site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 29 юли в историята

29 юли 2023 г., събота, 30-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва деня на св. свщмчк Висарион, еп. Смоленски. Св. мчк Калиник. Св. мчца Серафима девица.

В България се отбелязва:

Празникът на град Стрелча. Отбелязва се през последната събота на юли съгласно решение на Общинския съвет от май 2006 г.
   
На този ден в България:

1014 - Сражение между българските и византийските войски при с. Ключ между планините Беласица и Огражден - Беласишка битка. Българските войски, предвождани от цар Самуил,  издигат в клисурата до с. Ключ в планината Беласица, стена-преграда, която да осуети намеренията на император Василий II за поредно нахлуване. Многократните опити на Василии II да овладее крепостта с удар по фронта не дават резултат, но византийски отряди откриват пътека към билото на планина Беласица и успяват да се промъкнат незабелязано и нападат в гръб българите, а Василий II напада фронтално преградата и успява да я разруши. Българите са принудени да отстъпят. Цар Самуил успява да се спаси с помощта на сина си Гаврил-Радомир в крепостта Прилеп. По заповед на Василий II пленените български войници (ок. 15 000 души) са ослепени, като на всеки 100 души е оставен по един едноок за водач и са изпратени в  Охрид при Самуил. През м. октомври 1014 г. ослепените войници достигат до българската столица. Два дена след срещата с тях цар Самуил умира, непреживял трагедията. Погребан е на остров Свети Ахил (дн. Гърция). За своята жестокост император Василий получава прозвището "българоубиец". След смъртта на Самуил България не успява да издържи дълго на военния натиск на византийците. През 1018 г.  идва и краят на Първото българско царство - България пада под Византийска власт.

1925 - Бунт и бягството на 43-ма политзатворници от остров "Света  Анастасия" (от 1945 г. до 1991 г. - "Болшевик"). Ръководител на бунта е секретарят на Окръжния комитет на Българската комунистическа партия Теохар Бакърджиев. Участват затворените на острова след атентата в катедралния храм "Свети Крал" (дн. "Света Неделя") в София на 16 април 1925 г. комунисти, земеделци и безпартийни антифашисти. Четиридесет и тримата затворници успяват да избягат с две гребни лодки до нос Чукаля, откъдето се скриват в Странджа планина и поемат пътя към турската граница. От Турция със съдействието на съветското консулство в Цариград заминават за Съветския съюз. В тяхна памет в една от сградите на острова е подредена постоянна музейна експозиция. 

1967 - Учредена е Задруга на майсторите на художествени занаяти в София от 34 български занаятчии от различни краища на България, съгласно Постановление 525 на Министерски съвет, обнародвано в "Държавен вестник" на 10 април 1967 г. Тя е най-старото запазило се занаятчийско обединение в България.

1992 - Учредена е Българска асоциация на туристическите агенции (БАТА) от 46 туристически агенции. Асоциацията е доброволно сдружение за подпомагане и защита на стопанските интереси на туроператорите и туристическите агенции.

1998 - 38-ото Народно събрание  приема Закона за съхранение и търговия със зърно, с който се създава Национална служба по зърното към Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа.

2011 - В София е открита многофункционалната спортна зала "Арена Армеец".
Залата е изградена за 1 година и 8 месеца. Капацитетът й е 12 000 души за спорт и 18 000 души за концерти.  "Арена Армеец" разполага с голяма зала с дължина - 124 м, ширина - 108 м и височина -27 м, с тренировъчна зала, с помощна зала за загряване. В комплекса има ВИП-зона за специални гости на спортните събития. Има и пресцентър за журналисти,  конферентна зала, кабини за преводачи и стаи за интервюта. От октомври 2022 г. името на залата е "Арена София".

2014 - В Стара Загора кметът на града Живко Тодоров и министърът на околната среда и водите в оставка Станислав Анастасов правят първа копка на Регионално депо за отпадъци. Бенефициент на проекта, който включва 11 общини, е община Стара Загора. Стойността на проекта е над 52 млн. лв.

2015 - Температурен рекорд от 41,6 градуса е измерен във Велико Търново. Стойностите са отчетени малко след 17.00 часа. Най-високата температура на тази ден е била 38, 1 градуса, измерена през 1909 г., най-ниската температура за 29 юли е била измерена през 1981 г., когато живачният стълб е отчел 10,7 градуса.
 
2018 - В София пожар унищожава около 1500 кв. м. покривна конструкция  в сградите на бившите "Царски конюшни". Сигналът за пожара е постъпил в 03.25 сутрин. В 6.00 пожарът е напълно изгасен.

2019 -  Във Варна се открива 28-ото издание на Международния фолклорен фестивал "Варненско лято", който ще продължи до 1 август 2019 г. Участие ще вземат ансамбли от Армения, Аржентина, Башкирия, Грузия, Колумбия, Испания, Словакия, Северен Кипър и България.

2021 - Софийският апелативен съд излиза с решение по делото за собствеността на двореца "Врана" - собственици на парка и двореца "Врана" са Симеон Сакскобурготски и сестра му Мария-Луиза. Апелативният съд е отхвърлил решението на Софийския градски съд, че собственик е държавата. Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, е осъдена да заплати на Симеон Сакскобурготски сумата от 59 523 лв., а на сестра му 98 676 лв., представляващи разноски за двете съдебни инстанции. Решението на Софийския апелативен съд не е окончателно и може да се оспори пред Върховния касационен съд.

2022 - Нова защитена зона "Камчия" за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна е обявена със заповед на министъра на околната среда и водите Борислав Сандов. Под защита ще са близо 129 200 декара, от които 7500 декара са морски пространства. Под защита в тази зона са и алувиални гори, крайречни смесени гори, панонски гори. По Закона за биологичното разнообразие в заповедта са описани и опазването на местообитанията на някои видове бозайници като европейски вълк, видра, пъстър пор, лалугер, афала, муткур (морска свиня), шипоопашата, шипобедрена и обикновена блатна костенурка, както и няколко вида риби и безгръбначни и други.

На този ден по света:

1586 - Основан е град Тюмен - първият руски град в Сибир. Построен е на мястото на татарския град Чинги-Тура.

1899 - Завършва първата Хагска конференция за мир с участието на представители от 26 страни, свикана по инициатива на руския император Николай Втори. Започва на 18 май 1899 г. На конференцията са приети редица документи, които поставят началото на международното хуманарно право.

1913 - Основан "Волеренга" - Осло, норвежки футболен клуб.

1921 - В Германия Адолф Хитлер e избран за председател на Националсоциалистическата германска работническа партия. На 30 януари 1933 г. президентът Паул фон Хинденбург назначава Адолф Хитлер за канцлер (министър-председател). На 24 март 1933 г. с влизането в сила на Закон за извънредните пълномощия в Германия е установена фашистка диктатура. Адолф Хитлер е на власт в Германия до 30 април 1945 г.

1930 - Извършен е първият пътнически полет с дирижабъла "Р100" от Великобритания до Канада.

1946 - В Люксембургския дворец в Париж, Франция, започва Парижката мирна конференция, която продължава до 15 октомври 1946 г. В конференцията с участието на 21 държави се разглеждат проектите на мирните договори, разработени от Съвета на министрите на външните работи на страните от антифашистката коалиция - победителка във Втората световна война (САЩ, СССР, Великобритания и Франция), с бившите съюзници на Германия в Европа  - България, Италия, Румъния, Унгария и Финландия. Одобрените Парижки мирни договори са подписани от България, Италия, Румъния, Унгария и Финландия на 10 февруари 1947 г., влизат в сила на 15 септември 1947 г.

1948 - В Лондон, Великобритания, се откриват ХIV Летни олимпийски игри. В тях участват 4104 атлети (390 жени и 3714 мъже) от 59 държави, които се състезават в 17 вида спорт. Игрите завършват на 14 август 1948 г.

1957 - Учредена е Международната агенция по атомна енергия (МААЕ), специализирана организация на ООН. На този ден влиза в сила статутът на МААЕ, приет на 23 октомври 1956 г. по време на Конференцията за статута на МААЕ в Ню Йорк, САЩ.

1958 - В САЩ е създадено Националното управление за аеронавтика и космически изследвания (НАСА) със закон, подписан от президента Дуайт Айзенхауер. Започва да работи на 1 октомври 1958 г. като правителствена организация, която осъществява координацията и изпълнението на националните програми на страната за усвояване на космоса и научно-техническите изследвания в областта на авиацията и космонавтиката.

1981 - Британският престолонаследник принц Чарлз и лейди Даяна Спенсър се венчават в катедралата "Сейнт Пол" в Лондон, Великобритания. Принц Чарлз и принцеса Даяна се разделят официално на 9 декември 1992 г. Бракът им е разтрогнат на 28 август 1996 г. Принцеса Даяна загива при автомобилна катастрофа в Париж, Франция, на 31 август 1997 г.

1996 - На полигона Лобнор в Синцзян-Уйгурския автономен район Китай извършва последния си ядрен опит. В декларация правителството на Китай обявява мораториум върху ядрените опити от 30 юли 1996 г. и призовава останалите ядрени сили да приберат ядрените си оръжия, разположени извън техните територии. За периода на провеждането на ядрени опити в Китай от 1964 г. до 1996 г. в страната са проведени 45 ядрени изпитания.

2000 - Американски и казахстански експерти завършват унищожаването на ядрения полигон в Семипалатинск, Казахстан, с площ от 85 000 кв. км, смятан за най-големия в света. При контролиран взрив с еквивалент 100 т динамит е засипан последният тунел на полигона. Взривени са общо 118 тунела и 13 шахти в рамките на финансираната от САЩ програма за ликвидиране на полигона на стойност 172 млн. долара. По този начин Казахстан излиза от списъка на страните, които могат да изпробват ядрено оръжие. От 1948 г. до 1989 г. на ядрения полигон в Семипалатинск съветските военни извършват над 500 ядрени взрива, като над 100 от тях са на земната повърхност. Полигонът е закрит от президента на Казахстан Нурсултан Назарбаев през 1991 г.

2005 - Мюсюлманската общност в САЩ издава религиозен закон фетва срещу тероризма. "Всички терористични актове срещу цивилни са харам (забранени) в исляма. За мюсюлманина е забранено да сътрудничи с индивид или групировка, замесен в проява на тероризъм или насилие. За мюсюлманите е граждански и религиозен дълг да сътрудничат със силите на реда за защита на живота на всички граждани", се казва във фетвата, издадена от група ислямски духовници и подкрепена от основните американски мюсюлмански асоциации.

2007 - Дълбоководният обитаем апарат "Мир-1" извършва първото в историята потапяне в големите северни ширини на Арктика от борда на кораба "Академик Фьодоров" в рамките на руската научна експедицията "Арктика-2007". Батискафът се потопя във водите на Северния ледовит океан на 47 мили северно от архипелага Франц-Йосифова земя, достига океанското дъно и се издигна на повърхността след близо петчасова мисия.

2008 - Публикуван е доклад на ООН за глобалното разпространение на СПИН за 2008 г. Според документа 33 млн. души в света са носители на ХИВ-вируса. През 2007 г. 2 млн. са починали от СПИН. Докладът е базиран върху данни от 147 държави. Въпреки че се отчита спад на новозаразените от 3 млн. през 2001 г. на 2,7 млн. през 2007 г., броят на инфектираните в много страни като Китай, Индонезия, Кения, Русия, Украйна и Виетнам е нараснал.

2010 - В Москва, Русия, са измерени рекордните 38,2 градуса, което прави деня най-горещия до момента в 130-годишната история на метеорологичните наблюдения в руската столица.

2012 - В Румъния е произведен референдум за отстраняване от длъжност на президента Траян Бъсеску. На 1 август 2012 г. Централното избирателно бюро оповестява окончателните официални резултати. На референдума са гласували 46,24 процента от избирателите т.е. участието в референдума не е достигнало необходимите 50 процента плюс един от имащите право на глас, за да бъде признат за валиден. 87,52 процента от тях гласуват "за" , а 11,15 процента - "против".

2013 - На 99-годишна възраст умира най-възрастният кардинал в Римокатолическата църква италианецът Ерсилио Тонини. Той става свещеник през 1937 г. и е ръкоположен за кардинал от папа Йоан Павел Втори през 1994 г. Той е известен в Италия със своята страст към журналистиката, като през живота си е написал много статии и бил в борда на католическия вестник "Авенире".

2014 - В Италия в."Унита" печатният орган на Италианската комунистическа партия, обявява фалит. Вестникът е основан през 1924 г. от създателя на Италианската комунистическа партия Антонио Грамши.

2015 - Турция официално подписва споразумение със Съединените щати за предоставяне на турската въздушна база Инджирлик на водената от САЩ коалиция срещу бойците на "Ислямска държава". Споразумението се отнася само за борбата срещу "Ислямска държава" и не включва оказване на въздушна подкрепа на кюрдските бойци в Северна Сирия.

2016 - В Индия близо един милион банкови служители излизат на протест срещу  предложенията на правителство за реформи в сектора свързани с приватизации в банковия сектор. Служителите на около 45 държавни, частни и чуждестранни банки се включват в стачката, обявена от синдикати на заетите в бранша.  Профсъюзите се противопоставят на предложенията на правителството за консолидиране на държавните банки чрез сливания, което ще даде възможност за повече частен и чуждестранен капитал в банките и издаване на лицензи за нови финансови институции. Еднодневната стачка е успешна и засяга дейността на близо 80 000 банкови клона в Индия, в които са блокирани банковите операции.

2018 - Регистрирано е земетресение с магнитуд  6,4 по скалата на Рихтер на остров Ломбок, намиращ се в провинция Западен Нуса-Тенгара в Индонезия, който е съседен на остров Бали в източна посока и е популярна туристическа дестинация. Епицентърът на труса е на 47 км североизточно от главния град на острова - Матарам. Земетресението е на дълбочина от 24 км. По-малко от час след първия трус в същия район е имало втори, с магнитуд 5,4 по скалата на Рихтер, последван от 11 вторични труса. Загиват 16 души и над 350 са ранени.

2020 - В Турция парламентът приема закон за социалните медии. Законът изисква чуждестранните социални медии да назначават свой представител в страната, който да се занимава с безпокойствата на властите за съдържанието. Той предвижда също крайни срокове за отстраняването на материал, срещу който те възразяват. Според новото законодателство на компаниите могат да бъдат налагани глоби, да бъдат блокирани реклами или широчината на честотната лента на интернет трафика на съответната медия може да бъде намалена до 90 процента, което съществено ще блокира достъпа.

2021 - Земетресение с магнитуд 8,2 по скалата на Рихтер е регистрирано край бреговете на полуостров Аляска. Земетресението е станало на дълбочина 32 км и на около 100 км югоизточно от селцето Перивил, което се намира на около 800 км от най-големия град в щата Аляска - Анкъридж. Няма данни за загинали или нанесени материални щети.

2022 - С 217 гласа "за" срещу 213 "против" Камарата на представителите на САЩ (долната камара на парламента) възстановява действието на забраната за полуавтоматичните оръжия. През 1994 г. Конгресът (парламентът) налага забрана за производството и продажбата на полуавтоматични оръжия за срок от 10 години. След изтичането на този срок в продължение на 18 години в страната не се събира достатъчна политическа подкрепа за подновяването на забраната.

Родени на този ден българи:

Хаим Бенадов, писател и читалищен деец (1907-1991).
Сътрудничи на в. "Брод" и в. "Горчив смях" (1936), на в. "Хоровод" (1937-1939). Председател на Еврейското народно читалище в София (1944-1956). Заместник главен редактор на в. "Стършел" (1952-1955). Автор е на хумористични книги с разкази и фейлетони, сред които "Каляване на нервите" (1956), "Въртележка" (1974) и др., на романа "Този дълъг път..." (1975), на повести и разкази за деца. Удостоен със званието "Заслужил деятел на културата" (1974).

Емил Манов, писател (1919-1982).
Заместник главен редактор на издателство "Български писател" (1955-1958), главен редактор на сп. "Родна реч" (1958-1966), подпредседател на Съюза на българските писатели (15 април 1966-9 март 1967). Автор е на разкази, романи, повести и др. Носител на орден "Георги Димитров" (1978).

акад. Евгени Будевски, учен електрохимик (1922-2008).
Основател на българската електрохимична школа. Бил е асистент, старши асистент и преподавател в катедра "Физикохимия" на Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1949-1959). През 1959 г. започва работа в новосъздадения Институт по физикохимия към Българската академия на науките (БАН), където ръководи секция "Електрокристализация". Заедно с акад. Дечко Павлов основава  Централна лаборатория по електрохимични източници на ток при БАН (дн. Институт по електрохимия и енергийни системи "Акад. Евгени Будевски") (1967), на която е дългогодишен директор. Вицепрезидент на Международното дружество по електрохимия (1974-1978). Чуждестранен член на Саксонската академия на науките (1974). Член-кореспондент на БАН (1984). Член на Съвета за изследвания и анализи към президента на България (1997-2001). Автор е на над 150 научни публикации и 40 патента със значително влияние в научния свят. От 2012 г. Институтът по електрохимия и енергийни системи към БАН носи неговото име.

Васил Попов, писател, журналист, сценарист и преводач (1930-1980).
Редактор във в. "Бойно знаме" (1952-1953), в сп. "Наша родина" (1953-954), в сп. "Отечество", във в. "Народна култура" (1954-1957) и в. "Литературен фронт" (1964-1966; 1971-1973).  Редактор и завеждащ отдел "Белетристика" (1973-1980) във в. "Литературен фронт". Автор е на книгите "Човекът и земята" (1962), "Корените" (1967), "Времето на героя" ( 1968; 1979), "Кактусът" (1970), "Това красиво човечество" (1971), "Зеленият тръбач" (1975), "Корените. Хроника на едно село" (1975; 1977), "Дайкири. Разкази за Куба" (1979), "Самолет от Цюрих" (1980) и др.; на филмовите сценарии "Свобода и смърт" (1968), "Вечни времена" (1974), "Жив автобус" (1979).  Превежда Джеръм Селинджър, О. Х. Кардосо, Ги дьо Мопасан и др. Удостоен със званието "Заслужил деятел на културата" (1980). 

митрополит Арсений (светско име Ангел Богоев Чекандраков), църковен деец (1932-2006).
Ръкоположен за йеродякон (10 юни 1956). Ръкоположен за йеромонах (18 октомври 1958) от патриарх московски и на цяла Русия Алексий I. Учител-възпитател в Софийската духовна семинария (септември 1961-края на 1962). Протосингел на Врачанската митрополия (1 януари 1963-1 януари 1968). Хиротонисан в патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски" за стобийски епископ (30 март 1969). Викарий на Врачанския митрополит Паисий (1 април 1969-лятото на 1974). Игумен на Троянския манастир (1 август 1977-края на 1979). Главен секретар на Светия синод на Българската православна църква (1 януари 1980-ноември 1982). Викарий на митрополит Варлаам Пловдивски (1 декември 1982-ноември 1986). Пловдивски митрополит (1 февруари 1987-13 октомври 2006).

Георги Чавдаров, художник карикатурист, илюстратор и аниматор, сценарист и режисьор на анимационни филми (1934-2005).
Автор е на над 10 000 карикатури, публикувани в печата. Прави илюстрациите на 24 книги за деца. Режисира 12 анимационни филма за Студиото за игрални филми и Студиото за анимационни филми. Автор е на сценариите на анимационните филми  "Тримата глупаци" (първи епизод от поредицата на Доньо Донев, съсценарист е Димо Боляров) (1970) и  "Тримата глупаци и глупачката" (шести епизод от поредицата) (1978). Носител е на орден "Св.св. Кирил и Методий" втора степен.

проф. Недялко Недялков, диригент и педагог (1935-2001).
Диригент (1960-1965) и главен диригент (1971-1976) на Народна опера-Варна (1959-1965), на Софийската народна опера (дн. Софийска опера и балет) (1965-1967), диригент на Държавен музикален театър "Стефан Македонски" (1967-1971). Преподавател по интерпретация на оперния репертоар във Вокалния факултет на Българската държавна консерватория.  Директор на оперно-балетния театър "Народна опера-Варна" (1982-1984). Дирижира десетки оперни, балетни и оперетни постановки в страната и чужбина. Носител на трета награда на конкурса за диригенти "Санта Чичелия" в Рим, Италия (1965). Носител на орден "Св. св. Кирил и Методий" първа и втора степен.

Божидар Петков, композитор (1940-2015).  
Един от основоположниците на "Златния фонд" на Българско национално радио (1968-1984). Автор е на музиката за над 90 игрални, документални и  мултипликационни филми, сред които "Мера според мера", "Авантаж", "Хайка за вълци" и др., както и на музика към куклени пиеси и театрални постановки. Носител на "Наградата на София" за приноса си в киното (5 март 2010).

Румен Янков, юрист (1942-2010).
Районен прокурор в Пещера (1968-1969), съдия в Софийския  районен съд (1973-1981), съдия в Софийски градски съд (1980-1991). Председател на отделение във Върховния съд (1991-1992). Председател на Централната избирателна комисия за президентските избори на 12 и 19 януари 1992 г. Заместник-председател на Върховния съд и председател на Гражданската колегия (февруари-септември 1992). Председател на Върховния съд (30 ноември 1994-1 декември 1996),  председател на Върховния касационен съд (1 декември 1996-2 октомври 2000), член на Висшия съдебен съвет (24 януари 1997-2 октомври 2000). От 9 октомври 2000 г. е член на Конституционния съд, а по-късно и негов председател (28 февруари-28 октомври 2003; 8 ноември 2006-9 октомври 2009).

Стоян Хранов, спортен деец (1942-2015).
От 1976 г. е в управлението на обединен спортен клуб "Левски". Заместник-председател и председател на обединен спортен клуб "Левски" (15 април 1989-ноември 2015). Почетен гражданин на София (2007). Носител на орден "Стара планина" втора степен (2 юли 2014).

Елена Райнова, актриса (1945).  
Играла е в Драматичния театър "Н. О. Масалитинов" в Пловдив (1968), в Театър "Българска армия" в София и др. Участвала е във филмите "Неспокоен дом" (1965), "Човекът в сянка" (1967), "Няма нищо по-хубаво от лошото време" (1971), "Момчето си отива" (1972), "Маргарит и Маргарита" (1989), "Отвъд чертата" (2003), "Чифликът на чучулигите" (2007), "Авe" (2011) и др. Носител на награда "Златен век" - печат на Симеон Велики на Министерство на културата  (21 май 2015), на почетен "Аскеер" за творческа чест и принос в развитието на театралното изкуство (24 май 2023).

Бойко Илиев, режисьор и актьор (1955).      
Бил е актьор и режисьор в театрите в Шумен, Пазарджик, Монтана, Велико Търново, Младежкия театър "Николай Бинев" (2000-2006) и др. Поставял е в повечето български театри, включително и в Народния театър "Иван Вазов", а също така и в Учебния театър при Националната академия за театрално и филмово изкуство "Кръстьо Сарафов". Има много постановки на опери, оперети и мюзикъли. Създател на първия частен театър "Диалог" (1989) и негов управител. По негова инициатива е създаден "Нов театър" в НДК (9 март 2015), на който е директор. Участва във филмите  "Като белязани атоми" (1979), "Юмруци в пръстта" (1980), "Бал на самотните" (1981), "Наследницата" (1984), "Памет" (1985) и др. Режисьор и продуцент на документални филми и поредици: "Нежната власт", "Апостолите", "Политическите убийства", "Светът и ние", както и на няколко художествено-документални и игрални филма: "Само ти, солдатино, чудесни", "Кажи здравей на татко", "Бродещи души", "Пеперудите са свободни", "Чужденецът" и др.

Михаил Пандурски, режисьор и продуцент (1955).  
Работил е в Българската национална телевизия. Режисьор е на филмите "Единственият свидетел" (1990), "Голгота" (1993), "Инкогнита" (2012).  От 1989 г. живее в Щутгарт, Германия. През 1990 г. във Венеция игралният му филм "Единственият свидетел" е удостоен с 3 награди - за най-добра мъжка роля, за най-добра филмова музика и специалната награда.  На фестивала "Златна роза" (Варна, 1994) филмът "Голгота" получава специалната награда на журито.

Васил Божков, бизнесмен (1956).
Председател на Български бизнесклуб "Възраждане" (12 септември 2002-11 март 2004). Мажоритарен собственик на ПФК ЦСКА (2001-2006) и собственик на ПФК "Левски" (6 март 2019-2 юни 2020). Член на Нюйоркската академия на науките (май 2002). Президент на Българската федерация по шахмат (21 март 2003-21 януари 2005). Председател на Българската федерация по спортна стрелба (7 април 2000 - 29 април 2009). През 1993 г. Божков създава най-голямата българска букмейкърска къща - "Еврофутбол". Той е и собственик на "Нове Холдинг" - АД, който ежегодно организира анкетата "Спортист на годината на България". Носител на почетния знак "Венец на победителя" на Министерството на младежта и спорта (23 януари 2017).  През м. януари 2020 г. Божков напуска България и се установява в Дубай, ОАЕ, за да избегне задържането си, като след това са му повдигнати редица обвинения, между които такива, свързани с убийства, пране на пари, укриване на данъци и др.

Мартина Вачкова, актриса (1959).
Работила е в Драматично-кукления театър "Константин Величков" в Пазарджик, в Държавния сатиричен театър "Алеко Константинов", в Народния театър "Иван Вазов", в Театрална работилница "Сфумато" и др. Участва във филмите "Мера според мера" (1971),  "Синята лампа" (1974), "Съседката" (1988), "Аз, графинята" (1989), "Испанска муха" (1998), "Турски гамбит" (2005), "Маймуни през зимата" (2006), "Бартер" (2015), "Откраднат живот" (2016-2021), "Полицаите от края на града" (2018) и др., в телевизионните предавания "Ку-ку", "Каналето", "Шоуто на Слави", водеща на предаването "Защо не! с Марта Вачкова" (по-късно преименувано на "Жените") и на "Апартаментът" по Българска национална телевизия (2011-2015) и др. Носителка на наградата за най-добра актриса за ролята си във филма "За какво служи хлябът" на международния кинофестивал European Film Festival (Mainstream & Underground) в Москва, Русия (октомври 2016), на награда "Лайфстайл" за най-харесван артист в български сериал за "Откраднат живот" (2016).

Четин Казак, политик (1972).
Работил е като старши експерт, юрист по европейско право в Дирекция "Европейска интеграция и отношения с международните финансови институции" към Министерски съвет.  От 2001 г. е член на  Парламентарната асамблея на НАТО и неин зам.-председател (2016-2018). Наблюдател в Европейския парламент (ЕП) (26 септември 2005-31 декември 2006). Член на ЕП от Група на Алианса на либералите и демократите за Европа (от 1 януари-20 май 2007). Депутат от 39-ото до 43-ото Народно събрание (2001-2017). От 2019 г. е преподавател по право в Нов български университет и Висшето училище по телекомуникации и пощи в София. От 2019 г. заема длъжността арбитър към Международния арбитражен съд в София.

Метин Казак, политик (1972).
Началник на политическия кабинет на министъра без портфейл Филиз Хюсменова в Министерския съвет (август 2004-април 2005). Заместник-омбудсман (20 април 2005-20 май 2007). Член на Европейския парламент (6 юни 2007-1 юли 2014). Посланик на България в Катар (11 декември 2014-9 март 2020) и посланик на България и в Оман  (23 ноември 2015-9 март 2020).

Мариян Христов, футболист и треньор (1973).
През футболната си кариера е  играл за отборите на "Балкан" (Ботевград), "Славия" (София), "Левски" (София), "Кайзерслаутерн" (Германия) и "Волфсбург" (Германия). За националния отбор по футбол има изиграни 45 мача и отбелязани 4 гола.

Стефания Колева, българска актриса (1973).
Играла е в Театър "Българска армия" (1996-2007), в "Модерен театър", в Народния театър "Иван Вазов". Участва в телевизионните сериали - "Клиника на третия етаж" (1999-2010), "Тя и той" (2002-2008), "Женени с деца в България" (2012), "Полицаите от края на града" (2018), както и във филмите "Опашката на дявола" (2001), "Летете с Росинант" (2007), "Smart Коледа" (2018) и др. Носителка на наградата за изгряваща звезда на Фестивала "Нова българска драма" в Шумен (2006).

Марияна Димитрова, състезателка по лекоатлетка (1982).
На Олимпийските игри през 2004 г. в Атина, Гърция, е на 11 място (400 м). На Световното първенство през 2006 г. в Москва, Русия, е на 6 място (400 м) и на 7 място (щафета 4х400 м). На Европейското първенство през 2006 г. в Гьотеборг, Швеция, е на 4 място (400 м) и на 8 място (щафета 4х400 м).

Димо Алексиев, актьор (1983)
Играе в Драматичния театър "Стоян Бъчваров" във Варна (2006-2009). Бил е част от трупата на Народния театър "Иван Вазов". Участвал е във филмите " Кошмарният град 2035" (2007), "Дзифт" (2008), "Още нещо за любовта" (2010), "Лора от сутрин до вечер" (2011), "Живи легенди" (2014), в сериалите "Магна Аура" (2008), "Седем часа разлика" (2011-2014), "На границата" (2014), "Откраднат живот" (2016-2021), "Ягодова луна" (2019), "Дани. Легенда. Бог" (2020), "Блок" (2023), "Дяволското гърло -Есента на демона" (2023) и др. Носител на награда "Аскеер" на Театър "Българска армия"  в категорията "изгряваща звезда" за ролята на Калигула в "Калигула" (2009).

Веселин Цинзов, състезател по ски бягане (1986).

Йоанис Александров, състезател по бейзбол (2004).
От 2020 г. до 2022 г. се състезава за "София Блус" и е част от мъжкия национален отбор на България. През март 2022 г. официално става първия български бейзболист, подписал 6-годишен договор с клуб "Чикаго Къбс" от Висшата лига на САЩ и Канада (МЛБ).

На този ден са родени и:

Ян Колар, словашки поет (1793-1852).
Автор е на книгите "Стихове на Ян Колар" (1821), "Дъщерята на Славия" (1824) и др.

акад. Иван Айвазовски, руски художник живописец (1817-1900).
През почти 60-годишната си кариера той създава около 6000 картини, което го прави един от най-плодовитите художници на века. В картините му преобладават морските пейзажи, често изобразява и батални сцени и портрети.

Герхард Хансен, норвежки лекар (1841-1912).
Открива бактерията на проказата (лепра) (1873).

Бенито Мусолини, италиански политик (1883-1945).
Основател на Националната фашистка партия на Италия на 23 март 1919 г. Министър-председател на Италия (1 ноември 1922-25  юли 1943). Създател и идеолог на фашизма в Италия. На 28 април 1945 г. по решение на партизански трибунал е разстрелян.

Теда Бара, американска актриса (1885-1955).
През 1905 г. тя започва кариера на театрална актриса. През 1908 г. в Ню Йорк, САЩ, играе в пиесата "Дяволът" под името Теодосия де Копет, а през 1911 г. се включва в пътуваща трупа. Между 1914 и 1926 г. Теда Бара снима 40 филма, от които след пожар във филмовото хранилище през 1937 г. оцеляват едва шест. Тя е сред малкото актриси на нямото кино, която не прави опит да се заснеме със звук. Участвала е във филмите "Имаше един глупак" (1915), "Клеопатра" (1917), "Мадам Мистерия" (1926) и др.

Изидор Раби, американски физик (1898-1988).
Носител на Нобеловата награда за физика за 1944 г. за неговия резонансен метод за регулиране на магнитните свойства на  атомното ядро.

Ейвинд Юнсон, шведски писател (1900-1976).
Автор е на романите "Тимансови и справедливостта" (1925), "Град в тъмнина" (1927), "Град в светлина" (1928), "Бобинак" (1932), "Прибой" (1946), "Времето на Негова Милост" (1960) и др. През 1934-1937 г. пише тетралогията "Роман за Улоф" - автобиографичен цикъл, който става класически в шведската литература. Носител на Нобелова награда за литература за 1974 г. заедно с шведския поет и писател Хари Мартинсон.

Даг Хамаршелд, шведски икономист и политик (1905-1961).
Държавен секретар в Министерство на финансите (1936-1945). Председател на Националната банка на Швеция (1941-1948). Вицепрезидент на Организацията за европейско икономическо сътрудничество (1948-1949). Генерален секретар на ООН (10 април 1953-18 септември 1961). Той загива при самолетна катастрофа на 18 септември 1961 г. в Ндола, Северна Родезия (дн. Замбия) при неизяснени обстоятелства по време на миротворческа мисия за кризата в Конго. Носител посмъртно на Нобелова награда за мир за 1961 г. На 23 юли 1997 г. Съветът за сигурност на ООН по инициатива на САЩ учредява награда в негова чест - медалът "Даг Хамаршелд", с който се удостояват "сините" каски, загинали при изпълнение на служебния си дълг.

Микис Теодоракис, гръцки композитор и политик (1925-2021).
Автор е на симфонии, камерни творби, популярни песни и танци в народен стил, операта "Квартълът на ангелите", балетите "Орфей и Евридика", "Медея" и др. Получава международна известност с музиката към филмите "Зорба гръкът" (1964), "Z" (1969) и "Серпико"(1973). През 1980-те и 1990-те е избиран за депутат два пъти с Гръцката комунистическа партия и два пъти с партия "Нова демокрация". Министър без портфейл в правителството на Константинос Мицотакис (1990-1992).

Константин Орбелян, съветски композитор (1928-2014).
Ръководител на Държавния естраден оркестър на Армения (1956-1992).  Народен артист на СССР (1979).

Жан Бодрияр, френски социолог и философ (1929-2007).
Известен е с провокативните си коментари за мeдиите и консуматорското общество. От 1960 г. до 1966 г. превежда Бертолд Брехт, Карл Маркс, Петер Вайс. От 1966 г. е преподавател по социология в университета на Нантер. Автор е на над 50 труда, сред които "Системата на предметите"(1968), "Символичният обмен и смъртта" (1976), "Симулакрум и симулация" (1981), "Америка" (1986), "Другият видян от него самия" (1987), "Прозрачността на злото" (1990), "Хладни спомени" (1990) "Войната в Залива не се състоя" (1991), "Патафизика" (2002) и др.

Жулио Ботельо (Жулиньо), бразилски футболист и треньор (1929-2003).
С "Фиорентина" (Италия) печели турнирът Купа на европейските шампиони (1957).

Рютаро Хашимото, японски политик (1937-2006).
Министър на здравеопазването и социалните грижи на Япония (7 декември 1978-8 ноември 1979). Министър на финансите (9 август 1989-3 октомври 1991). Заместник министър-председател на Япония (3 октомври 1995-11 януари 1996) и министър на външната търговия и индустрията (30 юни 1994-11 януари 1996). Председател на Либерално-демократическата партия (22 септември 1995-24 юли 1997) и министър-председател на Япония (11 януари 1996-30 юли 1998). На 20 август 2005 г. се оттегля от политическия живот по здравословни причини.

Мирча Луческу, румънски футболист и треньор (1945).
Като треньор на "Галатасарай" (Турция) печели Супер купата на УЕФА (2000). Като треньор на "Шахтьор Донецк" (Украйна) печели Купата на УЕФА (2009).

Фернандо Алонсо, испански автомобилен състезател (1981).
Участва във "Формула 1". Световен шампион през 2005 г. и 2006 г. През 2005 г. печели първата си титла и става най-младият световен шампион във "Формула 1", като подобрява рекорда от 1972 г. на бразилския автомобилен състезател Емерсон Фитипалди.

Тарей Бьо, норвежки състезател по биатлон (1988).
Олимпийски шампион през 2010 г. във Ванкувър, Канада (щафета 4 х 7,5 км). От олимпийски игри печели и сребърен медал през 2018 г. в Пьончан, Република Корея  (щафета 4 х 7,5 км). На Олимпийските игри през 2022 г. в Пекин, Китай, печели два златни медала (щафета 4 х 7,5 км и смесена щафета), един сребърен медал и един бронзов медал. От световни първенства печели 11 златни, четири сребърни и осем бронзови медала. От европейски първенства печели три златни медала и един сребърен медал.

Това е денят на смъртта на:

Мартин Бехайм, немски пътешественик и картограф (1459-1507).
Създател на най-стария запазен глобус в света (1492), който нарекъл "Земната ябълка". Глобусът бил изработен от кожа, с диаметър 54 см. При изработването му Мартин Бехайм се ръководил от картата на Птолемей. Глобусът обаче не бил точен, тъй като върху него не били изобразени Северна и Южна Америка, Австралия и Антарктика. По време на изработването му тези континенти все още не били изследвани.

Роберт Шуман, немски композитор (1810-1856).
Представител на романтизма през първата половина на 19-и в. Автор е на клавирните произведения "Етюди за пиано по капричиите на Паганини" (18321833), "Пеперуди" (1831),"Токата"(1832), "Карнавал" (1835), "Фантастични пиеси" (1837) и др.

Карел Хавличек-Боровски, чешки поет, публицист и общественик (1821-1856).
 
Тобиас Асер, нидерландски юрист и политик (1838-1913).
Основател на Списанието по международно право и сравнително законодателство (1869). Един от основателите на Института по международно право в Хент, Белгия (1873). От 1875 г. изпълнява длъжността правен съветник на министъра на външните работи на Нидерландия. Председател на конференциите по международно право в Хага (1893, 1894, 1900, 1904). Като ръководител на делегацията на Нидерландия на Хагските мирни конференции (1899, 1907) прокарва принципа на задължителен арбитраж като алтернатива на въоръжения конфликт между държавите. Носител на Нобелова награда за мир за 1911 г. заедно с австрийския журналист и пацифист Алфред Фрид като пионер в областта на международните отношения, заслужил репутацията си на един от лидерите на модерната юриспруденция. Наградата е признание за дейността му в областта на международния арбитраж.

Винсент ван Гог, нидерландски художник импресионист (1853-1890).
Представител на постимпресионизма. Автор е на около 900 картини и 1100 рисунки, сред които "Слънчогледи" (1888), "Звездна нощ" (1889), "Кафене на терасата през нощта" (1888) и др.

Райна Княгиня (ист. име Райна Попгеоргиева Футекова), българска учителка, участничка в националноосвободителното движение (1856-1917).
По поръчка на революционния комитет,  организирал Априлското въстание (1876), тя извезва "главното" знаме на четвърти революционен окръг - Пловдивски (с център Панагюрище). Знамето тържествено е осветено на 4 май 1876 г. (22 април 1876 г. ст. ст.) в Панагюрище, когато е обявено началото на въстанието в града. Тогава Райна Попгеоргиева носи знамето начело на народно шествие и е наречена Райна Княгиня. След Априлското въстание е заловена от турците и  попада в Пловдивския затвор. След намесата на европейските дипломати, Райна е освободена и изпратена в Москва, където учи медицина три години и става първата дипломирана акушерка в България. В България е била учителка в девическото училище в Панагюрище и по-късно в Търново.

ген.-лейт. Иван Колев (Иван Колев Стоянов), български военен деец, кавалерийски командир (1861-1917).
Участник като доброволец в Сръбско-българската война (1885), началник-щаб на Трета армия  през Първата балканска война (1912-1913) и на Пета армия през Втората балканска война (1913), инспектор на конницата през Първата световна война (1914-1918), командир на Конната дивизия на Трета армия на Добруджанския фронт (1916).

акад. Йордан Иванов (Йордан Иванов Николов), български литературен историк, археолог, етнограф и фолклорист (1872-1947).
Един от основоположниците на Българското археологическо дружество (1901) и на Археологическия институт (1920). Преподавател по български език и литература в Националното училище за живи източни езици в Париж (1920-1923, 1927-1930). Преподавател и ръководител на катедрата по българска литература в Историко-филологическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1909-1925). Научното му дело е посветено на старата българска литература, на българското песенно творчество, събира фолклорни материали.

Едуард Гордън Крейг (Едуард Хенри Гордън Крейг), британски режисьор, художник и театрален теоретик (1872-1966).

Ерих Кестнер, немски писател (1899-1974).
Автор е на романите "Емил и детективите" (1928), "Антон и Точица" (1931), "Фабиан. Историята на един моралист" (1931) и "Хвърчащата класна стая" (1933), "Трима мъже в снега" (1934), "Двойната Лотхен" (1949), "Конференцията на животните" (1949) и "Малкият мъж и Малката мис" (1967), стихосбирките "Сърце върху талията" (1928), "Лирична домашна аптечка на доктор Е. К." (1936) и др. Носител на престижната литературна награда "Георг Бюхнер" (1957) и наградата "Ханс Кристиан Андерсен" (1960). В чест на писателя прес-клубът в родния му град Дрезден учредява през 1994 г. културната награда "Ерих Кестнер".

Луис Бунюел, испански режисьор (1900-1983).

Емил Коралов (псевд. на Емил Дончев Станчев), български писател (1906-1986).
Печата за пръв път през 1922 г. в сп. "Младеж". Един от редакторите на детско-юношеския в. "Весела дружина". Редактор в издателство "Народна младеж" (1947-1966). Заместник-председател на Българския ПЕН-клуб (1967-1969). Автор е и на сборниците със стихотворения "Белият конник" (1926, в съавторство с Тодор Харманджиев), с разкази "Луната на прокурора" (1927), на романите "Великата жажда" (1930), "Човекът с две лица" (1934), "Градът на светло" (1975) и др., на разкази за деца и юноши - "Училище за смелите" (1952), "Приказки" (1978), "Една сърничка бяга" (1979) и др. Удостоен със званието "Заслужил деятел на културата" (1967) и званието "Народен деятел на изкуството и културата" (1979). Лауреат на Димитровска награда (1952). Носител на орден "Кирил и Методий" втора степен (1959), на орден "Народна република България" първа степен (1976).

Дороти Ходжкин, британска химичка (1910-1994).
Установила структурата на пеницилина (1946) и на витамин B12 (1956). През 1969 г. Дороти Ходжкин и екипът й от изследователи успяват да разкрият структурата на инсулина. Носителка на Нобелова награда за химия за 1964 г. за определянето на структурата на важни биохимични вещества чрез рентгенови методи.

Дейвид Нивън (Джеймс Дейвид Греъм Нивън), британски актьор (1910-1983).
Участвал е във филмите "Клеопатра" (1934), "Бунтът на Баунти" (1935), "Затворникът от Зенда" (1937), "Жената на епископа" (1947), "Синя луна" (1953), "Около света за 80 дни" (1956), "Отделни маси" (1958), "Оръдията на Навароне" (1961), "Розовата пантера" (1963), "Казино Роял" (1967), "Хартиен тигър" (1975), "Смърт край Нил" (1978), "Бягство от Атина" (1979), "Морски вълци" (1980) и др. Носител на наградата "Оскар" (1959) за най-добра мъжка роля във филма "Отделни маси" (1958). Носител на наградата "Златен глобус" (1954, 1959).

Бруно Крайски, австрийски политик (1911-1990).
Председател на Австрийската социалдемократическа партия (1 февруари 1967-30 октомври 1983). Федерален канцлер на Австрия (3 март 1970-24 април 1983).

Георги Павлов (Павлето), български художник живописец и художествен критик (1913-1995).
Работи предимно в областта на пейзажа. Картините му са включени в престижни обществени колекции както в България, така и в чужбина. Занимава се и с художествена критика. Сътрудничи на в. "Работническо дело", в. "Литературен фронт", в. "Народна култура", в. "Земеделско знаме", и на сп. "Пламък", сп. "Наша родина", сп. "Картинна галерия" и др. Автор е на монографични очерци за художниците Петър Младенов Апостолов, Георги Попов, Кирил Цонев, Теню Пиндарев. Автор е на две стихосбирки "Когато кестените спят" и "Вятър над Огоста". Носител на орден "Кирил и Методий" първа степен (1959), орден "Червено знаме на труда" (декември 1963), на "Народна република България" втора степен (1973). Удостоен със званията "Заслужил художник" (май 1967) и "Народен художник" (май 1979).

Едвард Герек, полски политик (1913-2001).
Първи секретар на ЦК на Полската обединена работническа партия (20 декември 1970-6 септември 1980). Председател на Държавния съвет (28 март 1972-6 ноември 1985).

Джеръм Робинс, американски хореограф, режисьор и танцьор (1918-1998).
Автор е на хореографията на мюзикъла "Уестсайдска история".

Петър Василев - Милевин, български режисьор и сценарист (1918-2001).
Режисьор е на филмите "Специалист по всичко" (1962), "Кит" (1970), "Следите остават" (1956), "Левакът" (1987), "Тихият беглец" (1972), "Два диоптъра далекогледство" (1976), "Сто тона щастие" (1978), "Маневри на петия етаж" (1985), "Баш майсторът" (1977-1983) и др. Сценарист е на филмите "Следите остават" (1956), "Князът" (1970) и "Два разказа по Елин Пелин" (1976).

Петко Карлуковски, български актьор (1921-1974).
Играл е в театрите в Плевен (1943-1945) и Перник (1939-1941), към трупите на Фронтовия и Военния театър и в Народния театър "Иван Вазов" (1947-1974). Участва във филмите "Последният ерген" (1974), "Любимец 13" (1958), "Героите на Шипка" (1955), "Под игото" (1952) и др. Лауреат на Димитровска награда (1953, с колектив). Удостоен със званието "Заслужил артист" (1967).

Рене Фавалоро, аржентински сърдечен хирург (1923-2000).
Разработил техниката на сърдечния байпас. През май 1967 г. извършва първата успешна коронарна операция за поставяне на байпас на 51-годишна пациентка. Самоубива се на 29 юли 2000 г.

Васил Методиев (Шпайдела), български футболист и треньор (1935-2019).
През футболната си кариера е  играл за отборите на "Вихрен" (Сандански), "Академик" (София), "Локомотив" (София), "Добруджа" (Добрич) и "Тунджа" (Ямбол). За националния отбор по футбол има изиграни 17 мача. Бил е треньор на "Локомотив" (София), "Пирин" (Благоевград), "Левски" (София) и "Славия" (София). Помощник-треньор на националния отбор (1982-1985). Шампион на България - като футболист през 1964 г. с "Локомотив" (София) и като треньор - през 1978 г. с "Локомотив" (София) и три пъти с "Левски" (София) през 1984 г., 1985 г., 1988 г.