site.btaПритеснително е затварянето на художествените галерии-те винаги са били места за уединение на човека с изкуството, смята художничката Николина Джановска

BOBSTH 15:00:31 29-11-2020
MM1458BO.030
Велико Търново - галерии - художничка - коментар

Притеснително е затварянето на художествените галерии-те винаги са били места за уединение на човека с изкуството, смята художничката Николина Джановска


Велико Търново, 29 ноември /Марина Петрова, БТА/
Притеснително е затварянето на художествените галерии, защото те винаги са били места за уединение на човека с изкуството, смята художничката Николина Джановска - дългогодишен преподавател по изобразително изкуство.
В интервю за БТА преподавателката в катедрата по графика към Факултета по изобразителни изкуства на Великотърновския университет, посочи, че общинските и държавни галерийни пространства са конструирани с големи обеми, в които има възможност за експониране на творби от всякакъв характер и размер. В тези големи пространства има ситуации, в които посетителите изобщо не се срещат. Хората, които влизат в галериите обикновено са отговорни, те се уединяват в обширните зали за да открият своя празник за сетивата и душата от срещата с изкуството, посочи тя и допълни, че има значение как се срещаш с изкуството.
Можеш да си сложиш слушалките на устройството и да слушаш музика, но не можеш да усетиш на едно малко екранче въздействието на една художествена творба, независимо дали е двуизмерна или триизмерна, подчерта Джановска.
През миналата седмица художничката откри своята тринайсета самостоятелна изложба в Изложбените зали "Рафаел Михайлов" във Велико Търново. Изложбата, озаглавена "Моите кутии за спомени" включва шест графики, с размери 150 на 150 сантиметра. С нея авторката прави 40-годишен преход от детските си спомени в бабината къща с кувоьорчетата и раклата до наши дни. Старият сандък, в който откриваш неща, които не знаеш за какво служат, но които будят образи във въображението, е в основата на идеята, отбеляза Джановска.
Тази изложба започна като пърформанс, в който исках да включа студенти, докторанти и колеги, за да им покажа, че графичното изкуство може да бъде разширено върху много по-големи площи и платна, посочи авторката. В хода на работата, тя установила, че нейният проект има интуитивна връзка с настоящата година на ограничения заради COVID-19.
Писателят Георги Господинов споделя, че през настоящата 2020 година, човек става все по уединен и зависим от собствените си спомени заради ограниченията от обстоятелствата, и това е видимо в творчеството на много автори, дръзнали да се представят пред света в тази "особена" година, подчерта художничката. Тя посочи, че определя своята изложба, като капсула на времето.
Досегът с изкуството е изключително важен за съхраняването на психичното здраве, смята тя. "Най-простият пример който давам е, когато сме в ситуация на размисъл или вземане на решение, което е своеобразен стрес, ние винаги започваме да драскаме с молив или химикал върху лист хартия, и това е подсъзнателен акт, който показва, че човек има нужда от среща с изкуството", каза тя.
При откриването на изложбите винаги наблюдавам един феномен, посочи Джановска. Виждаш как всеки един посетител първоначално тръгва машинално покрай подредените картини, след това неочаквано някоя творба го докосва и той я провижда през собствената си призма, после неколкократно се връща към нея. "Затова си мисля, че животът без галериите ще стане много по-тъжен", посочи тя.
Преподавателката изрази опасения от факта, че със затварянето на висшите училища студентите по изобразителни изкуства ще изгубят много от липсата на практическа подготовка. Младите хора имат теоретични дисциплини, които могат да бъдат изучавани дистанционно, но повечето от занятията за тези специалности са практически, посочи тя.
В хода на обучението се представя триизмерна постановка, студентите трябва да я превърнат в двуизмерна върху листа, да подготвят графична форма за отпечатване, и ако не овладеят на пракитка технологията, ще изостанат, посочи Джановска.
Практическите процеси няма как да бъдат направени в домашна среда. В графичните лаборатории на университета се работи с киселина, а в литографската лаборатория с огромни и тежки камъни. Затова липсата на адекватно обучение и време не може да бъде наваксана, каза преподавателката. Тя припомни, че в груповата работа всеки се учи от грешките и постиженията на другите.
Големите халета на университета, в които функционират ателиета, лаборатории и печатници дават възможност за практическа работа, с голямо разстояние между обучаемите, което трябва да се има предвид, при затварянето на висшите училища, посочи преподавателят и призова за по- прецизен поглед при въвеждането на ограниченията.



/ММ/