийски лекар (1758-1828).
Родоначалник на френологията - учение за разкриване на умствените способности, душевните качества и характера на човека по формите на черепа.

Ян Неруда, чешки поет, писател и журналист (1834-1891).
Автор е на стихове, разкази, фейлетони, комедии, драми, очерци, критика. Творчеството му е наситено със социални, граждански и философски мотиви. Утвърждава реализма като основното направление в чешката литература. През 1858 г. създава чешкия литературен алманах за реализъм "Май". Автор е на стихосбирките "Гробищни цветя" (1858), "Книга със стихове" (1868), "Космически песни" (1978), "Прости мотиви" (1883), "Балади и романси" (1883), "Песни на Страстния петък" (1896), на повестта "Босяци", сборниците с разкази "Арабески" (1864), "Разни хора" (1871), "Малострански разкази" (1878) и др.
Томас Брок, британски скулптор /1847-1922/.
Най-известната му творба е мемориалът на кралица Виктория (1911), който представлява 25-метрова скулптура на кралицата от 2300 тона бял мрамор. Сред портретните скулптури на сър Томас Брок са тези на британския политик Уилям Гладстон (1902) и на американския поет Хенри Уодсуърт Лонгфелоу (1884), които се намират в Уестминстърското абатство.

Роже Мартен дю Гар, френски писател (1881-1958).
Автор е на романа "Жан Бароа" (1913) и на цикъла романи "Семейство Тибо" (1922-1940), включващ "Сивата тетрадка" (1922) "Изправителният дом" (1922), "Хубавият сезон" (1923), "Консултация" (1928), "Сорелина" (1928) "Смъртта на бащата" (1929), "През лятото на 1914" (1936) и "Епилог" (1940"). Действието на романите от цикъла проследява политическия и социален живот във Франция през 20-те години на 20 в. Носител на Нобелова награда за литература за 1937 г. за художествената сила и правдивост, с която описва противоречията между поколенията, както и някои основни аспекти на съвременния живот.

Джомо Кениата, кенийски политик (1891-1978).
Първи министър-председател на Кения (1 юни 1963-12 декември 1964). Президент на Кения (12 декември 1964-22 август 1978).

Александър Яковлев, съветски авиоконструктор (1906-1989).
Един от създателите на реактивната авиация. Член на Комунистическата партия на СССР от 1938 г. Заместник-министър на самолетната индустрия (1940-1956). Проектира първия си изтребител Як-15 през 1945 г. Два пъти Герой на социалистическия труд (1940, 1957). Лауреат на Държавната награда на СССР (1941, 1942, 1946, 1947, 1948, 1977). Носител на Ленинска награда (1972).

Стефан Кънчев, български художник график (1915-2001).
Автор е на оформлението на корици на книги с народни приказки, плакати, запазени фабрични и търговски марки, новогодишни и други честитки, рекламни страници, луксозни бланки и писма, пощенски марки, етикети, опаковки и др. Над 700 са запазените му марки, между които тези на Българската национална телевизия и предаването "Панорама", Пловдивския международен панаир, Столичния куклен театър, логото на "Петрол" и др. Направил е графично оформление на хиляди пощенски марки. Носител на орден "Кирил и Методий" първа степен (1956, 1963, 1969), на орден "Народна република България" втора степен (7 септември 1975). Удостоен е със званието "Народен художник" (май 1971). През 1994 г. е признат за един от десетте най-добри майстори на запазени знаци в света (наградата се връчва от Международния център за запазени знаци в Остенд, Белгия).

Ота Шик, чешки икономист (1919-2004).
От 1961 г. е  директор на Икономическия институт на Чехословашката академия на науките. Той предлага „трети път“ за развитие на икономиката - между свободния пазар и плановата икономика и полага икономическата основа за реформите на Пражката пролет (1968).  

Степан Бобек, сръбски футболист и треньор (1923-2010).
Печели два сребърни медала от Олимпийските игри през 1948 г. в Лондон, Великобритания, и през 1952 г. в Хелзинки, Финландия, с националния отбор по футбол.
проф. Йордан Колев, български композитор и музикален педагог /1936-2017/.
Работил е като преподавател в Института за детски и начални учители в София, главен специалист в отдел "Масови музикални жанрове" при Главна дирекция "Българска музика". Бил е преподавател в Държавната музикална академия "П. Владигеров" и в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Автор е на над 200 детски, училищни, хорови и забавни песни, както и на електронно акустични симфонии. Носител на награда от Съюза на българските композитори от фестивала "Златният Орфей" за песента "Песен за България" (1975), на награда от Първия  международен фестивал  на детско-юношеска забавна песен "Златна рибка" (Варна, 2003) и др.

Стоян Коцев, български футболист и треньор (1945-2012).
През футболната си кариера е играл за отборите на "Балкан" (Ботевград), "Славия" (София), "ЖСК-Славия" (Славия) и "Етър" (Велико Търново). За националния отбор по футбол има изиграни 3 мача. Технически директор на "Славия" (1989). Изпълнителен директор на "Славия" (1995-1996, 1997-1998). Главен мениджър на "Славия" (1996-1997). Под негово ръководство отборът печели титлата и Купата на България през 1996 г. Титлата от първенството е първа за отбора след 53-годишно прекъсване.