Сборникът „Звездни дневници” излиза с нов превод за стогодишнината от рождението на полския фантаст

site.btaСтанислав Лем е бил възмутен от злото, което се излива от интернет, смята литературният изследовател Николай Генов

Станислав Лем е бил възмутен от злото, което се излива от интернет, смята литературният изследовател Николай Генов
Станислав Лем е бил възмутен от злото, което се излива от интернет, смята литературният изследовател Николай Генов
Снимка: БТА

Когато се изправя пред интернет, Станислав Лем е възмутен от това как може на едно място да се изсипе толкова много зло. Това каза снощи литературният изследовател Николай Генов  при представянето на новото нецензурирано издание на „Звездни дневници“ на Станислав Лем (1921-2006) в Полския институт в София. Книгата се публикува по повод стогодишнината от рождението на полския фантаст, която бе тържествено отбелязана през 2021 г. 

„Безспорно посланията, които Лем отправя, са много. Но едно от най-важните от тях е, че ние трябва да мислим за историята си. Трябва да мислим не само за регионалната и националната си история. Трябва да помислим за историята на човечеството и да поемем отговорност за нея, а не да се опитваме да я заличим или по някакъв начин да изкупим вината си. Защото такива опити все пак се правят. А текстовете на Лем ни показват, че и в научната фантастика се предприемат подобни експерименти, обаче те в крайна сметка не се получават”, каза пред БТА Николай Генов. Той е докторант по „Теория на литературата”, а полският фантаст е в основата на дисертационния му труд, който в последствие прераства и в книга. 

„Историята е там като нещо, което трябва да погледнем. Като нещо, срещу което трябва да се изправим, и нещо, което трябва да приемем като добро или лошо”, допълни Генов. По думите му, самият Лем многократно е разсъждавал върху моралните аспекти на това, което е преживял. „Той е преживял Втората световна война, преследването на евреите, нацизма и т.н. И не може да разбере това зло откъде се появява у човека. По-късно, когато се изправя пред интернет, прави същата констатация – как може на едно място да се изсипе толкова много зло, да се събере толкова много гадост”,  каза литературният изследовател. Според него и ние днес, от позицията на граждани на една страна през 2022 г. с достъп до интернет, можем да забележим в социалните мрежи неща, които не са по-различно от това, което е възмущавало полския фантаст.  „Да видим изливането на неща, които по-скоро не ни се иска да припознаем. Но можем да си ги обясним и исторически. Точно за това си мисля, че, от една страна, трябва да помним, а от друга – да мислим не как да променяме нещата ретроактивно, а как можем да променим самото бъдеще въз основа на своя опит като хора”, посочи Николай Генов. 

В дискусията в Полския институт участва и Силвия Борисова, една от преводачките на новото издание на сборника „Звездни дневници“. Тя разказа как е стоял въпросът с цензурата в Полша преди години. „Там, за разлика от България, имаха цял орган, нещо като комитет, който се занимаваше с цензурата. Авторите, които биваха цензурирани, имаха възможност още тогава да се обърнат към съда и да оспорват някои цензурирани неща, а това в България го нямаше. От това във всички случаи са произлизали дори някои полезни за авторите неща, независимо от хватката на цензурата”, каза Борисова. Тя припомни, че някои от старите преводи на Станислав Лем в България са правени по издания от руски език, които са били цензурирани и тази цензура се е прехвърлила и у нас. Според нея, сега „Звездни дневници“ за пръв път се издават в България в „този максимално пълен вид”. Борисова казва, че идеите в сборника са поднесени по „един изключителен начин”. „Много ироничен и хаплив, с което може би се прикрива тяхната истинска същност. Може би самият Лем е искал така да го направи. Навремето т.нар. Езопов език беше широко разпространен в изкуството, литературата и театъра… Така хората намираха между редовете, страниците и репликите в театралните пиеси това, което трябваше да бъде казано”, смята преводачката. 

Борисова приканва читателите да се запознаят с новото издание на книгата на полския фантаст. „Не само защото ние (с Лина Василева – бел.а.) сме се постарали добре да я преведем, а защото това е един невероятен език. Това е ирония, хапливост, лекота на изказа и задълбаване в най-различни проблеми, които на пръв поглед могат да се сторят скучни, но всъщност изобщо не са такива. Истински фойерверк от находки и от начин на писане, който е типичен за самия Лем”, смята тя. 

Памела Качмарек приветства гостите от името на Ивона Якушко – Дудка, изпълняваща длъжността директор на Полския институт в София. Тя припомни, че миналата година се отбеляза 100-годишнината от рождението на видния полски фантаст. Тогава Полският институт подкрепя „Колибри” да издаде новия превод на „Соларис” и книгата „Свят на ръба” на Станислав Лем и Томаш Фиалковски. Качмарек  изрази радостта си, че сътрудничеството с издателство „Колибри” за честването на рождения ден на Лем продължава и тази година с издаването на сатиричните разкази „Звездни дневници” заедно със „Спомените на Ийон Тихи” в нов, нецензуриран превод на Силвия Борисова и Лина Василева. „За „Звездни дневници” се казва, че те са най-забавният и най-необичайният плод на свръхчовешкото въображение на великия полски фантаст”, посочи Качмарек. Тя допълни, че като част от честванията на Лем от института организират и изложба с илюстрации към негови произведения. Част от тези илюстрации бяха изложени в залата при представянето на книгата в Полския институт снощи. 

/ХТ/

В допълнение

Избиране на снимки

Моля потвърдете избраните снимки. Това действие не е свързано с плащане. Ако продължите, избраните снимки ще бъдат извадени от баланса на вашите активни абонаментни пакети.

Изтегляне на снимки

Моля потвърдете изтеглянето на избраните снимката/ите

news.modal.header

news.modal.text

Към 14:19 на 21.02.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация