site.btaПостът е първо в душата, а после в приетата или неприета храна

BOBSTH 07:15:01 12-12-2020
IS1904BO.015 07:15
Пловдив - Рождественски пост - правила

Постът е първо в душата, а после в приетата или неприета храна


Пловдив, 12 декември /Дима Шопова, БТА/
Християнският православен пост е духовен подвиг, в който въздържанието от телесна храна е само едно от многото средства за неговото постигане, при това далеч не най-същественото. Постът е първо в душата, а после в приетата или неприета храна. Това каза по време на Рождественския пост свещеноиконом Виктор Христев от Пловдив.
Мнозина считат, че постът е само въздържание от определен род храни за определен срок от време. Други го смесват с вегетарианството, диети за отслабване, лечебно гладуване. Но това не е истински пост, а по-скоро опит за негово принизяване. Постът в християнската църква е доброволно и свободно пазене на Божите заповеди от любов към Бога, посочи свещеникът.
Основата на поста е молитвата. Когато постим трябва да увеличим любовта и милосърдието си към ближния. Постът е любов. Постът е милосърдие. Желателно е по-често да оставаме сами със себе си. Да четем душеполезна литература и да имаме духовен размисъл. Да намираме време за разходка сред природата. Това е и прекрасно време, когато родителите могат да обърнат повече време на децата си и да ги възпитават в учение и наставление Господне, казва свещеноиконом Виктор Христев.
Думата пост означава и висока длъжност в държавните служби и място, на което стои стражата. Както високопоставеният държавен служител, така и стражата, когато е на пост, са длъжни строго да бдят какво става, за да не се случи нещо в нарушение на дисциплината и реда, така и нашият пост е стоене на стража на душите, за да не се допусна влизането в нея на дявола и неговите изкушения, пагубни страсти и зла поход, допълва отец Виктор. Чистият пост, наставляван от църквата е отстраняване от греха, отчуждаване от страстите, любов към Бога, прилежност в молитвата, проливане на сълзи в умиление и грижовност за бедните.
Неговата цел е да се очистят християните чрез покаяние, молитва и пост и с чисто сърце, душа и тяло благоговейно да посрещнат явялият се в света син Божий.
Въздържанието от блажна храна не е цел на поста, а средство за неговото по-лесно постигане. Без изпълнението на църковната заповед за спазване на телесния пост ние не можем да изпълним нито едно предписание на духовния пост. Затова постим телесно, за да можем да постим и духовно. Телесният пост е обвивката, духовният пък - сърцевината. Телесният пост е инструментът, духовният е свършената с него работа. Целта на християнския църковен пост е приближаването и дори постигането на онова райско блаженство на нашите прародители, което те изпитвали преди грехопадението си. Тогава Бог, за да изпита Адам и Ева дали се покоряват свободно и доброволно на неговата воля, дали го обичат искрено, а не по принуда, им възложил заповед за поста - да не ядат от плодовете на едно от многото дървета в Едемската градина. Докато нашите праотци спазвали тази проста заповед за поста те били щастливи и блажени. А когато я нарушили - лишили се от рая и тогава започнали всичките им беди и нещастия. Това положение продължава и до днес, заяви свещеникът.
Постът трябва да бъде разумен и умерен - според силите на човека и заради това колко се утвърдил в духовния човек, отбеляза още той. Изключение се прави за болните, бременните, майките кърмачки, децата и възрастните хора. Когато постим, трябва да се стремим да употребяваме постна храна, да изключим алкохола и цигарите, да намалим кафето, гледането на телевизия, на зрелищни представления, да ограничим времето за сън за сметка на времето за молитва. Времето за говеене и за свето причастие не е подходящо за гости, за вършене на крупни работи, за бизнес, за предприемане на продължителни пътувания.
Особено вреден е постът, когато е със съблазън, отбелязва отецът. Когато външно постим, а с делата разочароваме и наскърбяваме нашите близки. Не трябва да постим с гордост и тщеславие, по принуда и с ропот. Постът е доброволен подвиг заради Христа, послушание на църквата, с лекота на сърцето, във веселост на лицето, в чистотата на ума и чувствата, посочва свещеникът.





/ИС/