Лекция на литературния изследовател бе представена в рамките на изложбата „Предели на възможното“

site.btaОБНОВЕНА Виртуалната реалност променя света, казва Николай Генов

Виртуалната реалност променя света, казва Николай Генов
Виртуалната реалност променя света, казва Николай Генов
Пресфото-БТА, снимки: Яница Христова

Много можем да си помислим как виртуалната реалност променя света. И как ние променяме света през нея, когато изключим компютъра. Това каза литературният изследовател Николай Генов в своята лекция „Виртуално, реално и фантастично”. Събитието се състоя снощи като част от съпътстващата програма на изложбата „Предели на възможното” в галерия „Ко-оп“. 

Пред събралата се публика Николай Генов, доктор по „Теория на литературата”, представи някои от водещите идеи от дисертационния си труд, който впоследствие прераства в книгата “Виртуалният човек. Опит върху фантоматиката” (изд. „Версус”). 

„Виртуалността е сложно обременено понятие, тъй като значи прекалено много неща и има една огромна традиция. Това беше първото предизвикателство, с което трябваше да се справя, когато избирах темата на дисертационния си труд”, каза Генов. След като е решил да се занимава с виртуална реалност,  пред него е стоял въпросът какво точно означава „виртуалност” и какво означава „реалност”. По думите му този проблем започва още от Аристотел, който въвежда понятието „dunamis”, което по-късно се превежда като „потенциалност”, а Тома от Аквино през Средновековието го възприема и като „virtualis”. 

„Дори да спрем тук, на ниво Средновековие, виртуалността ще ни предизвика с множество значения, с идеята за „възможно”. От там насетне усложненията тепърва започват да се множат. И това е един от проблемите, които можем да извлечем за всяка виртуалност – тя се множи. Винаги става въпрос за някакво умножаване, за някакво разслояване, когато мислим философски за виртуалното”, каза Николай Генов. 

„В механиката с „виртуално” се обозначава нещо, което е повече от реалността, а в оптиката с „виртуално” започва да се обозначава нещо, което е по-малко от реалността. Това го виждаме в огледалото. Образът в огледалото е по-малък от действителния, от действителното ни тяло например. Проблемът се усложнява още повече, когато се появяват и компютърно-информационните технологии”, допълни литературният теоретик. 

Според него медиите са в основата на това през 90-те години на миналия век да се създаде мания и бум на виртуалното. По думите му благодарение на медиите, когато чуем „виртуално” днес, си представяме компютърно генерирани светове. 

„През 90-те години се е появила една надежда, един блян, че са много близо тези компютърно генерирани светове. Оказва се, че технологията не е достатъчно добре развита тогава и тази мания по виртуалното, която обхваща киното, литературата, може би всяко ниво на изкуството, много бързо угасва”, каза Генов. Според него тази мания отново се възобновява, като един от примерите за това днес е Марк Зукърбърг и неговата „Мета Вселена”. 

Николай Генов посочи, че първият, който започва да мисли за компютърно генерираните симулации по най-познат и най-близък за съвремието начин, е Станислав Лем. По думите му, полският писател е сочен като първият теоретик, който започва сериозно да се занимава с тази тема и който въвежда термина „фантоматично”. Именно това се превръща в основа за дисертационния труд на Генов. „Той поставя основите за теорията за виртуална реалност, която аз използвам и която се опитвам да обговоря и да доизградя”, каза авторът. 

„Това, което се опитвам да направя през моята книга, е да обособя още поколения фантомати... През научно-фантастични сюжети да видя тънките разминавания в тези симулации, тоест какво прави дадена симулация по-различна от другите. Да не говорим толкова генеративно за компютърни симулации, а да видим различни типове компютърни симулации. Опитвам се да намеря нива на конфликта в тези фантоматични светове и в произведенията за тях”, допълни литературният изследовател.

По думите на Генов виртуалният свят, за да бъде интересен за хората днес, „трябва от една страна да прилича на нашия, за да имаме основа, на която да стъпим, да не сме напълно изгубени там, а от друга страна трябва да е достатъчно различен, за да привлече интереса ни и да ни въвлече”. 

Според литературния изследовател във виртуалната реалност не можем да получим нещо, което тялото ни вече не е изпитвало. „Това е една от причините да смятам, че тази идея за фантоматика, която увлича тялото, все пак е ограничена до самото тяло, до това, което тялото е преживяло, до това, което тялото изпитва. И не може да ни даде нещо ново”, каза Генов. Той допълни, че въображението може да размества пластовете на опита, но не може да създава нов опит. 

Стефка Цанева, куратор на проекта „Предели на възможното“ в галерия „Ко-оп“, посочи, че има много сходни теми, които занимават Николай Генов и някои от художниците в изложбата. „Когато с него започнахме разговора за тази лекция като съпътстващо събитие към изложбата, аз установих не само, че това е едно допълнение, защото изложбата се занимава с виртуалното пространство просто като техническо средство, което дава някакви определени, нови, практически способности. Но ни липсваше по-сериозно философско занимание с проблема за виртуалното и ето, че точно това е основната точка, с която се занимава Николай Генов”, каза тя. 

Пред БТА Стефка Цанева коментира как се е появила идеята за проекта „Предели на възможното“. „Тази изложба се случи по покана на пространството за съвременно изкуство и култура „Ко-оп”, като те се интересуваха от това да изследват изобщо възможностите на виртуалната реалност и този тип технологии. Аз като куратор започнах да се занимавам с темата, да изследвам какво е възможно и как най-добре тази технология може да се впише в една изложба за съвременно изкуство”, каза Цанева.  

„Често, когато говорим за виртуално пространство, си мислим и разсъждаваме за новите технологии, за едно може би невинаги особено позитивно изглеждащо бъдеще, понякога за фантастика. Аз, от своя страна, реших да подходя малко по-различно”, допълни кураторката. По думите й подходът е бил „да не мислим за технологията сама по себе си, а да я използваме като средство”. 

„Поканих автори, които не се занимават с виртуално пространство и технология... Поканих ги да се впуснат в едно такова приключение с мен, да изпробват тази технология и да преценят за себе си как това им помага за тяхната артистична практика, дава ли им нови начини на изразяване, нов визуален език и т.н.”, каза Цанева. Тя посочи, че в изложбата има четири авторски позиции – живопис, скулптура, танц и медийно изкуство. Те са авторите Павлин Радевски, Силвия Коева – Попова, Стефани Ханджийска и Марина Генова.

 „Мисля, че е много интересно, защото в изложбата виждаме скулптура в реалното физическо пространство, но и скулптура във виртуалното пространство. Виждаме живопис – отново реално и виртуално. Имаме и два филма, единият от които е 360-градусово заснемане на една хореография, която ни дава такава гледна точка, все едно ние танцуваме на мястото танцьора на сцената”, коментира кураторката. Допълни, че това е много интересно, понеже тези творби във виртуалната реалност създават един нов тип гледна точка, но също така и нов тип комуникация с публиката. „Защото предлагат друго усещане или друго изживяване на иначе аналоговото изкуство”, каза Цанева. 

Както писа БТА, проектът „Предели на възможното“ се осъществява с подкрепата на Национален фонд „Култура“. Изложбата е открита на 12 януари и може да бъде посетена до 5 февруари в галерия „Ко-оп“.

/АКМ/

В допълнение

Избиране на снимки

Моля потвърдете избраните снимки. Това действие не е свързано с плащане. Ако продължите, избраните снимки ще бъдат извадени от баланса на вашите активни абонаментни пакети.

Изтегляне на снимки

Моля потвърдете изтеглянето на избраните снимката/ите

news.modal.header

news.modal.text

Към 13:18 на 21.02.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация