Програмата за стабилност на Гърция за 2023 г. очертава значително подобрение на публичните финанси и намаляване на дълга, показа доклад на американската рейтингова агенция „Фич“ (Fitch Ratings). Според доклада прогнозите в програмата затвърждават мнението, че съотношението на държавния дълг към БВП на страната ще продължи да намалява в средносрочен план, предаде АНА-МПА специално за БТА.
Програмата за стабилност, представена пред Европейската комисия миналия месец, предвижда увеличение на реалния БВП тази година с 2,3 процента, което е по-малко от миналогодишните 5,9 процента, но е по-високо от прогнозите на „Фич“ от 0,8 процента за еврозоната през 2023 г. Агенцията оценява номиналното и първичното бюджетно салдо за 2023 г. съответно на -1,8 процента и 1,1 процента от БВП спрямо -2,3 и 0,1 през 2022 г. Продължаващото икономическо развитие, подкрепено от инвестициите и повишаването на износа, ще спомогне за поддържането на първични излишъци, които според програмата ще достигнат 2,5 процента от БВП през 2026 г.
Повишението на държавния рейтинг на Гърция през януари до степен на стабилност ВВ+ (демонстрираща по-висока надеждност) отразява очакванията на агенцията за по-добри резултати и прогнози за дефицита и дълга през 2022-2024 г., благодарение на по-силен номинален БВП, на занижаването на скоростта на бюджета и на благоприятното разпределение при обслужването на дълга. Резултатите за 2022 г., отчетени в програмата за стабилност, се оказаха по-добри дори от оценките на „Фич“, като номиналното и първичното салдо надхвърлиха с повече един процентен пункт очакванията, посочени за месец март в системата за сравняване на данни (Sovereign Data Comparator), описана в доклада на агенцията за кредитен рейтинг.
От „Фич“ посочват, че финансовите прогнози на новата програма за стабилност може да се окажат оптимистични. Това отчасти се дължи на факта, че нейната прогноза за растеж на реалния БВП от 2,3 процента се дължи до голяма степен на предполагаемо увеличение на инвестициите, което допринася с 1,8 процентни пункта за прогнозирания растеж през 2023 г. По-конкретно се очаква инвестициите като дял от БВП да нараснат до 15,3 процента през 2023 г. спрямо миналогодишните 13,7, ако се приеме, че Гърция ефективно изпълнява Плана за възстановяване и устойчивост (RRP). Всъщност по-строгите условия за финансиране ще се отразят негативно върху инвестициите, които не са обвързани с този план.
„Проточването на политическия цикъл в Гърция би могло да забави изплащането на средствата“ по плана, което ще натежи на общия растеж, поясняват от „Фич“.
Гръцките парламентарни избори са насрочени за 21 май, а проучванията на общественото мнение показват стабилна преднина на управляващата дясноцентристка „Нова демокрация“ пред лявата СИРИЗА, но в същото време сочат и че нито една партия няма да спечели абсолютно мнозинство. Това означава, че по всяка вероятност ще има втори избори.
По-конструктивните досегашни отношения между гръцките правителства и международните кредитори са подкрепени от по-стабилен вътрешнополитически контекст, което допринася за повишаването на държавния рейтинг. Според сценария на „Фич“ националната политика като цяло ще остане стабилна и след парламентарните избори през 2023 г.
Изборите неизбежно предполагат известна степен на несигурност за фискалната политика. Финансовите прогнози на програмата за стабилност са изготвени на база непроменена политика и не включват обявените от правителството преди изборите фискални мерки на стойност 0,1 процента от БВП през 2024 г. и 0,3 процента за 2025 г. и за 2026 г.
В по-общ план, продължителното намаляване на разходите може да се окаже по-трудно след пълното прекратяване на временните мерки за подкрепа, предоставени заради пандемията, и ако растежът на приходите се забави значително.
„Както и в други държави, фискалната полза от високата инфлация, която увеличава приходите, няма да е трайна“, пише в доклада. Това е отчетено и в програмата за стабилност, според която приходите ще намалеят до 47,1 през 2023 г. от 50,2 процента от БВП през 2022 г.
Въпреки това програмата за стабилност показва ангажираността на гръцките власти по отношение на финансовите въпроси и тяхната предпазливост. През 2022 г. Гърция се възползва от силния лавинообразен ефект, предвид много високия номинален растеж на фона на скромното увеличение на средните лихвени разходи, като съотношението на дълга към БВП спадна с над 23 процентни пункта, достигайки до 171,3 процента от БВП (в сравнение със средното за еврозоната равнище от 91,6 процента), което е под равнището отпреди пандемията. По-малките от прогнозираните първични излишъци няма да осуетят намаляването на дълга, предполага докладът. „Фич“ смята, че съотношението на дълга ще спада по-бавно в средносрочен план и че е малко вероятно то да спадне до 135,2 процента през 2026 г., както се предвижда в програмата за стабилност.
(Това е новина от деня в Гърция, избрана от агенция АНА-МПА за публикуване от БТА съгласно споразумението за обмен на информация и професионално сътрудничество, което предвижда всеки ден националните информационни агенции на България и Гърция да си разменят директно избрана от другата агенция новина на деня от съответната страна, а другата агенция да я публикува на своя интернет сайт с изрично посочване и цитиране на партньора ѝ като източник.)
/ВН/
news.modal.text
