site.btaКалендар представя малко известни факти от историята за седмина Ботеви четници от Севлиево

Настолен календар за 2023 година, създаден от екипа на Историческия музей, представя малко известни факти за съдбата на седмина Ботеви четници от севлиевския край през 1876 година. Мотото на 19-ото издание на годишния календар, съдържащ исторически факти за община Севлиево, е „Последният пламък от огъня на Априлското въстание“, съобщиха от пресцентъра на общината.

Изданието е било представено в залата на Историческия музей, а сред официалните гости са били кметът на Севлиево Иван Иванов, председателят на Общинския съвет Здравка Лалева, заместник-кметът Красимира Йорданова, издателят Мирослав Марков, общественици и граждани. 

Повече за съдбата на четниците, за които общността знае малко, разказва пред репортер на БТА директорът на музея Ивета Миленова. По думите й през размирната пролет на 1876 г. към съдбата на отечеството не остават безучастни и неколцина севлиевци, макар откъснати по различни причини от родния край. Седем от тях участват в четата на Христо Ботев. Тя посочи, че дори и да са  фрагментирани в някои случаи, спомените за техния живот и дело заслужават вниманието както на изследователите, така и на потомците.

Един от участниците, разказа Миленова, е бил Димитър Иванов Багрянов - младеж с непокорен и свободолюбив дух. Той напуска града заради спречкване с турчин, укрива се в Търново, после в Русе, а оттам - и във Влашко. Попада в средите на революционно настроената българска емиграция и активно участва в подготовката на четата на Христо Ботев за преминаването ѝ в България, като изработва цървули, лее куршуми, приготвя фишеци и други боеприпаси. След разгрома на четата Димитър Багрянов и негов другар от село Нова махала, Габровско, се крият във Врачанския балкан, където при престрелка Багрянов е ранен и двамата са пленени. След разследване той е изпратен в Цариградския затвор, а оттам в крепостта „Акия“ наричана също „Сен Жан д`Акр“ с присъда доживотен затвор. Не може да се установи кога точно е освободен, но участва в българското опълчение и се сражава на Шипка и Орлово гнездо. След Освобождението Багрянов създава в Севлиево многочислено семейство, което трудно издържа с народната пенсия и чиновническата си заплата. За съжаление мечтата му за свободна България не се покрива с действителността. По думите на Миленова, отчаян и обезверен, Багрянов умира на 5 март 1917 г. в Севлиево.

Друг четник - Христо Иванов Дипчиков, роден около 1838 г., напуска града и отваря малък бакалски дюкян в село Плевенско. Изкупува зърнени храни от района, които продава на едри търговци в Свищов. Покрай търговията  влиза в сериозен конфликт с турски търговци и е принуден да емигрира в Румъния. През пролетта на 1876 г. се записва в четата на Христо Ботев. В едно от сраженията Христо Дипчиков е ранен и няколко дни се укрива, подпомогнат от родолюбиво настроени врачани. Бил е заловен и осъден, след което е пуснат под поръчителство и се установява  в Румъния , където разширява търговията със зърнени храни и забогатява.  Близо две десетилетия близките му в Севлиево не знаят нищо за съдбата му. По думите на Миленова той се завръща  през 1894 г., като впечатлява севлиевци с изискания си европейски вид и им разказва преживелиците си. От Румъния той не престава да подпомага материално близките си. Христо Иванов Дипчиков умира през 1906 г., без да остави наследници.

В списъка на качилите се на „Радецки“  на пристанище „Бекет“, разказва Миленова, е и името на още един севлиевец – Атанас Александров Джумалиев, 38-годишен. В записките си един от оцелелите четници пише, че го видял тежко ранен след боя на „Милин камък“ в пещера, служила като укритие за ранените от четата. Името му се среща и в списъците на Ботевата чета, съставени от Захари Стоянов и Димитър Страшимиров. За съжаление, не се намират други документи и спомени с повече данни за този герой, който вероятно е починал от раните си.

Според разказа на Миленова имената на Неделчо Тинчев Кайков и Колю Гончев от севлиевското село Крамолин са вписани в джобното тефтерче на Христо Ботев. Двамата приятели заминават за Румъния, започват работа и всичките си припечелени пари дават за революционното дело. Записват се в Ботевата чета и участват в сраженията до смъртта на Ботев, след което решават да търсят спасителен път към Сърбия. След престрелка с потеря, успяват да се укрият в пещера, но враговете им ги откриват и ги обкръжават. Колю Гончев е убит, а Неделчо Кайков е заловен и осъден на пет години заточение в крепостта „Синоп“. След Освобождението се завръща в родното си село, прехранва се от земеделие и умира на 27 юни 1912 г. Той става почетен член на дружество „Христо Ботев – Козлодуйски бряг“  и присъства на тържествата за полагането на основния камък на Ботевия паметник при Козлодуй, посочва Миленова.

Под №34 в списъка на четата „Свети Георги“, качила се на парахода „Радецки“ от пристанище „Бекет“,  е записан Дончо Иванов Русинов от село Ловнидол, роден около1850 г. По думите на Миленова той  емигрира в Румъния, а неговите близки в родното село не знаят за записването му в Ботевата чета, не са получавали и никакви известия за съдбата му след това. Според нея краеведът Георги Гализов  дава по-различни сведения – че едва 13-годишен младежът участва в т. нар. Хаджиставрева буна и е осъден на заточение в Диарбекир, откъдето се върнал за кратко в Ловнидол и заминал за Румъния. Миленова обяснява, че са запазени спомените на опълченеца Минко Марков Гализов  за техни срещи с Христо Ботев, след които Дончо, както е известно, тръгнал с четата от Бекет. Макар сведенията от роднините да са доста оскъдни, те казват, че бащата на Дончо забранил да се споменава за него и за заточението  му от страх, че турските власти ще отмъстят на близките му. Името му не се чете и в списъците на заловените, осъдените и заточените четници. Най-вероятно е загинал в някое от сраженията, водени от четата във Врачанския балкан, посочва директорът на музея.

В някои от списъците на Ботевата чета, съставени от Захари Стоянов и други, е вписано името на още един, доскоро неустановен герой от националноосвободителното движение, посочва Миленова.  По думите ѝ той е седмият участник в Ботевата чета от региона  - Неделчо Цанев от село Сухиндол, Севлиевска каза.

И макар че ние, техните потомци,  знаем малко за тях, прекланяме се пред тези скромни дейци на националноосвободителното ни движение, сложили живота си в дар пред олтара на родината, редом с Христо Ботев, обобщи Миленова.