site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 10 август в историята

10 август 2023 г., сряда, 33-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва деня на св. мчк и архидякон Лаврентий.
Свети Лаврентий бил главният от седемте дякони (архидякон) в Рим по време на император Валериан (3-и век). По това време християните били гонени и измъчвани. Един от мъченически загиналите в името на Христос бил папа Сикст. След като безуспешно го увещавали да се откаже от вярата си, го подложили на мъчения и накрая го осъдили на смърт. В последния си час Сикст завещал на любимия си ученик Лаврентий да продължи делото му. Лаврентий изпълнил молбата на своя учител и посветил живота си в служба на ближните и проповядване на християнството. След време римският управител заповядал да го заловят и затворят и поискал от него да предаде скритите църковни съкровища. Лаврентий събрал всички сиромаси, които християнската църква издържала, и им раздал съкровищата на църквата. След това той бил изтезаван до смърт. На датата на неговата смърт - 10 август, е обявен за светец от римската църква. Този ден се отбелязва от католическата и от православната църква. Свети Лаврентий е смятан за покровител и закрилник на готвачите.

В България се отбелязва:

Празникът на готвачите. Отбелязва се от 2005 г. по предложение на Българската асоциация на професионалните готвачи в деня на църковния празник на св. мчк и архидякон Лаврентий - покровител и закрилник на готвачите.

По света се отбелязва:

Световният ден на лъва. Отбелязва се от 2013 г. по инициатива на членове на Дружеството за изследвания на африканските лъвове и околната среда (ALERT), за да се повиши информираността за бедственото положение на популацията на лъвовете в естествената им среда. Те са разпространени най-много в Танзания, Ботсвана, Република Южна Африка, Кения, Замбия и Зимбабве.

Националният празник на Еквадор. Ден на провъзгласяването на независимостта (1809).

На този ден в България:

1882 - В Свищов се открива първата организирана детска градина в България - Училище за момичета и момчета "Детинска мъдрост". Това слага началото на предучилищното възпитание в България. На тази дата в дома на Алекси Гълчавата се събират 53 деца на възраст от 4 до 7 години. Идеята на учредителя - учител, книжовник и обществен деец Никола Живков е децата да се възпитават "по български дух, по български характер". Това първо българско възпитателно заведение за деца от предучилищна възраст, издържано от общината, съществува няколко месеца. През 1887 г. Никола Живков издава й първото ръководство за работа в детските градини, наречено "Детинска мъдрост".

1888 - Железопътната линия Русе - Варна става собственост на България.
Линията е открита на 7 ноември 1866 г. Дължината й е 223 км, като разстоянието между Русе и Варна се изминавало за около 8 часа. На 4 декември 1885 г. е подписан протокол между България и Великобритания за откупуването на жп линията. Според чл. 21 от Берлинския договор (13 юли 1878), Княжество България е задължено към Великобритания да откупи от компанията "Гладстон и братя Бъркли" построената от нея жп линия, съгласно уговорените между компанията и Османската империя условия. След дългогодишни преговори България откупува линията за 50 млн. златни лева (при годишен бюджет от 49 млн. златни лева), след подписването на 10 август 1888 г. от българското правителство на първия държавен заем от Великобритания. Линията Русе - Варна е първата жп линия в България. На 4 декември 1885 г. е подписан протокол между България и Великобритания за откупуването на жп линията Русе - Варна.

1915 - Проведени са изпитания на първия български самолет "Експрес" от летеца Радул Милков. Начало на българското самолетостроене. Самолетът е конструиран от 19-годишния механик в авиобазата в Божурище Асен Йорданов. Комисия от Министерството на войната подписва протокол, в който се заявява: "Самолетът е сигурен, няма допуснати грешки, признава се за изобретение, а Асен Йоданов е негов изобретател. Датата да се приеме за начало на българското самолетостроене."

1924 - Основан е футболният клуб "Арда" - Кърджали. От 1945 г. до 1957 г. се нарича "Миньор" - Кърджали, след това си връща старото име "Арда". 

1943 - Сформиран е първият състав на Националният комитет на Отечествения фронт (ОФ) в състав Кирил Драмалиев от Българската работническа партия (БРП), Никола Петков от Българския земеделски народен съюз "Александър Стамболийски" ("Пладне"), Кимон Георгиев от Политически кръг "Звено". На 17 юли 1942 г. по радиостанция "Христо Ботев" е обявена програмата на Отечествения фронт, обсъдена и приета от Задграничното бюро на Българската работническа партия, в която Отечественият фронт е определен като антифашистко движение на патриотичните и демократични сили на българския народ. Сред целите на организацията са сваляне на монархофашисткото правителство в България, излизане от фашистката коалиция на "Оста" и включване на България във Втората световна война на страната на антихитлеристката коалиция. Започва сформирането на нелегални комитети на Отечествения фронт, като до края на 1942 г. броят им надвишава 100. От септември 1943 г. в състава на Националния комитет на ОФ се включват Григор Чешмеджиев от Българската работническа социалдемократическа партия (БРСДП) и Димо Казасов от групата на независимите интелектуалци. Отечественият фронт съществува до 31 март 1990 г., когато се преименува в Отечествен съюз.

1961 - България установява дипломатически отношения с Гана.

1971 - С Указ 161 на Президиума на Народното събрание на Филиала на Софийския университет "Св. Климент Охридски" в Шумен, създаден на 10 юни 1964 г., в самостоятелно висше учебно заведение под името Висш педагогически институт. На 10 октомври 1971 г. институтът официално е открит. От 23 май 1989 г. Висшият педагогически институт носи името "Епископ Константин Преславски". С Решение на 37-ото Народно събрание от 21 юли 1995 г. институтът се преобразува в Шуменски университет "Епископ Константин Преславски".

1974 - България установява дипломатически отношения с Тайланд. С ПМС 272/19 ноември 2010 г. посолството на България в Тайланд е закрито.

1992 - Излиза бр. 1 на в. "Стандарт" - всекидневник за политика, икономика, култура и спорт. От 2 ноември 2018 г. в. "Стандарт" излиза като седмичник и медиата остава да функционира онлайн като 24-часова информационна агенция.

2004 - В "Държавен вестник" е обнародван Закон за здравето, съгласно който се забранява пряката реклама на спиртни напитки, както и продажбата на алкохолни напитки на лица под 18-годишна възраст, лица в пияно състояние, на територията на детски градини, училища, общежития за ученици и на лечебните заведения. Продажбата на алкохолни напитки се забранява и по време на спортни прояви, както и на обществени мероприятия, организирани за деца и ученици.

2006 - На нос Калиакра е открит паметник на руския адмирал Фьодор Ушаков по повод годишнината от победата на руската ескадра под командването на адмирала в сражение с турската флота до нос Калиакра (1791). 

2015 - Научните списания "Педагогика", "Стратегии на образователната и научната политика", "Чуждоезиково обучение", "История", "Български език и литература", "Математика и информатика", "Професионално образование" и "Философия", издавани от издателството на Министерството на образованието и науката - "Аз Буки", са одобрени и са включени в Европейския реферативен индекс за хуманитарни и социални науки - ERIH PLUS, след продължила половин година проверка и оценка на тяхната научна стойност.

2016 - Десетокласникът Ивайло Димитров от Шумен става първият българин, достигнал до финал на световно първенство по авиомоделизъм. В заключителната фаза на турнира Ивайло Димитров остава шести в класирането, заради лошите метеорологични условия, като до момент това е най-доброто представяне на българин в тази спортна дисциплина.

2021 - За последните 24 часа служителите на Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" са ликвидирали общо 165 пожара. При пожарите няма загинали и пострадали. Пожарите с преки материални щети са били 27, от които един в горски масиви, два в селско стопанство, десет в жилищни сгради и други. Без нанесени материални щети са възникнали 138 пожара, от които: 74 в сухи треви, горска постеля и храсти; шест в стърнища; 51 в отпадъци и седем други.

    На този ден по света:

1675 - В предградието на Лондон - Гринуич, започва строителството на Гринуичката кралска астрономическа обсерватория. Обсерваторията започва работа на 16 септември 1676 г. Решението за създаването й е взето на 22 юни 1675 г. от краля на Англия Чарлз Втори, с цел да се подобри морската навигация и да се реши проблема с географската дължина. През обсерваторията минава Гринуичкият меридиан, наричан още главен меридиан или нулев меридиан. Той служи за начало на отчитане на географската дължина и синхронизиране на времето по целия свят. През 1997 г. обсерваторията е включена в Списъка на световното културно и природно наследство на Организацията на ООН по въпросите на образованието, науката и културата (ЮНЕСКО).

1792 - Във Франция въстаници превземат двореца Тюйлери в Париж по време на Великата френска революция (1789-1794). Те детронират крал Луи XVI, който по-късно е съден, признат за виновен в измяна и екзекутиран на 21 януари 1793 г. На 22 септември 1792 г. Националният конвент обявява Франция за република (Първа република).

1793 - В Париж, Франция, е отворен за посетители Националният музей Лувъра с изложба от 537 картини и 124 предмета на изкуството от кралските колекции по повод първата годишнина от края на монархията (1792). Лувърът е преобразуван в общодостъпен музей, а кралските колекции са обявени за национална собственост по време на Френската революция (1789-1794). С декрет на Конвента от 1791 г. бившата кралска резиденция е превърната в национален музей. Бившият замък съчетава в себе си функциите на историко-археологически и художествен музей.

1846 - Във Вашингтон, САЩ, е основан "Смитсониън" - най-голямата институция за музейна дейност и научни изследвания в света  - включва 19 музеи и галерии с над 137 млн. експоната. Изградена е със средства, завещани от британския  учен Джеймс Смитсън на американската държава, за да създаде във Вашингтон "институция за увеличаване и  разпространяване на знания сред хората".

1897 - Създаден е аспиринът. Във Вупертал, Германия, химикът Феликс Хофман, който работи в лабораториите на фармацевтичната компания "Байер" синтезира ацетилсалициловата киселина, докато търси по-ефикасно и поносимо антиревматично лекарство за своя баща. Лекарството е патентовано на 6 март 1899 г. с името аспирин като запазена марка на "Байер".

1899 - Основан е "Викинг" - Ставангер, норвежки футболен клуб.

1913 - Във Верона, Италия, на сцената на "археологическия театър" - Арена ди Верона, се открива първият летен оперен фестивал с постановката на операта "Аида" на Джузепе Верди.

1920 - В предградието на Париж Севър във Франция е подписан Севърският мирен договор между Османската империя и страните победителки в Първата световна война (1914-1918) - Великобритания, Франция, Италия, Япония, Белгия, Гърция, Полша, Португалия, Румъния, Армения, Чехословакия, Кралството на сърби, хървати и словенци и Хиджаз. Севърският мирен договор е част от Версайската система от договори и с него се слага краят на Османската империя, намалявайки 4 пъти нейната територия. Договорът се състои от 13 части и 433 статии. Според условията на договора Османската империя се отказва от Фракия, островите в Егейско море, Кипър, Египет и арабските провинции. Гърция поема контрола над Смирна и околностите. Азиатската част на Турция се ограничава до пределите на Западен Анадол. Хиджаз получава независимост, а Египет, Палестина, Сирия и Месопотамия (Ирак) преминават под контрола на Лигата на нациите с мандат на Великобритания и Франция. Севърският мирен договор престава да действа след подписването на Лозанския мирен договор (1923), който определя съвременните граници на Турция.

1956 - В Нагасаки, Япония, е създадена Японската конфедерация на организациите на жертвите на атомните бомбардировки в Хирошима и Нагасаки "Нихон хиданкио" по време на Втория световен конгрес за забрана на атомните и водородни  бомби (9 август 1956) в Нагасаки.

2001 - В Ангола е извършен атентат срещу пътническо-товарен влак край Зенга ла Тембе. Загиват над 152 души, повече от 150 са ранени. Националният съюз за пълна независимост на Ангола (УНИТА) поема отговорността за атентата с мотива, че влакът е бил военен. 

2001 - Кралят на Камбоджа Нородом Сианук подписва закон, съгласно който се създава Международен трибунал за престъпленията на режима на Червените кхмери. При управлението на Червените кхмери (1975-1979) в Камбоджа загиват близо 2 млн. души. На 6 юни 2003 г. в Пномпен правителството на Камбоджа и ООН подписват споразумение, ратифицирано на 4 октомври 2004 г. от парламента на страната, по силата на което се определят правомощията и съставът на трибунала. На 8 май 2006 г. в Пномпен, Камбожда, кралят Сихамуни подписва указ за официалното назначаване на съдиите в трибунала - 17 от Камбоджа и 10, предложени от ООН, които са от Австралия, Австрия, Канада, Полша, САЩ, Франция, Холандия, Шри Ланка и Япония. На 3 юли 2006 г. магистратите полагат клетва и съдът започва работа.

2003 - Сключен е първият в историята земно-космически брак в Хюстън, щата Тексас, САЩ. Уникалността на процедурата е в това, че младоженецът - руският космонавт Юрий Маленченко, се намира на борда на Международната космическа станция (МКС) на около 380 км над земята, а булката - американката Екатерина Дмитриева, е в Центъра за пилотирани полети "Линдън Джонсън" в Хюстън. Съгласно законите на Тексас бракосъчетание е възможно в отсъствието на един от младоженците, ако той има уважителна причина за това. Според компетентните власти  участието на жениха в космически полет е достатъчно уважителна причина и дават съгласието си.
                       
2004 - В Берлин, Германия, е подписан меморандум, според който Либия се задължава да изплати на жертвите от атентата в дискотека "Ла Бел" в Западен Берлин през 1986 г. обезщетение на стойност 35 милиона долара.

2005 - КНДР и Република Корея установяват денонощен "червен телефон" между своите армии за избягване на инциденти. Това е първата пряка линия за комуникация между военните власти на двете Кореи. Досега двете страни си изпращаха съобщения по телефона и факса чрез Червения кръст.

2006 - В Испания бушуват около 150 горски пожара. 138  от пожарите са в автономната област Галисия. 64 са под контрол, а 74 все още не са овладени. Най-сериозно е положението в Ла Коруня и Понтеверде. Последните дни огнената стихия унищожава 10 хектара селскостопански и горски площи в Галисия.

2007 -  В Куба дисидентът Франсиско Чавиано Гонсалес е освободен след 13 години, три месеца и три дни зад решетките. Бивш професор по математика в Химически институт в Хавана, Франсиско Чавиано е арестуван на 7 май 1994 година. Осъден е на 15 години затвор за разпространяване на секретни сведения, засягащи сигурността на държавата. През 2007 г. в кубински затвори се намират близо 250 дисиденти, включително над 20 журналисти.

2008 - Един от най-търсените неаполитански мафиотски босове, укриващ се от 2003 г., е арестуван докато вечерял в ресторант край североизточния испански град Херона. Името на 49-годишния Патрицио Бости фигурира в списъка на 30-те най-търсени престъпници в Италия. Той е обвинен, че ръководи клан на базираната в Неапол камора и има присъда от 23 години затвор за убийството на двама свои съперници мафиоти през 1984 година.

2010 - Йордания възобновява износа на света вода от мястото, където се смята, че е бил покръстен Исус Христос, за първи път след стогодишно прекъсване. Износът на света вода от реката Йордан е спрян с разгрома на османските турци, които контролират Йордания и други близкоизточни страни преди избухването на Първата световна война. През по-голямата част от 20-и в. районът по източния бряг на реката е военна зона. Йордания изнася света вода за САЩ, Европа, Мексико, Канада и Африка. Мястото в реката, където Исус отива да се срещне с Йоан и e покръстен от него, се намира на 50 км западно от Аман.

2012 - Пожарът край Хилендарския манастир в Света гора, избухнал на 8 август 2012 г., е овладян и няма опасност да засегне някои от манастирите. Той е ограничен в планински район, като огнището е около 7 км. На място са разположени около 200 пожарникари, които работят съвместно с военните. Пожарът в района на Аркадия на п-в Пелопонес е унищожил 27 000 хектара гора и обработваеми площи, както и животновъдни съоръжения.

2013 - В болница в Будапеща, Унгария, на 99-годишна възраст умира най-издирваният нацистки военнопрестъпник в света - Ласло Чатари. Той е бил под домашен арест в дома си в Будапеща в очакване на процеса си за престъпления срещу човечеството, по-специално депортирането в нацистки лагери на смъртта на около 15 000 евреи от гетото в Кошице, Словакия. Чатари, който отрича обвиненията, е осъден задочно на смърт в Чехословакия през 1948 г. за подобни военни престъпления. След войната е живял няколко десетилетия в Канада, която напуска през 1997 г., след като се разкрива, че е излъгал за миналото си, за да получи гражданство. Деянията на Чатари и местонахождението му са разкрити през 2012 г. от центъра "Симон Визентал".

2014 - В Турция са произведени президентски избори, на които с 51,7 процента от гласовете за 12-и президент на страната е избран министър-председателят Реджеп Тайип Ердоган от управляващата Партия на справедливостта и развитието. На тези избори за пръв път държавният глава се избира чрез пряк вот. Общият кандидат на основните опозиционни партии - Народнорепубликанската партия и Партията на националистическото действие, Екмеледин Ихсаноглу получава 38,56 процента, а кандидатът на прокюрдската Демократична партия на народите Селяхаттин Демирташ - 9,72 процента.

2016 - Поради късо съединение в електрическата инсталация малко след полунощ избухва пожар в родилното отделение на болница "Ярмук" в западната част на Багдад, Ирак, при която загиват 12 бебета. Евакуирани са 29 пациенти. Министърът на здравеопазването Адила Хамуд Хюсаин подава оставка, след като получава информация, че оборудването на болницата за справяне с огъня не е адекватно.

2018 - Протест на Площада на победата в Букурещ, Румъния, с искане за оставка на правителството на Социалдемократическата партия и Алианса на либералите и демократите и предсрочни избори. Митингът е иницииран от различни асоциации и граждански платформи, които уведомяват кметството преди седмици. Първоначално за организатор е обявена Федерацията на румънците зад граница, която впоследствие отказва да подпише съответния протокол и да поеме отговорност за митинга. В протеста на Площада на победата и съседни булеварди участват близо 20 000 души. Десетки хиляди души се включват и в други градове на Румъния като Сибиу, Търгу Муреш, Брашов, Клуж и др. Демонстрантите са разпръснати с водни оръдия и сълзотворен газ, като около 455 души, в това число 30 полицаи, са ранени.

2019 - Американският финансов магнат Джефри Епстайн, обвинен в организирането на проституция и сексуална експлоатация на напълнолетни, се самоубива в килията си във федерален затвор в Ню Йорк, САЩ. На 6 юли 2019 г. финансистът е арестуван след нов преглед на споразумение, което той сключва с прокуратурата през 2008 г., когато се признава за виновен по обвинения, че е подтиквал и доставял с цел проституция лица на възраст под 18 години. Споразумението с прокуратурата слага край на разследване, за което Джефри Епстайн е можело да бъде осъден на доживотен затвор. Вместо това той е осъден на 13 месеца затвор и да плати обезщетения на десетки от някогашните си жертви. Имуществото на Джефри Епстайн е оценявано на 559 млн. долара.

2020 - Вулканът Синабунг на индонезийския остров Суматра изригва, изхвърляйки стълб от пепел и дим, на височина 7500 метра. Това е третото изригване на вулкана от 8 август 2020 г., когато изхвърля пепел на височина от 4,5 км. Вулканът изригва периодично от септември 2013 г. Няма пострадали, но десетки хиляди са останали без дом.

2021 - В Гвинея в южния окръг Гекеду е регистриран първи случай на Марбургска вирусна болест - високозаразно заболяване, предизвикващо хеморагична треска. Това е и първи случай в Западна Африка. Проби, взети от починал пациент и изследвани в националната лаборатория за хеморагична треска и са дали позитивен резултат за вируса. Марбургската вирусна болест се предава на човека от прилепи и се разпространява чрез контакт с телесни течности на други хора или заразени повърхности. Тя започва внезапно със силна треска, специфично главоболие и гадене. Смъртността варира между 24 и 88 процента. За тази болест няма одобрени ваксини или лекарствени препарати, но симптоматичното лечение и рехидратацията - орална или венозна, подобряват шансовете пациентът да оцелее.

Родени на този ден българи:

ген. Георги Тодоров, военен деец (1858-1934).
Участник в Българското опълчение като доброволец по време на Руско-турската освободителна война (1877-1878). Участник в Сръбско-българската война (1885) като началник на Летящия отряд в района между Видин и Кула. Командир на Седма Рилска пехотна дивизия при настъпването и към Солун (Македонския фронт и Галиополския полуостров) по време на Балканската война (1912-1913). Участва и в Междусъюзническата война (1913). Командир на Втора (октомври 1915-декември 1916) и Трета армия (февруари-декември 1917) и помощник главнокомандващ (1918) на действащата армия по време на Първата световна война (1914-1918). Носител на орден "Стара планина" първа степен с мечове за изключително големите му заслуги към България при планирането и осъществяването на военните операции през Балканската война (1912-1913) и за проявеното новаторство и военно майсторство (20 декември 2012, посмъртно).

проф. Асен Селимски, оперен певец баритон и вокален педагог (1930-2023).
Артист в Народната опера  в Русе (1956-1960) и в Софийската народна опера /дн. Софийска опера и балет/ (1960-1990). Пресъздава над 40 роли на оперната сцена, гастролира в редица европейски страни. От 1974 г. е преподавател в Националната музикална академия "проф. Панчо Владигеров". Бил е 15 години преподавател в Нов български университет и създател там на специалността оперно пеене. Носител на първа награда и златен медал от Седмия фестивал на младежта и студентите във Виена, Австрия, (1959), на първа награда от Международния конкурс за млади оперни певци в София (юли 1961) и др. Удостоен със званието "Народен артист" (май 1982).

Николай Петев, писател и литературен критик (1951-2013).
Главен редактор на сп. "Родна реч" (1982-1985). Директор на издателство "Народна младеж" (1985-1991). Собственик и директор на издателства "Петекс" и "Петекстон" (1991-1996). Директор на издателска къща "Христо Ботев" (10 юли 1996-2003). Главен секретар на Съюза на българските писатели (10 юли 2002-18 октомври 2003), председател на съюза (18 октомври 2003-15 октомври 2013). Председател на Управителния съвет на агенция "София прес" (ноември 2005-15 октомври 2013). Депутат в 42-ото Народно събрание (21 май-15 октомври 2013). Автор е на многобройни публикации в литературния и периодичен печат, както и на книгите "Тук във времето" (1983), "Поезия и позиция" (1986; преведена на руски език), "Фарът и неговият пазач" (1989), "Зад завесата на политическия театър" (1997), "Фарът, пазачът и вятърът" (2006), на сборника с есета и публицистика "Не ме ли помниш" (2011), "17 есета против този свят" (2013) и др. Негови творби са издадени и в Русия, Македония, Сърбия, Азербайджан, Украйна, Италия и Албания. Носител на наградата за дебютна литература "Южна пролет" (1983), на орден "70 години Съюз на съветските писатели" от  Международното съобщество на писателските съюзи /седалище в Москва/ (2006), на орден "Михаил Ломоносов" (2006) за заслуги и за голям личен принос в укрепването на приятелството и културното сътрудничество между Русия и България, на Националната Ботевска награда за литература на община Враца (20 юни 2006), на наградата "Имперска култура" на Съюза на писателите на Русия за книгата си "Фарът, пазачът и вятърът" (2007), на сръбската награда "Арка" за най-добра чуждестранна книга  (2007), на орден "Св. св. Кирил и Методий" втора степен (8 юни 2011).

проф. Стефка Оникян, джазпевица и педагог (1951).
Записала е пет самостоятелни албума и над 300 песни за Българско национално радио, "Балкантон" и Българска национална телевизия. Тя е първата изпълнителка, записала джазпесен на английски език в Българското национално радио. Дългогодишен преподавател в Националната музикална академия "Проф. Панчо Владигеров". Авторка на научни трудове, многократно гост-изпълнителка на джаз фестивали в България и в чужбина. носителка на "Кристална лира" на Съюза на българските музикални и танцови дейци  и "Сlassic FM" радио за 2011 (1 ноември 2012).

Анжело Красини, художник и бижутер (1954).
Работил е като художник на Българския културно-информационен център във Варшава (1980-1982), а след завръщането си в България заема различни постове в Съюза на художниците, бил е ръководител на ювелирната секция към съюза и заместник-председател на Управителния съвет на съюза. Прави оригинални, авторски бижута, с които участва в много изложби в по света. Носител е на редица награди, сред които втора награда от Международното триенале на приложните и декоративните изкуства в Ерфурт, Германия (1986).

Емануил Йорданов, юрист и политик (1960).
Депутат в 38-ото Народно събрание (8 юли 1997-21 декември 1999). Министър на вътрешните работи (21 декември 1999-24 юли 2001). От 2001 г. работи като адвокат.

проф. Даниел Вълчев, юрист и политик (1962).
Работи в областта на търговското, облигационното, банковото, финансовото, конкурентното, административното право и процесуалното представителство. Секретар на Българската асоциация по философия на правото и социална философия (1996-2005). От 1992 г. е преподавател в Юридическия факултет на Софийския университет "Св. "Климент Охридски", ръководител на Катедрата по теория и история на държавата и правото във факултета. Член на Политическия съвет и заместник-председател на партия "Национално движение Симеон Втори" (6 април 2002-3 юни 2007). Депутат в 39-ото (2001-2005) и 40-ото Народно събрание (11 юли 2005-16 август 2005). Заместник министър-председател и министър на образованието и науката (16 август 2005-27 юли 2009). Учредител на партия Движение "България на гражданите" /ДБГ/ (1 юли 2012). Заместник-председател на Изпълнителното бюро на ДБГ (21 септември 2013-21 юли 2014). Създател е на "Юридически барометър" - гражданска инициатива за анализ и оценка на правовия ред в България, който всяка година връчва наградите "Златен пирон" за най-често променяно и най-лошо законодателство. Автор е на много монографии и сборници с научни статии. Носител на званията "почетен доктор" на Университет „Сока“, Токио, Япония (2007) и "почетен професор" на Шанхайския университет, Шанхай, Китай (2008). От 9 април 2019 г. е декан на Юридическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски".

Георги Стайков, актьор (1964).
Работил е в Народния театър "Иван Вазов". Участва във филмите "Те надделяха" (1986), "Вчера" (1988), "Без драскотина" (1989), "Бронзовата лисица" (1991), "Комисар Бек" (1997-2016), "Всичко за любовта" (2003), "Ако Господ пожелае" (2006), "Колите на татко" (2006), "Милениум" (2009-2010), "Мисия Лондон" (2010), "Тилт" (2010), "Под прикритие" (2011-2016), "Седем часа разлика" (2011-2014), "Столичани в повече" (2011-2019), "Къде е Маги?" (2012), "Нокаут или Всичко, което тя написа" (2016), "Вездесъщият" (2017) и др. Носител на наградата за най-добра мъжка роля на Фестивала за български игрален филм "Златна роза" във Варна за филма "Без драскотина" (1989).

На този ден са родени и:

Анри Нестле, швейцарски предприемач (1814-1890).
Създател на компанията за храни и напитки "Нестле" (1866).

Александър Столетов, руски физик (1839-1896).
Установява основните закономерности на фотоелектрическия ефект, изучава електропроводимостта на газовете.

Александър Глазунов, руски композитор, музикален педагог и диригент (1865-1936).
Автор е на балетните постановки "Жар птица", "Силфида", "Сезоните", "Раймонда", симфоничните  поеми "Степан Разин", "Морето", симфонии и инструментални концерти.

Хърбърт Хувър, американски политик (1874-1964).
Министър на търговията на САЩ (5 март 1921-21 август 1928). 31-и президент на САЩ (4 март 1929-3 март 1933).

Михаил Зошченко, съветски писател сатирик (1895-1958).
Майстор на хумористичния разказ. Автор е на сборника с разкази "Излишни хора", повестите "Мишел Синягин", "Пред изгрев слънце", пиеси, произведения за деца и др.

Арне Тиселиус, шведски биохимик (1902-1971).
Носител на Нобелова награда за химия за 1948 г. за изследванията му на електрофорезата и абсорбационния анализ, в частност за откритията му, свързани с хетерогенната природа на белтъците в серума.

Жоржи Амаду, бразилски писател (1912-2001).
Автор е на 32 романа, сред които "Земята на карнавала" (1931), "Какао" (1933), "Капитани на пясъка" (1937), "Габриела, карамфил и канела" (1958), "Пастири на нощта" (1964), "Дона Флор и нейните двама съпрузи" (1966), "Тереза Батиста, уморена да воюва" (1972), "Тиета от Агрести" (1977), "Токая Гранде - тъмната страна" (1984), "Откриването на Америка от турците" (1994) и др. Книгите му са преведени на 54 езика в тираж над 20 млн. копия. Член на Бразилската литературна академия (1961). Носител на Ордена на Почетния легион на Франция (1984).

Волфганг Паул, немски физик (1913-1993).
Един от създателите на водородния мазер. Носител на Нобелова награда за физика за 1989 г. за разработването на метода на разделените осцилиращи полета и използването му във водородния мазер и други атомни часовници. Той си поделя наградата с американския физик от немски произход Ханс Демелт и немския физик Волфганг Паул, които я получават за разработването на метода на йонния уловител.

Жан-Франсоа Лиотар, френски философ постмодернист (1924-1998).

Виторио Греготи, италиански архитект (1927-2020).
Архитект на квартала Бикока в Милано, Италия, на Олимпийския стадион в Барселона, Испания, на операта на  Екс-ан-Прованс, Франция, на културния център Белем в Португалия и др.

Гия Канчели, грузински композитор (1935-2019).
Автор е на над 37 творби за оркестър, 10 камерни симфонии и 10 опери. Сред най-известните му произведения е симфонията "В памет на Микеланджело" (1978). Негови произведения звучат във филмите "Кин-дза-дза!" (1968), "Мимино" (1977), "Дървото на живота" (2011), "Паспорт" (1990). Музикален директор на театър "Руставели" (1972-1992).

Хуан-Мануел Сантос Калдерон, колумбийски политик (1951).
Министър на външната търговия (1990-август 1994). Министър на финансите (2000-2002). Съосновател на Партията на социалното обединение на нацията (2005). Президент на Колумбия (7 август 2010-7 август 2018). Носител на Нобелова награда за мир за 2016 г. заради непоколебимите му усилия за прекратяване на 52-годишната гражданска война в Колумбия и подписването на мирно споразумение с бунтовниците от Революционните въоръжени сили на Колумбия (ФАРК) на 26 септември 2016 г. По време на Гражданската война, започнала през 1964 г., загиват близо 250 000 души и 6 млн. души са разселени.

Антонио Бандерас, испански актьор, певец, режисьор и продуцент (1960).
Участвал е във филмите "Матадор", (1987), "Кралете на мамбото" (1992), "Филаделфия" (1993), "Интервю с вампир" (1994), "Десперадо" (1995), "Маската на Зоро" (1998), "13-ят войн" (1999), "Фрида" (2002), "Легендата за Зоро" (2005), "Кожата, в която живея" (2011), "Мачете убива" (2013), "Живи машини" (2014), "Непобедимите 3" (2014), "Алтамира" (2016), "Животът такъв, какъвто е" (2018), "Болка и величие" (2019) и др.

Луис Видегарай Касо, мексикански политик (1968).
Министър на финансите и държавния дълг на Мексико (1 декември 2012-7 септември 2016). Министър на външните работи на Мексико (4 януари 2017 - 1 декември 2018).

Рой Кийн, ирландски футболист и треньор (1971).

Хавиер Санети, аржентински футболист (1973).

Тристан Гейл, американска състезателка по скелетон (1980).
Олимпийска шампионка през 2002 г. в Солт Лейк Сити, САЩ. Печели бронзов медал от Световното първенство през 2003 г. в Нагано, Япония.

Освалдо Гонсалес, чилийски футболист (1984).

Това е денят на смъртта на:

Ото Лилиентал, немски инженер (1848-1896).
Той е първият човек, извършил многократно полети с летателен апарат, по-тежък от въздуха - планер. Започвайки през 1891 г. той извършва над 2000 полета със собствени планери, оцелявайки от няколко катастрофи. На 9 август 1896 г., при внезапен порив на вятъра, крилото на планера му се чупи на 17 м височина и при падането Ото Лилиентал счупва гръбнака си. Умира на следващия ден.

акад. Стоян Аргиров, български филолог и преводач (1870-1939).
Основоположник на българското библиотекознание. Поддиректор на Народната библиотека в София (1893-1894), директор на Народната библиотека в Пловдив (1894-1901) и на Университетската библиотека в София (1903-1936). Председател на Върховния читалищен съюз (1923-1929). Първи преподавател по библиотекознание в Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1924-1935). Действителен член на Българското книжовно дружество (1900). Уредник и редактор на сп. "Българска реч" (1921) и сп. "Родна култура" (1924). Автор е на повече от 70 публикации в областта на библиотекознанието, на  "Ръководство за уреждане на народни, общински, ученически и частни библиотеки" (1898) и др. Превежда научни трудове и статии от чешки и немски език.

Робърт Годард, американски физик (1882-1945).
Построил първата ракета с течно гориво (1926).

Карл Шмид-Ротлуф, немски художник експресионист (1884-1976).
Един от основателите на дружеството на немските експресионисти "Ди брюке" (1905) в Дрезден, Германия.

Габриел Ано, френски футболист и журналист (1889-1968).
По идея на спортните журналисти Габриел Ано и Жак Феран през 1955 г. е учреден футболният турнир - Купата на европейските шампиони (КЕШ) /след сезон 1992/1993 турнирът е преименуван на Шампионска лига/ и наградата "Златна топка" на сп. "Франс футбол" през 1956 г.

проф. Георги Стаматов, български актьор, режисьор и педагог (1893-1965).
Играл е в "Съвременен театър" (1912), в Народния театър "Иван Вазов (1914-1964, с прекъсвания). Председател на Съюза на артистите в България (1930-1931). Ръководи дейността на фронтови театър (1944-1945). Режисьор и директор в театрите в Русе (1929-1930), Пловдив (1935-1936), Пазарджик (1953-1959). Един от основателите на Държавното висше театрално училище в София /дн. Национална академия за театрално и филмово изкуство "Кръстьо Сарафов"/ (1948). Участва във филмите "Героите на Шипка" (1955), "Сиромашка радост" (1958), "Гераците" (1958), "Тютюн" (1962) и др. Лауреат на Димитровска награда (1950). Удостоен със званието "Народен артист" (септември 1950). Носител на орден "Народна република България" първа степен (февруари 1958), на орден "Народна република България" втора степен (1959).

проф. Асен Христофоров, български икономист, писател и преводач (1910-1970).
Един от основателите на Статистическия институт за стопански проучвания (1934) към Софийския университет "Св. Климент Охридски". Преподавател в Държавното висше училище за финансови и административни науки в София (1945-1947). Автор на студии и статии за банковата и финансовата система, развитието на външната търговия и индустрията в България, паричното обращение и др. Автор е на автобиографичната книга "Скици из Лондон" (1945). Превежда мемоарни, пътеписни и краеведски книги - "В дебрите на Рила" (1957), "Скици из Рила" (1957), "Мацакурци" (1958, 2 изд. Вуцидей), "Ангария" (1960), "Искровете" (1962) и др. Превежда от английски "Белия зъб" на Джек Лондон, "Джоузеф Андрюз" на Хенри Филдинг, сборника с разкази "Дъблинчани" на Джеймс Джойс, "Трима души в една лодка" на Джером К. Джером, творби на Емили Бронте и др.

проф. Никола Калицин, български физик (1918-1970).
Работи върху теорията на елементарните частици и на атомното ядро, теорията на спътниците и ракетите и теорията на относителността. Завежда Катедра по теоретична механика във Варненския държавен университет /дн. Икономически университет - Варна/ (1953-1955). Работи във Физическия институт на Българската академия на науките (1955-1970). Той е първият български учен, който получава званието "Доктор на  физикоматематическите науки на СССР" (1963). Носител на орден "Кирил и Методий" втора степен (1966).

Жак Дере, френски режисьор (1929-2003).
Режисьор е на филмите "Жиголото" (1960), "Басейнът" (1968), "Борсалино" (1969) и др.

Милена Пантелеева, български сценограф (1963-2020).
Работила е като сценограф и костюмограф в много театри в София и страната. Сенограф е на представленията в Народния театър "Иван Вазов" -  "Neoдачници", "Колко е важно да бъдеш сериозен (Години по-късно)", "Някъде в този живот", "Капитал(на) грешка" (последен проект на Милена Пантелеева) и др. Носителка на наградата "Аскеер" за вдъхновяващо сценично пространство на постановката "Neoдачници" (25 май 2018).