site.btaЗакон за допитване до народа за премахване на монархията и провъзгласяване на България за народна република е приет на 26 юли 1946 г.

На 26 юли 1946 г. 26-ото Обикновено народно събрание приема Закон за допитване до народа за премахване на монархията и провъзгласяване на народна република, както и за свикване на Велико народно събрание. В референдума, произведен на 8 септември от 4 478 283 гласоподаватели участват 4 100 003 души. От гласувалите 92,72 процента са за народна република и 4,37 процента са за монархията. Въз основа на допитването на 15 септември 1946 г. Народното събрание провъзгласява България за народна република, а председателят на Народното събрание Васил Коларов е избран за временен председател на републиката.

В бюлетина "Дневни вести" на БТА пише:

София, 26 юли 1946 г. Днешното заседание на Народното събрание бе открито в 16.15 часа от председателя  Васил Коларов.  Докладчикът от нарочна комисия по разглеждането на законопроектите за допитване до народа за премахване на монархията и провъзгласяване на народна република и за свикване на Велико народно събрание; за реда, по който ще се произведе допитването до народа и избирането на народни представители за Велико народно събрание Кирил Христов, докладва параграф по параграф първия законопроект.

Законопроектът бе гласуван на второ четене с малки редакционни поправки и допълнения, нанесени от комисията.  Според тези допълнения след провъзгласяването на народната република и след като членовете на правителството положат клетва за вярност на народната република, Регентският съвет престава да действа, прерогативите на държавен глава преминават временно върху Председателството на Народното събрание, съставено от председателя и четиримата подпредседатели. Председателството, когато упражнява функциите на върховна власт, ще заседава като колегия, ще решава въпросите с мнозинство и ще се представлява от председателя. Към чл. 6 се добавя следната алинея: От деня на провъзгласяване на народна република всички актове, предавани от административните и съдебни власти, ще се издават в името на народната република.

Докладван бе на второ четене от народния представител Спиро Трингов законопроектът за реда, по който ще се произведе допитването на народа и избирането на народни представители за Великото народно събрание. И този законопроект, както и първият, бе гласуван на второ четене с бурни и продължителни ръкопляскания, с допълненията и обясненията, направени в нарочната комисия.

В бюлетина "Преглед на чуждия печат" има поместени редица коментари в чужди вестници за премахването на монархията в България:

Италиански печат

Защо България ще избира между монархията и републиката

„Унита“ /21.07.1946/, орган на Италианската комунистическа партия, помества следната дописка от София:

"През м. септември в България ще стане референдум, за да се реши дали страната трябва да бъде република или монархия. Това събитие ще позволи на страната да направи допълнителна стъпка към това вътрешнополитическо разведряване, което започна през периода на съпротивата със създаването на партизански групи и  български Отечествен фронт.
В някои страни общественото мнение е било неколкократно погрешно ориентирано и осведомявано относно българските национални стремежи. Това се дължи главно на подчертаната германофилска политика, провеждана от Кобургготската династия и от германофилската клика, която обкръжаваше българския престол, докато бяха пренебрегнати убежденията, желанията и дори истинското поведение на българския народ. Историческите факти свидетелстват при все това, че политиката на цар Борис не трябва да се смесва със становището на голямото мнозинство от народа.
Още през Първата световна война цар Фердинанд разполагаше с изключителното право да води външната политика на България, да сключва международни договори и да обявява война. И като добър германец той използва това свое право и предаде кралството си на Вилхелм II. Но след три години катастрофална война народът обърна пушките си срещу виновниците на войната и даде своя принос за поражението на Германия, а Фердинанд избяга от България.
На власт дойде едно конституционно правителство, председателствано от водача на Народния земеделски съюз Ал. Стамболийски, който направи сериозни опити да скъса с германската империалистическа система в България. Но цар Борис, който наследи баща си, провеждаше вярно неговата политика и не позволи на народа да разполага със собствената си съдба.
На 9 юни 1923 г. един реакционен преврат, вдъхновяван от царя, свали законното правителство и установи един фашистки режим, изби Стамболийски и много други негови министри, депутати и сътрудници.
Автократичното правителство на цар Борис, подпомогнато от назначените от него чиновници министри, подкрепено от полицията и от незаконно избрани депутати, потискаше в течение на 20 години народната воля. През март 1941 г. министър- председателят Филов, по заповед на царя, подписа "Тристранния пакт“,  без да предупреди нито парламента, нито дори своето правителство. Новината се узна в България чрез радио "Виена". Същия ден германската армия премина границите на България и установи по-късно в тази страна собствена база срещу Съветския съюз.
На 13 декември същата година, същата царска клика обяви война на Америка и на Англия. Това съобщение се видя толкова чудовищно на народа, че царското правителство бе заставено да обясни този факт със съобщението, че обявената война е само символична. Но плановете на монархическата и фашистка клика бяха разбити от дейността на българското съпротивително движение.
За разлика от други страни, гдето движението на съпротивата срещу фашизма се яви след окупирането на тези страни от германците, в България войната срещу фашисткия нападател започна непосредствено след 9 юни 1923 г. и не престана нито за миг.

Датата е 8 септември 1946 г., референдумът е в ход. В бюлетина на БТА "Дневни вести" четем:

София, 8 септември 1946 г., 7 ч.  За Народната република! Да ни е честита!
Това е днешният утринен поздрав на столичани, които от рано са се наредили пред вратите на секциите за допитването. В ръцете на всички личи трицвета на бюлетината за републиката.
В 6.50 ч. вратите на V-та секция се отварят. Последната битка срещу монархия започва. Столичани са сигурни в победата. 

***

София, 9 септември 1946 г.  15 ч. Последните резултати от допитването на 8 т. м. по сведения на Министерството на вътрешните работи са следните:
В цялата страна от 4 478 283 гласоподаватели – гласували са 4 100 003, от които за републиката 3 801 660, за монархията 179 175, недействителни 119 168 или процентно гласували за републиката по отношение на общия брой на гласувалите 92.72%.

***

София, 9 септември 1946 г. , 1.30 ч.  По почин на Дирекцията на печата днес преди пладне в Министерството на информацията и на изкуствата се състоя конференция с представители на чуждия печат в страната, както и гостуващите чужди журналисти по случай допитването на народа. 
Директорът на печата  Владимир Топенчаров направи изложение, в което между другото каза: Днес вече окончателно са известни резултатите от народното допитване, което бе проведено в неделя на 8 септември. Тия резултати вече позволяват да се констатират няколко факта във връзка с народното допитване и да се направят няколко заключения, които могат да бъдат еднакво полезни както за нас българите, така и за чужденците, които, водени от различни мотиви, следят внимателно развитието на нашите вътрешни и външни работи. Какви са, впрочем, преди всичко фактите, които могат да се констатират:  На първо място това е фактът, че българският народ се отзова на апела на правителството на Отечествения фронт да подаде своя глас за народна република. Избирателите се явиха пред урните масово. Процентът на тия, които не се явиха да гласуват, е по-малък от 10 %. От 4 478 283 гласоподаватели гласуваха 4 100 003. Процентът на негласувалите е един процент много по-нисък от оня нормален процент, който се явява при всички избори във всички демократични страни. Винаги има известен брой хора гласоподаватели, които било поради болест, било поради незаинтересованост, поради индиферентност или поради технически неудобства не участват в гласоподаването. Така е навсякъде. 

***

София, 14 септември 1946 г., 18 ч. Народните представители, след едномесечна ваканция, днес се събраха на заседание, на което председателят на Народното събрание Васил Коларов съобщи, че в Народното събрание е постъпило определението на ВКС за резултата от допитването за народна република и че утрешното заседание ще бъде посветено на изпълнението одобрената от Министерския съвет програма за провъзгласяването на републиката. Решено бе, че дневният ред на днешното заседание да бъде отложен за вторник, 15 часа. 

***

София, 16 септември 1946 г. Днес в 11 ч. в храм-паметник "Св. Александър Невски“ бе отслужен молебен за преуспяването на новата Народна република България. Молебенът бе отслужен от негово високо преосвещенство Доростолочервенския митрополит Михаил в съслужение с Врачанския митрополит Паисий, Неврокопския Борис, Търновския Софроний и Варненския Йосиф, както и с епископите Знеполския Флавиан и Левкийския Партений, архимандритите Дамаскин и Методий, проф. протопр. д-р Стефан Цанков, проф. протойерей Христо Димитров, свещеници и дякони.

След молебена митрополит Михаил произнесе вдъхновено слово, в което между другото каза:

"Българската църква е народна църква. Тя е живяла и живее с радостите, копнежите и въжделенията на българския народ и всякога с радост се е откликвала на това, що е било желано на народната душа. Тя благославя и Народната република така единодушно пожелана от целия български народ.
Династията се оказа крайно злополучна за народа. Тя причини три национални катастрофи. Историята тепърва има да разкрива всичките злини, който тя нанесе на народа. Новото време налагаше възпирането на по-съвършена, на народовластническа форма на управление, каквато форма е именно провъзгласената Народна република.
Нека се надяваме, че Народната република ще открие още по-големи възможности за сближение със славянските народи, на първо място с нашия двоен освободител великия руски народ, за да живеем с тях в единство, сплотеност и братство.“

***

София, 17 септември 1946 г. На 16 т. м. всички членове на бившето царско семейство са напуснали България на път през Турция за Египет. Отпътуването е станало със съответните грижи и със специален влак, който е отвел заминаващите до Цариград. Те се придружават от специална делегация от висши органи на държавата, която ще ги съпроводи до пристигането им на египетска територия.
На 17 т. м.  в 12.45 ч. пътуващите са отплували от Цариград с турски пасажерски параход за Александрия. Турското правителство надлежно е улеснило това пътуване.