ОБЗОР

site.btaЩе доведат ли протестите в Иран до падането на режима? Може би, а може би не...този път

Ще доведат ли протестите в Иран до падането на режима? Може би, а може би не...този път
Ще доведат ли протестите в Иран до падането на режима? Може би, а може би не...този път
Протест в Техеран, 25 септември. Снимка: АП.

“Протестите в Иран продължават”. Какво се крие зад тези думи, освен най-малко 41 загинали до момента? (По други данни - най-малко 50).

Сблъсъци с полицията. Нападения срещу административни сгради, палежи на автомобили и кофи за боклук, въоръжени нападения срещу силите за сигурност, които според очевидци “стрелят все по-често”. 

Жени, които снимат как свалят демонстративно задължителните забрадки и режат косите си.

И най-страшното за режима – скандиранията “Смърт на диктатора!”, “Това е годината на кръвопролитие!” и “По-скоро ще умрем, отколкото да продължим да търпим унижения!”

Вероятно затова станахме свидетели на призоваване на чужди дипломати (британски и норвежки) да дават обяснения. Властите в Техеран са обвинявани, че са усвоили до съвършенство умението да прехвърлят вината за свои проблеми на външни врагове – в чест на истината, управниците на Ислямска република Иран разполагат с врагове в изобилие.

Впрочем, протестите достигнаха и до Европа, където стотици се събраха пред посолствата на Иран във Франция, Великобритания, Швеция, Германия, Бразилия, Чили... Държавният секретар на САЩ, от своя страна, заяви, че Вашингтон ще облекчи ограниченията, засягащи интернет мрежата в страната. Ръководителят на европейската дипломация Жозеп Борел обеща, че Съветът на ЕС ще проучи различни варианти на реакция на действията на силите за сигурност в отговор на протестите.

Как започна всичко?

На 13 септември 22-годишната Махса Амини била задържана от “нравствената полиция” (която в Иран се ползва със страховита слава) за нарушаване на ислямските правила за обличане. Тя изпаднала в кома и починала в болница няколко дни по-късно, като все още не е (официално) ясна причината за смъртта ѝ. Първоначално режимът съобщи, че причината е сърдечен удар.

Появилите се обаче свидетелства на очевидци, че са видели “нравствената полиция” да я бие, дадоха повече тежест на твърденията на семейството ѝ, което обвинява арестувалите я. В резултат започнаха протести, които продължават и до днес, като до момента само ескалират. Задържаните са стотици, участниците – стотици хиляди.

Реформисткият блок около бившия президент Мохамед Хатами неотдавна призова за отмяна на задължителното носене на хиджаб, съобщава френският в. “Монд”. Засега не се съобщава какъв е бил отговорът на властите.

Недоволството на протестиращите се подхранва не само от налаганите им ислямски правила, спазването на които в Иран не е въпрос само на религиозност и личен избор. Също толкова важна е разклатената от западните санкции икономика.

Какво следва?

Това са третите големи протести в Иран за по-малко от десетилетие и половина, след студентските протести през 2009 г. и протестите срещу корупцията и икономическите затруднения през 2019 година. Предишните два случая обаче не доведоха до промени или сваляне на режима.

Впрочем, както отбелязва Махназ Ширали, социоложка и специалистка по Иран, тези протести вече продължават по-дълго от обикновеното. 

Новост е и масовото участие на жени в протестите, което се вижда от (малкото достъпни) кадри. Жените в Иран, макар и подложени на различни религиозни ограничения, са добре образовани и искат повече права. Проста сметка показва, че включването им в протестите удвоява броя на потенциалните участници в тях... 

А както показва проучване от 2020 г., цитирано от британския в. “Гардиън”, 72% от иранците са против задължителното носене на хиджаб.

Тогава можем ли да кажем, че протестите се равняват на “криза на легитимността на иранския режим”, както твърди американският консервативен сайт “Вашингтон фрий бийкън”? Отговорът може и да зависи от личните пристрастия на всеки запитан, но е безспорен факт, че тези протести се случват в неудобен за режима момент: аятолах Али Хаменей е възрастен и вероятно в режима се води борба за надмощие след евентуалната му кончина. В същото време страната е с предимно младо население, голяма част от което очевидно – както личи от броя на участниците в протестите – не е доволно от статуквото на (принудително налагани) религиозни ограничения, комбинирани с икономически затруднения.

Проява на твърдост в защита на режима

В петък станахме и свидетели на организирани от властите контра-протести. Участниците в тях повтаряха официалната линия, че протестиращите срещу режима са сепаратисти и противници на ценностите на исляма и поискаха екзекуцията им.

Президентът Раиси, завърнал се от Общото събрание на ООН, вече заяви, че няма да позволи да бъде поставяна под заплаха сигурността на страната и правителството няма да бъде повлияно от “размирици”.

Впрочем, преди да се върне от Ню Йорк и на фона на протестите, президентът на Иран отказа внезапно вече планирано интервю със Си Ен Ен, защото журналистката Кристиане Аманпур отказала на искането в последния момент да сложи ислямска забрадка.

Аманпур, която е израснала в Техеран, казва, че носи често забрадка по време на работа в Техеран, за да спазва законите на страната, но не може да приеме подобно искане извън Иран, където подобни правила не са в сила.

Подобно поведение е красноречив знак: правителството в Техеран, водено от консерватора Раиси, не се кани да прави отстъпки на протестиращите и на реформистите.

Вероятно властта ще се опита отново да прибегне до изпитаната стратегия – да изчака протестиращите да се изморят и броят им да намалее, след което да смаже отслабеното движение.

Разраства ли се протестното движение?

Още в събота в Туитър се появиха (непроверими) постове, според които протестиращите са поели контрола над северозападния град Оснавие, населен предимно с кюрди (каквато беше и покойната Махса Амини). А иранският принц Реза Пахлави, син на покойния последен шах на страната, призова армията да защити протестиращите.

Със сигурност знаем, че през уикенда иранските Гвардейци на революцията подложиха на обстрел цели в Иракски Кюрдистан, до границата с Иран. Според тяхното изявление целите са били позиции на кюрдска сепаратистка партия “Комала”, обявена от Техеран за терористична група, която се е опитала да внесе оръжия и бойци на иранска територия, отбелязва катарската телевизия Ал Джазира.

А според ирански държавни медии членове на ИД, “Комала” и Демократична партия на ирански Кюрдистан са били арестувани в няколко провинции в Северен и Северозападен Ирак.

Перспективите

Дали тези протести ще доведат до падането на режима е трудно да се каже. Но както отбелязва британският в. “Индипендънт”, дори ако правителството в Техеран да успее да ги смаже, това няма да реши проблема с недоволството на иранците от разсипаната икономика, която кара много младежи да се опитат да емигрират, а останалите – да понасят икономически трудности.

В същото време иранската политика вероятно ще става само по-твърдолинейна. Дори да успее да сключи ядрената сделка, Техеран вероятно ще се изложи на нови американски санкции заради доставените на Русия дронове, използвани във войната в Украйна. 

В подобна ситуация облагодателствани са силите за сигурност и лидерите на теократичния режим, които с всички сили ще се опитват да запазят статуквото. А останалите – тези, които обедняват все повече поради спадащото жизнено равнище?

По липса на други средства, без да виждат съществени промени, те вероятно ще протестират отново и отново...

И, както отбелязва британският в. “Гардиън”, това може да завърши само с неминуемото падане на режима. Въпросите в този случай са “кога” и “на каква цена”.

/ЛМ/

news.modal.header

news.modal.text

Към 16:32 на 27.01.2023 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация