site.btaМичман Димитър Димитров от НИК 421: Смехът и социалните контакти на кораба са от основно значение, за да просъществува неговият екипаж

Смехът и социалните контакти на кораба са от основно значение, за да просъществува неговият екипаж. Нужно е да поддържаш ентусиазма и жизнеността в себе си, за да успяваш да пребориш предизвикателствата и трудностите. Това сподели в интервю пред БТА мичман Димитър Димитров, старшина на сектор „Технически“ на военния научноизследователски кораб „Св. св. Кирил и Методий“ по време на успешното му участие в 31-вата българска антарктическа експедиция до остров Ливингстън.

53-годишният варненец е семеен, с две дъщери. Завършва образование в средното професионално техническо училище по корабостроене „Стоян Павлов“ (бел. ред. сега Варненска морска гимназия „Св. Николай Чудотворец“) със специалност „Двигатели с вътрешно горене и монтьор корабно-тръбни системи“, придобивайки познания и квалификация за практикуването на няколко професии – оксиженист, шлосер, корпусник, заварчик и др. Изпълнява наборна военна служба, постъпвайки във военноморските сили като моторист на кораба-станция за размагнитване „К-н I ранг Димитър Добрев“, след което остава да служи на борда на плавателния съд в продължение на още 19 години – първо като командир отделение мотористи, а впоследствие и като старшина моторна група (т.нар. „машинен боцман“). По-късно пробва късмета си в търговския флот, където трупа морски опит още 9 години.

„През 2018 г. узнах, че от Министерството на отбраната са издали заповед, позволяваща на уволнили се военнослужещи да се възстановят на служба. Възползвах се от шанса и постъпих на редови миночистащ с бордови номер 56 като електротехник за три години. Тогава при мен дойде капитан II ранг Николай Данаилов, който ми предложи да постъпя на НИК 421 като „машинен боцман“, разказа мичман Димитров.

Военният моряк не крие, че плаването до Антарктика е имало своя горчив привкус. „Работата в машинното отделение винаги ми е доставяла удоволствие, никога не ми е тежала. Винаги са ми тежали думите. Видял съм много и като моторист, и като старшина, защото винаги съм бил в роля на подчинен и съм имал свои началници. Ще използвам популярната фраза: „Нищо не убива добрия служител, така както толеранса на началниците към некадърниците“.

„Логистиката не успя да покрие част от нашите молби, което затрудни до голяма степен работата на сектор „Технически“. Това оказа своето психическо влияние върху колектива, наред с бремето на дългия поход по море. Материалната част в машинното отделение показа своенравие по време на целия преход, но въпреки всичко успяхме да се справим и да изпълним поставената задача, а именно – успешно участие в 31-вата българска експедиция. Без инциденти, в сурови условия на работа, съумяхме да доставим пълния обем на предвидения товар – както за нашата база, така и за двете испански бази“, заяви мичман Димитров.

Той е на мнение, че стопаджийството на родните антарктици през годините е оказало влияние върху техните условия за работа и живот на остров Ливингстън. „Надявам се, че наличието на „Св. св. Кирил и Методий“ ще тласне мисията към промяна – ще могат да се транспортират по-големи и по-тежки товари в по-големи количества. Вярвам, че отговорните хора ще намерят най-оптимално приложение за НИК 421, тъй като корабът има огромен потенциал. Бъдещ козметичен ремонт на електрониката и основните системи би довел до експлоатацията му на пълен капацитет от сектор „Технически“.

Наред с изпълнението на професионалните си задължения на кораба, чрез познания в сферата на риболова като хоби, мичман Димитров успява да помогне на двама от българските учени да осъществят полярните си проекти. „Доволен съм, че неволното ми участие в проектите на биолозите спомогна те да уловят необходимия брой антарктически риби, нужни за техните проби. В рамките на само ден аз и мой колега от екипажа успяхме да уловим така редките „ледени риби“ – мъжки и женски екземпляр. Дори попаднахме на рядко срещана морска звезда...“, разказа той.

Мичман Димитров признава, че моряшката професия е трудно дело, но разковничето е в добрите приятели – както сред екипажа, така и на сушата. „Приятелите на борда крепят теб, а тези вкъщи крепят семейството при отсъствието ти. Моряшката професия е трудна, особено за децата и съпругата. Благодарен съм на истинските си приятели, които, надявам се, не са един и двама. Благодарен съм, че имах огромното удоволствие да спечеля първо съседите си, а впоследствие да изградя и дома си в град Аксаково. Помощта на съседите е от голямо значение за останалия сам родител на сушата. Със съпругата ми имахме навика, когато тръгвам на плаване, да ѝ оставям списък с телефонните номера на различни хора, мои приятели, на които да позвъни в различни случаи на нужда, независимо дали ще потрябва някой, който да ѝ помогне с ремонт на колата, с аварийна ситуация вкъщи, с това да наглежда децата или да изведе кучето“, сподели мичман Димитров.

Оттук нататък военният моряк се надява на скорошно придобиване на право за пенсиониране, но не и да спре да работи. „В кратката почивка, с която ще разполагам след края на плаването, най-вече ще обърна внимание на семейството си, а ако остане време - и на планираните ремонти по къщата. Ако успея да се пенсионирам, ще продължа да поддържам ежедневието си ангажирано с работа. Ако човек се залежи, пропуска нещата от живота. Пълноценното ежедневие се крие в движението и действието“, категоричен е мичман Димитров.

Репортерът на БТА Константин Карагьозов е единственият представител на медиите, който пътува с кораба „Св. св. Кирил и Методий" и в двете посоки, като придружава българската експедиция по време на целия престой на Антарктида. Всички медии могат да ползват със свободен достъп рубриката „България - Антарктида - корабният дневник на БТА".