site.btaВрачанският учител Искра Исаева е на мнение, че учебната програма е длъжница на Пенчо Славейков

Учебната програма е длъжница на Пенчо Славейков, каза Искра Исаева, учител по български език и литература във врачанското СУ „Васил Кънчов“. Тя участва в Националния пресклуб на БТА във Враца, организирана по повод 160-ата годишнина от рождението на поета.

„Само три творби – това е твърде малко. В седми клас е една, в десети – друга, и изведнъж в дванадесети идва „Спи езерото“. Тази разпокъсаност не позволява да се изгради цялостен поглед“, е мнението на Исаева. Затова според нея е важно да се събуди интересът към личността и творчеството на Славейков. „Разбирам тематичния принцип в програмата, но той може да бъде приложен от ученици, които вече имат поглед върху литературния процес. А ние искаме от тях да извадят една творба и да я поставят в конкретна тема, без да могат да я свържат с епохата“, каза Исаева.

Тя отбеляза, че в преподаването винаги тръгва от човека-творец. „Литературата е човекознание. Важно е да видим човека зад творбата и човешките истории, които той ни представя. Особено при Пенчо Славейков, който твърди, че във всеки българин трябва да търсим „человека“.“

Искра Исаева разказа, че често започва урока с биографични факти, за да доближи учениците до личността на поета. „Помните ли стихотворението „Пенчо, бре, чети“? То е посветено на него от баща му. Като ученик Пенчо е бил същият като вас – не е обичал да учи, бил е палав, наказван е да стои на колене върху царевични зърна, макар баща му да е бил министър“.

Исаева припомни и драматичния момент от живота му – падането върху леда на Марица на 17-годишна възраст. „Бил е буен, жизнен, хороигрец – всяка неделя е водел хорото. А после изведнъж – месеци неподвижност, а по-късно и цял живот в недъгаво тяло. Но този дух, затворен в тялото, той канализира в творчеството си“.

Тя разказа и за първата среща между Мара Белчева и Славейков. „Първото ѝ впечатление е било, че е недодялан и невъзпитан – задържал се по-дълго от приличното, говорел на ръба на етикета. Но когато актуализираме тези човешки черти, виждаме, че той изобщо не е различен от Ботев – експанзивна натура, непримирим, надраснал времето си“.

Исаева отбеляза, че Славейков е бил „недолюбван и неразбран от съвременниците си“, както и че личният му избор да живее с Мара Белчева без брак е бил скандален за края на XIX век. „Той не се съобразява с общественото мнение – както и Ботев не го прави“.

„Неслучайно го наричат „Жреца и Титана" – жрецът е човекът, който отстоява принципите си. Пенчо Славейков го прави ревностно, дори когато трябва да контролира себе си. Критикува Вазов, но в кръга „Мисъл“ присъстват творби на Вазов“, посочи Искра Исаева. „Той със своите модернистични принципи е готов да направи компромис, тогава когато говорим за чистото изкуство за творби, които имат художествени достойнства“, добави тя.