site.btaСтудент от Медицинския университет – София е високо оценен на Международен студентски конгрес

Студент от Медицинския университет – София за пореден път беше високо оценен на международно ниво, съобщават от Съюза на физиците в България.

Трифон Попов, студент от четвърти курс в  Медицинския университет – София, участва в два научни проекти и успешно популяризира получените резултати в Национални и Международни студентски научни конференции. 

На 10 юни той печели второ място с устен доклад „In vitro антираков ефект на композитни цитохром-минерални наночастици“ в конкуренция с над 70 участници от Европа и Азия на престижния Международен студентски конгрес в Грац, Австрия. 

Това е поредната международна награда за Трифон Попов. Той получава Голямата награда (Grand Prix Final) на Международния студентски конгрес RSU ISC в Рига, Латвия, присъдена му от Международно жури в конкуренция с победителите в 17 секции. Освен с лично участие, Трифон печели първи места и в онлайн секциите на Международните студентски конгреси в Полтава (Украйна) и Бидгошч (Полша). На тези конференции Трифон представя резултатите, получени с негово участие от изследователска група с ръководители доц. Александър Живков от БАН и д-р Светлана Христова от катедра „Медицинска физика и биофизика“ на МУ – София. Екипът работи по два проекта, финансирани от Фонд „Научни изследвания: „Електрични свойства на S-протеина на SARS-CoV-2 вируса при точкови мутации и посттранслационни модификации при хипергликемия“ и „Повърхностно модифицирани наночастици като преносители на проапоптичен протеин и противораков химиотерапевтик за избирателно поглъщане и вътреклетъчно освобождаване в ракови клетки“. 

Докладът, за който Трифон Попов получи награда на последната конференция, касае малък белтък (цитохром С), нормално функциониращ в митоходриите на човека и животните, който играе ключова роля в програмираната клетъчна смърт (апоптоза), с който увредените клетки се самоунищожават. 

В раковите клетки този естествен механизъм е блокиран, но може да се запусне чрез внасянето на външен цитохром С чрез частици-преносители, които се поглъщат чрез фагоцитоза. Експериментите  с клетъчни култури показват, че 97% от раковите клетки умират след 96 часа третиране, като резултатът на българските изследователи е с 1/3 по-висок от получените от други автори. Освен избягване на химиотерапевтиците, които убиват и здравите делящи се клетки, този подход осигурява избирателност, тъй като нормалните клетки, с изключение на тези на имунната система, не притежават способност да фагоцитират. 

При това българските автори, за разлика от останалите, използват наночастици от минирала монтморилонит, който е разрешен за употреба в хуманната медицина. Така високата цитотоксичност и двата безвредни компонента (цитохром и частици) предлагат перспективен подход за антиракова терапия.