site.btaБългарският писател трябва да може да се отдаде на творчеството си, а не да се чуди как да си изкарва хляба, казва Стоил Рошкев

Българският писател трябва да може да се отдаде на творчеството си, а не да се чуди как да си изкарва хляба, казва Стоил Рошкев
Българският писател трябва да може да се отдаде на творчеството си, а не да се чуди как да си изкарва хляба, казва Стоил Рошкев
Снимка: Фейсбук

Дебат за възможността на българските писатели да се отдадат изцяло на творчеството си, вместо да пишат след 10 или 12-часов работен ден, иска да повдигне журналистът Стоил Рошкев. Той е учредител на наградата „Приз „Орфей“, чийто първи лауреат ще бъде обявен на 24 юни (петък) в БТА.

„Това е много голям дебат изобщо за цялата система, политика и начин на живот в България. Затова аз мисля, че трябва да се обръща по-голямо внимание на литературата“, коментира Рошкев пред БТА.

В основания от него конкурс са взели участие 100 писатели с неиздавани романи. В журито, освен Рошкев, са проф. дфн Симеон Янев, Румен Леонидов и Нора Стоичкова.

Пред БТА журналистът и писател каза още, че е останал изненадан от романа на избрания победител и го определи като „възхитително откритие“. „Знаете, като четете нещо, което ви харесва, но имате друга работа, как нямате търпение да се върнете в същата книга. Такъв роман, за щастие, открихме и това е лауреатът“, допълни Рошкев.

Г-н Рошкев, какъв беше интересът към първото издание на конкурса „Приз „Орфей“?

- Интересът беше огромен и самият аз съм много учуден от този изключително голям интерес, тъй като постъпиха над 100 романа. По-точно постъпиха 105 романа. След това обаче един се отказа, защото бързаше да си издаде книгата, а конкурсът е за неиздаван роман. А впоследствие се оказа, че още четирима са си издали книгите, което автоматично ги дисквалифицира, за съжаление. Много е интересно, че двама от тях бяха фаворити. И то особено единият от тях беше супер фаворитът за първото място. Но това е положението. Човек трябва да изчака и да вярва, че това наистина е нещо сериозно, защото действително „Приз „Орфей“ е най-голямата награда в България. 

Знаете, фонд „13 века България“ дава 11 000 лв. за издаван роман. Но аз реших да направя награда от 12 000 лв., като се надявам, че много български родолюбиви бизнесмени ще вземат някакъв пример и наистина ще може да се учреди една много по-голяма награда, защото българите и българските автори го заслужават. Вие знаете, че у нас на културата много-много не се обръща внимание. Знаете, че има може би стотици, ако не и хиляди малки литературни наградки с награди от типа на 200-300 лв., ей така, все едно подхвърлени като едва ли не милостиня. За мен смисълът е в една наистина голяма награда, за да може върху нея да се фокусира вниманието не само на писателите, а и на обществото. А защо не това да бъде и емблема на съответната държава? Аз затова кръстих „Приз „Орфей“ наградата, защото Орфей е всеизвестен в цял свят и се знае, че е от Родопите, както сочи легендата.

Какви бяха изненадите за Вас в конкурса?

- Изненада ме лауреатът, който ще бъде обявен на 24 юни. Изненада ме, защото той не е от често спряганите в литературната ни периодика имена, които ние всички знаем. Той е едно възхитително откритие. В същото време се оказа, че е човек с изключително богат житейски, професионален и всякакъв друг опит. И е написал толкова увлекателна книга, че като я започнеш дори със скептицизъм, защото аз си казах „това е обикновено име, какъв е той“, тъй като всички робуваме на имена, тя те дръпва в текста и докато не я изчетох, не я оставих.

Има един писател Андре Жид, който казва, че задачата на писателя е да построи жилище, а ако е добър и е направил уютно жилище, читателят ще се настани и там ще си остане. И точно този човек е успял да изгради едно такова уютно жилище, метафорично казано, от собствения си роман, който е изключително енергичен, честен, до болка откровен. И читателят наистина го усеща това и се заселва в този роман и иска пак и пак да се връща в тази хубава книга. Знаете, като четете нещо, което ви харесва, но имате друга работа, нямате търпение да се върнете в същата книга. Такъв роман, за щастие, открихме и това е лауреатът.

Какви теми и жанрове вълнуват българските писатели днес на базата на това, което прочетохте като жури в „Приз „Орфей“?

- Прави ми впечатление, че има значителна доза ескейпизъм, бягство от реалността. Имаше поне десетина, ако не и повече, фентъзита, фантастика. В същото време имаше криминалета, имаше данбрауновски романи тип конспиративни теории. Но в крайна сметка ние търсим големия български роман. Това означава нещо, което когато го прочетат българите, по някакъв начин да се идентифицират с героите. По някакъв начин да открият себе си, по някакъв начин да си обяснят живота, нашите мечти, ако щете, илюзии и това, което става тук. В същото време романът да е общочовешки. За щастие, този роман на лауреата, не е роман за прехода, но обяснява целия преход в България. Имаше и много исторически романи, много се пише за възхода на българската държава от Средновековието. Човекът, който беше фаворит - Антон Баев, е автор на „Мария от Охрид и Светото зачатие“, който е изключително ерудиран и изпипан роман. Такъв е и на Здравка Евтимова, разбира се. Баев, за съжаление, обаче е издал романа в Северна Македония и автоматично отпада. Иначе журито много го хареса за лауреат.

Разкажете ни повече за процеса и критериите за оценяване.

- Срокът, който обявихме, не беше голям, но аз исках до 24 май да бъде крайният срок и след това на 24 юни, Еньовден – най-светлият ден в годината, да се даде наградата. Романите още от обявяването започнаха да пристигат. Някъде на втората седмица имаше 11-12 романа, които се появиха. Ние не сме чели накуп тези общо 100 романа, а поетапно още от първата седмица – постъпват романите, разпределят се, четат се. Ние всички в журито това сме учили и сме професионални читатели. Аз съм завършил българска филология, чел съм хиляди книги. Знаете, Умберто Еко казва, че приживе човек може да прочете 25 000 книги. Не съм прочел още толкова. Все още, слава Богу, не съм и на тази възраст. Но ето - Румен Леонидов е много опитен, Нора Стоичкова е изключително опитно перо. Да не говорим за проф. Симеон Янев, който е доайен на българската литература. Той е преподавател в Софийски университет, изчел е хиляди книги и е издал също така десетки учебници по литература, речници по българска литература.

Тук има много голяма специфика. Ще си послужа с образен език. Когато опитате един шоколад, веднага разбирате дали е висококачествен или е евтино шоколадче с палмово масло. Тоест, понякога още от първите страници се вижда дали тази книга е висококачествена или просто не си заслужава. Има си наистина графомани, които пишат с трафаретни изрази, с клишета, с шаблони. Естествено, това не е, което се търси. Докато, повярвайте, истинският, качественият писател веднага се усеща още ако не от първото изречение, то от първата страница.

Какво Ви провокира да създадете конкурса и едноименната фондация „Приз „Орфей“?

- Провокира ме това, което и в началото казах – че на българската литература и култура трябва да се обръща много по-голямо внимание. Всичко е литература и култура. Аз смятам, че културата е основата, а не – надстройката, както се смята. И тези държави, които дават повече пари за култура, те са и много по-успешни. При тях няма икономически кризи. При тях най-големите политици всъщност са хора с изключително добра литературна подготовка. Докато при нас повече като че ли се гледа на алъш-вериша и на търговията. И някои хора не могат да разберат, че много повече ще спечелят от това да бъдат филантропи за култура и литература и много повече ще им се прослави името, отколкото да си купят поредната кола.

Това е една демократична награда. Аз исках тя да стартира. Оттук нататък или ще се развие, или няма. Идеята е да се повдигне дебат изобщо за културата. Както знаете, само България от целия Балкански полуостров няма лауреат на Нобелова награда. Турците имат Орхан Памук, гърците имат, румънците имат, сърбите имат и т.н. Само ние нямаме. И това, според мен, се дължи до голяма степен на факта, че българските писатели не са професионалисти. Тоест, те трябва да си изкарват хляба и между другото току-виж да напишат някоя и друга книжка. Това е много голям дебат изобщо за цялата система, политика и начин на живот в България. Затова аз мисля, че трябва да се обръща по-голямо внимание на литературата. Наградата „Сервантес“ в Испания е 125 000 евро, „Букър“-ът е 50 000 британски лири. Да не говорим за „Нобел“, който е 1 милион долара.  Тоест, един писател, който може да спечели тази награда, след това има възможността да се отдаде изцяло на творчеството си, а не по 10-12 часа да се чуди как да си изкарва хляба и да няма време да пише. И аз съм сигурен, че трябва да се създаде такъв фонд в България. Най-важното е и се надявам „Приз „Орфей“ да се превърне в един български „Нобел“. Ако има умни хора, които по-нататък да дават подкрепа – финансова и от всякакъв други тип, съм сигурен, че това може да стане и международна награда и защо не тук да дойде някой като Харуки Мураками и да не напише роман за България. Знаете само от един корейски сериал как стана модерно хората да учат корейски. Това е меката сила. Пише се един роман и става световно събитие. И хората започват да учат български. Това е много по-велико, отколкото всякакви икономически експанзии и т.н.

Стоил Рошкев е роден през 1976 г. в София. Завършва българска филология в Софийския университет „Свети Климент Охридски“. Работи като журналист последователно в БТА, Българското национално радио и Българската национална телевизия. Автор е на книги като „Ток“, „Естрада“, „Жени по китайската стена“, „Няма такъв булевард“ и др. Рошкев е учредител на конкурса за неиздаван роман „Приз „Орфей“, чието първо издание е тази година.

/АКМ/

news.modal.header

news.modal.text

Към 21:45 на 22.02.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация