site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 21 юни  в  историята

21 юни 2023 г., сряда, 25-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва деня на св. мчк Юлиан Тарсийски. Св. свщмчк Терентий, епископ Иконийски. Преп. Юлий презвитер и Юлиан дякон.

По света се отбелязва:

Международният ден на слънцестоенето. Отбелязва се от 2019 г. с резолюция A/RES/73/300 на Общото събрание на ООН от 20 юни 2019 г., с цел да се популяризират различните начини на честването на слънцестоенето в света като Инти Райми - фестивал в чест на бога на слънцето в Куско, Перу, и др.

Международният ден на йогата. Отбелязва се от 2015 г. по инициатива на министър-председателя на Индия Нарендра Моди,одобрена с резолюция A/RES/69/131 на Общото събрание на ООН от 11 декември 2014 г., с цел да акцентира върху ролята на йогата за постигане на здравословен начин на живот на хората.

Световният ден на хидрографията. Отбелязва се от 2006 г. по инициатива на Международната организация по хидрография, одобрена с резолюция A/RES/60/30 на Общото събрание на ООН от 29 ноември 2005 г., с цел да се повиши информираността за хидрографията и ролята й за повишаване на знанията за океаните и моретата. 

Денят на лятното слънцестоене в Северното полукълбо. По Гринуич астрономическото лято настъпва в 14:57 ч. В България настъпва в 17:57 ч. Това е най-дългият ден в годината.

Денят на скейтбординга. Отбелязва се от 2004 г. по инициатива на Международната асоциация на компаниите за производство на скейтборд (IASC).
Целта е младежите да се запалят по този спорт, който през 2016 година е включен в програмата на Олимпийските игри,  и да не прекарват времето си пред компютъра с видеоигри. На този ден скейтбордистите излизат на улицата, за да покажат своите умения със скейтборда.

На този ден в България:

1918 - Сформирано е правителство с министър-председател Александър Малинов. Кабинетът е образуван от дейци на Демократическата партия и Радикалдемократическата партия. Управлява до 17 октомври 1918 г.

1931 - Произведени избори за 23-о Обикновено народно събрание. Коалицията Народен блок печели 590 000 гласа, които й осигуряват 150 места в парламента. Сформирано е правителство с министър-председател Александър Малинов, в което водеща роля има Демократическата партия. През м. октомври 1931 г. Александър Малинов напуска министър-председателския пост и цар Борис I възлага на Никола Мушанов да оглави кабинета, на който пост остава до военния преврат на 19 май 1934 г.

1995 - Минно-геоложкият университет се преименува във Висш минно-геоложки институт "Св. Иван Рилски" с  Указ 187 от 21 юни 1995 г. на президента. С Решение на 37-ото Народно събрание от 21 юли 1995 г. се преобразува в Минно-геоложки университет "Св. Иван Рилски". Университетът е създаден през 1950 г. като отдел при Машинно-технологичния факултет на Държавната политехника. От 1951 г. е самостоятелен факултет. С Указ на Президиума на Народното събрание от 10 юни 1953 г. е Висш минно-геоложки институт. От 1990 г. става Минно-геоложки университет.

2000 - Народното събрание ратифицира Конвенция 182 за забрана и незабавни действия за ликвидиране на най-тежките форми на детски труд, Конвенцията за Международната организация за подвижни спътникови далекосъобщения и Експлоатационното споразумение за Международната организация за подвижни спътникови далекосъобщения.

2001 - В Кърджали е открит първият фестивал на изкуствата "Перперикон". Фестивалът се провежда всяка година в Кърджали, Перперикон, и съседните археологически обекти в дните около 24 юни (Еньовден).

2012 - В Разград министър-председателят Бойко Борисов официално открива нов завод за биотехнологични и фармацевтични продукти, изграден от дружеството "Хювефарма" АД, чрез дъщерното си дружество "Биовет" АД. Заводът ще произвежда биотехнологични и фармацевтични продукти. Инвестицията е на стойност 30 млн. евро.

2021 - Българската народна банка пуска в обращение сребърна възпоменателна монета на тема "100 години Национална музикална академия". Цената на монетата с номинал 10 лева, е 96 лева.

2022 - Многопрофилната болница за активно лечение "Св. Николай Чудотворец" в Лом получава наградата "Най-добри COVID практики" на срещата "Седми балкански медицински награди" в Пловдив. Жури от експерти отличава болницата за нейната работа в ситуацията на пандемия.

На този ден по света:

1791 - След победата на Френската революция (14 юли 1789) Крал Луи XVI и семейството му са арестувани на 21 юни 1791 г. през нощта във Варен, Франция, при опит за бягство от страната, организиран от техни поддръжници. Кралят е предаден на съда на Конвента на 11 януари 1793 г., гилотиниран е на 21 януари 1793 г.

1834 - В САЩ e патентован първият комбайн, конструиран от американския изобретател Сайръс Макормик.

1907 - В САЩ е основана агенция "Юнайтед прес интернешънъл" (ЮПИ) като агенция "Юнайтед прес", собственост на вестникарския тръст "Скрипс-Ховард". На 24 май 1958 г. тя се слива с агенцията "Интернешънъл нюз сървис", собственост на издателския концерн "Хърст", създадена през 1909 г., и приема името "Юнайтед прес интернешънъл" (ЮПИ).

1948 - В хотел "Уолдорф-Астория", Ню Йорк, САЩ, компанията "Кълъмбия рекърдс" демонстрира първата дългосвиреща плоча, направена от пластмаса. Плочата е с диаметър 30 см със скорост на завъртане 33 оборота на минута, което предоставя продължителност на свирене от 20-30 мин. на всяка страна.

1957 - В хотел в САЩ е арестуван съветският шпионин Рудолф Абел (ист. име Уилям Фишър) от агенти на Федералното бюро за разследване (ФБР) по обвинение в шпионаж в полза на СССР. Процесът срещу него започва на 14 октомври 1957 г. във федерален съд в Ню Йорк. На 25 октомври 1957 г. той е признат за виновен, на 15 ноември 1957 г. е осъден на 30 години затвор за шпионаж и 10 години затвор за разкриване на информация за сигурността на страната. На 10 февруари 1962 г. на моста в Берлин, който е граница между Западен Берлин и Източна Германия, Рудолф Абел е заменен срещу американския пилот Франсис Пауърс, заловен на 1 май 1960 г. над Свердловск, СССР, когато пилотираният от него самолет "Ю-2"е свален по време на шпионска мисия на Централното разузнавателно управление (ЦРУ) на САЩ. Франсис Пауърс е осъден на 19 август 1960 г. от Военната колегия на Върховния съд на СССР на 10 години затвор.

1963 - Във Ватикана кардинал Джовани Батиста Енрико Антонио Мария Монтини е избран за римски папа. Приема името Павел Шести. Той заема поста до смъртта си на 6 август 1978 г.

1965 - Създаден е Международният съвет за паметниците на културата и забележителните места (ИКОМОС) като независима неправителствена организация. Идеята за създаването й се заражда през 1957 г. по време на Първия конгрес на архитектите и техниците - консерватори в Париж, Франция.

1999 - В Солун, Гърция, официално е открита Черноморската банка за търговия и развитие. Решение за създаването на банката е прието на 10 декември 1993 г., по време на третата  среща на министрите на външните работи на страните от Черноморското икономическо сътрудничество. Преди това на 15 октомври 1992 г. на среща на експерти от 11-те страни, подписали на 25 юни 1992 г. в Истанбул, Турция, Декларацията за черноморско икономическо сътрудничество - Азербайджан, Албания, Армения, България, Грузия, Гърция, Молдова, Румъния, Русия, Турция и Украйна, е обсъдена идеята за създаването на банката.

2002 - В Русия е приет закон за селскостопанските земи, според който чужди граждани и чуждестранни юридически лица не могат да притежават селскостопански земи в страната.

2004 - В Хавана, Куба, се събират 200 000 кубинци на демонстрация против наложените от САЩ санкции за хора, пътуващи до страната, включително за американски граждани, родени на острова.

2005 - Горещото време в Пакистан отнема живота на 30 души. Температурите в страната достигат 48 градуса.

2012 - В болница "Флоряска" в Букурещ, Румъния, е извършена операция на бившия премиер на Румъния Адриан Нъстасе, след като на 20 юни 2012 г. прави опит за самоубийство, като се прострелва в гърлото.

2016 - При атентат с кола бомба пред входа на лагер за сирийски бежанци в Североизточна Йордания са убити 6 йордански граничари и 14 души са ранени. В лагера живеят 70 000 души. Сунитската групировка "Ислямска държава" поема отговорност за атентата.

2020 - В Турция при наводнения в окръг Бурса загиват петима души. Пороен дъжд и градушка причинява преливане на реки в района. Водата залива пътища, отнасяйки автомобили и селскостопански машини, наводнени са земеделски ниви, съборени са дървета. Нанесени са щети в пет околийски града и 43 села в Бурса.

2021 - Генералният секретар на ООН Антониу Гутериш представя доклад за децата и въоръжените конфликти, според който над 8500 деца са били използвани за войници в различни конфликти по света през 2020 г., а други близо 2700 са били убити. Докладът обхваща убийствата, осакатяванията и сексуалните злоупотреби с деца, отвличанията, отказа на достъп до помощ и нападенията срещу училища и болници. Посочва се, че насилия са били извършени срещу 19 379 деца в 21 конфликти. Най-голям брой насилия са регистрирани в Сомалия, Демократична република Конго, Афганистан, Сирия и Йемен. В различни конфликти миналата година 8521 деца са били използвани като войници, докато други 2674 са били убити, а 5748 са били ранени.
   
2022 - Президентът на САЩ Джо Байдън назначава за ковчежник на САЩ Мерилин Малерба - вожд на племето мохеган, която е първият представител на коренното население на Америка на този пост. Ковчежникът на САЩ упражнява пряк надзор на монетния двор, монетното бюро и е ключова връзка с Управлението за федерален резерв.

Родени на този ден българи:

Чичо Стоян (ист. име Стоян Михайлов Попов), детски поет и театрален деец (1865-1939).
Участник в Сръбско-българската война (1885) и в Балканската война (1912-1913) и Първата световна война (1914-1918). Участва в театралната група "Просвещение" на Константин Сапунов (1892), играе с трупата на новосъздадения театър "Сълза и смях" (1893-1895). Изявява се и в киното - играе главната роля на Бай Ганьо в едноименния филм (1922). Издирва, събира и преработва за първи път епоса за Крали Марко (1901). Под псевдонима си Чичо Стоян участва в редколегията на в. "Славейче" (1906-1910). Издава детския в. "Зведица" (1926-1927), а по-късно и сп. "Звездица за деца". През 1898 г. издава първата си стихосбирка за деца - "Детска китка", сред която са известните на цели поколения стихотворения  "Сърдитко", "Щъркел", "При мама и татко" и др. Автор е на стихосбирките "Мехурко"(1900), "Правото и кривото" (1908), "За малките" (1925), "Всички непослушни такваз ще ги люшне" (1925), "Чичова китка" (1927), "Детелинки" (1929). Поезията му е включвана в различни антологии на българската детска поезия. В негова памет от 1980 г. в родното му с. Дивотино, Пернишка област, се организира Национален детско-юношески фестивал "Чичо Стоян".

Пресиян Дюгмеджиев, музикант и педагог (1880-1967).
Като учител в Шуменската девическа прогимназия и гимназия ръководи оркестъра при читалище "Архангел Михаил" (дн. "Добри Войников-1856"). През 1902 г. организира китаро-мандолинен оркестър при читалището, който е един от първите в България. От 1920 г. до края на живота си се установява във Варна. Като учител по музика в Мъжката гимназия ръководи хор и симфоничен оркестър (1927-1928).

Пенка Икономова, актриса (1898-1988).
Играла е в Народния театър в София (1926-1929), в Драматичния театър в Русе (1930-1931), в Драматичния театър в Пловдив (1931-1935), в Драматичния театър във Варна (1935-1936; 1937-1941), в "Художествения театър" в София (1936-1937), в Народния театър „Иван Вазов“ (1941-1956). Изнася първия рецитал в България под заглавие "Вечер на българската поезия" (1934). Участвала е във филмите "Под старото небе" (1922), "Големанов" (1958), "Кратко слънце" (1979) и "Барабанчикът и неговата жена барабанчица"(1980).  Авторка е на книгата "Благодаря ти, живот" (1976). Носителка на орден "Народна република България" първа степен (1973).

акад. Петко Петков, лесовъд (1898-1975).
Ръководител на Катедрата по лесоустройство с горска таксация във Висшия лесотехнически институт (1949-1964). Декан на Лесотехническия факултет на Селскостопанската академия (1948-1951). Преподавател в Института за гората при Българската академия на науките и в Селскостопанската академия (1964-1975). Работи върху ефективното проектиране на организацията на производството в отделното горско стопанство. Автор е на над 80 публикации. Носител на орден "Народна република България" първа степен (1968).

Евгений Силянов, дипломат и журналист (1907-1997).
Бил е трети легационен секретар в българската мисия в Париж, Франция, и в представителството на България към Обществото на народите в Женева, Швейцария (1935-1939). Участник в преговорите по Крайовската спогодба (1940). Първи секретар (1942-1944) и управляващ легацията в Берн, Германия (30 септември-26 декември 1944). Ръководител на българската легация в Париж (1945-1946). Участва в преговорите на България по подписването на Парижкия мирен договор (10 февруари 1947). Отказва да признае комунистическия режим и е лишен от българско гражданство. Един от основателите и заместник-ръководител на българската секция на радио "Свободна Европа" в Мюнхен, Германия. Дългогодишен журналист във френското списание "Пари Мач". Автор е на документални книги.

кап. Неделчо Бончев, военен летец (1917-1945).           
Участник във Втората световна война (1939-1945). По време на бомбардировките над София (1943-1944) на 20 декември 1943 г. той поврежда тежко един американски четиримоторен бомбардировач. На 30 март 1944 г. сваля бомбардировача „Боинг Б-17". На 17 април 1944 г. прави таран и сваля още един американския бомбардировач. Става известен като втората българска жива торпила след капитан Димитър Списаревски. Пленен е от германците, по-късно разстрелян. Кавалер на "Орден за храброст".

Веселин Йосифов, писател, публицист и политик (1920-1990).
Член на редакционната колегия на в. "Работническо дело" (1945-1949), редактор и завеждащ отдел "Критика" на в. "Литературен фронт" (1950-1952),  заместник-главен редактор на в. "Литературен фронт" (1952-1966). Член на Управителния съвет на Съюза на българските писатели (1964-1966). Заместник-главен редактор на сп. "Наша родина" (1967-1971). Главен редактор на в. "Антени" (1971-декември 1989). Председател на Съюза на българските журналисти (3 май 1976-16 октомври 1986). Депутат в 8-ото и 9-ото Народно събрание (1981-1990). Автор е на полемични статии, фейлетони и памфлети, на литературни портрети на редица български писатели, както и на книгите "Статии за български писатели" (1958), "Съвременници" (1963), "Прицели" (1975), "Размисли и страсти: Избрани работи" (1980), "От сряда до сряда" (1982), "Приписки" (1990) и др. Като литературен критик създава литературни портрети на писателите Георги Караславов, Христо Радевски, Емилиян Станев, Никола Марангозов, Мария Грубешлиева, Чудомир и др. Удостоен е със званията "Заслужил деятел на културата" (май 1972) и "Народен деятел на изкуството и културата" (1978). Носител на голямата награда "Георги Кирков" и на почетния знак "Георги Кирков" за неговата публицистика през 1979-1980 г. и за цялостното му журналистическо творчество (1980). Носител на орден "Георги Димитров" (3 юли 1980). Лауреат на Димитровска награда (17 юни 1986).

акад. Николай Тодоров, историк, политик и дипломат (1921-2003).
Основател на Катедрата по балканска история в Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1957). Ръководител на секция "История на балканските народи" към Института по история към Българската академия на науките (БАН) (1962), основател и директор на Института по Балканистика към БАН (1964-1989). Основател и директор на Института за външна политика "Иван Башев" към  Министерство на външните работи (1969-1974) и на Единния център за наука и подготовка на кадри по история  към БАН (1972-1978). Посланик на България в Гърция (1979-1983). Заместник-председател на БАН (12 април 1982-25 юли 1988). Член на Съветската академия на науките (1982), на Гръцката академия на науките (1983), на Руската академия на науките (1994), почетен доктор на Атинския университет (1987). Председател на Генералната конференция на ЮНЕСКО в София (9 октомври 1985-9 октомври 1987). Председател на VII Велико народно събрание  (10 юли 1990-2 октомври 1991). Носител на орден "Народна република България" първа степен (1981), на орден "Стара планина" първа степен за изключителния му принос за развитието на българската наука, за активната му преподавателска и обществена дейност и по повод 80 години от рождението му (18 май 2002).

Антон Антонов (Тонич), писател (1924-1993).
Редактор и завеждащ отдел във в. "Стършел" (1946-1969). Отговорен секретар на Съюза на българските писатели (1969-1970). Бил е главен редактор на Телевизионния център в Българската телевизия. Автор на първите художествени творби на спортна тема в българската литература - романите "Красна поляна" (1956), "Откраднатият влак" (1971), новелата "Цар Футбол" (1964) и др.

проф. Тодор Абазов, журналист, публицист и литературен критик (1926-2016).  
Последователно е редактор във в. "Народна младеж", сп. "Наша родина" и сп. "Септември" (1945-1966). Заместник главен редактор на в. "Народна култура"(1966-1977), главен редактор на сп. "Български журналист" (1977-1990) и на сп. "Съвременна журналистика" (1987-1990).  Директор на Центъра за журналистически изследвания и информация към Съюза на българските журналисти (1987-1990). Преподавател (от 1989) във Факултета по журналистика на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Автор на книгите "Щрихи и размисли" (1970), "Публицистика и критика" (1974), "Словото като позиция" (1982), "Път във времето" (1986), "Случаят Йордан Василев и други статии" (2004), "Въведение в публицистиката" (2005) и др. Съставител на сборниците "По телеграфа - статии и кореспонденции на Ърнест Хемингуей" (1981), "Антология на съвременната българска публицистика" (1984), "Граматика на журналистиката. Избрани четива за световния опит в журналистиката" (1996) и др.

Николай Никифоров (Николай Никифоров Тотев), писател, журналист и сценарист (1938-2006).
Работил e във в. "Народна младеж" и в. "Студентска трибуна". Бил е завеждащ отдел във в. "Поглед", първи заместник главен редактор във в. "Антени" и редактор в творческия колектив "Хемус" в Студията за игрални филми "Бояна". Автор е на сценариите за филмите  "Шведските крале" (1968), "Мъже без работа" (1973), "Години от понеделници" (1977), "От нищо нещо" (1979), "Милост за живите" (1981), "Ударът" (1981), "Издирва се..." (1984), "Единственият свидетел" (1990), "Все отлагам да те забравя" (1990) и др.

проф. Николай Василев, философ и политик (1946-2014).
Преподавател по философия и антропология в Софийския университет "Св. Климент Охридски" (от 1974). От 1975 г. е член на Българската комунистическа партия, през 1987 г. е изключен от нея  заради несъгласие с официалната политика на режима на Тодор Живков. Основател на Алтернативната социалистическа партия (от 1 юни 1991 г. - Алтернативна социаллиберална партия) (11 февруари 1990) и неин председател (1990-2000). Депутат в 36-ото Народно събрание (4-8 ноември 1991; 30 декември 1992-17 октомври 1994). Заместник министър-председател и министър на образованието и науката (8 ноември 1991-30 декември 1992). Автор е на монографиите "Как е възникнал човекът?", "Портрет" на човека, създал самия себе си", "Идеи за произхода на човека", "Човекът - възникване и еволюция", "Философски проблеми на антропогенезата", "Послание от бъдещето", "Sum, Ergo Sum", "Философски щрихи", "Човекът като история", "Свободен до доказване на противното"и др. Удостоен с  Почетния знак със синя лента на Софийския университет "Св. Климент Охридски" (2006). Носител на Ботевската награда на издателска къща "Христо Ботев" за приноса му в областта на философията и антропологията (2008).

акад. Борис Тенчов, биофизик (1946).
Работи в областта на молекулната биофизика, структурата, термодинамиката и електрическите свойства на биологичните мембрани. Пръв въвежда в България изследвания върху моделни мембрани (липозоми) и разработва съответната физическа и физико-химическа методология за тяхното изучаване. Съавтор на част от първите в света рентгеноструктурни изследвания на мембрани с помощта на синхротронно лъчение. Председател на Българското дружество по биомедицинска физика и инженерство (2014-2016). Бил е ръководител на Катедрата по медицинска физика и биофизика на Медицинския университет в София (2013-2017), от 2018 г. е отговорник сектор "Биофизика" в същата катедра. Научните му трудове са в областта на структура и термодинамика на биологични и моделни мембрани, механизми на сливане на мембрани и клетъчна трансфекция, механизми на увреждане и криопротекция на мембрани и клетки, термодинамика на биополимери, липид-белтъчни взаимодействия, лиотропни течни кристали. Автор е на над 140 статии и публикации в български и международни списания. Носител на наградата на Национален фонд "Научни изследвания" за високи научни постижения (1997), на награден знак "PANACEA" - златен, на Медицинския университет, за особен принос при реализацията на преподаването, научноизследователската и експертна дейност през 2017 г. в медико-биологичната област (5 април 2018).

Кирил Ивков, футболист и треньор (1946).
През футболната си кариера е играл в отборите  "Металург" (Перник), "Миньор" (Перник), "Левски" (София) и "Етър" (Велико Търново). Сребърен медалист от Олимпийските игри през 1968 г. в Мексико с националния отбор по футбол. За националния отбор на България има изиграни 44 мача и отбелязан 1 гол. Футболист на България за 1974 г. и 1975 г.  Носител на почетния знак "Венец на победителя" на Министерството на младежта и спорта (20 януари 2017).

Бойко Ватев, спортист и журналист (1950).
Печели републиканска титла по фехтовка през 1976 г., носител е и на купата на България през 1977 г. Балкански шампион по шпага с отбора на "Академик" (1978). Като журналист работи 15 години. Преди 10 ноември 1989 г. публикува карикатури във в. "Старт". Работил е във в. "Импулс и в. "Кооперативно село", в. "Глас". През 1994 г. заедно с Камен Шишманов създава галерия "Ромфея" в Пловдив. Заместник-председател на ВМРО - Българско национално движение (16 декември 2001-до октомври 2009). Депутат в 40-ото Народно събрание (2005-2009). Колекционер на оръжия.

Хрисимир Димитров, баскетболист (1974).

Даниел Гаджев, футболист (1985).
През футболната си кариера е играл за отборите на "Ботев" (Ихтиман), "Балкан" (Ботевград), "Беласица" (Петрич), "Монтана" (Монтана), "Локомотив" (София), "Нефтохимик" (Бургас) и "Ботев" (Враца).

На този ден са родени и:

Симеон Дени Поасон, френски математик и физик (1781-1840).
Един от основоположниците на математическата физика.

Вилхем Кюхелбекер, руски поет (1797-1846).
Автор е на поемите "Касандра" (1823), "Юлий и Ксения" (1832-1836), "Ахасфер" (1832-1846), на трагедиите "Архивяни" (1823), "Прокопий Ляпунов" (1834), на романа "Последният Колона" (1832-1842) и др.

Рокуел Кент, американски художник и писател (1882-1971).

Пиер Луиджи Нерви, италиански инженер и архитект (1891-1979).
Създал е армираният бетон, който бързо се налага като основен строителен материал (1940). Той е един от архитектите на сградата на Oрганизацията на ООН по въпросите на образованието, науката и културата (ЮНЕСКО) в Париж, Франция. Други известни негови проекти са стадионът във Флоренция, Италия (1930), изложбена зала в Торино, Италия (1948), Големият и Малкият дворец на спорта в Рим, Италия (1959-1960) и др.

Жан-Пол Сартър, френски писател, драматург, философ и публицист (1905-1980).
Представител е на атеистичния екзистенциализъм. Автор е на романите "Погнусата" (1938), "Думите" (1964), "Пътищата на свободата" (1945-1949), на пиесите "Мъртви без гроб" (1946), "Затворниците от Алтона" (1960) и др. Носител на Нобелова награда за литература за 1964 г. за творчеството му, което е "богато на идеи и изпълнено със свободолюбие и оказва силно влияние върху нашата епоха".

Александър Твардовски, съветски поет (1910-1971).
Редактор на сп. "Нов свят" (1950-1954, 1958-1970). Автор е на поемите "Път към социализма" (1931), "Страната Муравия" (1934-1936), "Василий Тьоркин" - "Книга за боеца без начало и край" (1941-1945), "По правото на паметта" (1987), на книгата "Лирика от различни години. 1959-1967" (1967) и др.

Франсоаз Саган (ист. име Франсоаз Коаре), френска писателка, драматург и сценарист (1935-2004).
Първият си роман "Добър ден, тъга" (1954) написва на 18-годишна възраст. Автор е на романите "Великолепни облаци" (1961), "Обичате ли Брамс" (1959), "Покорното куче" (1980), "Сбогом печал" (1993) и др.

Тони Скот, американски режисьор от британски произход (1944-2012).
Режисьор е на филмите "Топ Гън", "Полицаят от Бевърли Хилс" 2 и др. Самоубива се, като скача от моста "Винсънт Томас" край Лос Анджелис, САЩ.

Беназир Бхуто, пакистански политик (1953-2007).
Министър-председател на Пакистан (1 декември 1988-6 август 1990; 19 октомври 1993-5 ноември 1996). Председател на Пакистанска народна партия (5 май 1979-27 декември 2007). Убита при атентат на 27 декември 2007 г.

Мишел Платини, френски футболист, треньор и спортен деец (1955).
От 1982 г. играе в "Ювентус" (Италия), с който печели турнирите Купа на носителите на купи (1984), Супер купата на УЕФА (1984), Купа на Европейските шампиони (1985) и Интерконтиненталната купа (1985). С националния отбор по футбол печели златен медал на Европейското първенство през 1984 г. във Франция и бронзов медал на Световното първенство през 1986 г. в Мексико. Три пъти е носител на "Златната топка" за най-добър футболист от Европа на сп. "Франс футбол" (1983, 1984, 1985) и е обявен за най-добрия френски футболист на  XX век според класация на сп. "Франс футбол". Заема шесто място в класацията на Международна федерация по футбол (ФИФА) за играч на ХХ век. Треньор на националния отбор по футбол (1988-1992). Съветник на президента на ФИФА Сеп Блатер (1998-2002). От 2002 г. е член на Изпълнителния комитет на Съюза на европейските футболни асоциации (УЕФА) и член на Изпълнителния комитет на ФИФА. Президент на УЕФА и вицепрезидент на ФИФА(26 януари 2007-14 септември 2016). Два пъти носител на Ордена на Почетния легион на Франция (кавалер, 29 април 1985 и офицер, 13 юли 1998).

Генадий Падалка, руски космонавт (1958).
Извършва първия си полет в космоса като командир на кораба "Союз ТМ-28" по време на 26-ата експедиция на орбиталната станция "Мир" (13 август 1998-28 февруари 1999). Тогава той излиза веднъж в открития космос и веднъж в разхерметизирания модул "Спектър" (15 септември 1998), като продължителността на полета е 198 денонощия 16 часа и 31 минути. Вторият му полет е като командир на кораба "Союз ТМА-4" по време на 9-ата експедиция на Международната космическа станция (МКС) (19 април-24 октомври 2004). Тогава той излиза четири пъти в открития космос, а продължителността на полета е 187 денонощия 13 часа и 22 минути. По време на третия си полет като командир на кораба "Союз ТМА-14" по време на 19-ата и 20-ата експедиция на МКС (26 март-11 октомври 2009) той ръководи първия разширен екипаж на МКС, който включва 6 души, вместо досегашните трима души и излиза два пъти в открития космос. По време на четвъртия си полет като командир на кораба "Союз ТМА-04М" по време на 31-ата и 32-ата експедиция на МКС (15 май-17 септември 2012) той излиза веднъж в открития космос, а полетът продължава 125 денонощия. Продължителността на петия му и последен полет в космоса като командир на кораба "Союз ТМА-16" по време на 43-ата и 44-ата експедиция на МКС (27 март-12 септември 2015), е 168 денонощия. Генадий Падалка става абсолютен рекордьор по обща продължителност на космическите полети - 878 денонощия, 11 часа, 29 минути и 24 секунди, като подобрява досегашния рекорд от 803 денонощия, 9 часа, 39 минути и 9 секунди, поставен през 2005 г. от руския космонавт Сергей Крикальов. Рекордът му е признат от Международната авиационна федерация (15 април 2016) и е записан под номер 17803. На 27 април 2017 г. Генадий Падалка обявява, че се отказва от полетите в космоса.

Костас Кацуранис, гръцки футболист (1979).

принц Уилям (пълно име Уилям Артър Филип Луи Маунтбатън-Уиндзор), принц на Уелс, първороден син на краля на Великобритания Чарлз (1982).

Шейк Тиоте, футболист от Кот д'Ивоар (1986-2017).
Умира в Китай по време на тренировка с отбора си "Бейцзин Ентърпрайсис" на 5 юни 2017 г.

Това е денят на смъртта на:

Хосе Хоакин Фернандес де Лисарди, мексикански писател и журналист (1776-1827).

Андерс Ангстрьом, шведски физик и астроном (1814-1874).
Създател на спектроскопията (1867).

Берта фон Зутнер, австрийска писателка (1843-1914).
Авторка е на романа "Долу на оръжията". Първата жена носителка на Нобеловата награда за мир за 1905 г.

Николай Римски-Корсаков, руски композитор, педагог и диригент (1844-1908).
Автор е на 15 опери, 3 симфонии, симфонически картини, камерна музика. Сред тях е симфоничната сюита "Шехерезада" по "1001 нощи" в 4 части, оперите с исторически сюжет "Царска годеница", "Псковитянка" и "Сервиля".

Спас Соколов, български деец на националноосвободителното движение (1854-1922).
Участник в подготовката на Старозагорското въстание (1975) и след неуспеха му емигрира в Румъния. Уастник в четата на Христо Ботев (1876), заловен и заточен на остров Родос. След освобождението на България от османско иго (1878) е съдебен служител, участва и в Сръбско-българската война (1885). Бил е депутат. Автор на книгата "Ботевите четници разказват", в която оставя ценни спомени за подготовката и дейността на Ботевата чета (1975, посмъртно).

Йозеф Хора, чешки поет и литературен критик (1891-1945).
Автор е на поетичните книги "Стихотворения" (1915), "Цъфнало дърво" (1920), "Ден на трудовите хора" (1920), "Сърцето и суматохата на света" (1922), "Бурна пролет" (1923), "Из политическото светилище" (1924), "Италия' (1925), "Струните на вятъра" (1927), "Да имаш крила" (1928), "Десет години" (1929), "Твоят глас" (1930), "Потъващи сенки" (1933), "Две минути тишина" (1934), "Пепелна сряда" (1934), "Тихо послание" (1936), "Махови вариации" (1936), "Домове" (1938), "Ян цигуларят" (1939), "Градината на Великата сряда" (1940), "Животът и делото на поета Анели" (1945), "Записки от болницата" (1945), "Течение" (1946), "Изкушение" (1946), "Поздрави" (1949) и др. Автор е също на проза за деца и литературна критика.

Пантелей Матеев (Пантелей Матеев Карасимеонов), български поет и журналист (1897-1957).
Редактира сп. "Ек" (1924), сп. "Нашето кино" и в. "Кормило". Сътрудничи на сп. "Жупел" (1931-1934), в. "Свят" (1933-1934) и др.

проф. Асен Василиев (Асен Василиев Петров), български художник и изкуствовед (1900-1981).
Работи като гимназиален учител в Берковица (1926-1927), Шумен (1927-1930) и София (1930-1940). Художник-изследовател в  Археологическия музей в София (1940-1950). Референт-ръководител на сектор "Музеи" в Комитета за наука, изкуство и култура (1948-1950), заместник-директор (1957-1959) на Института за изобразителни изкуства при Българската академия на науките, преподавател (от 1974) във Висшия институт за изобразителни изкуства "Н. Павлович". Участва в редица художествени изложби в провинцията и София. Има заслуга в полагането на основите на библиографията на българското изкуство. Автор е на повече от 30 книги, както и на много статии в периодичния печат. Инициатор за създаване на първата регионална енциклопедия в България -"Енциклопедичен речник Кюстендил" (1979), и неин главен редактор. Удостоен със званието "Народен деятел на изкуството" (1970). Носител на орден "Георги Димитров" (1980).

Георги Чанков (Георги Чанков Иванов), български политик и дипломат (1909-2004).
Член на Политбюро (септември 1944-юли 1957) и секретар на Централния комитет на Българската комунистическа партия (ЦК на БКП) (септември 1944-октомври 1949). Депутат в VI Велико народно събрание (7 ноември 1946-11 декември 1947). Председател на Комисията за държавен контрол (11 декември 1947-9 февруари 1949). Депутат в VI Велико народно събрание (9 февруари 1949-6 октомври 1949). Министър на железопътните, автомобилните и водните съобщения (6 октомври 1949-20 януари 1950), министър на транспорта (20 януари 1950-13 ноември 1950). Депутат в 1-ото Народно събрание (17 януари 1950-13 ноември 1950). Заместник-председател и първи заместник-председател на Министерския съвет (13 ноември 1950-17 юли 1957). Депутат във 2-ото Народно събрание (17 юли 1957-11 декември 1957). През юли 1957 г. е освободен от състава на Политбюро на ЦК на БКП с обвинението за "фракционни действия". Пълномощен министър на България в Бразилия (18 юли 1966-4 декември 1967), посланик на България в Белгия (6 ноември 1970-7 декември 1973). Реабилитиран политически с решение на Политбюро на ЦК и на Бюрото на Централната контролно-ревизионна комисия от 8 януари 1990 г.

проф. Борис Спасов, български юрист и политик (1912-2002).
Депутат от 5-ото до 9-ото Народно събрание (1966-1990). Председател (11 юни 1966-14 май 1985) и почетен председател (1985-2002) на Съюза на юристите в България. Бил е главен секретар на Министерския съвет и декан на Юридическия факултет на "Софийския университет "Св. Климент Охридски". Чл.-кор. на БАН (1981). Носител на орден "Народна република България" трета степен (август 1972), на орден "Народна република България" втора степен (6 декември 1978), на орден "Георги Димитров" (1982), на орден "Стара планина" първа степен (4 април 2002). Удостоен със званията "Заслужил деятел на науката" (август 1974), "Народен деятел на науката" (23 май 1985), "Герой на социалистическия труд" (26 юли 1987), "доктор хонорис кауза" на Югозападния университет "Неофит Рилски" (27 юни 2001).

ген.-лейт. доц. Иван Хариев, български лекар (1919-2012).
Участник във въоръжената антифашистка борба, лекар на партизанския отряд "Чавдар" (1943-1944), политкомисар на Локорската чета на II партизанска бригада "Чавдар" (1944). Участник в Отечествената война (1944-1945). Заема ръководни длъжности в Българската народна армия (БНА) (1946-1949). Инициатор за създаването на Научноизследователски авиомедицински институт в София (1951). Началник на Медицинската служба на БНА (1952-1958). Началник на Висшия военномедицински институт в София (1967-1973). Заместник-председател на Комитета за отдих и туризъм (1973-1976). Председател на Съюза на тракийските културно-просветни дружества в България (1976). Заместник-председател на Общонародния комитет за защита на природата (1977-1980). Автор е на мемориалната книга "Недовършен разговор" (1969). Носител на орден "Георги Димитров"(1979,1989).

проф. Йордан Йотов, български историк и политик (1920-2012).
От 1937 г. е член на Работническия младежки съюз (РМС), от 1944 г. на Българската комунистическа партия (БКП). Участник в Съпротивителното движение по време на Втората световна война (1939-1945). Партизанин от Партизанска бригада "Чавдар" (от 7 април 1944). Заместник-директор на Института по история на БКП (1969-1977). Член на Политбюро на Централния комитет (ЦК) на БКП (3 януари 1984-8 декември 1989), секретар на ЦК на БКП (20 март 1986-16 ноември 1989). Депутат в 8-ото и 9-ото Народно събрание (1981-1989). Член на Държавния съвет на Народна република България (18 юни 1986-14 декември 1989). Главен редактор на в. "Работническо дело" (18 юли 1977-1987). Чл.-кор. на БАН (1981). Удостоен със званието "Заслужил деятел на науката" (май 1978). Носител на орден "Георги Димитров" (1980), на орден "13 века България" (8 септември 1984).

Елиът Рийд, американски актьор (1920-2013).
Участвал е във филмите "Джентълмените предпочитат блондинки" (1953), "Младият Айнщайн" (1988) и др.

Лиляна Барева, българска оперна певица (1922-2007).
Артистка в трупата на Художествения оперетен театър (1943-1945), а от 1946 г. - в трупата Софийската народна опера. Удостоена със званията "Заслужила артистка" (1963) и "Народна артистка" (1970). Носителка на орден "Кирил и Методий" втора степен (1959), на орден "Стара планина" първа степен за цялостното й творчество в областта на музикалното изкуство и по повод 80 години от рождението й (18 май 2002).

Джак Килби, американски физик (1923-2005).
Създател на микрочипа (1958). Носител на Нобеловата награда за физика за 2000 г. за развитие на полупроводниковите хетероструктури за оптоелектрониката и високоскоростната електроника, която си поделя с немския изследовател Херберт Крьомер и руския физик Жорес Алфьоров.

Надя Тодорова, българска актриса (1925-2016).
От 1946 г. е играла в театрите в Асеновград, Смолян, Габрово, Сливен, Пазарджик. Участвала е  в стотина театрални постановки, сред които "Свекърва", "Криворазбраната цивилизация", "Комедия от грешки", "Евгения Гранде", "Вампир". Има над 30 роли в киното - във филмите "Трудна любов" (1974), "Войната на таралежите" (1979), "Дами канят" (1980), "Двойникът" (1980), "Куче в чекмедже" (1982), "Господин за един ден" (1983), "Опасен чар" (1984), "Вчера" (1988), "Адио Рио" (1989) и др. Носителка на годишната награда "Златен ритон" на Министерство на културата за приноса й в театъра и киното (20 май 2009). Удостоена с грамота от Министерство на културата за изключителния й принос в развитието на българската култура (ноември 2015).
 
Иван Дечев, български кинодраматург и кинокритик (1934-2019).
Бил е заместник главен редактор в Сценарна редакция на Студио за игрални филми (СИФ) "Бояна", главен редактор на Първи творчески колектив на СИФ "Бояна" и  председател на Националната художествена комисия по документално кино при изпълнителна агенция "Национален филмов център". Автор е на книгата "Актьори на българското кино" (1972, в съавторство с Вера Найденова). Бил е редактор на 42 игрални филма, 15 от които са удостоени с  наградата "Златна роза". Работил е с писателите Свобода Бъчварова, Йордан Радичков, Анжел Вагенщайн, Никола Русев, Христо Ганев, Георги Мишев, Боян Папазов, Христо Бойчев, както и с режисьорите Борислав Шаралиев, Людмил Кирков, Бинка Желязкова, Зако Хеския, Въло Радев, Иван Терзиев, Георги Стоянов, Иван Ничев и др. Иван Дечев е бил редактор на техните сценарии и филми. Сред тях са филмите  "Мъже без работа" (1973), "Момчето си отива" (1972), "Осъдени души" (1975), "Звезди в косите, сълзи в очите" (1977), "Всичко е любов" (1979), "Голямото нощно къпане" (1980), "От нищо нещо" (1979), "Търновската царица"(1981) и др. Носител на орден "Кирил и Методий" втора степен (1973), наградата "Златна роза" за документалния филм "Образ невъзможен" от кинофестивала във Варна (1997), носител на "Златен ритон" на Министерството на културата (2009).

Стефан Чирпанлиев, български писател, журналист и литературен критик (1936-2002).
Автор е на романи, повести, произведения за деца и юноши, радиопиеси и пиеси за куклен театър, критически и публицистични материали в централния и местен периодичен печат. Сред тях са сборникът с разкази "Докато превали" (1970), "Медвенският размирник. Документална повест за детството на Захари Стоянов" (1978), повестта за деца "Измисленият остров" (1981), сборникът с разкази и новели "Внезапни прагове" (1987), романът "Утро за изповеди" (1989) и др. Негови творби са превеждани на немски, руски, полски, украински, молдовски, сръбски, словашки, турски, френски, есперанто и други езици. Председател на Дружеството на писателите в Ямбол (1992-21 юни 2002). Носител на Националната награда за литература "Захари Стоянов" (1981), на литературната награда "Васил Карагьозов" (1986), на орден "Кирил и Методий" втора и първа степен.

проф. Владислав Икономов, български кинорежисьор, сценарист и педагог (1938-2014).
Работил е като стажант-режисьор (1959), асистент-режисьор (1960-1963) и втори режисьор в Полша. Режисьор-постановчик в Студията за игрални филми "Бояна" (1964-1989). Преподавател в Националната академия за театрално и филмово изкуство "Кръстьо Сарафов" (1976-2014). Главен редактор в Българската национална телевизия (1990-1992). Автор е на над 30 пълнометражни филми, многократно награждавани на фестивали в България и в чужбина, сред които "Призованият не се яви" (1966), "Мълчаливите пътеки", (1967), "Произшествия на сляпата улица" (тв сериал) (1967; 1974), "Петимата от РМС" (1977),  "Фильо и Макензен" (1979), "Среща на силите" (1982), "24 часа дъжд" (1982), "Мечтание съм аз... "(1985), "Прости нам" (2003) и др. Автор е на белетристични творби и многобройни научни публикации, посветени на полското кино. Носител на медал за храброст на Виетнамската народна република (1968), на Кавалерски кръст на Ордена за заслуги към Полската република (2002), на Командорски кръст на Ордена за заслуги към Полската република (2011). Удостоен  с отличието "Заслужил за полската култура" (1986).

Димитрис Христофиас, кипърски политик (1946-2019).
Генерален секретар на Прогресивната партия на трудовия народ на Кипър (АКЕЛ) (22 април 1988-21 януари 2009). Председател на Камарата на представителите (7 юни 2001-28 февруари 2008). Президент на Кипър (28 февруари 2008-1 март 2013).

Кирил Варийски, български актьор (1954-1996).
Играл е в театрите в Смолян, в Пазарджик, в Държавния сатиричен театър "Алеко Константинов" и в Народния театър "Иван Вазов". Участвал е в повече от 10 български филма, между които "Комитски времена", "Жребият", "Борис I", "24 часа дъжд", Йо-хо-хо", сериала "Под игото" и др. Автор е на стихосбирката  "Лора: сънища" (1995), посветена на дъщеря му. Недовършена остава втората му книга "Истории зад кулисите". Носител на наградата на Съюза на артистите в България за млад артист за ролята на Миша Зейцов в постановката "Жестоки игри" (1983).

Гриша Вагенщайн, български оператор, сценарист и продуцент (1955-2010).
Съсобственик и управител (от 1991) на продуцентската фирма "Биограф". Оператор е на 8-серийния телевизионен филм "В името на народа" (1984), на игралните филми "13-ата годеница на  принца" (1987), "Зона В-2" (1988), на документалния "Стоян Венев" и др.

Рамаз Шенгелия, съветски футболист (1957-2012).
С "Динамо Тбилиси" (СССР) печели турнирът Купа на носителите на купи (1981). Печели златен медал от Европейското първенство за мъже до 21 години през 1980 г. с националния отбор по футбол на СССР.