site.btaНеобходима е Национална стратегия за дигитализация на библиотечното наследство, смята председателят на ББИА

BOBSTH 10:30:31 01-04-2021
NT1030BO.001
Варна - библиотеки - позиция

Необходима е Национална стратегия за дигитализация на библиотечното наследство, смята председателят на ББИА


Варна, 1 април /Мила Едрева, Георги Генчев, БТА/
Необходимо е да се разработи и приеме Национална стратегия за дигитализация на библиотечното наследство, каза в последното си интервю за БТА Емилия Милкова, която беше председател на Българската библиотечно-информационна асоциация /ББИА/ и дългогодишен директор на Регионалната библиотека "Пенчо Славейков" във Варна.
Когато говорим за дигитализация, акцентът не трябва да е върху техниката, а върху това масивите да разпространяват знание, до тях да се достига по-лесно и по-бързо, беше позицията на Милкова. По думите й, в България поне половината от регионалните библиотеки разполагат с техника и, още по-важно, с кадри, които да се занимават с този процес. Позицията на Милкова беше, че не бива да се изпада в крайности и всяка културна институция да се занимава с дигитализация. Според нея, по-добрият вариант е да бъдат определени центрове, които да поемат тази задача. Останалите библиотеки могат да подават своите книги или издания и после да ползват създадения масив, обясни Милкова. И допълни, че целият процес трябва да се реализира при ясно разписване чие притежание са авторските права на дигитализирания обект.
Приемането на Стратегия ще позволи да се регламентира всичко необходимо, няма да има дублиране на информацията, а ще бъде спестен и финансов ресурс, бе становището на Милкова. Според нея, в документа трябва да се изясни и как трябва да бъде популяризирана информацията. Не е проблем нещо да се "качи в компютър", но това не носи полза за никого, метаданните трябва да бъдат така обработени и представени, че да са лесно достижими за всеки потребител, е мнението на Милкова. Тя даде пример, че в европейската дигитална библиотека "Европеана" усилията са насочени точно в тази посока - достъпът да е за цял свят. В България сме доста консервативни в това отношение, има големи притеснения някой да не ни открадне колекцията, ако я качим някъде свободно, посочи Милкова. Нейната лична позиция беше, че не бива да има притеснения от такъв характер, защото данните са достатъчно защитени. Освен това, когато нещо е видимо, то не може да се фалшифицира или открадне, е мнението на Милкова.
Като председател на ББИА Милкова беше на мнение, че една от най-важните задачи на организацията е квалификацията на библиотекарите. По думите й, за целта асоциацията винаги е разполагала с качествени експерти за провеждане на обучителни курсове. Всяка библиотека може да покани експерт по желана от нея тема - описание и каталогизация, социални мрежи, новите медии, стандартите в дигитализацията, обясни Милкова. И изрази задоволство, че при избухването на пандемията асоциацията е реагирала много бързо и е превела част от препоръките на Международната библиотечна асоциация как да се работи в тези условия, как да се дезинфекцират книгите и т.н.
Най-важната задача сега е стандартът за библиотечно-информационно обслужване, който е разписан като подзаконов акт, да започне да се прилага реално, допълни Милкова. По думите й, той регламентира показателите, по които би трябвало да се финансират библиотеките - каква да е осигуреността с книги според броя на жителите, как да бъдат разположени библиотеките на териториален принцип. В стандарта са заложени параметри и макар все още да не сме подготвени всичко това да стане реалност, първите стъпки по прилагането на европейските и световни норми трябва да бъдат направени, беше позицията на Милкова.
Друг проблем, според председателя на ББИА, са пропуски в единния класификатор на длъжностите. Позицията на асоциацията е, че отделните позиции трябва да се разширят и дефинират по-детайлно, което ще позволи на библиотекарите да растат професионално, обясни Милкова. Нейната позиция беше, че към професията има интерес от страна на младите хора. Тази специалност дава много богата обща култура, учи как се селектира информация, обясни Милкова. Според нея, това е причината младите хора да я изучават с удоволствие. Само че завършилите не работят по специалността заради ниските заплати, те са достатъчно търсени като и много бързо се реализират, но не и в библиотеките, посочи Милкова.
Тя припомни още, че у нас все още има проблеми с авторските права. Издателите и авторите искат, когато се мултиплицира нещо, да има възвращаемост към тях, преводача и т.н. По думите на Милкова, в много държави това се случва в библиотеката - на всяко заемане на дадена книга, се правят отчисленията на автора. Асоциацията няма нищо против това, но процентът трябва да бъде отчислен от държавния бюджет и да има система, по която да се измерва ползваемостта на дадена книга, обясни Милкова. Според нея, проблемът в случая идва от това, че в големите библиотеки има автоматизирани системи, но в по-малките - не, което поставя въпроса те как ще отчитат колко пъти е заета творбата на еди-кой си автор. Освен това, трябва да се реши и колко години назад във времето или напред в бъдещето важат авторските права, допълни Милкова. По думите й, у нас по тази тема все още няма нищо твърдо регламентирано. Има европейски директиви, които трябва да влязат в нашето законодателство, но хубавото е, че по разрешаването на тези въпроси вече се работи и нещата постепенно ще се подредят, беше оптимистично настроена Милкова.
/НТ/