site.btaВсеки четвърти българин в чужбина иска нов Закон за българите извън страната, показва проучване

Всеки четвърти българин зад граница посочва, че е необходим нов Закон за българите, живеещи извън страната. Това показва онлайн проучване, извършено сред 378 наши сънародници в чужбина. То е проведено от Националния център за парламентарни изследвания във връзка с възложената им последваща оценка на Закона за българите, живеещи извън страната. Днес от Центъра представиха своите заключения и препоръки в зала "Запад" на Народното събрание. 

„Проучването не претендира за представителност. Използвали сме метода на отзовалите се“, уточни д-р Теодора Ангелова, ръководител на Националния център за парламентарни изследвания. Данните показват, че най-активна е възрастовата група 40-49 години. Повече са се отзовали жените и хората с висше образование. 87,4 % от участвалите са посочили, че имат българско гражданство. 36 на сто са заявили, че са запознати със Закона за българите, живеещи извън страната. 44,5 % се интересуват от публикации и дискусии, свързани със закона. 

От Националния център изразиха мнение, че е по-добре законодателят да изработи нов закон за българите извън страната, тъй като това предполага по-голяма възможност за по-добра координация между заинтересованите страни. „Настоящият закон, който действа близо 22 години, е оказал незначително влияние върху политиките, насочени към българите извън страната. Липсва координация между институциите и финансов механизъм. Няма и правилник за прилагането на закона, което затруднява междуинституционалното сътрудничество. Наблюдава се и дублиране на функции. Има ниска степен на отчетност и прозрачност“, коментираха още от Центъра. Те подчертаха необходимостта от създаване на регистър за българите, живеещи извън страната, както и от обобщаване на данните от преброяването. 

В средата на януари тази година постоянната парламентарна Комисия за политиките за българите извън страната възложи на Националния център за парламентарни изследвания към Народното събрание да извърши последваща оценка на въздействието на Закона за българите, живеещи извън Република България. Предложението бе на председателя на комисията Антоанета Цонева. По време на днешното събитие тя отправи призив към представителите на Министерството на културата България да има културен институт в Тирана. "Имаме културен институт в Москва, но нямаме в Брюксел. Важно е как ще се позиционираме. Това е меката дипломация", коментира Цонева.

Целият доклад със заключенията и препоръките на Националния център за парламентарни изследвания във връзка с доклада можете да видите тук.