site.btaБюджетите на държавата, общественото осигуряване и НЗОК за 2023 г. бяха обсъдени на първо четене от ресорни комисии в НС

Три парламентарни комисии заседаваха на първо четене по най-важния финансов закон на страната - този за държавния бюджет за 2023 г.

Комисията по бюджет и финанси и Комисията по труда, социалната и демографската политика одобриха проектозакона, внесен от Министерския съвет.

Комисията по икономическа политика и иновации обаче не одобри проекта. Той беше подкрепен от петима депутати, други петима бяха против, а двама се въздържаха.

Макрорамката в бюджета не е изменяна спрямо тази, предвидена от служебния кабинет. Увеличени са приходите и са махнати част от разходите, каза финансовият министър Асен Василев пред депутатите от комисиите по време на дебатите. 

Министърът посочи, че приемането на еврото е един от факторите за ръст на икономиката.

Той изтъкна, че за да имаме ръст на БВП от 6-8 процента, трябва да се изпълнява капиталовата програма, което администрациите не правят.

Фискалният резерв сега е 12,5 млрд. лева, ние го заварихме малко над 10 млрд. лева. Дългът от БВП остава 22 процента и до края на 2023 година, каза още той.

Любомир Дацов, член на Фискалния съвет, посочи дефицита като основен проблем не само за тази година.   

Един от основните проблеми, който показва, че имаме и структурен проблем в бюджета, е, че през цялото време нямаме изявена антиинфлационна политика с този бюджет и с това, което се планира през следващите две години, каза Дацов.

Той добави, че основната причина за натрупването на дефицити са текущите разходи и най-вече социалните разходи, които по думите му са имали изпреварващ ръст през изминалите години.

Ако искаме да имаме икономически растеж, инвестициите ще трябва да бъдат увеличени, още повече, че голяма част от тях идват от фондовете на ЕС, изтъкна той.

Дацов добави, че мерките, който в момента Министерството на финансите предлага в трите основни направления - повишаване на събираемостта, евентуално 100 процента дивидент от предприятията и предвидените приходи от Плана за възстановяване и устойчивост, няма да са достатъчни, за да бъдат осигурени достатъчно приходи, които да покрият разходите.  

Представители на синдикати и на местната власт също изложиха предложенията си.

Изпълнителният директор на НСОРБ Силвия Георгиева каза, че основен проблем пред общините ще са преходните остатъци по бюджетите за делегираните от държавата дейности.

Президентът на КНСБ Пламен Димитров изтъкна, че синдикатът подкрепя макрорамката на бюджета. Събирането на 100 процента дивидент от държавните фирми е трудна, но поносима стъпка, каза Димитров. Целта е заплатите в общественият сектор да може да компенсират инфлацията, защото сега изостават с 8,5 процента, докато в частния сектор заплатите надминават инфлацията с 2,5 на сто, каза президентът на КНСБ.

Президентът на КТ "Подкрепа" Димитър Манолов каза, че с бюджета може да се изведат системи от състоянието, в което се намират, като се дадат средства за повишение на заплатите. Той даде пример с Националния статистически институт и Комисията за защита на потребителите. 

Подкрепа за предложения от Министерството на финансите проект на държавен бюджет с 3-процентов дефицит с цел присъединяване на страната в еврозоната изразиха работодателски организации на дискусията.

От Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) подкрепят политиката за плащане на 100-процентен дивидент на държавата от държавните предприятия, и конкретно от сферата на енергетиката. Бизнесът подкрепя продължаване на политиката за увеличаване на учителските заплати, но не смята, че това трябва да стане със задна дата.

Комисията по бюджет и финанси и Комисията по труда, социалната и демографската политика приеха на първо четене Консолидирания бюджет за държавното обществено осигуряване (ДОО) за 2023 година.

Приходите и трансферите в бюджета на ДОО в проекта са общо 21 801 446 500 лева.

Министърът на труда и социалната политика Иванка Шалапатова посочи, че с проекта на ДОО за 2023 г. се гарантира изплащането на пенсиите, ще има средства и за родителите с малки деца.

От КНСБ посочиха, че за осигуряване на достойни пенсии е нужно да се запази тристълбовата пенсионна система. От синдиката предложиха обезщетението за гледане на дете да не е обвързано с минималната работна заплата, както и да се вдигне минималното обезщетение за безработица. Подобна предложение направи националният омбудсман Диана Ковачева. Нужно да се направи адекватно осъвременяване на пенсии, които не са свързани с трудов стаж и възраст, добави Ковачева.

По време на дискусията против проектобюджета се обявиха от "БСП за България", докато народни представители от "Продължаваме промяната - Демократична България" и "ГЕРБ -СДС" заявиха, че го подкрепят.

Комисията по бюджет и финанси прие на първо четене законопроекта за бюджета на НЗОК за 2023 г. 

12 депутати гласуваха "за", един "против", седем се въздържаха.

В проектобюджета на НЗОК са предвидени 7 027 213,6 хил. лв. приходи и трансфери. Общо разходите за 2023 г. са в размер на 7 027 213,6 хил. лв., което е с 910 908,7 хил. лв. повече спрямо Закона за бюджета на НЗОК за 2022 г.