site.btaОтбелязваме Световния ден на цирка

За бюлетин „Школата БТА“ – Магдалена Чакърова, стажант в отдел „Маркетинг“

През 2026 г. Световният ден на цирка се отбелязва на 18 април. Денят се чества от 2010 г. през третата събота на април по инициатива на Световната циркова асоциация, за да популяризира цирковото изкуство като част от световното културно наследство, пише в рубриката „Памет от фотоархива“ на Българската телеграфна агенция (БТА), която пази архивни снимкови и текстови материали за историята и развитието на цирковото изкуство у нас. 

Циркът е сред най-старите форми на сценично изкуство, чиито корени водят до Древен Рим, а съвременният му облик се оформя в края на 18-и век в Европа.

София (5 ноември 1953) Национален преглед на цирковото изкуство на цирковете в България. На снимката: Трупата на братя Пиронкови изпълнява своя номер. Пресфото-БТА, снимка: Георги Викентиев/архив

В България цирковото изкуство има над 125-годишна традиция, поставена в края на 19-и и началото на 20-и век с първите професионални артисти и гостуващи трупи от Европа. През 1897 г. Петър Панайотов основава първата професионална циркова трупа у нас „Българско знаме”.

Сред пионерите на българския цирк е и Лазар Добрич, създател на номера „Трапец на смъртта“, донесъл му световна известност. Артистът изпълнява номера си за първи път през 1905 г. в цирк „Шуман” в Берлин, Германия, с изобретен от самия него уред. Заедно с брат си Александър построява в София стационарния цирк „Колизеум“ (1919-1926). През 1933 г. в съдружие с Ангел Димитров и Кирил Михайлов създава цирк „Роял-Добрич“. В периода от 1950-1965 г. създава мъжка акробатична група и гимнастична трупа, а в периода от 1958-1972 г. създава първата по рода си женска акробатична трупа. Умира на 16 февруари 1970 г., 89 години, завещавайки на цирковото изкуство и номерата „Жокейска езда“, „Отвесни въжета“, „Петорен трапец“, „Перш“, „Стълба на крака“, „Танц върху опъната тел“.  Автор е на книгите „Смъртният скок“ (1971, посмъртно) и „С цирка по света“ (1973, посмъртно). Удостоен е с най-високото звание за изкуство и култура в света „Сеньор на цирковото изкуство“ от първия международен цирков фестивал във Варшава, Полша (1956). 

На снимката: Вечно усмихнатият Тошко Козаров през 1966. Пресфото-БТА, снимка: Симеон Ненов/архив

На 19 март 2026 г. се навършиха сто години от рождението на цирковия артист Тодор Козаров. Още на четиригодишна възраст той стъпва на манежа на цирк „Добрич“. От малък изучава почти всички циркови жанрове. Той е създател на модерната циркова клоунада. Участва в създаването на първия български тематичен цирков спектакъл. Носител на 12 международни отличия, между които бронзов медал от Първия международен фестивал на цирковото изкуство във Варшава, Полша (1956), златен медал от Световния фестивал на младежта и студентите в Москва, СССР (1957), първа награда от Първия фестивал на евроцирковия хумор в София (1965), втора награда „Сребърната маска на Грок“ от Световния фестивал на клоунадата в Кампионе, Италия (1966). Носител на орден „Народна република България“ първа степен (1986), на Наградата за цялостна творческа дейност и принос в българското цирково изкуство (април 1997).

Началото на професионалното българско цирково изкуство се свързва и с дейността на фамилии Сарафови, Пиронкови, Козарови и Балкански, които поставят основите на национални циркови формации. 

През първата половина на 20-и век се създават първите постоянни циркови трупи, а през 1947 г. е учреден държавният цирк, който по-късно се развива като система с пътуващи състави в страната и чужбина.

Сред знаковите фигури е Александър Балкански, чието име се свързва с развитието на акробатичните жанрове и международното признание на българските артисти. Българските циркови школи се утвърждават с високо ниво в акробатиката, еквилибристиката и въздушните номера. През 1976 г. Емилия Иванова влиза в книгата за рекорди „Гинес” с изпълняваното от нея четворно салто до висок першев стол, а през 2007 г. Енчо Керязов печели „Сребърен клоун“ от Световния цирков фестивал в Монте Карло.  

През 1960 г. в столицата се състои и цирков парад, на който артисти и животни, начело с оркестър, от гостуващия немски цирк „Буш“ преминават по някои от столичните булеварди. 

София (15 май 1960) Шествието на немския цирк „Буш“, наблюдавано от хиляди граждани преминава по площад „9 септември“ (дн. „Княз Александър I Батенберг“). Пресфото-БТА снимка: Веселин Сейков/архив

Дълги години център на цирковия живот у нас е Софийският държавен цирк. На 25 септември 1983 г. сградата е унищожена при пожар и до днес българският цирк остава без постоянен дом. 

На 12 септември 2023 г. Регионалният исторически музей – София (РИМ-София) открива изложбата  „Ех, този цирк“, в центъра на която е разказът за някогашното здание на Софийския държавен цирк – иновативно достижение на архитектите Ерослав Станков и Костадинка Станкова-Мутафова. 

След 90-те години на 20-и век цирковото изкуство в България преминава към частна инициатива, като пътуващи трупи продължават да съхраняват традицията в страната и чужбина.  

В България няма единна национална циркова федерация, а секторът е организиран предимно чрез частни трупи и професионални общности. 

През 2016 година звездите на българския цирк, пръснати по целия свят, се събират за галаспектакли в София на 16, 17 и 18 декември по случай 120 години Българско цирково изкуство, четем в емисията на БТА „Вътрешна информация“. Специален гост на първия спектакъл е еквилибристът Енчо Керязов. За първи път на български цирков манеж тогава се изявява правнукът на Лазар Добрич - Кристофър, и неговата трупа - жонгльори върху гигантски сфери. За първи път на българска земя  пристига Зоре Еспаня  - дъщеря на  Деси Кехайова, влязла в книгата на рекордите на „Гинес“ със завъртане около тялото си на 102 обръча и трагично загинала на манежа при изпълнение на акробатичен номер. Със своите виртуозни умения в акробатиката на коне, висшата езда и дресурата на екзотични животни, в спектаклите участват три поколения на  фамилия Валдемар - едни от основателите на българската циркова школа. Публиката се наслаждава на феноменалния жонгльор на свободно люлееща се тел Ангел Божилов -младши, син на обявения за най-добър жонгльор в света народният артист Ангел Божилов. Единствената жена в Европа, която виси на косата си - Даниела Валоскова, и въздушната акробатка Еми Велкова - дъщеря на първата българка, записана в книгата за рекорди „Гинес“ - Емилия Иванова, също са сред впечатляващите артисти. 

През 2022 година в зала 1 на НДК е организиран първият в България международен цирков фестивал „Златен кон“ от 28 септември до 1 октомври в зала 1 на НДК, с който се ознаменува 125-годишнината на българския цирк.

По традиция Съюзът на артистите в България връчва на 27 март - Световния ден на театъра, наградите „Икар“ за постижения в областта на драматичния и куклен театър, цирковото и вариететното изкуство, на драматургичното и критическото писане, на техническото осъществяване, на дублажа на филми и сериали, както и в областта на съвременната българска музика и съвременния танц и пърформанс. През 2026 година наградата за цирково изкуство, излъчена от Гилдията на цирковите артисти, е присъдена на Ненчо Илчев – за принос в развитието и популяризирането на илюзионното изкуство и за създаването на Музея на магията.

По повод Световния ден на цирка у нас се организират представления, открити уроци и срещи с циркови артисти, насочени към привличане на нова публика и съхраняване на традицията на цирковото изкуство.