site.btaМеждународна агенция по атомна енергия на 29 юли 1957 г. обединява държавите за мирно използване на атома

Международната агенция по атомна енергия (МААЕ), учредена на 29 юли 1957 г., е специализирана организация на Организацията на обединените нации.  На този ден в сила влиза Уставът на агенцията, приет на 23 октомври 1956 г. по време на международна конференция в Ню Йорк, САЩ, и подписан от представители на 80 държави. Понастоящем в организацията членуват 176 страни. 

"Международната агенция за атомна енергия има за цел да установи сътрудничество между държавите за използване на атомната енергия за мирни цели и за издигане благосъстоянието на всички народи. Тя трябва да съдейства за разгръщане на научно-изследователска работа в областта на атомната енергия, за използването ѝ в практиката, за организиране взаимни посещения на учени и специалисти и за обмяна на научни и технически сведения в тази област.", пише в бюлетините на БТА. 

Международната агенция по атомна енергия е учредена официално

ВАШИНГТОН, 29 юли 1957 г. /ЮП/ Международната агенция по атомната енергия днес бе официално учредена, след като президентът Айзенхауер подписа документ за участието на Съединените щати в този нов международен орган. Съединените щати са 22-ата страна, която ратифицира договора, и същевременно третата "атомна сила“, която членува в тази международна агенция. 

Според Устава на Международната агенция по атомна енергия три от петте "атомни сили" трябва да участват в организацията. 
Съветският съюз ратифицира договора за участие през месец април, а Обединеното кралство днес сутринта в 11 часа /15 часа по Гринуич/. 

След церемонията при подписването президентът Айзенхауер заяви, че страните от цял свят трябва да се обединяват посредством общото използване на атомна енергия, която трябва да бъде използвана не за разрушение, а за мирни цели. 

***

СОФИЯ, 30 юли 1957 г. /БТА/ От Организацията на обединените нации в Ню Йорк съобщава, че вчера Съединените щати, Великобритания и Франция са депозирали ратификационните документи, които утвърждават участието на тези страни в Международната агенция за атомна енергия.
Според устава на агенцията, изработен на международна конференция в Ню Йорк  през октомври 1956 година и подписан от представители на 80 държави, Международната агенция за атомна енергия се счита за официално учредена, когато ратификационни документи бъдат депозирани най-малко от 18 страни, между които поне три от петте "атомни“ сили: Канада, Франция, Съветския съюз, Великобритания и Съединените щати. Съветският съюз ратифицира договора за участие през април т. г. 
До този момент в Международната агенция за атомна енергия са се включили следните страни: Съветският съюз, Съединените щати, Великобритания, Канада, Франция, Бразилия, Австралия, Афганистан, Австрия, Беларус, Чехословакия, Дания, Доминиканската република, Гватемала, Хондурас, Индия, Израел, Япония, Норвегия, Пакистан, Португалия, Румъния, Швеция, Швейцария, Турция и Южноафриканският съюз.

БТА проследява и работата по приемането на устава на организацията през октомври 1956 г.:

Ню Йорк, 23 октомври 1956 г. /ТАСС/  Днес участващите в конференцията на Международната агенция за атомна енергия приеха единодушно Устава на Международната агенция. Конференцията заседава в Ню Йорк от 20 септември. В работата ѝ участваха представители на 82 страни – СССР, САЩ, Англия, Франция, УССР, БССР, Чехословакия и др. Подписването на Устава ще остане на 26 октомври. Конференцията реши уставът да влезе в сила след ратифицирането му от 18 страни – СССР, САЩ, Англия, Франция, Канада и др. Седалището на агенцията ще бъде във Виена. 
Международната агенция за атомна енергия има за цел да установи сътрудничество между държавите за използване на атомната енергия за мирни цели и за издигане благосъстоянието на всички народи. Тя трябва да съдейства за разгръщане на научно-изследователска работа в областта на атомната енергия, за използването ѝ в практиката, за организиране взаимни посещения на учени и специалисти и за обмяна на научни и технически сведения в тази област. 
Поради маневрите на западните държави в конференцията не можаха да участват представители на редица страни, като например на Китайската народна република, което не може да не нанесе вреди на нейната работа.