site.btaВ разградското село Побит камък традициите и обичаите, свързани с Бъдни вечер и Коледа, са живи

BOBSTH 08:45:01 24-12-2020
MH1747BO.012 08:45
Разград - село - традиции

В разградското село Побит камък традициите и обичаите, свързани с Бъдни вечер и Коледа, са живи


Разград, 24 декември /Садет Кърова, БТА/
Традициите и обичаите, свързани с Бъдни вечер и Коледа, са живи и продължават и до ден днешен да се спазват в малкото разградско село Побит камък. Селото е създадено преди 220 години от около 500 балканджии, а сега наброява едва 150 жители, които ревностно съхранят обредите и народните традиции и ги предават от поколение на поколение, каза за БТА библиотекарят в читалище "Самообразование 1894" Росица Якимова.
Важни моменти от обредността на Бъдни вечер са приготвянето и запалването на празничния огън, трапезата и коледуването. Както всяка година, така и тази хората от селото ще приготвят традиционните ястия и ще подредят трапезите с постните манджи - боб, сарми от зелеви листа и сушени червени чушки, ошав от сушени плодове, тиквеник, печена тиква с маджун, варено жито. Задължителен елемент и до днес си остава прикадяването. Преди вечеря най-възрастният в семейството слага въглени на лемеж и върху тях тамян, прекадява трапезата, стаите в къщата и в обора при животните за здраве. След това всички се нареждат прави край трапезата, а стопанинът със запалена свещ произнася молитвата. Пепелта от изтлелите въглени на лемежа, с които се е кадило, се запазва и се слага в семената - определени за посев, за да има плодородие през идната година. Този обичай спазва и до днес семейството на 82 -годишната Виолетка Царска, член и самодеец на читалището. Тя разказва, че типична за празничната вечеря е и содената питка, която се разчупва също от най-стария в дома. По стара традиция на празничната вечеря се извършват и други ритуали за здраве и късмет, като стопанинът изрича благословия за берекет в дома, казва още баба Виолетка. Тя споделя, че част от ритуалите, с които се отбелязва Бъдни вечер вече са позабравени. Това, което си спомня от детството е, че дни преди празниците задължително се хващали врабчета с капани от керемиди, които се почиствали, осолявали и нанизвали на пръчки да изсъхнат като пастърма. За празника задължително се колило и прасе. То се поставяло цяло, забучено на кол в ъгъла на стаята, без да се хапне, защото е още пости и да не дойде караконджула да направи беля.
Запазена и до днес традиция в Побит камък е Коледуването. От години насам младежи - самодейци към читалището, облечени в ямурлуци, с калпаци и везани ризи обикалят всеки дом за здраве. Тази година за съжаление заради епидемичната обстановка коледарският обичай няма да се проведе, казва Росица Якимова. Тя разказва, че коледарите са желани гости във всеки дом в малкото разградско село и за това са посрещат с голяма радост. В миналото ритуалът се е правел и с благотворителна цел, а събраните средства се използвали за подпомагане на църквата, училището или някакъв обществен строеж.
На самия ден Коледа, камбаната се бие рано сутринта и известява празника. Всички, които са постили отиват на църква. На Коледа се готви вече блажно ядене. Баба Виолетка си спомня как преди години на селския мегдан на празника се виели хора. Свирели са гъдулари, гайдари и кавалджии, които сами са излизали и никога не са се пазарели.
Тази Коледа е различна, но сме убедени, че следващата година ще бъде по-добра и всяко зло ще бъде преодоляно, казват жителките на разградското село. По повод празниците те пожелават здраве, вяра и топлина на всички и с надежда очакват догодина на площада в селото отново да се извият хора под звуците на хубави български народни песни.
/МХ/