site.btaПроф. Аксиния Джурова пред БТА: Художественият свят обедня със загубата на Кеазим Исинов

Художественият свят обедня със загубата на Кеазим Исинов. Това каза пред БТА проф. Аксиния Джурова.

„Той ни остави едно много богато творчество, което винаги ще ни връща в спомена за времето, в което хората са живели в хармония с природата и в един свят, който наистина още не е бил така размагьосан и оголен като днешния оглозган и всичко на показ показващ свят“, коментира проф. Джурова.

По думите ѝ, в оценките на критиците Кеазим Исинов се е свързвал с магическия реализъм в нашето изкуство. Той е бил продължител на традициите, заложени в кръга „Родно изкуство“. „В първите десетилетия на 20-и век съществуват реални предпоставки за създаване на национална култура в България, която се опира на традициите на народното творчество, средновековната и възрожденска традиция. Това движение засяга изкуството, ярки представители на което са Владимир Димитров-Майстора, Иван Милев, Златю Бояджиев, Васил Стоилов, Стоян Венев, Цанко Лавренов, областта на музиката – Петко Стайнов, Панчо Владигеров. А след Втората световна война, особено след 60-те и 70-те години, като техни продължители можем да обособим една група художници, между които са Димитър Казаков, Атанас Яранов, Вълчан Петров и Кеазим Исинов. Неслучайно се връщам към тези ранни традиции, за да обясня кой е Кеазим Исинов и каква следа оставя той в нашето изкуство“, разказва Джурова.

Според нея, художникът винаги е бил един възторжен пантеист. Неслучайно го наричам така, защото с едно невероятно буйство на въображението, което се опира на цветните видения още от детството му, когато е бродил по червено-оранжевите поляни, както казваше, със смрадлика и е играел в скалистото дефиле край реката край родното си село Садовец, посочва проф. Джурова. „Слушал е мита за крали Марко и майстор Манол, за Орфей, опиянил с музиката си земните твари и природата. Възхищавал се е на безсмъртната му любов с Евредика. Казвам това, защото всички тези сюжети по-късно ние ги виждаме в неговите картини“, допълва тя.

По думите ѝ, най-големият цикъл на Кеазим Исинов е „Човекът и природата“. Това е точно този негов чисто девствен приказен свят, в който границите между доброто и злото са ясно очертани, това е светът, в който човекът все още съжителства в хармония с природата, коментира Джурова.

Тя допълва, че в целия му живот е имало една червена линия, която се свързва с темата за подвизите на рицаря и справедливостта, за идалгото дон Кихот. „И връщайки ни с част от картините си още по-назад във времето, можем да кажем, че светът на Кеазим беше този, в който все още съществуват самодиви, които са се къпали в студените води на реки и вирове, орисници, които са предвещавали съдбата на новороденото, четирите сезона на природата. С една дума, живописта на Кеазим най-точно отразява този свят, който все още е омагьосаният свят, а не днешният размагьосан свят, в който ние живеем“, казва Аксиния Джурова, която е професор по история на изкуството.

В неговите неща имаше нещо останало от детството му, с което той, като че ли остана тясно свързан докрая, посочва още тя. „И когато му гледаш нещата, непрекъснато се прехвърляш в спомените от неговото детство. Възможно е за новото поколение това да звучи много утопично, много ретроградно, без енергия, но това съвсем не е така, защото ако малко погледнем по-надълбоко в картините му, ще уловим в тях един морален рефрен, дошъл от един художник, който е намерил своята вътрешна духовна уравновесеност и един художник, който бъдните поколения би трябвало да не изключват от своя свят“, коментира проф. Джурова.

Както писа БТА, поклонението пред Кеазим Исинов ще е на 20 февруари от 13:00 ч. в църквата „Св. Параскева“ в София.