site.btaДоклад на Института за пътна безопасност

Настоящият доклад анализира състоянието на системата за годишни технически прегледи (ГТП) в България, като поставя акцент върху системния дефицит на контрол, широко разпространените корупционни практики и прякото им отражение върху пътната безопасност.

Данните показват драстично несъответствие между официално отчетените резултати в България и реалните технически тенденции, наблюдавани в държави с ефективен контрол като Германия.

Методология и сравнителен подход

Анализът се базира на:

• Публично достъпни данни за резултатите от ГТП в България

• Сравнителни данни от TÜV Report (2024–2026), обхващащ ~9.5 млн. технически прегледа в Германия

• Експертни оценки за състоянието на автомобилния парк

Целта е да се оцени степента на достоверност на българските резултати чрез сравнителен инженерно-статистически подход.

Основни констатации
Статистически абсурд в резултатите от ГТП

• В България: ~0.1% от автомобилите не преминават ГТП при първоначално явяване

• В Германия: ~21.5% от автомобилите се отхвърлят поради сериозни дефекти

Допълнително:

• Само 59.4% от автомобилите в Германия преминават без забележки

• При автомобили над 10 години дефектите достигат 23–40%

Заключение: Българските данни противоречат на базови принципи на механиката и износването на материалите.

Критичен фактор: възраст на автопарка

• Средна възраст в Германия: ~10.8 години

• Средна възраст в България: >19 години

Логически и технически следствие:

По-стар автопарк = по-висок процент неизправности

Реалността:

България отчита почти пълна техническа изправност (99.9%)

Извод: Налице е системно фалшифициране или манипулиране на резултатите.

Утвърдени корупционни практики в ГТП пунктовете

Наблюдаваните практики включват:

Манипулиране на емисиите („назаем ауспух“)
• Измерванията се извършват върху изправни автомобили вместо реално проверявания

Компрометиране на тестове за спирачки и ходова част
• Частично или фиктивно натоварване на стендове

• Софтуерни манипулации на резултатите

Формално провеждане на прегледи
• Исторически: преминаване без физическо присъствие

• Настояще: симулирани проверки с минимален контрол

Провал на регулаторния контрол

Отговорният орган – Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ (ИААА):

• Провежда предимно формални проверки

• Не санкционира очевидни статистически аномалии

• Не идентифицира пунктове с 100% успеваемост като рискови

Ключов индикатор за провал:

Пунктове, които години наред отчитат почти нулев брой неизправни автомобили, продължават да функционират без санкции.

Системни причини за проблема
Конфликт на интереси

ГТП е делегиран на частни субекти, чийто приход зависи от броя „обслужени“ автомобили, а не от качеството на контрола.

Липса на независим надзор

• Контролът е централизирано слаб

• Липсват реални одити и случайни проверки

Нисък риск от санкции

• Санкциите са редки или символични

• Липсва ефективна наказуемост

Толериране на сиви практики

• Създадена е устойчива култура на „услугата срещу такса“

• Нарушенията са нормализирани в сектора

Последствия за обществото
Пряк риск за пътната безопасност

Неизправни автомобили:

• с дефектни спирачки

• с компрометирано окачване

• с неработещо осветление

увеличават риска от тежки пътнотранспортни произшествия

Влошено качество на въздуха

• Масово движение на автомобили без DPF/катализатори

• Завишени емисии на фини прахови частици

Загуба на доверие в институциите

Системата създава усещане за:

• безнаказаност

• институционално съучастие

• липса на държавност

Заключение

Системата за ГТП в България е дълбоко компрометирана и не изпълнява основната си функция – да гарантира техническата безопасност на автомобилите.