site.btaОфшорният вятър дава възможност за мащабни проекти, посочи Мария Трифонова от Центъра за изследване на демокрацията

Офшорният вятър играе изключително голяма роля, защото дава възможност за доста мащабни по рода си проекти. Произведената от него енергия е голяма и самият поток е постоянен, което я доближава до базовата енергия. Това каза д-р Мария Трифонова, научен сътрудник към програма "Енергетика и климат" на Центъра за изследване на демокрацията пред журналисти преди началото на кръгла маса за бъдещето развитие на офшорната вятърна енергия в Черно море. По време на събитието бе учредена Черноморска коалиция за възобновяема енергия. 

"Стартираме тази инициатива, тъй като искаме да репликираме добрия опит на европейско ниво, който е с подобна коалиция на име "Оушън" (Ocean). Организацията, която моделира тази коалиция - "Ринюъбъл грид инишътив" (Renewable Grid Initiative), ще ни подпомагне през следващите две години, докато успеем да създадем платформа между различни заинтересовани страни - операторите на мрежи, екологичните организации, инвеститорите. Бихме искали всички те да седнат на една маса и да работят заедно", каза тя.

За да се случи това обаче Трифонова посочи, че е необходимо до края на тази година да бъдат разработени зоните за развитие на вятърни електроцентрали, заложени в Националния план за възстановяване и устойчивост. 

Тя сподели, че към момента се знае за различни компании, които проявяват интерес към офшорната вятърна енергия, но официално няма конкретен инвеститор, който да е заявил ясно, че иска да се включи в инициативата за производството й. По думите на Трифонова това е разбираемо, защото този тип проекти са много мащабни и инвеститорите търсят регулаторна рамка, която да им дава сигурност, преди да подадат заявките си. Тя посочи, че в момента има много финансови инструменти и инструменти за техническа помощ, но към момента в Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ) липсват регулации, свързани с офшорния вятър, които да отпушат инвестициите за производство на енергия от него.

Според Трифонова голямо значение за ролята на вятърната енергия в процеса на декарбонизация има пристанищната инфраструктура. Тя посочи, че пристанищата в Западна Европа се превръщат в своеобразни декарбонизационни хъбове. 

На въпрос къде е България по отношение на инвестициите във вятърна енергия спрямо съседните си страни, тя напомни, че Гърция прие своята законодателна рамка миналата година и в момента там се картографират зони. Румъния все още разработва такава рамка, но използва техническа помощ от Световната банка за създаването на пътна карта.

"За нас е много важно партньорството с румънските власти и техните оператори на мрежи, защото за инвеститорите това са свързани пазари. По линия на механизма "Свързана Европа" е възможно страната ни да получи финансиране за началните проучвания и за развитието на т.нар. трансгранични търгове заедно с Румъния. През ноември ще можем да подадем своите проекти за кандидатстване по апликационната процедура", каза тя. 

Участие в събитието взеха български политици, европейски екологични организации, представители на туристическия бранш в България, оператори на електропреносни и електроразпределителни мрежи и предприятия.