site.btaХората трябва да помнят всички усещания и уроци от пандемията, казва писателката-медик Даниела Паскова

„Аз си мисля, че страховете са нещо хубаво. Има такива болести, при които човек, ако не изпитва болка, той не се страхува и това е опасно за живота му. Така че е хубаво човек да се страхува и по този начин изживява емоциите си по-силно“. Това каза пред БТА Даниела Паскова, медицинска сестра и автор на новия български роман „За глътка въздух“ (изд. „Персей“).

В книгата си Паскова пише, че страхът винаги побеждава човека. „Всички психолози казват, че е хубаво да се изправиш срещу страха си, но след като се пребориш с него, според мен, се получава една празнина, която веднага се запълва от нов страх. Страхът всъщност се поражда в мислите на човек и той просто трябва да свикне с това“, коментира тя пред БТА. 

По думите й в справянето с нейните страхове й помага именно писането. „Още от детството си обичам да пиша, но понеже тръгнах в друга посока, въобще не съм се занимавала с това. Не съм и мислила, че ще започна да издавам книги. И преди около 10 години просто ми се прииска да запиша нещо. Направих го и това ми донесе такава наслада, че не можах спра. Писането ме отпуска и ми помага да забравя за болните хора на работа, за проблемите и ежедневието“, каза Даниела Паскова.

ДЕБЮТ В ЛИТЕРАТУРАТА

Първата си книга – сборник с разкази „Живот на 360 градуса“, Паскова издава през 2014 г. В него са включени 22 разказа и осем импресии. „Темите са за живота и изборите, които правим в него. Разглеждат се социални теми, които понякога са много тежки и тъжни, но пък са теми от нашето ежедневие“, разказа авторката. 

Според нея именно работата й като медицинска сестра е вдъхновила немалка част от текстовете в „Живот на 360 градуса“. „Работя в такова отделение, в което пристигат хора с алкохолни интоксикации и наркозависими, хора с тежки съдби. Но приемам хората като болни, а не като прокажени, както много хора биха направили“, коментира авторката. И допълва, че нито една от написаните истории не е абсолютно чиста истина. Идеята идва от една случка, но след това тръгва в съвсем друга посока, каза тя.

Седем години след литературния си дебют, Паскова издава втория си сборник с разкази „Мирише на звезди“. За него казва, че представя по-романтични и поетични разкази. „Аз ги наричам приказки за любовта, макар че почти винаги и любовта, и щастието се постигат много трудно. Тук държах разказите да имат хубав край“, разказа авторката.

ЗА ГЛЪТКА ВЪЗДУХ

„В последно време краткият разказ ми убягва и все повече започвам да пиша по-дълги текстове. Започнах историята в „За глътка въздух“ с идеята това да е лекичък разказ за любовта, в който да има есенция от шипки и приятни моменти, свързани с кучетата, които са герои в книгата. Но впоследствие се появи някакъв порив.  Нямах никаква представа, че ще пиша роман“, посочва Паскова. 

По думите й това е една от причините да не е имала предварително изградени план, скеле на историята. „Затова и за мен самата беше много интересно самото написване. Текстът като че ли се изписа сам, но пък в никакъв случай не беше лесно. Впоследствие той претърпя много редакции, много напластявания. И беше много трудно напасването на времевите линии на действието“, каза тя.

Действието в „За глътка въздух“ е ситуирано изцяло в родна действителност.  Главните герои са млад лекар, който работи в епидемиологично отделение, художничка, останала сираче като дете и белязана от тормоз, както и млад мъж, който е напът да се превърне в насилник и наркозависим.

ХОРАТА ТРЯБВА ДА ПОМНЯТ УРОЦИТЕ ОТ КОВИД

Един от „главните герои“ в романа „За глътка въздух“ е и пандемията от коронавирус. „Ние сме го изживели това време на ковид. Знам много добре, че това време за нас е много неприятно и никой не иска да си спомня за него. Прекалено скоро мина, прекалено тежко беше за всички и всички искаме да го забравим. Но мисля, че въобще не е редно да се забравя, защото хората трябва да помнят всички усещания, всички уроци, които ни даде това време“, разказва Даниела Паскова.

Нейни думи са, че по време на пандемията светът е изглеждал като тийнейджър. „Лута се, не знае какво да прави, всичко е преекспонирано. Всяко усещане е увеличено стократно. Така е в младата възраст“, смята авторката. И допълва, че се надява светът да достигне до своята зрялост, когато би бил по-улегнал и мъдър, но без да загубил способността си да усеща младежките емоции.

Въпреки че историята в романа й се развива на този фон, Паскова коментира, че няма за цел да прави документален преглед на световната пандемия. „Не описвам самото лечение в болниците. Историята в никакъв случай не е за лекар и пациент в болницата, въпреки че главният герой работи в болница и е командирован в такова отделение. Стремяла съм се да опиша самите усещания, които е донесло това време“, каза тя.

Авторката посочи, че в „За глътка въздух“ се е опитала да даде различни гледни точки от този период. „Мисля, че не трябва да се хвърля да защитавам лекарите и сестрите, защото всеки си има гледна точка. Освен това е трудно да пишеш съвременен роман, защото да описваш съвремието си е отговорна задача. Тоест, ако изказвам само моите усещания, чувства и изживявания в моето съвремие, все едно съм написала дневник“, смята Паскова. Авторката вече работи и по нова книга, за която казва, че отново ще се съсредоточи върху теми, свързани със съвремието.

ОТИВАНЕТО В БОЛНИЦА НЕ Е КАТО ПОСЕЩЕНИЕ В СЛАДКАРНИЦА

Много трудно се работи в наши дни в здравеопазването, твърди медицинската сестра. Според нея много от пациентите не са възпитани да оценяват труда на другите. „Те очакват и си мислят, че всички лекари и здравни работници са длъжни да изпълняват техните желания. Малко грубо ще се изразя, но едва ли не приемат отиването в болницата като посещението в сладкарница – избират си нещо от менюто и това е. Толкова много са се принизили нещата в системата на здравеопазването, че хората нямат уважение и искат неща, от които не разбират. А дали те са необходими, дали даже няма да им навредят – те не знаят“, каза тя.

Паскова отново посочва, че не цели да защитава медицинското съсловие. „Но съм сигурна и вярвам, че има хора в нашето съсловие, които наистина си спазват Хипократовата клетва и са лекари или медицински специалисти по призвание“, коментира тя.

Медицинската сестра посочва, че работата, която включва спасяването на човешки живот, е свързана с много адреналин. „Това не го може всеки. Трябва да имаш бистър ум и да забравиш, например, че детето ти е болно вкъщи, че майка ти умира, че имаш проблеми или че те боли някъде или самият ти имаш някаква болест. Когато всичко свърши, те удря един парен чук. Толкова е тежко тогава, защото всичко започва да те боли от адреналина и напрежението – гърбът, главата.  Но ако ти се наложи да започнеш да работиш отново, всичко започва отначало с нова доза адреналин“, обяснява Паскова.

По думите й въпреки че много обича да пише, никога не би си сменила работата. Писането все пак й помага и в професията. „Усещам, че самата аз се променям към хората. Някои дребни неща не ме ядосват толкова много, не ме тревожат. Опитвам се да разбера всички гледни точки на хората, да се поставя и в тяхното положение“, каза тя.