site.btaОще от 18-ти век Цветница е един от най-почитаните празници в Ловеч

BOBSTH 08:35:02 24-04-2021
NT1059BO.001 08:35
Лазаровден - Цветница - обичаи

Още от 18-ти век Цветница е един от най-почитаните празници в Ловеч


Ловеч, 24 април /Даниела Балабанова, БТА/
Цветница е един от най-почитаните празници в Ловеч и този факт води началото си още от 18-ти век, когато покрай търговията с мощен подем се развива и занаятчийското производство. Майсторите са го използвали в Алтън /златен/ Ловеч като повод да предложат своите изделия на дошлите гости от близките села и градове. Така църковният празник дава и началото на един панаир на занаятите, който и до днес грижливо съхраняваме и тачим, разказа за БТА Силвия Вутева, уредник и етнограф в Регионален исторически музей - Ловеч. Всяка година на Цветница градът събира не само занаятчии от цялата страна, но и гости от близо и далеч. По това време Ловеч става цветен, привлекателен, вълнуващ, оживяват вековни традиции и обичаи от миналото.
Цветница или Връбница е освен празник за всички носещи имена на цветя, но и на града, събор на народните изкуства, повод за художници и занаятчии да покажат творенията си.

В МИНАЛОТО НАРИЧАЛИ ЦВЕТНИЦА В ЛОВЕЧ "ЧАРШИЯТА НА МАЙСТОРИТЕ"

По думите на Вутева, от 80-те години на миналия век Цветница в Ловеч е тридневен празник, като в миналото са го наричали "Чаршията на майсторите" - като продължение на занаятчийските работилници от покрития мост. Целият Табашки площад, сега "Тодор Кирков", се е изпълвал с дюкянчета. "Да не забравяме, че тогава не са панаирни сергии, а миниатюрни павилиончета за излагане и поднасяне на художествено изработени предмети от народни майстори", посочи уредникът. Неповторимостта на българската традиция и нейната уникалност е именно в обвързването на народните представи, вярвания и обредни действия с православния християнски календар, каза Силвия Вутева.

С "КУМИЧЕНЕТО" И "ЛАЗАРУВАНЕТО" ЗАВЪРШВАТ МОМИНСКИТЕ ПРОЛЕТНИ ИГРИ

Цветница е в седмицата преди Великден и неделята след Лазаровден. В народния календар е позната още като Връбница или Куклинден. На този празник с "кумиченето" и "лазаруването" завършва цикълът от моминските пролетни игри.
"В какво се изразява обредът, характерен за нашия край по Цветница, а именно "кумиченето"? Девойките на Лазаровден се събират на отделно място и от там тръгват към реката. Кумиченето става или с кукла /обреден хляб/ или с венци от върба. На реката се избира място, където водата тече по-спокойно и всяка мома изрязва тънка кора от хляба и я пуска по водата. Чийто залък е отишъл най-далеч, тая девойка се признава за кумица или водачка. Същият обред по-често се прави с върбово венче", разказа още етнографът.
Според народните вярвания, след като си имат кумица, не може да ги отвлече змей, а предстоящите женитби ще са по любов. Привечер на мегдана пък се играе прочутото сключено лазарско хоро, което показва и пряката обвързаност на двата празника - Лазаровден и Връбница.
Връбница се почита от народа и като голям църковен празник, всички ходят на тържествена служба, откъдето си взимат осветени върбови клончета. На този ден православната църква припомня тържественото влизане на Исус Христос в Йерусалим в дните преди еврейската Пасха. Според евангелието на Матей и Лука, Спасителят влиза в Свещения град на магаре. Вярващите го посрещат, разстилат пред него дрехите си и маслинови клонки и го възславят като Месия. Най-рано празникът е честван в Йерусалим през 4-ти век. В различни по форма текстове, съвременната църква отбелязва и възпява "царската слава" на влизащия в Свещения град Спасител, но загатва и за неговото бъдещо страдание, смърт и възкресение, разказа Силвия Вутева.

ЦВЕТНОТО КЛОНЧЕ Е ЗНАМЕНИЕ НА ПОБЕДАТА НАД СМЪРТТА И НА ВЪЗКРЕСЕНИЕТО

Според Вутева, в църковното богослужение цветното клонче е знамение на победата над смъртта и на възкресението. Затова сутринта на Връбница църковнослужителите осветяват върбови клончета, които раздават на вярващите и те ги отнасят по домовете си. Вярва се, че тази осветена върба има предпазваща и продуцираща сила.
Преди Цветница е Лазаровден - един от празниците с променлива дата в народния календар, защото е свързан с Великден. Лазаровата събота е предпоследната преди Възкресение Христово.

ЛАЗАРОВДЕН Е ИЗПЪЛНЕН СЪС СИМВОЛИКА ПРОЛЕТЕН МОМИНСКИ ОБИЧАЙ

В българския традиционен календар Лазаровден се свързва с най-представителния, изпълнен със символика и драматизъм пролетен момински обичай - лазаруването. Той е общобългарски и е в системата от тези пролетни обреди. Лазарските действия и игри са между най-жизнерадостните, най-поетичните и най-масовите, запазени до наши дни. В празнично-обредния цикъл широко са застъпени онези обичайни елементи, които засягат любовта на младите, тяхната предстояща женитба и бъдещия им семеен живот.
Основната възрастова група от участници са моми, на които им предстои задомяване. В някои области на страната, включително в Ловешко, изпълнителките са момичета на възраст от 5-6 до 10-12 години. За да се подготвят за лазаруването, девойките се събират от рано, учат и си припомнят лазарските песни и игри. През Великденските пости не се правят веселби и хора, тези седенки са били единствената забава за женската челяд. Лазарските групи се разпределят по махали и обикновено включват участници на една възраст. Лазарките са облечени в местна празнична носия или с невестинска премяна, взета от наскоро омъжена жена. Пъстрите костюми са допълнени от накити, монети, цветя и венчета. Както и при останалите от този тип обреди, групата се събира при предварително избрана водачка, разказа още Силвия Вутева. Малките лазарки обикалят домовете на съседи, близки и роднини сутринта на празника, а по-големите минават през цялото село или махала от обяд на Лазаровден до обяд на Връбница.
Вярва се, че където са влезли и пели лазарки, ще бъде честита цялата година. Песните са изпълнени с копнеж за любов, за плодородие, здраве и семейно благополучие. За всеки член от семейството участничките подбират песни, които съответстват на възрастта, семейното и социалното му положение. Навсякъде, в окичените с цветя кошнички, се даряват яйца, парички, брашно, а в наши дни и всякакви лакомства. Стопанката изнася брашното в сито, което после търкулва. Според това как ще падне ситото се гадае за плодородието през годината. И другите обичайни елементи са свързани основно със здравето и берекета, а именно - обхождат се ниви, ливади, пеят се песни за благодат. В Средните и Източните Родопи обичаят за дъжд - "Пеперуда", се прави на Лазаровден, като се изпълнява от самите лазарки, а в останалите райони на страната, този ритуал се извършва само по време на лятната суша.
Финалът на празника е лазарското хоро, където жени и ергени оглеждат нагиздените моми и избират своите бъдещи снахи и съпруги, каза още Силвия Вутева. И до днес много от обичаите са се запазили. На Лазаровден малки момичета, облечени в носии, обикалят домовете и събират яйца, които след това, заедно със семействата си, боядисват за Великден.

ПРАЗНИКЪТ В ЛОВЕЧ ЗАПОЧВА СЪС СВЕТА ЛИТУРГИЯ

В Ловеч се е запазил и ритуалът "По вода" - на Боявленския мост се пресъздава обичаят "кумичене". И тази година в него ще участват танцьорите от танцова формация "Балкански огън" при Народно читалище "Бяла Анаста 2016", съобщи председателят Кристиан Костов. Той добави, че четиринадесет момичета ще оплетат венчета от върбови клонки и цветя, които ще пуснат във водите на река Осъм. Собственичката на първото изплувало венче ще бъде обявена за "кумичка". Заради пандемията и противоепидемичните мерки, публиката ще наблюдава всичко това от разстояние.
Празникът ще започне от 9.00 часа със Златоустова Света литургия в катедралния храм "Св. Св. Кирил и Методий" и ще продължи от 11.30 часа на Богоявленския мост. За втора поредна година, заради пандемията и по решение на Общинския оперативен щаб, всички останали събития за празника се отменят. Няма да се разполагат занаятчийски сергии, заведения за обществено хранене и да се провеждат фолклорни концерти на открито.
/НТ/