site.btaГрузинският пианист Гиорги Гигашвили: Слушам какво казват хората и го записвам

Грузинският пианист Гиорги Гигашвили: Слушам какво казват хората и го записвам
Грузинският пианист Гиорги Гигашвили: Слушам какво казват хората и го записвам
Снимки - Даниел Димитров /БТА

Той е само на 21 години, но вече има множество награди от световни конкурси. По-ценно е обаче доверието, което получава от богинята на пианото – Марта Аргерич, след като тя го забелязва и взима под крилото си. 

На пианото Гиорги Гигашвили е неузнаваем и няма нищо общо с онова плахо и почти срамежливо момче, което сякаш се притеснява да дава интервюта. За себе си говори забързано и с наведена глава. Но когато стане въпрос за музика, очите му светват, а той сияе. Енергия, която усетиха и зрителите в зала „България“ на 30 септември – грузинецът за втори път излезе на една сцена с музикантите от симфоничния оркестър на БНР.

За българските си колеги говори с уважение и възхищение. Доказателство за искреността е завръщането му у нас след по-малко от месец – за собствен рецитал. Вниманието, с което Гигашвили се отнася към околния свят, доказват и думите му: „Обичам да чета и да пиша. Записвам си разни нещо, които чувам всеки ден. Просто слушам какво казват хората, с които общувам. И имам дневник, който попълвам всеки ден. Записвам важните мисли, които са ми дошли, във връзка с това какво съм изживял"...

Гиорги Гигашвили пред БТА, в разговор с Даниел Димитров – за живота по часовник в Швейцария, за идола му Марта Аргерич, за професионалния пик и музиката, която не би свирил, за разликата в маниера на работа с оркестрите от различните части на Европа, за пеенето и композирането на електронна музика, за фитнеса и вълненията извън нотите.

Животът в Швейцария върви ли като по часовник и с швейцарска точност, или за един артист това не е толкова от значение?

- Аз много харесвам този начин на живот на швейцарците. Защото за един млад артист е важно да живее по тази начин. Когато хората трябва да бъдат навреме, когото са стресирани и живеят забързан живот, и трябва да запомнят всичко... В главите си швейцарците имат график, който е по часове и по дни. За мен е важно да се уча от този опит и да мога да се организирам.

При майка пианист и леля музикален педагог, имахте ли друг избор за професия?

- В началото нямах никакъв избор. Защото на пет години майка ми ме записа на пиано, но на 12-13 годиншна възраст започнах да се интересувам повече и разбрах, че това е моята професия.

Как изглежда един музикален феномен в очите на Гиорги Гигашвили? 

- (Отговаря без да се замисля – бел. а) Марта Аргерич. Това е отговорът (Смее се – бел. а.). Това е човек, който, от една страна, се идентифицира с професията си, и в същото време, тя се превръща в начин на живот.

Не криете, че Марта Аргерич е Вашият идол. Как изглежда идолът отблизо?

- Тя е личност, която не лети в облаците, тя е човек и впечатляваща личност, която помага на млади музиканти като мен. Прекрасно е, че имам шанса да я познавам и извън сцената, тъй като имах удоволствието да живея в нейния дом (В Женева – бел. а.). Вибрациите и енергията бяха неописуеми (Смее се – бел. а.).

Може ли на 22 години един пианист да бъде в своя професионален пик или това тепърва предстои?

- Дори да бях на 80 години, щях да отговоря, че всеки ден аз се развивам и като артист, и като човек. Така че моето развитие никога няма да спре...

Има ли класическа музика музика, която не Ви приляга и не бихте свирил?

- Обичам да поемам рискове и предизвикателства. Може би, в момента Бетховен не е моят композитор и точно затова свиря толкова много Бетховен. Няма музика, която не бих свирил.

Казвате, че пеенето засега е нещо като хоби. Имате ли намерение да съчетаете пеенето и свиренето?

- Аз не пея толкова често, по-скоро – създавам електронна музика. Това е нещо каго микс, когато аз и приятелите ми пишем песни или създаваме нова музика, свирим на пианото и пеем.

Ние сме трио – аз, Нини и Мириам, всички сме грузинци. По време на пандемията имахме шанса да правим много концерти в Грузия. Ние сме доста популярни, концертите ни са пред огромна публика. В момента подготвяме албум, който ще бъде записан в Германия. Половината от него ще бъде с класическа музика в мое изпълнение, а на другата половина – ще бъдем с групата.

На грузински език ли пеете?

- Пеем на грузински и на английски език.

Нужен ли е фитнес за един пианист?

- Важното е да се чувстваш добре, не с мерките на модел. Не е престъпление да се чувстваш добре в собствената си кожа. Ам бих отслабнал малко, но това няма нищо общо с моето свирене на пиано.

Всеки българин е чувал за Тбилиси, на малцина познават този град. Имате ли любимо място там? Къде бихте завел приятели от друга държава?

- В Тбилиси има много места, на които можеш да се забавляваш. Извън Тбилиси има много исторически паментници, църкви, много винарни, които трябва да се видят на всяка цена. Грузия е известна като малката Швейцария (Усмихва се – бел. а.). Иначе моето любимо място е Тбилиси е там, където се забавлявам с приятелите си.

У нас сте за втори път. Ще продължите ли да се връщате в София?

- Да, разбира се. Още на 22 октомври се връщам за рецитал (Събитието в зала „България“ е част от 12-ия фестивл „Пиано екстраваганца“ – бел. а.).

За втори път свирите със симфоничния оркестър на БНР...

- Получи се химия между нас. Аз харесвам този оркестър! Вдигнах високо летвата, но те оправдаха моите очаквания. Защото са много добри професионалисти, както и маестро Кадин е невероятен музикант. Затова се разбираме много добре.

Има ли разлика между музикантите, когато свирите в България, в Германия, или в някоя друга държава?

- Разликите се усещат, когато представяне музиката на Прокофиев. Когато свиря с европейски оркестър, всичко е много по-изискано и рафинирано. Когато съм с орекстър от посткомунистическа държава, музиката звучи много по-близко до мен, с повече чувство, вибрации и енергия – което е правлиното звучене, според мен.

Този рафинираност не се ли получава и когато свирите Моцарт с оркестър от Източна Европа...

- Когато свиря Моцарт, не усещам разлики, защото Моцарт трябва да звучи изискано и рафинирано, и всики оркестър трябва да го изпълнява по този начин. При Прокофиев е друго, защото може да се свири и по двата начина, като правилният начин е този, който оркестърът е избрал. 

Имате ли специално изискване към инструмента, на който свирите? 

- Не, нямам.

Какво Ви вълнува извън музиката?

- Обичам да чета и да пиша. Записвам си разни нещо, които чувам всеки ден. Просто слушам какво казват хората, с които общувам. И имам дневник, който попълвам всеки ден. Записвам си важните мисли, които са ми дошли във връзка с това какво съм изживял...

Бихте ли издали някога този дневник?

- Не. Засега (Смее се – бел. а.)

Как бихте продължил изречението „Аз съм човек, който обича...“?

- Имаше човек, когото обичах, но сега на мисля за любовния си живот. Обичам да спя (Смее се – бел. а.).

/ДД/

В допълнение

news.modal.header

news.modal.text

Към 07:36 на 28.11.2022 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация