site.btaМодернизмът преосмисля фолклора и традицията чрез универсален художествен език, каза в Перник магистърът по режисура от Перник Маринела Драгомирова

Въпросът за мястото на фолклора и елитарността в изкуството днес коментира младата актриса и магистър по режисура от Перник Маринела Драгомирова. Тя участва в среща разговор, посветена на 160-ата годишнина от рождението на Пенчо Славейков и българския модернизъм, която се състоя в Националния пресклуб на БТА в Перник. Модератор на дискусията беше поетът, литературовед и литературен критик Йордан Ефтимов.

Драгомирова постави акцент върху начина, по който съвременните представи често ограничават фолклора до „затворена епоха“, неспособна да надскочи времето си. По думите ѝ именно модернистите от кръга „Мисъл“ преобръщат тази представа, като извличат фолклорните мотиви и ги превръщат в носители на универсални и индивидуални художествени значения.

В този контекст тя припомни значението на литературния кръг „Мисъл“, около който се формира модернистичното движение в България в края на XIX и началото на XX век. В него ключови фигури като Пенчо Славейков и критика д-р Кръстю Кръстев задават нова естетическа посока, а техните съмишленици развиват идеите за модерна интерпретация на традицията.

Особено внимание в изказването ѝ бе отделено на драматургията като поле на модернизма. Драгомирова посочи, че макар Славейков да не пише драматургични текстове, неговият кръг и естетическата линия на модернизма оказват влияние върху театралното развитие чрез автори като Петко Тодоров. Като пример за ранна модернистична драматургия тя открои пиесата „Змейова сватба“, която според нея бележи важен момент в прехода към нов тип художествено мислене. В нея образът на змея се интерпретира като самотна и изолирана фигура, изхвърлена от обществото, което отразява индивидуалистичния дух на модернизма.

Драгомирова направи паралел и с други модернистични интерпретации на митологичния образ у автори като Гео Милев и Пейо Яворов, като отбеляза, че различните художествени прочити показват богатството на символа и неговата адаптивност към нови естетически контексти.

В заключение тя подчерта, че именно тази способност на модернистите да преосмислят фолклора и да го превръщат в универсален художествен език продължава да бъде актуална и днес и вдъхновява както художници, така и режисьори да работят с класически текстове чрез нови интерпретации.