site.btaПета година продължава проучването на предполагаемия храм на Диана в антична Рациария

BOBSTH 07:00:01 20-09-2021
GI1357BO.030 07:00
антична Рицария - разкопки

Пета година продължава проучването на предполагаемия храм на Диана в антична Рациария


Видин, 20 септември /Ирена Данаилова, БТА/
Нашият археологически екип под ръководството на доц.д-р
Здравко Димитров от НАИМ към БАН вече девета поредна
година работи на античния град Рациария, край видинското
село Арчар, който се простира на площ от близо 800 дка. За
пета година работим и на подобекта т.н. Пост, където
проучваме откритите преди години останки от предполагаемия
храм на богинята Диана. Това каза за БТА доц. д-р Иво
Топалилов от Института по Балканистика с център по
Тракология "Проф. Александър Фол" при БАН,
заместник-ръководител на археологическите проучвания в
антична Рациария.
Надяваме се през 2022 г., когато направим деценалия, т.е. една декада, от началото на археологическите проучвания на Рациария, заедно с доц. д-р Здравко Димитров да изготвим специална монография, посветена на резултатите от последните археологически проучвания, допълни археологът.
През 2021 г. за пета поредна година работим на един от подобектите в антична Рациария, а именно в сектора, където се предполага че е бил разположен храм, посветен на римската богиня Диана. "Основната идея на тазгодишните разкопки беше да проучим изцяло обществената сграда, за която предполагаме, че е храмът на Диана. А основание за една подобна интерпретация ни дават откритите в сектора ари с посвещение на тази богиня, от една страна, а от друга - масивността на запазените в субструкция градежи и специфичната съдба на сградата през втората половина на IV в., когато тя е била почти изцяло демонтирана от местната християнска общност (едно типично отношение на християните към езическите религиозни сгради по това време, което е довело и до редица закони от християнските императори за спиране на разграбването на каменния материал от древните храмове), обясни доц. д-р Иво Топалилов.
Тази година сме се концентрирали единствено в проучването на самата сграда, така че да успеем да установим нейните размери и планировка. "Успяхме да проследим изцяло източния зид на храма, северния и голяма част от южния, което ни дава увереност да предположим и размерите на храма, който в посока север-юг е достигал до пет метра, а в изток запад - над 10 м", обясни доц. Топалилов. Археологът допълни, че сградата не е с големи размери, но е сходна с малките храмове на капитолийската триада в колония Улпия Ескус. От нея се откри част от хоросановия под и представителната фасадна колонада.
"Сред откритите находки са и такива, които се свързват с архитектурната декорация на сградата - става въпрос за фрагменти от пристенни капители от коринтски тип и монументален корниз и други, които са характерни за подобен тип сгради. Едната от двете открити ари, а именно тази, поставена от провинциалния управител на Горна Мизия Тит Миниций Опимиан, показва че храмът съществува най-ранно от 30-те години на II век, т.е. последните години от управлението на император Хадриан", обясни доц. Топалилов. "Впоследствие, самата сграда е разрушена още през древността", допълни археологът.
Разкопките показват че върху останките на храма на Диана през втората половина на V - VI в. се разпростира и раннохристиянски некропол. "Това е напълно в реда на съществуващите традиции, при които раннохристиянските храмове са изграждани върху или в близост до останките на древните храмове, използвайки свещеността на мястото, което от своя страна е катализатор за появата на християнските некрополи", посочи археологът. "След хунските нашествия, когато Рациария изключително силно пострадала, се открива един продължителен период на възстановяване, който завършил едва по времето на Анастасий, с обявяването на Анастасиевата Рациария, но тя вече не била с предишния блясък и е напълно нормално некрополите да "завладеят" част от територията на стария град", отбеляза доц. Топалилов.
През тази година успяхме да влезнем в дълбочина, в пластовете, предхождащи храма на Диана. Оказа се, че тук е било разположено селище, което се отнася към I в. и чийто край най-вероятно се датира към последната четвърт на I в. или в самото начало на II в. "Това селище е любопитно, защото то не се свързва с римската колония Рациария или късноантичната столица, а по-скоро в римския легионен лагер. Това селище е без съмнение част от инфраструктурата на последния", обясни доц. Топалилов. За момента нямаме друго подобно открито селище при археологическите проучвания на Рациария. Самото селище е било с кирпичени сгради, което е било опожарено, но засега остава неизвестно от кого и кога точно. "Знаем, че по време на Дакийските войни и на Траян и особено на Домициан, даките преминават Дунава и е възможно при някой от тези набези да е опожарено това селище, но това тепърва ще се уточнява", отбеляза доц. Топалилов.
По този начин в рамките на площта на археологическите разкопки успяхме да проучим пластове от всичките исторически периоди на Рациария - от времето, когато тук е бил разположен военният лагер, през периода на римската колония и се стигне до столичния период и късноантичната епоха, т.е. от I до VI в.
Сред интересните археологически находки на обекта са глинени лампи, тухли на VII Клавдиев легион, включително и от I век, предмети на бита, фрагментирани керамични и стъклени съдове. Все пак находките не са многобройни, защото в повечето от случаите жителите са напуснали мястото, търсейки защита зад крепостните стени на града. Освен това, иманярските набези тук са изключително осезаеми и реално ние проучваме малката част, останала от разрушенията от античността и съвременността.
Надяваме се да открием при тези разкопки и част от монументалното стълбище водещо до храма на Диана. Самият култ към Диана е бил особено популярен в региона, както можем да съдим не само въз основа на посвещението, поставено в него от провинциалния легат, но и от другото светилище в Монтана, посветено на Аполон и Диана. Неслучайно е било избрано и мястото на храма на Диана в Рациария в тази част на незаливната тераса, което позволява храмът да бъде възприет от всички посоки, уточнява доц. Топалилов.
Освен материали от античността, при археологическите разкопки проучихме и пластове с материали от ранната бронзова епоха, т.н. култура Коцофени, края на III - началото на II хилядолетие пр.н.е. За момента е дискусионен неговият характер, но е напълно възможно ако не на това място, то в непосредствена близост да се е намирало селище от тази епоха. Сред находките, освен многобройните фрагменти керамика, открихме и характерните за епохата предмети като кремъци, костни ножове, глинени предмети и керамика и др.
В антична Рациария все още има какво да откриваме, независимо от 25 години иманярски набези. Вече девета година констатираме, че не всичко е безвъзвратно загубено за науката. За съжаление кампании с богато финансиране, като тазгодишната - с 300 000 лева, са изключителна рядкост. Той допълни, че има още много работа - както в района на храма на Диана, така и в останалата част на Рациария. Но въпросът опира основно до финанси - отпусканата от държавата субсидия позволява всяка година разкопките да продължават, но нейният размер е доста ограничен. "Трябва да има специална политика от страна на държавата. Примерно в рамките на 10 години да се работи по 3-4-5 месеца тук, за да можем да изчерпим иманярските пластове, които са нарушили града и да разкрием това, което е запазено отдолу. За да имаме изключителни резултати, поне в рамките на 5, ако не и 10 години трябва да има целенасочено финансиране за Рациария", категоричен е археологът.



/ГИ/