site.btaНобелови лауреати предлагат промяна в обучението по природни науки в училище

Нужна е промяна във философията на преподаване на природни науки в училище и на учебните програми. Такова мнение изразиха в рамките на 72-ата среща на Нобелови лауреати с млади учени в Линдау трима носители на престижния приз в науката.

Елизабет Блекбърн, лауреат на Нобелова награда за медицина/физиология за 2009 г. за откритието на ензима теломераза, преподавател в университета на Калифорния, Сан Франциско, и Лиланд Хартуел, удостоен с Нобелова награда за медицина/физиология за 2001 г. за откритието на протеини, които контролират деленето на клетките, участваха онлайн от САЩ в дискусия със свои колеги и млади изследователи в Линдау за образованието в областта на науките. 

За нуждата от въвеждане на обучение по химия още в началното училище се обяви в интервю за БТА и Нобеловият лауреат за химия за миналата година Мортен Мелдал, отличен за приноса си в клик-химията. В интервюто, което ще бъде публикувано в следващите дни, датският химик каза, че малките деца могат да получат базови познания по химия чрез наблюдения, опити и образи, които в ранна възраст се запечатват в съзнанието и служат като основа за надграждане на научно познание.

Науката започва да се преподава още в училище, но се набляга на съдържание, на факти, не и на концепцията и на това как това знание е натрупано, каза Блекбърн. Според нея целта на училищното обучение по научни дисциплини би следвало да бъде насочено към практически занимания и дискусии, за да видят учениците как се прави наука, да се потопят в науката, да започнат да мислят дълбоко. Лиланд Хартуел, преподавател по генетика и бивш директор на Центъра за изследване на рака „Фред Хъчисън“, също смята, че сега училищните програми са фокусирани върху преподаването на много информация. Според него учениците и студентите трябва не толкова да се опитват да дават отговори, а да се научат да задават въпроси, и то правилните въпроси, когато се изследват непознати феномени, за да се постигне познание. 

Не бива да се преподава догма, учебната програма е устроена така, че учениците не задават въпроси, няма дискусии, учителите дават отговори, а трябва да ги научим да преподават, като задават въпроси и научат децата да задават въпроси, каза Хартуел.

Образованието не бива да е само предаване на информация, а поглед и разбиране към науката, бе мнението на двамата нобелисти.

Блекбърн посъветва младите учени да играят с идеи, постоянно да имат критичен поглед към собствените си научни тези и към работата на колегите си и да насърчават и тях да анализират и критикуват работата им. Трябва да се научиш да приемеш несигурността, това е важно, за да се получи и тази игра с идеи, за която говори Елизабет Блекбърн, добави Лиланд Хартуел.

Блекбърн подчерта, че е важно учените да свикнат да приемат, че не винаги са прави. Науката е трудна и винаги ще има провали, каза тя. 

Лиланд Хартуел изрази мнение, че в днешно време работата на студентите и младите учени е доста тежка и сурова, от тях се очаква да имат множество публикации и резултати от изследвания и работа по проекти, което създава доста напрежение. „На мен не ми изглежда, че има много свобода да преследваш собствените си идеи. Системата е доста сурова и изисква от хората да следват предначертан път, което на мен не ми допада особено“, каза нобеловият лауреат.

Ученият прекарва целия си живот в науката, продължавайки да се учи. Ние учим постоянно, няма спиране, каза Блекбърн. Хартуел я допълни, като отново подчерта необходимостта от критичен поглед към собствената работа и тази на колегите. Той припомни, че в миналото нобеловите лауреати са работили по двойки, разговаряли са постоянно и така са се стимулирали в развитието на нови идеи и намирането на различен ъгъл, от който да проверят теориите си. Трябва да бъдем критични и креативни като учени, каза Блекбърн.

Срещите на Нобелови лауреати с млади учени се провеждат от 1951 г. в Линдау, на брега на Боденското езеро. Тази година 72-ото издание е посветено на медицината, в него участват 38 Нобелови лауреати и 600 млади учени от 90 страни. Срещата приключва в петък.