site.btaЧовек може да бъде щастлив, ако вижда света като чудо, както го виждат децата, казва поетът Владимир Левчев

Човек може да бъде щастлив, ако вижда света като чудо, както го виждат децата, казва поетът Владимир Левчев
Човек може да бъде щастлив, ако вижда света като чудо, както го виждат децата, казва поетът Владимир Левчев

AV 10:50:01 22-12-2021
AK1045AV.007
Култура - литература - Владимир Левчев - интервю


Човек може да бъде щастлив, ако вижда света като чудо, както го виждат децата, казва поетът Владимир Левчев


София, 22 декември /Яница Христова, БТА/
Имаме един толкова странен и разнообразен свят. Както казва Атанас Далчев - "Чудото е винаги около нас и ни среща всеки ден", така че да вижда човек света или живота като едно чудо, както децата го виждат. Тогава може да бъде щастлив. Това каза пред БТА поетът и писател Владимир Левчев.


Тази вечер е премиерата на новата му книга "Астероид. Триптих за края на света". Романът съдържа три новели, които могат да се четат и самостоятелно, а действието преминава през ХХ, ХХI и XIII век.


В интервю за БТА Левчев разказа за историята на романа, за силата на думите в поезията и прозата, за прогнозите за бъдещето, както и за важните неща, които ни убягват, докато правим планове именно за това бъдеще.

- Как бихте представил "Астероид. Триптих за края на света" на читателите, които тепърва ще се потопят в света на новата Ви книга?


Владимир Левчев: Самата книга е роман, но може да се чете като три свързани, но отделни новели, които се казват "Забравихме си очилата в друга епоха", "Изгорелият Младежки театър" и "Сам в Града на безсмъртните". Може да се каже, че има един герой в трите новели, който живее в три различни епохи.
На премиерата Алек Попов ще ме представи, а актьорът Симеон Владов ще прочете една глава от първата новела.


Това е една книга, която доста дълго съм я писал. Всъщност, в нея дори има малко автобиографични елементи във втората новела. Както знаете, аз пиша повече поезия, по-рядко пиша проза. Имам два романа, писани през последните двадесет години, но се смятам главно за поет. Този роман е мислен доста прецизно и в някои моменти може би прилича малко на поезия, но като цяло има, разбира се, сюжет и си е роман. При това е малко научно фантастичен и малко мистичен. Роман за края на света.

- Заглавието действително звучи доста апокалиптично, но в сюжета има ли надежда? И какво според Вас ще е бъдещето на човечеството във XXIII век?


В. Левчев: Тъй като няма да доживеем до тогава, можем да си го представяме по един или друг начин (Смее се - бел. а.).


Да, романът ми има някакви идеи за това накъде се развива светът, но също и идеята, че има и неща, които са отвъд пространството и времето, и които са, така да се каже, винаги тук и сега. По някакъв начин това е една врата към една по-оптимистична прогноза за света. Защото ние винаги мислим за него с някакви черно-бели краски или за бъдещето като някаква дистопия, или пък като някаква съвсем розова картина и рай на Земята.


Общо взето, знаем от историята, че нещата обикновено се случват малко по-различно, отколкото хората си ги представят. И е трудно да кажем, че всичко е черно или че всичко е бяло. Имаме един толкова странен и разнообразен свят. То това може би всъщност е и най-важното, за да бъде човек щастлив - да може винаги да се радва. Както казва Атанас Далчев - "Чудото е винаги около нас и ни среща всеки ден", така че да вижда човек света или живота като едно чудо, както децата го виждат. Тогава може да бъде щастлив.


Действително, много е важно за нас дали ще има енергийна криза, каква ще бъде средната заплата и така нататък. Това са много важни неща, особено когато хората са в нужда. Но, в крайна сметка, това, което е важно в живота, са дребните неща, които понякога почти не забелязваме, докато си правим планове за бъдещето.

- А как успявате да намерите баланс между поезията и прозата?


В. Левчев: Разбира се, един роман е нещо доста различно от едно стихотворение. В него е много важно действието и сюжетът, характерите на героите. Но един разказ е доста близо като начин на въздействие до едно стихотворение. Той може да описва просто един миг, едно усещане, нещо, което се случва за кратко време с няколко герои или дори в съзнанието на един герой, което го прави близко до поезията. Няма рязко жанрово разграничение, въпреки че в поезията има две неща, които са важни - едното са образите, които често са фигури на речта, метафори, тоест създава се текст и подтекст. И също музиката на езика, защото езикът звучи - той звучи във времето, както песента, а поезията е свързана с музиката. По някакъв начин там е химията на езика - всяка дума е важна и нейното въздействие. Но, в крайна сметка, в една добра проза това също трябва да е така. Всяка дума трябва да е важна. Но когато имаме един роман от 500 страници, да кажем, не всяка дума е толкова важна, колкото в едно стихотворение от 50 думи.

- Времето, в което живеем, може ли да бъде описано с някой от литературните жанрове?


В. Левчев: Ако говорим за политика, винаги сатирата би била най-подходящият жанр. Смята се, че Гьоте е казал: "Ако изгубим парите си, нищо не сме изгубили. Ако изгубим приятелите си, много сме изгубили. Ако изгубим чувството си за хумор, всичко сме изгубили".


Чувството за хумор е важно нещо и сатирата много често може да бъде едно политическо оръжие. Това важи за всяко време, не само за нашето. А има и друго отношение към света, което е именно търсенето на красивото и на това, което е важно за човешкия живот отвъд политиката. В романа ми също има такива моменти - някои разсъждения за живота и света около нас, които са доста политически.


Но един роман или едно произведение на изкуството трябва все пак да има своя смисъл и отвъд злободневното, да може да се чете и след двадесет години, пък, дай Боже, и след повече от двадесет. Което значи, че политическите разсъждения трябва да са с една дистанция и с едно разбиране за важните и по-маловажните неща.

- - -

Владимир Левчев е роден на 17 октомври 1957 г. в София. Завършва Английската гимназия (1976) и изкуствознание в художествената академия в София (1982). Бил е редактор в издателство "Народна култура", списание "Глас", "Литературен вестник".
През 1994 г. заминава за САЩ с Фулбрайтова стипендия. Завършва MFA програма по творческо писане и между 1996 и 2007 г. преподава литература и писане в университети, в САЩ. Oт 2007 г. е преподавател по литература в Американския университет в Благоевград.
Автор е на стихосбирките "Аритмии", "Кой сънува моя живот", "Черна книга на застрашените видове", "Събрани сънища" и др. Автор е на романите "Любовни писма до свободата", "Крали Марко - Балканският принц", както и на редица други книги, сред които и преводи, включително на стиховете на Т.С. Елиът, Х. Тейлър, В. Висоцки и др. /ДД/


/АКМ/

news.modal.header

news.modal.text

Към 11:09 на 15.07.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация