site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 13 август в историята

13 август 2023 г., неделя, 32-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва 10 Неделя след Петдесетница. Преп. Максим Изповедник. Св. Тихон, епископ Задонски.

В България се отбелязва:

Празникът на Военноморските сили. Отбелязва се през втората неделя на м. август съгласно Указ 273 на Президиума на Народното събрание от 9 август 1956 г. и заповед на министъра на отбраната от 9 август 1956 г. за Празник на българския военноморски флот. Годишнина от основаването (12 август 1879) в Русе на Дунавската флотилия, с което се поставят основите на Военния флот на България. Флотилията включва общо 11 плавателни съда, дарени от Русия. На 12 август 1879 г. в 12:00 ч. на четирите военни кораба: "Взрив", "Опит", "Горний студен", "Пордим", и седемте парни катера: "Ракета", "Бавария", "Фардинг", "Мотала", "Олафчик", "Варна" и "Птичката" са издигнати български знамена и е изпълнен маршът "Шуми Марица".
    
По света се отбелязва:

Международният ден на леворъките. Отбелязва се от 1976 г. първоначално само в САЩ по инициатива на Международната организация на леворъките, а от 1992 г. се отбелязва и в други страни по инициатива на Британския клуб на леворъките. Около 10 процента от хората по света са леворъки.

На този ден в България:

1888 - Открита е Софийската железопътна гара. За неин пръв началник е назначен Йосиф Карапиров, служител в Хиршовата железница. По обяд пристига и първият международен влак от Лондон през Париж за Цариград (Истанбул) - легендарният Ориент експрес., който отпътувал рано на другия ден за Пловдив, Одрин и Цариград. Гарата е построена на километър от входната врата на София по проект на архитектите Антонин Колар, Богдан Прошек и Т. Маринов. В изграждането й участват италиански специалисти, но цялостната работа е ръководена от специалистите на българския предприемач Иван Грозев, който по-късно става кмет на София (16 юли 1894-15 юли 1895). Изграждането на гарата продължава от 1882 до 1888 г. Сградата е едноетажна, дълга е 96 м и широка - 12 м, в източната и в западната част е оформена с втори етаж, а в средата - с висок свод над вестибюла, споен с часовникова кула, която гледа към планината Витоша. В нея се помещават всички служебни канцеларии, а за пътниците има 3 чакални: първи клас с червени кадифени канапета, втори клас - със зелени, и трети клас - с дървени пейки. Гарата се е осветявала от газови лампи. До главната врата на перона, под перонния часовник, е имало голяма камбана, а по-късно звънец, с който звънарят е обявявал: с първи звънец - продажба на билети, с втория - качване на пътниците и сбогуване, с третия - тръгване на влака. През 1948 г. е пуснат първият етап от построената разпределителна гара Подуяне. Така се разделя пътническата от товарната работа. Тогава гара София е наречена Централна. На 23 февруари 1971 г. е направена първата копка за изграждането на новата Централна гара-София от тогавашния министър на транспорта Григор Стоичков. На 6 септември 1974 г. тя е открита за експлоатация.

1912 - Извършен е първият полет в България с аероплан, пилотиран от български летец. Поручик Симеон Петров, завършил летателната школа на Луи Блерио във Франция,  излита с аероплана "Блерио XXI" в небето на София.

1991 - Излиза брой 1 на в. "Видин" - вестник за област Видин, издание на Граждански комитет за възраждане на видинския край и издателство "Видин прес" ООД.

1992 - България установява дипломатически отношения с Хърватия. Дипломатическите отношения между двете страни са установени първоначално на 19 април 1941 г. на ниво легации и са прекъснати на 6 септември 1944 г. след влизането на Хърватия в състава на Социалистическа федеративна народна република Югославия.

1996 - В София е учреден Централен депозитар за съхраняване и регистриране на ценни книжа. Създаден е като акционерно дружество на основание чл. 91 от Закона за ценните книжа, фондовите борси и инвестиционните дружества. Акционери на депозитара са търговски банки и инвестиционни посредници в България, участващи активно на пазара за ценни книжа.

1997 - С Постановление 326 на Министерския съвет се създава Национално управление по горите към Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа за осъществяване функциите на министерството в областта на горскостопанската дейност, ловното и непромишленото рибно стопанство. С Постановление 168 на Министерския съвет от 23 юли 2007 г. се преобразува в Държавна агенция по горите към Министерския съвет. С Постановление 246 на Министерския съвет от 15 октомври 2009 г. се преобразува в Изпълнителна агенция по горите към министъра на земеделието и храните (дн. към министъра на земеделието).

2000 - Открита е новопостроената кула на фара на нос Галата. Тя е трета поред кула от откриването на фара на 15 август 1863 г. Морският фар е разположен в крайната точка на Варненския залив и е вторият поред в България - построен е седем години след първия в Шабла. През 1906 г. фарът се оказва непригоден за навигационното обслужване на залива. По инициатива на археолога Карел Шкорпил той е преустроен през 1908 г. През 1912 г. на стотина метра от стария фар е построен нов, който започва да работи на 20 декември 1913 г. При активизирането на свлачищни процеси в района от началото на 1986 г. до 1998 г., когато изцяло е разрушена старата кула и самият фар е застрашен, се налага изграждането на нова кула. Новата кула е висока 55 метра и издържа на ураганен вятър. На 17 юли 2001 г. официално е открит фаровият комплекс. Лъчът на новия фар се вижда на 18 мили в морето.

2003 - В Благоевград е подписано споразумение за учредяване на еврорегион Струма - Стримон, включващ област Благоевград от българска страна и област Серес от гръцка.

2014 - Температурата в гр. Монтана достига рекордните за 13 август в историята на измерванията в града от 35 градуса на сянка. Дотогава най-топлият 13 август е бил през 1992 г. - 32 градуса. През 1993 г. в града е измерена най-ниската температура за деня - 9 градуса.

2019 - В София на официално посещение пристига министърът на външните работи на Япония Таро Коно по покана на заместник министър-председателя и министър на външните работи Екатерина Захариева. Това е първото посещение на министър на външните работи на Япония от 12 години насам.

2020 - В района на седемте рилски езера е направена първа копка за изграждане на контролно-информационен пункт "Седемте рилски езера", който  ще има две основни функции - информационен център за туристите и база на Планинската спасителна служба при БЧК за осигуряване на целогодишно дежурство от планински спасители .
 
2021 – Протест в центъра на София на работещи в "Автомагистрали-Черно море" АД, които блокират движението пред сградата на Министерския съвет. Причината са неизплатени около 37 милиона лева за ремонта на магистрала "Тракия". Протестиращите днастояват да им бъдат изплатени забавените заплати в размер на над 7,5 млн. лева. Освен в София  над 100 служители и работници на "Автомагистрали - Черно море" АД излизат на протест на 165 км на автомагистрала "Тракия". Повече от час работници на фирмата блокират и пътния възел Белокопитово на автомагистрала "Хемус",  като блокират движението по направлението София, Варна, Русе и Силистра. 
                               
На този ден по света:

1521 - Столицата на ацтеките Теночтитлан е превзета от испанските завоеватели начело с испанския конкистадор Ернан Кортес, с което на практика се слага край на съществуването на империята на ацтеките. Същата година на нейно място е създаден град Мексико.

1849 - Потушена е Унгарската буржоазна революция, започнала на 15 март 1848 г. Целта на революцията в Унгарското кралство в състава на Австрийската империя е установяването на демократични права и свободи и национална независимост на Унгария от Австрия. Водачи на революцията са Лайош Кошут, Шандор Петьофи, Пал Вашвари и др.

1876 - В Байройт, Германия, е проведен първият Вагнеров музикален фестивал по инициатива на немския композитор Рихард Вагнер. Фестивалът е открит с операта на Рихард Вагнер "Рейнско злато" и за първи път е представен целият оперен цикъл "Пръстенът на нибелунгите", който включва оперите "Рейнско злато", "Валкирия", "Зигфрид" и "Залезът на боговете". Фестивалната програма продължава до 30 август 1876 г.

1905 - В Норвегия е произведен референдум, по силата на който се разтрогва унията с Швеция. Норвегия става независима държава. Унията е сключена през 1814 г. съгласно Килския мирен договор (след поражението на Наполеон I през 1814 г. Дания е принудена да подпише Килския мирен договор, предавайки Норвегия на кралство Швеция). През 1397 г. Дания, Норвегия и Швеция сключват Калмарската уния (1397-1523). Датско-норвежката уния постепенно довежда до пълно подчиняване на Норвегия от датските феодали - от 1537 г. и Норвегия става датска провинция.

1961 - Съгласно решение на правителството на Германската демократична република (ГДР) започва изграждането на стена между Източен и Западен Берлин. Берлинската стена е с дължина от близо 155 км и е висока 3,6 м, като 43 км преминават през вътрешността на Берлин. Стената опасва Западен Берлин, като го отделя от Източен Берлин - столица на ГДР. По стената е имало разположени повече от 7000 източногермански войници с 302 стражеви кули и 20 бункера, а през нощта са били пускани силни лампи на всеки 30 метра. Берлинската стена е съборена на 9 ноември 1989 г., когато са отворени граничните пунктове между Източен и Западен Берлин.

2001 - В Скопие, Македония, е подписан Рамков политически договор (т.нар. Охридско споразумение) от президента Борис Трайковски и от ръководителите на четирите основни партии в страната: Любчо Георгиевски - ВМРО-ДПМНЕ, Бранко Цървенковски - Социалдемократически съюз на Македония, Арбен Джафери - Демократична партия на албанците, и Имер Имери - Партия на демократичния просперитет, в присъствието на генералния секретар на НАТО Джордж Робъртсън и пратеника на Европейския съюз Хавиер Солана. Договорът има за цел да сложи край на 6-месечния въоръжен конфликт в страната между македонските сили за сигурност и въоръжени групи от Армията за национално освобождение (АНО).

2004 - Откриване на 28-ите летни Олимпийски игри в Атина, Гърция. Игрите завършват на 29 август 2004 г. В тях участват 10 625 атлети (4329 жени и 6296 мъже) от 201 държави, които се състезават в 28 вида спорт.

2005 - Въоръжените сили на КНДР и на Република Корея за първи път установяват пряка "гореща линия", предназначена за намаляване на напрежението по границата между двете страни.

2007 - В Русия около  23:00 ч. дерайлира експрес "Нева", пътуващ  от  Москва за Санкт Петербург. В момента на взрива експресът се е движел със скорост 191 км/ч. Взривът е поставен на около 30 метра преди мост над път. По случайност локомотивът и вагоните дерайлират, след като композицията излязла от моста. Мощността на взрива на мястото на железопътната катастрофа в Новгородска област е почти 2 кг тротилов еквивалент, което е направило  кратер с диаметър 1,5 метра. Пет от  вагоните  на експреса са се обърнали. Повредени са 750 м релсов път и 800 м контактна мрежа. Във влакаса пътували 231 пътници. Ранени  са 60 души, в това число и един българин. Представител на прокуратурата заявява, че катастрофата е предизвикана от самоделно взривно устройство. 

2011 - В Русия тържествено е открит комплекс от преградни стени, които трябва да предпазват Санкт Петербург от опустошителни наводнения. Изграждането на комплекса започва през 1979 г., но е изоставено заради големите разходи. През 2005 г. строителните работи са подновени. Комплексът от диги е на стойност 109 млрд. рубли (3,85 млрд. долара). Железобетонните конструкции във Финския залив с обща дължина 25 км трябва да издържат на повишаване на равнището на водата с 5 м.         
       
2013 - В Германия на 71-годишна възраст умира бившият германски политически деец Лотар Биски, участвал в промените на бившата източногерманска комунистическа партия и в превръщането й в демократична политическа сила. Лотар Биски умира в деня, в който се отбелязва 52-ата годишнина от построяването на Берлинската стена (13 август 1961). Той е депутат в Европейския парламент от партия "Левите". Преди това от 1993 г. до 2000 г. и от 2003 г. до 2007 г. той ръководи Социалдемократическата партия. До 2010 г. той е съпредседател на "Левите" заедно с бившия министър на финансите Оскар Лафонтен.

2014 - Председателят на Бразилската социалистическа партия Едуарду Кампуш загива в самолетна катастрофа на борда на частния самолет "Чесна" по време на предизборната си кампания за президентските избори на 5 октомври 2014 г. Самолетът се разбива в жилищен квартал на гр. Сантос, щата Сао Пауло, при опит за приземяване в лоши атмосферни условия. Президентката на Бразилия Дилма Русеф обявява тридневен национален траур.

2015 - Върховният съд на щата Кънектикът, САЩ, отменя смъртното наказание, като постановява, че вече не може да се налага смъртно наказание, защото нарушава заложените в конституцията на щата разпоредби за забрана на жестоките и необичайни наказания. От 50 американски щати в 31 има все още смъртно наказание, а в 19 е премахнато. През май 2015 г. щатът Небраска също премахва смъртното наказание.

2018 - Литва приема нова национална стратегия за киберсигурност, която посочва как държавният и частният сектор трябва да се справят със заплахи и нападения от мрежата.

2020 - Обединените арабски емирства и Израел постигат споразумение с посредничеството на САЩ, което предвижда ОАЕ да установи пълни дипломатически отношения с Израел, а еврейската държава да преустанови плана си за анексия на части от окупирания Западен бряг. Обединените арабски емирства става първата държава от Персийския залив, сключила подобно споразумение с Израел, и третата арабска страна, която има активни дипломатически отношения с еврейската държава след Египет и Йордания.

2021 - Националното управление на САЩ за изследване на океаните и атмосферата обявява, че юли 2021 г. е бил най-топлият месец в историята на Земята от началото на наблюденията. Средната температура на повърхността на Земята е била с 0,01 градуса по Целзий по-висока от тази през предишния най-топъл юли - през 2016 г. Статистика се води от 142 години.

Родени на този ден българи:

Цоньо Калчев, детски писател, поет и читалищен деец (1870-1942).
Повече от 30 години е учител в родното си село Джулюница, област Велико Търново. Постоянен сътрудник на детския периодичен печат. Автор е на стихотворения, разкази, приказки, басни, гатанки и др. Един от първите автори, които утвърждават селския бит в българската поезия за деца. По някои от стихотворенията му са създадени песни - "Сладкопойна чучулига", "Пей ми, славейчо, чудесни" и др. Автор е на книгите за деца "Детски писател" (1898), "Зимни вечери" (1903), "Весело другарче" (1906), "Прозорче към миналото" (1972), "Сърдитко" (1999) и др. Автор е на учебници и учебни помагала. Почетен гражданин на Лясковец (посмъртно, 2012).

Леа Иванова (ист. име Лилия Иванова Иванова), певица (1923-1986).
Тя е една от първите изпълнителки на джаз в България. Известна е с песните "Чико от Порто Рико", "ЦУМ, ЦУМ, ЦУМ", "Отивам си без шум", "Шушу-мушу",  "Тръгвам си без шум" ,"Би трябвало да имам два живота", както и с изпълнението на  десетки кавъри на суинг, румба и шансони от 60-те години на 20-и век и др.  От 1943 г. до 1956 г.  е солистка в джазовите формации "Славянска беседа", "Джаз Овчаров" и оркестър "Оптимистите". Пяла е  в оркестрите на Христо Вучков, Димитър Ганев и Големия оркестър към Концертна дирекция. През  1957 г. в оркестъра на Димитър Ганев среща композитора и пианист Еди Казасян, с  който стават семейна и творческа двойка в продължение на 30 години.  Еди Казасян ръководи оркестъра на Леа Иванова и съпровожда гастролите й в Румъния, Унгария, Германия ("Фридрих щадт палас"), Западна Европа (с изключение на Великобритания и Италия), САЩ, Южна Америка и Близкия изток, участва в осъществяване на албумите й в Румъния, Унгария и Германия. През 50-те години на 20 в. музиката на оркестъра "Джаз Овчаров" е обявена за "упадъчна", а Леа Иванова е изпратена за 3 месеца в "поправителен" лагер в с. Ножарево. След излизането й от лагера  не й позволяват да пее. Едва през 1962 г. Леа Иванова и Еди Казасян получават разрешение да работят в чужбина, а през 1966 г.  двамата осъществяват мечтата си  - заминават за САЩ, където в хотел "Дюн" в Лас Вегас Леа Иванова пее руски романси и френски шансони. През април 1976 г. Леа Иванова получава тежък инсулт, който парализира цялата й лява страна. Въпреки това тя продължава да работи,  пеейки, седнала на  стол, преметнала шал на обездвижената си ръка. През 1980 г. Българското национално радио пуска за първи път песен на Леа Иванова, а в края на 1980 г. тя  записва втората си в България (и последна) дългосвиреща плоча. До 1983 г. Леа Иванова продължава да работи. Последното й представление е на 27 май 1986 г. в "Пирогов", където тя организира прожекция за лекарите на филм за нея. На следващия ден Леа Иванова умира. Носителка на орден "Кирил и Методий" първа степан (1985).

Драгомир Шопов, поет, писател, публицист (1938-2022).
Редактор в Българско национално радио (БНР) (1967-1972). Отговорен редактор в БНР (1972). Заместник главен редактор на в. "Земеделско знаме" (от 1974). Депутат в 37-ото и 38-ото Народно събрание (1995-2001). Председател на партия "Български земеделски съюз - Александър Стамболийски - 1899" (1999-2006). Автор е на над 23 книги - поезия, публицистика, стихове за деца. По негови стихове са създадени популярни песни. Творбите му са преведени на полски, руски, румънски, френски, английски, сръбски и други езици. По негов текст Виктор Чучков създава детската песен "Дъга", която през 1984 г. получава "Златна звезда" на фестивала в Болоня, Италия.

Свилен Капсъзов, журналист, писател и политик (1941-1992).
Депутат в 36-ото Народно събрание (4 ноември 1991-15 септември 1992). Автор е на стихосбирките "Близко слънце", "Обреченост", на романа "Краят на потоците".

Петър Славов, музикант барабанист (1941-2008).
Свири с различни джаз формации - с "Джаз фокус 65" (1965), с групата "Сребърните гривни" (1970-1971), с рокгрупата "Формация студио "Балкантон" (ФСБ) (1979-2006). С "Джаз фокус 65" печели наградата на критиката на джаз фестивала в Монтрьо, Швейцария (1967). С ФСБ печели музикалната награда "Грами" на Националната академия за звукозапис на САЩ за съпровода на песента на Хосе Фелисиано "Сиелито линдо" (1990).

Димитър Бочев, философ и писател (1944).
През 1972 г. напуска България и получава политическо убежище в Западна Германия. Работи като извънщатен сътрудник на "Дойче веле". От 1975 г. е програмен редактор в радио "Свободна Европа" в Мюнхен, Германия, където дълги години отговаря за културно-публицистичната програма "Контакти". Осъден задочно през 1976 г. на 10 години затвор в България за журналистическата си дейност. През 1992 г. Върховният съд отменя присъдата. Сътрудничил е на вестниците "Демокрация", "Труд" и "Стандарт". Автор е на романите "Междинно кацане" (1991), "Генезис II" (1997), "Синеокият слепец" (1998), "Опит за екстаз" (2021), както и сборниците с есета "Хомо емигрантикус" (1993), "Боготърсачът между беса и слепотата" (2010) и др. Носител на Юбилейната награда на Международната академия на изкуствата - Париж, Франция, за 1999 г., на специалната награда на фондация "Развитие" за нов български роман за романа му "Синеокият слепец" (1997) и др.

Михаил Белчев, поет, певец и композитор (1946).
Едни от най-популярните му песни са "Младостта си отива", "Не остарявай любов", "Откровение", "Приятелство" и др. Режисьор е на телевизионни спектакли и филми, сред които и първия телевизионен пантомимен спектакъл "Кръговрат". Автор е на музика за театрални постановки и филми. Директор на Столична библиотека (2008-10 декември 2013). Носител на орден "Кирил и Методий" първа степен (1982), на четири първи награди от фестивала "Златния" Орфей" ( 1969, 1984, 1990, 1998), на награда за цялостно творчество от фестивала "Златния" Орфей" (1996). Удостоен със званието "Заслужил артист" (1987). Първи носител на Националната литературна награда "Георги Джагаров" на Съюза на българските писатели (14 юли 2004). Носител на орден "Стара планина" първа степен (12 декември 2018). Удостоен със званието "Почетен професор на Университета по библиотекознание и информационни технологии" (25 май 2021).

Кристалина Георгиева, икономист и политик (1953).
Директор на Програма за устойчиво развитие в Международната банка за възстановяване и развитие (Световна банка) (28 октомври 2006-10 март 2008). Вицепрезидент на Световната банка (10 март 2008-9 февруари 2010). Член на Европейската комисия с ресор "Международно сътрудничество, хуманитарна помощ и реакция при кризи" (10 февруари 2010-1 ноември 2014). Заместник-председател на Европейската комисия и комисар за бюджета и човешките ресурси (1 ноември 2014-2 януари 2017). Главен изпълнителен директор на Международната банка за възстановяване и развитие (2 януари 2017-1 октомври 2019, като от 1 февруари до 8 април 2019 г. е временно изпълняващ длъжността президент на банката). От 1 октомври 2019 г. е управляващ директор на Международния валутен фонд. Носител на отличията "Комисар на годината" и "Европеец на годината" на европейското списание "Юропиън войс" (декември 2010). Почетен гражданин на Добрич (25 септември 2015).

Андрей Слабаков, режисьор, сценарист, актьор и политик (1960).
Работил е като асистент-режисьор и втори режисьор в Студия за игрални филми "Бояна" (1985-1990), както и за Италианската държавна телевизия (РАИ) (1991-1995). Участвал е във филмите "Четиримата от вагона" (1979), "Таралежите се раждат без бодли" (1971), "Дами канят" (1980), "Под игото" (1990), "Хъшове" (2009) и др. Режисьор и сценарист е на филмите "Влак за морето" (1990), "Вагнер" (1998), "Ерудитъ" (2005), "Хиндемит" (2009) и др. Режисьор е на документалните филми "Евреите в България" (1995), "Али Мехмед - самотният поет и смисълът на живота" (2000), "Перловец - реката на живота" (2001) и др. Носител на наградата "Златен витяз" за дебют с филма "Вагнер" (1999). Филмът му "Влак за морето" печели награда за филм на фестивала на късометражното кино в Париж, Франция (1990), награда за режисура на Международния кинофестивал в Лион, Франция (1991), награда на Съюза на българските филмови дейци (1991) и на Националния фестивал "Великата илюзия" (1992). От 2 юли 2019 г. е член на Европейския парламент.

Лъчезар Иванов, лекар и политик (1962).
Депутат от 40-ото до 42-ото Народно събрание (2005-2014). Депутат в 41-ото Народно събрание и негов заместник-председател (14 юли 2009-7 юли 2010). Депутат от 43-ото до 48-ото Народно събрание (2014-2023). От 12 април 2023 г. е депутат в 49-ото Народно събрание.

Емил Кременлиев, футболист и спортен деец (1969).
През футболната си кариера е  играл за отборите на "Славия" (София), "Левски" (София), "Олимпиакос" (Гърция), ЦСКА (София), "Унион Берлин" (Германия), "Спартак" (Варна), "Марек" (Дупница), "Конелиано" (Герман) и "Казичене" (Казичене). За националния отбор по футбол има изиграни 25 мача. Участва на Световното първенство по футбол през 1994 г. в САЩ (17 юни-17 юли 1994), където националният отбор на България печели бронзови медали и 4-ото място в първенството. Носител на орден "Стара планина" първа степен (20 юли 1994). Почетен гражданин на София (1994).

Яна Касова, състезателка по лека атлетика и спортна журналистка (1981).
Печели бронзов медал от Европейското първенство през 2002 г. (100 м с препятствия) в Мюнхен, Германия. Носителка на  специалния приз от Европейската федерация по лека атлетика за приноса й към развитието на женската лека атлетика (2013). 

Цанко Цанков, състезател по плуване (1987).
Бил е шампион на България в най-много индивидуални дисциплини - девет (100 м, 200 м и 400 м. съчетано плуване; 50 м,100 м и 200 м бътерфлай; 50 м и 100 м свободен стил и 50 м гръб). Многократен националния рекордьор. Печели два сребърни медала (400 метра свободен стил; 200 метра съчетано плуване) от Световното първенство за ветерани през 2017 г. в Будапеща, Унгария.  Избран е за първия "Мистър Плуване" (2017). Удостоен със званието "Майстор на спорта" (27 юли 2014). На 17 юли 2019 г. преплува 46,620 км (от нос Емине до Маслен нос), което е най-дългото преплувано разстояние в акваторията на Черно море и поставя рекорд по преплуване на Бургаския залив - 14:24:34 ч. На 22 август 2020 г. в  басейн "Флора" в Бургас Цанко Цанков постави нов световен рекорд за непрекъснато плуване в басейн в рамките на 12 часа. Цанко  Цанков изплува  50 км и 600 м, като подобрява с почти 10 км досегашното върхово постижение от 1998 г. Почетен гражданин на Бургас (6 декември 2020).

На този ден са родени и:

Балтазар Пермозер, австрийски скулптор (1651-1732).

Юрий Лисянски, руски мореплавател (1773-1837).
Участник в първата руска околосветска експедиция от Кронщат до Камчатка и Аляска (1803-1806) като капитан на кораба "Нева", с който са изследвани острови в Тихия океан, крайбрежието на Китай, остров Сахалин и полуостров Камчатка. Открива един от Хавайските острови (1805), наречен на негово име.

Николаус Ленау, австрийски поет (1802-1850).
Пише стихове от 1821 г., но дебютира в печата през 1827 г. Първият му поетичен сборник "Стихотворения" излиза през 1832 г. Автор е на поемите "Фауст" (1836), "Савонарола" (1837), "Албигойци" (1842), "Дон Жуан" (1844, незавършена) и др.

Владимир Одоевски, руски писател, педагог и музиковед (1803-1869).

Андерс Ангстрьом, шведски физик и астроном (1814-1874).
Създател на спектроскопията (1867).

Джордж Стоукс, британски физик и математик (1819-1903).
Има научни разработки в областта на хидродинамиката, оптиката, векторния анализ и др.

Джордж Гроув, британски музикален деец (1820-1900).
Автор е на многотомния "Речник на музиката и музикантите" (1878).

Иван Сеченов, руски учен естествоизпитател (1829-1905).
В своя класически труд "Рефлекси на главния мозък" обосновава рефлекторната природа на съзнателната и несъзнателната дейност и доказва, че в основата на всички психически явления лежат физиологическите процеси.

Кристиан Крог, норвежки художник и писател (1852-1925).

Джовани Аниели, италиански индустриалец (1866-1954).
Основател на автомобилната компания ФИАТ (11 юли 1899).
 
Карл Либкнехт, немски политик (1871-1919).
Заедно с Роза Люксембург основават Германската комунистическа партия (30 декември 1918) и марксисткия съюз "Спартак" (1916). В началото на м. януари 1919 г. двамата са сред инициаторите на Въстанието на спартакистите в Берлин, наричано още Януарското въстание, чиято цел е била сваляне на правителството на управляващата Социалдемократическа партия. До 13 януари 1919 г. въстанието е потушено, а на 15 януари 1919 г. Карл Либкнехт и Роза Люксембург са заловени и убити без съд и присъда по заповед на Социалдемократическа партия.

Рихард Вилщетер, немски химик (1872-1942).
Носител на Нобелова награда за химия за 1915 г. за неговите изследвания върху растителните пигменти и по-специално върху хлорофила.

Джон Айрланд, британски композитор (1879-1962).

Алфред Хичкок, британски режисьор, продуцент и сценарист (1899-1980).
Създател е на много от похватите на психологическия трилър в киното. Режисьор е на повече от 50  филма, сред които "Неприятности с Хари" (1955), "Човекът, който знаеше твърде много" (1956), "Набеден за виновен" (1956), "Шемет" (1958), "Психо" (1960), "Птиците" (1963), "Марни" (1964), "Семеен заговор" (1976) и др.

Борис Чирков, съветски актьор (1901-1982).
Народен артист на СССР (1950). Носител на Сталинска награда (1941, 1947, 1949, 1952). Герой на Социалистическия труд (1975).
 
Феликс Ванкел, немски инженер и изобретател (1902-1988).
Създател на роторния двигател с вътрешно горене. Феликс Ванкел завършва първия си дизайн на роторен двигател през 1954 г. и го тества през 1957 г.

Базил Спенс, британски архитект (1907-1976).

Салвадор Лурия, американски биолог от италиански произход (1912-1991).
Носител на Нобелова награда за физиология или медицина за 1969 г. заедно с американския физик, генетик и вирусолог от немски произход Макс Делбрюк и с американския биолог Алфред Хърши за откритията, отнасящи се до механизма на репликация и генетичната структура на вирусите.

архиепископ Макариос Трети (светско име Михаил Христодулос Мускос), кипърски духовник и политик (1913-1977).
Първи президент на Кипър (13 декември 1959-16 юли 1974).

Фредерик Сангър, британски биохимик (1918-2013).
През 1977 г. разработва метод за разшифроване на нуклеотидната последователност в ДНК (дидезокси метод или метод на Сангър), който се използва включително и за разчитане на секвенциите на човешкия геном. Два пъти носител на Нобелова награда за химия -  през 1958 г. за определянето структурата на протеините и особено на инсулина и през 1980 г. заедно с американския молекулярен биолог Уолтър Гилберт, от една страна, (за приноса им в определянето последователността на базите в нуклеиновите киселини) и американския биохимик Пол Бърг, от друга (за фундаментални изследвания на биохимичните свойства на нуклеиновите киселини, в частност рекомбинантните ДНК). Единственият лауреат на две Нобелови награди за химия и един от четиримата носители на по две Нобелови награди, като другите трима са френската физичка и химичка Мария Кюри (за физика за 1903 г. и за химия за 1911 г.), американският физик и химик Лайнъс Полинг (за химия за 1954 г. и за мир за 1962 г.) и американският физик Джон Бардийн (два пъти за физика за 1956 г. и 1972 г.).

Юрий Орлов, съветски физик и правозащитник (1924-2020).
Oсновател и първи ръководител на правозащитната организация Московска хелзинкска група (1976).

Фидел Кастро Рус, кубински политик и водач на Кубинската революция (1959) (1926-2016).
Председател на Министерския съвет на Куба (14 февруари 1959-19 февруари 2008). Първи секретар на Централния комитет на Кубинската комунистическа партия  (3 октомври 1965-19 април 2011). Председател на Държавния съвет на Куба (3 декември 1976-1 август 2006; 24 февруари 2008-19 април 2011).

Томас Равели, шведски футболист (вратар) (1959).

Манюел Валс, френски политик (1962).
Кмет на гр. Еври (18 март 2001-24 май 2012). Министър на вътрешните работи на Франция (6 май 2012-31 март 2014). Министър-председател на Франция (31 март 2014-6 декември 2016).

Алън Шиърър, английски футболист (1970).
Удостоен е с приза "Футболист на годината в Англия" за сезон 1993-1994 г. и 1996-1997 г. Рекордьор по отбелязани голове в Английската висша лига с 260 попадения.

Джо Пери, английски професионален играч на снукър (1975).

Това е денят на смъртта на:

Василий Баженов, руски художник и архитект (1737-1799).
Представител на класицизма.

Йожен Дьолакроа, френски художник - живописец и график (1798-1863).
Представител на романтизма.

Игнац Земелвайс, унгарски лекар гинеколог, известен с прилагането на антисептичните методи (1818-1865).
Открил причината за родилната треска (1847). Опитвайки се да разбере причините на следродовата треска (сепсис) при много от родилките, особено в болниците, където смъртността при раждане била почти 50 процента, той предположил, че инфекцията се донася от инфекционното и патологоанатомичното отделение на болниците, в които лекарите практикували и веднага след това отивали да израждат децата, изтривайки ръцете си с носни кърпи. Той открива, че случаите на родилна треска в акушерските клиники намаляват след почистване на ръцете на персонала преди манипулация и въвежда масова дезинфекция и измиване на ръцете на работещите там с разтвор на хлорна вар. Благодарение на това смъртността сред родилките и новородените намаляла до 2,5 процента. Той не успява да предложи приемливо научно обяснение на своето откритие и на 30 юли 1865 г. е вкаран с измама в лудница в предградието Дьоблинг на Виена. Разкривайки измамата, той се опитва да избяга, но е заловен от персонала и жестоко бит. Умира след 14-дневен престой в лудницата от септицемия на 47-годишна възраст на 13 август 1865 г. Правилата за хигиена, въведени от него, са валидни и до днес. През 1906 г. в Будапеща, Унгария, е издигнат негов паметник, на който е поставен надпис "На Спасителя на майките".

Флорънс Найтингейл, британска милосърдна сестра (1820-1910).
Създала е система за подготовка на среден медицински персонал във Великобритания. В нейна памет от 1965 г. Международния съвет на медицинските сестри отбелязва деня на рождението й 12 май като ден на медицинските сестри, а от 1971 г. като Международен ден на медицинските сестри.

Доменико Морели, италиански художник (1826-1901).

Андрей Карелин, руски художник и фотограф (1837-1906).
Родоначалник на художествената фотография в Русия.

Илия Блъсков, български възрожденски писател и публицист (1839-1913).
Един от първите белетристи в новобългарската литература. Събира и публикува народни умотворения, издава около 30 календара с актуални обществени проблеми, адаптира народни приказки и сръбски белетристични произведения. През 1865 г. издава от името на баща си повестта "Изгубена Станка", първото произведение в българската литература с предимно селска тематика. Автор е на реалистични нравоучителни битови разкази и повести - "Злочеста Кръстинка" (1870), "Пиян баща, убиец на децата си" (3 книги, 1870-1880), мемоари - "Спомени из народния живот" (1912) и др., календари с актуални обществени проблеми.

Август Бебел, немски политик (1840-1913).
Един от създателите на организираното работническо социалдемократическо движение в Германия. Заедно с Вилхелм Либкнехт основават Социалдемократическата работническа партия (1869) и неин председател (1892-1913). Съучредител на Втория Интернационал (1889). Депутат в Райхстага (1867-1877).

Жул Масне, френски композитор (1842-1912).
Един от създателите на френската лирическа опера. Автор е на "Манон" (1884), "Вертер" (1892), "Таис" (1894) и др.

Едуард Бухнер, немски биохимик (1860-1917).
Носител на Нобелова награда за химия за 1907 г. за неговите биохимични изследвания и откриването на безклетъчната ферментация.
 
ген.-лейт. Георги Вазов, български военен деец и политик (1860-1934).
Той е сред основните организатори на проруския преврат от 1886 г., целящ детронирането на княз Александър I. След контрапреврата емигрира в Русия, където служи около 10 г. в руската армия. През 1898 г. се завръща в България. Началник на инженерните войски (1904). По време на Балканската война (1912-1913) командва Източния сектор при обсадата на Одрин, където е извършено настъплението, довело до превземането на града. Министър на войната (28 юни-4 юли 1913; 4 юли-22 август 1913). Автор е на книгите "Спомени от Балканските войни" (1929), "В пустинята на Средна Азия. Службата ми в Русия. Спомени" (1939). Носител на орден "Св. Александър" втора степен за участието си в Балканската война (25 юни 1913).

проф. Иван Георгов, български философ, психолог и педагог (1862-1936).
Декан на Историко-филологическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1900-1901; 1908-1909) и ректор на университета (1898-1899; 1905-1906; 1916-1917; 1918-1919). Председател на Македонския научен институт в София (1923-1927) и на Историко-филологическия клон на Българската академия на науките (БАН) (1928-1936). Има заслуги за развитието на образователното дело в България. Действителен член на БАН (1902).

Хърбърт Джордж Уелс, британски писател фантаст (1866-1946).
Автор е на научнофантастичните романи "Машината на времето" (1895), "Невидимият" (1897), "Война на световете" (1898) и др.

акад. Якуб Колас (ист. име Константин Михайлович Мицкевич), беларуски поет (1882-1956).
Народен поет на Белоруска ССР (1926). Заместник-председател на Академията на науките на Беларуската ССР (1929). Един от основоположниците на беларуската литература. Автор е на стихосбирката "Песни на неволите" (1908), сборниците "Разкази" (1912) и "Родни образи" (1914), разказите "Приказки за живота" (1921), повестите "Из просторите на живота" (1926),"Отцепник" (1930-1931) и "Тресавище" (1934), епичните поеми "Нова земя" (1911-1923) и "Симон музикантът" (1917-1925) и др. Носител на Сталинска награда първа степен (1946). Носител на Сталинска награда втора степен (1949).

проф. Васил Миков (Васил Миков Вълов), български археолог, основател на праисторическата наука в България (1891-1970).
През 1922 г. започва работа в Националния археологически институт с музей при БАН, като от 1925 г. е редовен асистент в музея, през 1931 г. е един от създателите на Праисторическия отдел в музея, от 1932 г. е негов уредник, а от 1949 г. е завеждащ на отдела. В продължение на 56 години, от 1914 г. до смъртта си през 1970 г., работи в областта на археологията, историята, музейното дело, краеведството, географията, топографията, фолклора и топонимията.  Ръководил е на разкопките на повече от 40 праисторически обекта Ц надгробни и селищни могили, сред които Мезек (1931) заедно с Богдан Филов, крепости,  стари рудници и пътища, кули - долмени и пещери. Има заслуги в организацията на музейното дело в България, като е ръководил на подреждането на исторческите музеи в Ловеч, Казанлък, Разград, Нова Загора, Хасково, Асеновград, Самоков, Враца и Габраво. Изследвал е голяма част от пещерите в страната като първостепенен извор на праисторическата епоха. Преподавател в Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1946-1949). Автор е на повече от 240 научни и научнопопулярни трудове. Носител на орден "Кирил и Методий" първа степен.

Жулиен Грийн, френски писател от американски произход (1900-1998).
Автор е на книгите "Левиатан", "Звезедите на Юга", "Далечни страни", "Дикси" и др.

Александру Сахия, румънски писател и публицист (1908-1937).

Джулия Чайлд, американска телевизионна журналистка (1912-2004).
Водеща на 200 предавания за класическата френска кухня, на поредица за съвременната кухня, на предавания, които прави съвместно с други кулинари, като "Мисис Чайлд и мосю Пепен, кулинарна класика за всеки ден", което е първото и последно в историята, отличено с наградата "Еми".

Йордан Попов, български художник (1913-2001).
Работи основно в областта на пейзажа и битовата селска композиция. Носител на орден "Кирил и Методий" трета степен (1968), на орден "Кирил и Методий" първа степен (1970).

проф. Исак Паси, български философ, изкуствовед и културолог (1928-2010).
Преподавател по марксистко-ленинска философия във Висши медицински институт в Пловдив (1953-1959). Преподавател във Философския факултет на  Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1960-1993), ръководител на катедра "Логика, етика и естетика" в университета, заместник-декан на Философско-историческия факултет (1968-1970). Автор е на повече от 50 монографии и стотици научни публикации, сред които "Трагичното", "Смешното", "Към философията на живота", "Немска класическа естетика" и др. Негово дело като съставителство, обща научна редакция и коментари са над 80 тома със съчинения на класици - от античността до XX век. Носител на орден "Стара планина" първа степен (16 май 2003) и орден "Св. св. "Кирил и Методий" огърлие (26 февруари 2008). Удостоен с "Почетен знак на Софийския университет с огърлица" (19 март 2008).

Тигран Петросян, съветски шахматист (1929-1984).
Световен шампион по шахмат от 1963 г. до 1969 г.

Лотар Емерих, немски футболист (1941-2003).

Екатерина Йосифова, българска поетеса, журналистка и драматург (1941-2022).
Работи като учителка, редактор и драматург в Кюстендилски драматичен театър. Автор е на стихосбирките "Късо пътуване" (1969), "Нощем иде вятър" (1972), "Къща в полето" (1983), "Имена" (1987), "Подозрения" (1993), "Ненужно поведение" (1993), "Малко стихотворения" (1998), "Легенда за магичния певец" (в съавторство, 1999), "Нищо ново" (2001), "Сиромашко лято" (2004), "Нагоре-надолу" (2004) и на книгите "Посвещение" (стихотворения и проза, 1979) и "Приказка за дракончето Поли" (проза за деца, 1994).  Нейни стихотворения са включвани в редица антологии и литературни издания в България и чужбина - Австрия, Великобритания, Румъния, Русия, САЩ, Унгария, Германия. Носителка на български и международни награди. Сред тях са: Годишната награда за поезия на Съюза на българските писатели (за "Къща в полето" - 1984), на Годишната награда за поезия на Съюза на българските писатели (за "Подозрения" и "Ненужно поведение" - 1994), на Награда на Сдружението на български писатели (за най-добра книга на годината за "Малко стихотворения" - 1998), на Наградата "Иван Николов" (за цялостно творчество - 1999), на Голямата награда за литература на СУ "Св. Климент Охридски" (2014) и др.

Бисер Михайлов, български футболист (вратар) и треньор (1943-2020).
През футболната си кариера е играл за отбора на "Левски" (София). За националния отбор по футбол има изиграни 5 мача.

Георги Райков, български състезател по борба класически стил (1953-2006).
Олимпийски шампион през 1980 г. в Москва, СССР. Печели два сребърни медала от световните първенства през 1978 г. и 1979 г. и един бронзов медал през 1977 г. От европейски първенства печели два златни медала през 1975 г. и 1980 г., и сребърен медал през 1978 г. От 2007 г. в Копривщица в негова памет се организира турнир по класическа борба за кадети "Георги Райков".