Стефка Янорова и Василена Винченцо изпълняват главните роли в постановката на Валентин Танев

site.btaДве актриси и един режисьор разкриват "Мечтата на идиотката" (СНИМКИ+ВИДЕО)

Две актриси и един режисьор разкриват "Мечтата на идиотката" (СНИМКИ+ВИДЕО)
Две актриси и един режисьор разкриват "Мечтата на идиотката" (СНИМКИ+ВИДЕО)

Стефка Янорова, Василена Винченцо и Явор Намлиев представят "Мечтата на идиотката" от Анатолий Дяченко на сцената на театър "Българска армия". 

Постановката е на Валентин Танев, преводът е на Светлана Панчева. Сценографията и костюмите са на Нина Пашова, а музикална среда - на Михаил Шишков-син.

Резултатът е една истинска екшън комедия от грешки, абсурди, противоречия, страстни чувства и смях, който доста често те хваща за гърлото. "Страхът да не останеш сам е движеща сила, която ни кара да бъдем обичащи и да мразим едновременно", казва пред БТА режисьорът.    

"Ситуацията е такава, че много мъже и жени биха могли да се припознаят в нашите образи", допълва Василена Винченцо. "Животът е такъв, какъвто е, и от нас зависи как искаме да го живеем и как си го програмираме", обобщава Стефка Янорова.

Стефка Янорова, Василена Винченцо и Валентин Танев разказват пред БТА за "черно-бялата" страна на представлението, за оцеляването, самотата и страха, за мъжката и женската перцепция на представлението, за близостта на образите и за спасението, което всеки би могъл да намери...    

Героините са облечени в черно и бяло. Толкова прости и черно-бели ли са отношенията между две "идиотки"?

Валентин Танев: Те са в черно и бяло, защото са черният и белият клоун. Да, в живота съществува и черният, и белият клоун, но нещата никога не са черно-бели, естествено. Те носят в себе си и страховете на всички ни, и фантазиите ни...

Страхът да не останеш сам е движеща сила, която ни кара да бъдем обичащи и да мразим едновременно с това, да бъдем много искрени, но и да лъжем. Всичко това се съдържа у нас. И, за да се спасим, ние се проявяваме в различни светлини, в различните ситуации. Понякога можеш да бъдеш мил, понякога си груб, и това всичко - за да спасиш себе си, да оцелееш...

Спектакълът дава ли варианти за оцеляване или е просто един урок?

Валентин Танев: Всеки сам за себе си търси вариант за спасение. Много неща могат да бъдат варианти за спасение. Може да са най-простички работи, а може да се окаже и изключително трудно. Но през целия си живот ние, по някакъв начин, във взаимоотношенията си набиваме във фантазията си всякакви ситуации, свързани с другия. И тези неща ни карат да не спим през нощта, да подозираме, да се залъгваме... Никой не може да ти даде вариант... Няма рецепта... Всеки сам я търси. Всеки сам или я намира, или не. Тогава изходите са различни.

Случайно ли попаднахте на този текст и на този автор? Ваш ли беше изборът на пиесата?  

Валентин Танев: Да, изборът беше мой. Случайно попаднах на текста. Но видях в него зърно, което ме вълнува. Никога не правя неща, които не ме вълнуват. Затова поисках да го направя. И, за щастие, театърът на Армията откликна. И аз много им благодаря, защото това стана в изключително труден за мен момент.

И, като говорим за спасението, това за мен беше една малка спасителна сламка, с която се хванах...

На какво биха се забавлявали мъжете?

Стефка Янорова: Мисля, че много ще се забавляват на това, че две жени се съревновават за един мъж. Това ще погали мъжкото им его. И се надявам да си дадат сметка как се отнасят към половинките си.

А на какво не бива да се смеят жените, гледайки ви?

Стефка Янорова: Не мисля, че не бива да се смеят. По-скоро, ще се радвам да се смеят. И, смеейки се, да си дават сметка кои са им важните неща в живота. Защото ние пропиляваме доста време и енергия в дреболии, и някак си пропускане важните неща.

Василена Винченцо: Ситуацията е такава, че много мъже и жени биха могли да се припознаят в нашите образи. Едва ли на всеки му се случва да срещне третия човек. И там да има диалог, и той да узнае нещо за себе си през него. Но въпреки всичко, през съня, през мечтата, всичко това го има на някакво друго ниво, в някаква друга екстатика...

Имахте ли подготовка за тази толкова динамична пиеса, която си е чист комедиен екшън?

Стефка Янорова: Всичко е въпрос на актьорска хигиена. За да излезеш на сцената, трябва да си в добра физическа форма. Не сме правили специални упражнения. Вальо ни познава много добре и двете, Аз лично работя с него за трети път. Абсолютно негова е заслугата да се получи този екшън. Особено с оръжието накрая. Това е изцяло негова авторска работа (Смее се - бел. а.).

Валентин Танев: Аз просто благодаря на актрисите, защото работиха всеотдайно и ми повярваха. Защото не е много лесно да повярваш на някого и да се отдадеш докрай. Едно от големите предимства на театъра е да вълнува, да има контакт с хората, да ги докосва.

Стефка Янорова: Пиесата ни спечели с това, че тъкмо си мислиш, че всичко ти е ясно, и изведнъж нещо се случва, и нещата се обръщат...
  
С какво са ви близки образите, които играете?

Стефка Янорова: С това, че аз вече съм в една възраст, в която започвам да си правя равносметки. И ми е много сладко да преоткрия, че жените сме наистина многолики. И мъжете, разбира се, са такива, но на жените им се налага да бъдат много адаптивни. Така, вадим от джобовете различни образи, за да се справим... (Смее се - бел. а.). Това много ме докосва и ме забавлява.

В средата на пиесата има един монолог, че човек наистина не иска да остава сам, че е страшно да останеш сам.  А това много ме мотивира. Защото си го мисля и ме е страх от това. Мисля, че това важи за всеки един човек.

Василена Винченцо: Ние двете сме диаметъра на една окръжност - като гърба и лицето на една монета. Аз съдържам  нея и тя съдържа мен... Това, което ни среща като героини, е, че има моменти на разбиране на другата.  И това е най-плашещото.  Тя казва: "Много е страшно да останеш съвсем сама".

Помага ли да преодолеем страховете това представление?

Стефка Янорова: Определено. На нас много ни помага, играйки. В крайна сметка, животът не е толкова страшен,  колкото е представен в медиите. Животът е такъв, какъвто е, и от нас зависи как искаме да го живеем и как си го програмираме...

/ДД/

В допълнение

news.modal.header

news.modal.text

Към 06:52 на 28.09.2022 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация