site.btaИзложба по случай 150-годишнината от гибелта на Васил Левски бе открита в Българската академия на науките

Изложба по случай 150-годишнината от гибелта на Васил Левски бе открита в Българската академия на науките тази вечер. 

Експозицията “150 години от гибелта на Васил Левски. Места на памет (1873 – 1933)” e подготвена от Института за исторически изследвания и Централната библиотека на Българската академия на науките и е част от Националната програма за отбелязване на годишнината, приета от Министерския съвет.

Председателят на БАН акад. Юлиан Ревалски отбеляза, че Академията таи по-специално отношение към Васил Левски, защото той е свързан със създаването на Българското книжовно дружество девет години преди Освобождението на България. Академикът отбеляза, че Левски е бил участник в дискусиите около създаването на дружеството, а и е бил сред първите дарители и това е било знак не толкова от материална гледна точка, колкото от гледна точка на това, че е разбирал важността на духовността, на българските корени, на българската история за Възраждането и за успеха на едно революционно движение, което ще доведе до освобождението на страната, отбеляза акад. Ревалски. 

Забележително е, че едновременно с активното си участие в едно от първите събрания за създаване на революционна организация за освобождение на българите от османска власт, Васил Левски присъства и на заседание, на което букурещките представители са упълномощени да отидат в Браила, за да обсъдят Устава на Българското книжовно дружество, отбелязват от БАН. Историческите свидетелства сочат, че в своите обиколки в села, градчета и махали, основавайки революционните комитети, едни от най-верните сподвижници на Левски са местните учители и духовници, защото той е убеден, че чрез знанието може да се осъзнае какъв е смисълът на революцията и какво означава да си свободен. Това убеждение е споделяно не само от него, но и от други идеолози на Национално-освободителното движение. Съратникът на Левски - Тодор Пеев, принуден да премине отвъд Дунава поради разкритията по време на съдебния процес в София, също съчетава революционната си дейност с деловодителска работа в Българското книжовно дружество и редактирането на „Периодическо списание“.

Маркирайки местата, които са свързани с паметта за Левски в продължение на един период от около 50 - 60 години след неговата смърт, ние отдаваме почит на неговото дело, но също така спомагаме тези места все повече да се популяризират и по този начин да ги запазим и за бъдещите поколения, отбеляза още акад. Ревалски. 

Експозицията проследява как се създават различните измерения на героичния и трагичния образ на Левски – от мъченическата му смърт през 1873 до 1933 г. Представени са първата кратка биографична брошура, написана от Георги Яковлев Кирков, дописен и действителен член на Българското книжовно дружество, математик и създател на Картографския институт; значимото историографско дело на Захари Стоянов и Стоян Заимов. Показани са и гениалните произведения на Христо Ботев и Иван Вазов, които изграждат каноничната представа на поколения българи за делото, личността и гибелта на Левски, превръщайки го в може би единствената свята и неприкосновена за кощунствени посегателства фигура в националната ни история. Вниманието е насочено към емблематични места на паметта  – от паметника, недалеч от БАН, който не само в тържествени дни ни провокира да се замислим доколко сме изпълнили заветите на Апостола, но ни напомня и в моменти на отговорни и сложни национални решения онова загадъчно, и предупреждаващо “Народе???” с 4-те въпросителните след него. Представени са сакралните знаци на родовата памет – къщата музей и паметникът в Карлово, но и издигнатото наново Къкринско ханче  – място за размисъл и покаяние.

Изложбата бе представена от директора на Централната библиотека на БАН Силвия Найденова и от доц. Алека Стрезова от ИИстИ-БАН. 

Можем по най-различни начини да погледнем на темата за Левски днес, нашият екип избра да погледне през въпроса за паметта - как се ражда публичната почит за Васил Левски, местата на памет, първите негови биографии, литературния му образ и юбилейните чествания, каза доц. Стрезова. БАН са експонирали за първи път документи за Левски, които се съхраняват в Архива на Института за исторически изследвания при БАН. Във фоайето на академията в деня на откриването на изложбата можеше да се види и първият документален филм за Апостола “Прослава за Левски” (1931 г.), който е дело на оператора Христо Константинов. 

Сред гостите бяха служебният заместник-министър на културата доц. Пламен Славов, началникът на Военна академия “Г. С. Раковски” ген.-майор Тодор Дочев, председателят на Общобългарския комитет “Васил Левски” Васил Василев, представители на академията и различните институти, общественици.

Изложбата може да бъде видяна до 28 февруари в Централната сграда на БАН.

Малко по-късно в зала “Проф. Марин Дринов” започна лекция, посветена на Васил Левски от академичния семинар на БАН “Актуални проблеми на науката”. Темата, избрана от чл.-кор. Иван Гранитски, е „Духовните послания на Апостола на свободата Васил Левски“. В лекцията си той прави опит да проследи многопосочните измерения на характера, манталитета, темперамента, социално-политическите възгледи и цялостната духовна нагласа на Апостола.

На базата на редица негови писма (особено тези до Данаил Попов, Панайот Хитов, Филип Тотю, Любен Каравелов и до отделни революционни комитети) се проследява удивителната закономерност и последователност в употребата на фрази-емблеми или близки словосъчетания, зад които са кодирани основните принципи на национално-революционната философия на Васил Левски, ясната и стройна система от неговите политически възгледи за бъдещото устройство на освободеното отечество, както и своеобразния му суров нравствен катехизис, отбелязва Гранитски.

Специално внимание обръща на възгледите на Апостола за духа на времето и висшата справедливост на историята. Васил Левски знае не толкова с разума, колкото със сърцето си, че в “Оня ден” всекиму ще бъде отдадено своето. Зад израза “Оня ден” разбира, естествено, деня на освободителното въстание, но винаги го натоварва и с невидим подтекст – Оня ден, Съдния ден, Последния ден, Деня на безстрашието и саможертвата в името на отечеството, посочва Гранитски. Колкото повече препрочитаме писмата на Левски и джобното му тефтерче, толкова повече се убеждаваме в невероятната актуалност на неговите духовни послания, които, уви, днешните български пишман политици не могат и не желаят да разберат, отбелязва чл.-кор. Гранитски и допълва, че Левски в най-голяма степен, но и неговите съратници, осъзнават, че са необходими години наред търпелива работа, за да изтръгнат робското от себе си.