site.btaНад 280 певци и свирачи участват в първия събор-надпяване "Странджа пее" през 1960 г.

Първият фолклорен фестивал в България "Странджа пее" се провежда  от 27 до 29 май 1960 г. в село Граматиково. Сред организаторите на събора-надпяване е композиторът Филип Кутев. Във фестивала участват 247 народни певци и 38 свирачи на гайда, кавал и други инструменти и са изпълнени над 1000 песни.
В бюлетина на БТА „Вътрешна информация“ е отразен подробно съборът:

Пее народът
Събор-надпяване в Странджа планина

Граматиково, Бургаски окръг, 27 май 1960 г. /БТА/ Насред мегдана, от накичена със зеленина естрада звъннаха момини гласове и сякаш цяла Странджа запя заедно с тях:
„Ясен месец веч изгрява,
под зелената гора,
… няма вече плахи роби,
има горди юнаци…“
Това е първото цвете от дъхавата народна китка, плетена от странджанските певци свирци, на големия събор-надпяване, открит днес в селото по инициатива на Министерството на просветата и културата и радио „София“.
„Целта на този събор-надпяване е да се запази от изчезване странджанската народна песен и да се популяризира тя широко в цялата страна - каза при откриването на тържеството председателят на Окръжния народен съвет в Бургас Стайко Неделчев. - В песните, които ще прозвучат тук в продължение на три дни, живеят неугасимият български дух, богатите песенни традиции на Странджанския край, запазени като най - свидно наследство от неговото будно население“. Тези думи бяха потвърдени още от първата певица - Стоянка Калоянова, която скръсти чинно ръце пред микрофона и запя със затрогваща стеснителност за „Години пусти години“.
Редени по седенки и хайдушки сборища, пият и край тлеещата жар в огнището и на тежки сватби, песните на местните певци и майстори на народни инструменти са удивително верен отглас на най - вдъхновените чувства и тонове в народната душа. Ту бързи и звучни като роман на поток, ту тъжни или пропити с очарователен лиризъм, едни възпяват подвизите на юначни хайдути и комити, бродили през турско по пътеките на Странджа, други разкриват многообразната картина на селския бит и разправят сладкодумно за станали случки и събития. Всяка песен е всъщност един своеобразен музикален разказ за отколешни времена, в който герои са все чеда на легендарна Странджа. Стихът е поетично извезан, а мелодията на песните - в пълно съзвучие с мислите и настроението на незнайния поет, излял нявга с гласа си копнежа на народа за свобода, неговите радости изживени теглила. 
Само за един ден - на първото прослушване бяха записани стотици хайдушки, хороводни, лирични, седенкарски и други самобитни странджански песни и мелодии, изпълнени от 56 певци и 8 майстори на народни инструменти. Между тях бяха старият кавалджия Тодор Нанчев, 15 - годишната певица Петранка Димитрова, гайдарят Тодор Стоянов от село Варвара, Георги Павлов от село Визица, който знае повече от 200 песни, Велко Желязков и много други известни в този край изпълнители на народни песни.
Утре съборът продължава. 

***

Първи отгласи за събора – надпяване в Странджа

София, 28 май 1960 г. Иван Василев – писател: „ Човекът не може да не се радва от сърце, когато види събрани на едно място толкова самобитни народни таланти. Техните разнообразни по съдържание и мелодични песни, предавани от поколение на поколение, звучат с особено сила на фона на естествения им декор - Странджа планина. Особено интересна беше за мене групата от село Факия, която изпълни с голяма непосредственост, колоритно и изразително много песни от този борчески край‘.
Стоян Петров музиковед: “Районът на Странджа отдавна е бил обект за изучаване на местния фолклор. За мене този събор-надпяване разкри съвсем нови черти в българската музикална култура. В изграждането на мелодиката има особености, които показват музикалното богатство на този край. Най - ярко това се подчертава в изкуството на изпълнителите Георги Павлов от село Визица и Иван Тодоров от Граматиково. От друга страна отново се хвърля в очи единството на българската музикална култура, проявена преди всичко в ония песни, които отразяват нашата национално - освободителна борба.
Проф. Стоян Джуджев: „Инструменталната музика е добре застъпена в този край. Имаше някои изпълнители на гайда и кавал, които направиха много хубаво впечатление със своята добра инструментална техника и със силното си изпълнение. Явно е, че тук има много стари музикални традиции, които са се предавали може би от векове. Стилът на изпълнението на местните свирци се отличава със своята повествувателност - ясно очертана мелодична линия и музикална фраза. И това е най - радващото.

***

Народът пее…

Граматиково, Бургаски окръг, 28 май 1960 /Спец. кореспондент на БТА П. Станчев/ На Странджа баир гората се пробуди днес отново с песен. Разсипа тя омайните си звуци пред микрофоните, разлюля се по къщя и дворове и цяло село заживя с нейния ритъм. Коя от тях по - напред да чуе човек? Поройни като дъжда, който се лее от сутринта над странджанските дъбрави, песните текат една след друга, хайдушки и бързореки за хоро, исторически, битови, обредни - една от друга по-хубави и колоритни. Пред стаите в училището и селсъвета, където се правят записите на магнетофон, е навалица. Чакат хора от Кондолово и Мичурин побелели старци от Визица, певци, майстори на народни инструменти от Ясна поляна и Грудово. И всеки един от тях е ненапити извор, от който музиковеди и фолклористи черпят с пълни шепи богатството на странджанското народно творчество. Открити са нови интересни варианти на песни за прочутия в този край Страти войвода, неизвестни песни за тежкото битово положение на жената в миналото, характерни исторически мотиви, „Тъмен се облак зададе”, разкриваща трагедията на потурчените народни синове, изключителната по своята образност песен „Думат ми, майко, хората“, изпълнена с неподозиран замах и сила от 62-годишният певец дядо Георги Бодуров от Граматиково.
Мнението на комисията е: очакването на този пръв по рода си събор - надпяване, който ще бъде организиран в последствие и в други песенни области, се сбъдна. Открити и прослушани са много народни песни, които ще обогатят нашия национален фолклор със своето разнообразно съдържание, с мелодията и със самобитните си музикални интонации. Заедно със старите певци Анастасия Едрева и Васил Димитров от Визица 72 - годишният Йордан Стоянов, които се явиха днес, от импровизираните естради, закрито пяха и техните потомци: комсомолката Кераца Димитрова, Мана Филчева, Цвятко Мечков от Кирово и много други млади талантливи изпълнители, откърмени с любов към дивната странджанска песен. Тя е жива и ще живее. За това говорят и фактите: в продължение на два дни с прослушвания общо 174 певци и свирци, които са изпълнили около 500 странджански песни и мелодии. 

***

Съборът надпяване в Странджа завърши

Граматиково, Бургаски окръг, 29 май 1960 г. /Спец. кореспондент на БТА П. Станчев/ Три дни пя Странджа. Три дни от естрадите в селото се ляха многозвучни ручеи песни давнашни, в които народът по тоя край е втъкал онова, що му е лежало на сърцето. Имаше в тяхната изплакана мъка и болка човешка, имаше игриви нотки на радост и мъжествена устойчивост, изразена най-ярко в хайдушките и историческите песни, които бяха застъпени в репертоара почти на всеки певец. В тази жива история на миналото на Странджа и днес бяха записани много нови страници, отразяващи с поетичен стих и разнообразна по звучене мелодика исторически случки, станали през турско, подвизи на легендарни юнаци от Странджанския епос, бита, трудовото ежедневие и обичаите на местното население.
Най-голямото събитие, което привлече вниманието на всички съборяни, беше явяването на 80-годишната народна певица баба Урга /Олга Пешева/ от Малко Търново. В нейната удивително свежа памет са запазени близо 1000 песни -  от хайдушки и трудови до хороводни и за трапеза. И в не една от тях баба Урга е притуряла по нещо свое, родено от силите на самородния ѝ талант по време на изпълнението или през дългите зимни нощи. С разтреперан, но все още запазен глас тя захвана една от любимите си песни „Българе глава дигнали“, но по средата, явно уморена и смутена от многобройната публика, тя прекъсна и заразправя по-нататък съдържанието ѝ. Но това, което изпя беше достатъчно, за да предизвика възторжените ръкопляскания на съборяните. Жив символ на жизнеността на народната песен беше пионерката Станка Неделева от с. Кондолово, която излезе след баба Урга на естрадата и зареди с характерните за този край извивки песни като нейните.
А по обед, когато завърши първото прослушване на странджанските певци и майстори на народни инструменти, на мегдана писна гайда. Най-старите хора от Граматиково се наловиха на тежко, празнично хоро. Изненада за съборяните беше и появата на няколко девойки от Германската демократична република. От името на цялата група, дошли от „Слънчев бряг“ на събора, те благодариха на странджанци за прекараните сред тях приятни часове с една народна песен Тюрингия.
Празникът на народните песни продължи до късно вечерта. На поляната под селото, прилична на древен амфитеатър, който имаше за естествен декор странджанските ридове, се стекоха стотици селяни и гости от близо и далеч. И отново просторът екна от звучната пленителна и красива странджанска песен, изпълнена с много чувство и любов от 60 певци и инструменталисти, допуснати до второ прослушване.
Измежду тях особено впечатление направиха изкусният гайдар Пейчо Георгиев, певците Георги Павлов, Кина Енева и Янка Анастасова, на които комисията присъди първите награди. Почетни грамоти и награди получиха семейство Ермак и Стоянка Прокопови, двамата братя кавалджии Киро и Стоян Арабаджиеви, певиците Мара Филчева, Райна Маврова, 14-годишната Калинка Сгурова от с. Дебелт, която показва високи гласове и изпълнителски данни, Цвятко Мечков и много други певци  и инструменталисти от Странджанския край.

Думата на композитора

След закриването на събора-надпяване главният секретар на Съюза на българските композитори Филип Кутев сподели с кореспондента на БТА.
„Инициативата на Министерството на просветата и културата, на радио „София“ и на Окръжния народен съвет в Бургас да организират събор-надпяване в Странджа, където песента живее в лицето на многобройни изпълнители, е прекрасна и ще даде безспорно отлични резултати. Записани бяха стотици песни от богатия странджански фолклор, които представляват благодатна основа за по-нататъшна работа. Целият събран материал ще бъде проучен от научните сътрудници в Българската академия на науките с оглед мястото, развитието и особеностите на странджанската песен. Част от песните, които чухме на събора, ще прозвучат и по радио „София“, а най-интересните от тях ще се хармонизират и обработят от нашите композитори, за да станат достояние на многобройните самодейни ансамбли в страната. Характерно за тази богата фолклорна област е, че голяма част от песните са свързани с борческото минало на Странджа, в тях живеят образите на смелите народни закрилници и герои от Преображенското въстание. На събора се явиха много възрастни хора, които не само знаеха безброй песни, но и ги изпълняваха свежо, емоционално, с вярна музикална интонация. Особено радващо за нас е, че между певците имаше и немалък брой талантливи представители на младото поколение. Тяхното прочувствено и вещо изпълнение и разнообразният им репертоар са най-сигурното указание, че песните в Странджа, а любовта към нея неугасима.

Малко статистика

На събора-надпяване в Странджа, организиран от Министерството на просветата и културата, радио „София“, Окръжния народен съвет - Бургас, бяха прослушани 247 народни певци и 38 свирачи на гайда, кавал, свирка и други инструменти. Най-много певци се явиха от Малко Търново и селата Граматиково, Изгрев, Факия, Китен, Българи, Звездец и Зидарово. Всеки изпълнител знаеше средно от 30 до 50 народни песни, а някои от тях имаха в репертоара си и по 200-300 и повече песни. Само на първото прослушване бяха изпълнени около 900 хайдушки, исторически трудови, битови, обредни и други песни, а на второто - още 120. За записване на песните беше използвана около 80 000 метра магнетофонна лента, която се равнява приблизително на 30 часа народна музика.