site.btaНа 18 юни 1946 година Италия е провъгласена за република

На 18 юни 1946 г. Италия е провъзгласена за република след референдум, проведен на 2 юни 1946 г., на който 54,3 процента от избирателите гласуват "за". На 10 юни 1946 г. Върховният съд на Италия постановява за легитимни резултатите от допитването, а на 13 юни 1946 г. последният италиански крал Умберто II напуска страната само след 34 дни управление.

В бюлетина на БТА пише:

Рим, 18 юни 1946 г.  /Франс прес/ Касационният съд обяви официално, че римският народ е избрал републиканската форма на управление.

***

Рим, 18 юни 1946 г. /Ройтер/ Окончателните резултати от италианския референдум, обнародвани от Касационния съд днес, показват, че в полза на републиката са били дадени около два милиона гласа повече. За републиката са се получили 12 717 923, а за монархията – 10 719 284 гласа, като 1 498 136 гласа са били обявени за невалидни. Ако невалидните гласове бъдат прибавени към гласовете за монархията, числото на гласовете в полза на монархията ще бъде с 500 503 по-малко от гласовете за републиката.

Референдумът е проведен на 2 юни 1946 г. Заедно с него са  проведени и избори за Учредително събрание, което да изработи новата конституция на страната.
БТА съобщава:

Рим, 2 юни 1946 г.  /Франс прес/ Изборите се провеждат при пълно спокойствие. Избирателите образуваха опашка пред избирателните бюра още от 5 часа сутринта, търпеливо очаквайки часа, в който започна гласуването. Тълпата на гласоподавателите е толкова голяма, че гласоподаването, вместо да приключи утре по пладне, както би могло да се очаква, изглежда че ще продължи до утре вечерта. Всички магазини и заведения са затворени, улиците са тихи и почти запустели.

***
Рим, 3 юни 1946 г.  /Ройтер/ Първите съобщения от северно-италианските индустриални градове Торино, Генуа и Милано показваха днес, че гласуването по бъдещето на италианската монархия в тия градове има за резултат един здрав блок на гласували за републиката.
Деветдесет на сто от гласоподавателите в Милано и Торино се смята да са гласували вече и 80 % са отишли на урните в Генуа.
Съобщава се, че Торино, седалището на пиемонската Савойска династия, е залят от републиканците. Вярва се, че италианските села и паланки са дали по-голяма подкрепа на монархията.
Крал Умберто не е подал гласа си, но кралицата Мария-Жозе е гласувала в избирателна секция в Ларго Браца. Кралицата е гласувала само за общи избори, в които се избира италианското Учредително събрание едновременно с референдума за монархията. Тя не е взела листа, на който гласоподавателите изразяват възгледите си „за“ или „против“ короната.
Всички съобщения от Северна Италия показват, че първият ден на гласуването е минал без инциденти. В Южна Италия 60 % от избирателите в Неапол се смята да са отишли на урните и денят е минал само с един арест.
Вчерашните избори – първите, които стават в Италия от 20 години насам – ще продължат днес във всички по-големи населени места до пладне.

***

Рим, 3 юни 1946 г. /Ройтер/ Според дописника на агенция „Ройтер“ в Рим резултатите от изборите в Италия няма да станат известни преди 15 дни. Гласуването бе проведено в тежка атмосфера, но има малко отбелязани инциденти и не са отбелязани никакви кръвопролития. Жените, много от които в леки летни рокли, гласуваха за първи път. Мнозина от тях припаднаха поради горещината.

На 10 юни 1946 г. Върховният съд на Италия постановява за легитимни резултатите от допитването, според които мнозинството от италианците гласуват “за” република.

Рим, 10 юни 1946 г. /Ройтер/ Оповестяването на официалните резултати от референдума от италианския Върховен съд бе направено пред представителите на всички членове на сегашното правителство и пред четирима бивши министър-председатели Виторио Емануеле Орландо, Франческо Лити, Бономи и Феручио Пари.

***

Рим, 10 юни 1946 г.  /Ройтер/ Републиканците спечелиха италианския конституционен референдум с една разлика от по-малко от два милиона гласа. Окончателните цифри, съобщени официално тая вечер са:
За републиката – 12 672 767
За монархията – 10 687 905

Малко след като резултатите от референдума бяха съобщени официално, министър-председателят Де Гаспери отиде в кралския дворец да ги съобщи на крал Умберто. След това кабинетът се събра, за да разисква новата конституция.
Съобщението от италианския Върховния съд бе посрещнато с ръкопляскания от присъстващите, между които италианският министър-председател Де Гаспери, подпредседателят Пеотро Нени, водач на Социалистическата партия, и водачът на Комунистическата партия Палмиро Толиати. Присъстваха двама бивши министър-председатели: Феручо Пари, от Акционната партия и Емануеле Орландо, от Либералната партия.
Председателят на Върховния съд прочете резултатите от всяка провинция и след това съобщи общата цифра.

***

Рим, 11 юни 1946 г. /Ройтер/ Предвид на нежеланието на крал Умберто да напуснe престола си, италианският кабинет днес упълномощи министър-председателя Алчиде Де Гаспери да поеме функциите на държавен глава. Той прави това по силата на чл. 2 от Закона за референдума, който постановява, че министър-председателят става държавен глава, когато е установен резултатът от референдума, благоприятен за републиката.
Де Гаспери отиде лично след заседанието на кабинета в Квиринале, където кралското знаме още cе развяваше, за да предаде на краля това решение. Узнава се, че той ще изложи също на краля формулата, с която решението на правителството може да бъде помирено с възгледа на краля. Тая формула предлага, че освен поемането на правата по силата на чл. 2 Де Гаспери следва да бъде назначен за представител на краля до 18 юни - пределният срок за проучването от Върховния съд на посочените изборни нередности.
Твърдението на краля е, че той остава крал до законното провъзгласяване на републиката, което според него не може да стане, докато посочените нередности не бъдат разгледани.
Въпреки твърденията, че съюзниците са напълно дезинтересирани от процесуалния въпрос, в кабинетните среди се казваше днес, че адмирал Елери Стоун, върховен съюзнически комисар в Италия, е изразил личния възглед, че вчерашното съобщение на Върховния съд „не е решаващо“. Подобна забележка бе приписана на сър Ноел Чарлс, британски посланик.
Преди заседанието на кабинета Де Гаспери прие сър Ноел Чарлс, адмирал Стоун, Виторио Орландо, бивш министър-председател, който се смяташе като доверен съветник на кралския дом, и Рандолфо Пачиарди, водач на Републиканската партия на Мацини.
Говори се, че крайните монархисти, които от изборите насам водеха широка пропаганда за отхвърлянето на резултата от референдума, действали така, че да превърнат процесуалните различия между правителството и краля в народно оспорване и искане за нов референдум.
Една нова черта на положението е пълната критика, насочена срещу Де Гаспери като водач на Католическата партия /християнски демократи/. Той се обвинява частно, че "изменя" на монархията.
Летящи отряди от италианската полиция разтуриха демонстрациите на 500 монархисти на централния площад на Рим „Пиаца Венеция“ днес. Демонстрантите отговориха ожесточено, когато полицията смъкна знамената им и няколко души бяха ранени.
Италианците имаха официален празник, за да отпразнуват републиканската победа и референдума. Войскови части с военни музики, полицаи, работници и граждански служители устроиха улични празненства в Торино.

На 13 юни 1946 г. последният италиански крал Умберто II напуска резиденцията си в двореца “Квиринале” в Рим и се отправя към летище “Чампино”. Придружават го най-близките му сътрудници – личният му лекар и двама генерали. Съпругата на краля – Мария Жозе, и четирите им деца напускат страната на 5 юни 1946 г.

БТА съобщава:

Рим, 13 юни 1946 г. /Ройтер/  Крал Умберто II напусна летището "Чампино", близо до Рим, със самолет днес след пладне, няколко часа преди часа, когато Алчиде Де Гаспери, министър-председател, назначен от кабинета за временен държавен глава, трябваше да говори по радиото на италианския народ.
Кралското знаме, вдигнато, както обикновено над  "Квиринале", днес призори бе свалено в 16 ч. 55 м. местно време, по-малко от половин час след като Умберто напусна двореца за летището "Чампино".
Личността на неговите придружаващи може да означава, че самолетът ще отлети право за Португалия, но в кралските среди по-рано днес бе заявено, че Умберто ще остане сигурно на италианска земя, докато бъдат довършени окончателните формалности по референдума.
Кралският самолет чакаше на летището няколко дни, готов да отлети. Пътниците на борда на самолета включваха херцог Томаco Галарати Скоти, италиански посланик в Мадрид, който очакваше да се завърне на поста си, графиня Сорентино, придворна дама, адютантът на краля и генералите Касиани и Грасиани /да не се смесва с маршал Грациани, обвинен като военнопрестъпник/.

***

Рим, 13 юни 1946 г. /Ройтер/ От добре осведомен източник се узнава тая вечер, че италианският министър-председател Де Гаспери уведомил италианските министри, че крал Умберто е напуснал Рим, на път за Португалия.

Месец преди референдума, на 9 май 1946 г., кралят на Италия Виктор Емануил III предава Акта на своята капитулация на сина си – принц Умберто, който е крал на страната само 34 дни.  Виктор Емануил III e крал на Италия от 1900 г. до абдикацията си на 9 май 1946 г., когато напуска Италия.  Той е прогонен от страната заради сътрудничеството си с фашисткия режим на Бенито Мусолини и умира в изгнание в Египет на 28 декември 1947 г.

Рим, 10 май 1946 г.  /Ройтер/ Италианският кръстосвач "Дука дели Абруци" напусна снощи залива над Неапол в 20 часа. На борда се намираха крал Виктор Емануил, глава на Савойския дом, и кралица Елена, които се бяха качили от Позилипо.
Преди да отпътува, кралят предаде Акта на своята абдикация на престолонаследника принц Умберто - кралски наместник. Текстът на съобщението за абдикацията гласи както следва, според радио "Рим": "Крал Виктор Емануил III подписа Акта за своята абдикация в Неапол в 12 часа днес и напусна, в съгласие с традиционния обичай /по подобие на Карло Алберто през 1840 г./ страната. Веднага след пристигането на новия крал в Рим, на министър-председателя ще бъде направено официално съобщение."