site.btaИран и Саудитска Арабия тръгнаха насреща един към друг

Говорителят на иранското външно министерство Саид Хатибзаде съобщи, че Техеран смята да възстанови отношенията си със Саудитска Арабия и че Рияд иска да продължи над едногодишния вече диалог за нормализирането им. Ще припомним, че в началото на 2016 г. отношенията между Техеран и Рияд съществено се влошиха. Повод бе екзекуцията на шиитския проповедник Нимр ан Нимр в Саудитска Арабия, а също и ответната реакция на Иран, когато в Техеран бе нападнато саудитското посолство. В крайна сметка се стигна до взаимно закриване на дипломатическите мисии. 

През пролетта на 2021 г. стана ясно, че Саудитска Арабия и Иран търсят възможности за подновяване на дипломатическите отношения. Страните избраха неутрален терен за преговори – Ирак, където проведоха срещи. Същата есен те преговаряха в Ню Йорк в кулоарите на Общото събрание на ООН, след което бе съобщено, че подготвят "Пътна карта за ограничено взаимодействие", което издаваше сериозни намерения за промяна в отношенията между двата близкоизточни съперника. Според някои данни в "картата" са били маркирани проблеми, свързани с предполагаемото напускане на региона от САЩ, възможната поява на геополитическа неяснота и перспективите за сближаване между Техеран и Рияд. Както посочи в тази връзка изданието "Ейша таймс", "страните избраха много предпазлив подход към проблемите около деескалацията".

Въпросът стоеше и още стои засега така: ще бъде ли деескалацията тактическа маневра или ще я превърнат в дългосрочна стратегия за действия? А страните разбират добре, че няма да е лесно да изчистят с еднократно решение натрупания нагар от предишните дълбоки взаимни антагонизми. При всяко положение "шиитският полумесец", чиято опора на север са мощните проирански шиитски партии в Ирак, подкрепяният от Иран режим на Асад в Сирия, шиитската групировка Хизбула в Ливан, Бахрейн и шиитското мнозинство в Йемен, където шиитите хуси превзеха през 2014 г. столицата Сана и оттогава разшириха контрола си върху голяма част от страната, си остават реален геополитически фактор. Колкото до Саудитска Арабия, кралството традиционно търсеше опора в САЩ, опитваше се да установява тайни контакти с Израел и правеше широки маневри по външния си контур.

Сега обаче саудитският принц престолонаследник Мохамед бин Салман изглежда е направил избор – насочил се е към изграждане на нови отношения в региона. Още повече че Рияд вижда, че САЩ са готови да подпишат ядрено споразумение с Иран. Ако това стане, събитията в Близкия изток може да се развият по най-неочакван начин. Твърде е вероятно Израел да заеме по-твърда позиция спрямо Иран, да заплашва с открити военни и с тайни действия срещу иранската ядрена програма. Но техеранската дипломация действа с по-голям размах. Решила да нормализира отношенията със Саудитска Арабия, тя пое и курс към укрепване на връзките с Египет "в интерес на региона и на ислямския свят". С други думи, Техеран се стреми да скове възможностите на Израел да скалъпи в региона антииранска коалиция. Още повече че дейността на Вашингтон по това направление взе да се свива.

Всички страни естествено имат различни цели и засега никой не знае колко далеч може всъщност да стигнат нещата. Но ако се върнем конкретно към отношенията между Техеран и Рияд, изявлението на Хатибзаде бе направено в контекста на визитата в Иран на премиера на Ирак Мустафа ал Казими, главния посредник в иранско-саудитските преговори. Преди това той се отби в Джеда и се видя там с принца престолонаследник Салман. Твърди се, че премиерът е донесъл в Техеран послание от принца и тъкмо то е събудило у иранците такъв ентусиазъм. Естествено е още рано за категорични изводи. Но развитието на нещата между Саудитска Арабия и Иран отразява тенденции към стабилизиране на обстановката с оглед да се доловят контурите на бъдещия постамерикански регионален баланс в Близкия изток.

 (БТА/Андрей Шарков)