site.bta Асоциация на европейските журналисти – България: “Повратна точка”, или как през 2025 г. Европа стана по-враждебна към журналистите

Страсбург/Брюксел, 03.03.2026 г. – Свободата на пресата в Европа е била подложена на постоянен натиск през 2025 г., породен от правни заплахи, физически атаки и сплашване, опити за завладяване на медиите и международни репресии. Това показва годишният доклад на партньорските организации към Платформата на Съвета на Европа за насърчаване на защитата и безопасността на журналистите, представен в Брюксел на 3 март. 

Според доклада, озаглавен „На повратната точка: Свобода на пресата 2025 г.“, войната на Русия срещу Украйна остава най-сериозната заплаха за журналистите, като през миналата година са убити четирима медийни работници, а много други са ранени. Мнозина журналисти остават задържани в окупирани територии или са изчезнали.

През изминалата година зачестяват и случаите на журналисти, станали обект на физически атаки по време на протести от страна на полицията, политически лица и протестиращи в Европа. Такива инциденти са докладвани в една четвърт от държавите, обхванати от доклада, като най-високите нива са регистрирани в Грузия, Сърбия и Турция.

В няколко страни обществените медии са обект на политическа намеса, рестриктивно законодателство и недостатъчно финансиране. Ирина Недева, вицепрезидент на международната Асоциация на европейските журналисти, заяви по време на представянето, че обществените медии са онази точка, в която всички опасности и заплахи, споменати в доклада, се пресичат. Това е мястото, в което завладяването на медиите среща финансовата нестабилност и риска за физическата сигурност. „Когато рамката на обществените медии е счупена, първата жертва е правото на обществото на информация“, добави тя.

Съдебният натиск, известен като “дела шамари”, или Стратегически дела срещу общественото участие (SLAPP), продължава да се използва широко за заглушаване на медиите. В тази връзка партньорите по платформата приветстват инициативите в редица държави за прилагане както на директивата на ЕС, така и на Препоръките на Съвета на Европа срещу SLAPP.

Докладът насочва вниманието и към наблюдението на журналисти чрез шпионски софтуер, транснационалните репресии срещу журналисти, законодателството за „чуждестранни агенти“, прието или планирано в няколко държави, както и несигурните условия на труд на медийните работници.

Значителен ръст на заплахите срещу журналисти

През 2025 г. партньорите по платформата публикуваха 344 сигнала за сериозни заплахи за свободата на медиите, което е значително увеличение (+29%) спрямо 2024 г., когато бяха регистрирани 266. Държавите с най-голям брой сигнали са Русия (50), Турция (49), Грузия (35), Сърбия (35) и Украйна (27) – предимно свързани с окупирани от Русия територии или приписвани на руски сили.

Най-често срещаната категория сигнали (90) са атаките срещу физическата безопасност и неприкосновеност на журналисти, включително убийствата на четирима медийни работници от руски удари с дронове – украинските журналисти Олена Храмова, Евгений Кармазин и Татяна Кулик, както и френския фотожурналист Антони Лаликан, и смъртта на турския журналист на свободна практика Хакан Тосун след брутално нападение. Към 31 декември 2025 г. 51 убийства на журналисти остават неразрешени.

Докладът предупреждава и за системното използване на лишаване от свобода като инструмент за медиен контрол. Към 31 декември 2025 г. 148 журналисти са били задържани в цяла Европа, включително 36 в Азербайджан, 32 в Русия, 27 в Беларус, 26, задържани от Русия в окупираните територии на Украйна, 24 в Турция, двама в Армения и един в Грузия.

България на фокус

България е една от страните във фокуса на доклада през 2025 г., като специален акцент е поставен върху атаките срещу журналисти по време на протести, както и върху транснационалните заплахи в контекста на опитите за отвличане и убийство на разследващите журналисти Христо Грозев и Роман Доброхотов. 

Ето какво отбелязват наблюдателите за ситуацията в страната:

Въпреки някои скромни подобрения през последните години, България остава предизвикателна среда за независимата журналистика. Медийният пейзаж продължава да се оформя от дълбока политическа поляризация, политическо и икономическо влияние върху редакционната работа и правни и управленски дисфункции. 
Безопасността на журналистите се е подобрила умерено в сравнение с предишни години. Физическите атаки са относително редки, но враждебността от страна на политиците, онлайн тормозът – особено злоупотребата, основана на пола – и заплахите, свързани с организираната престъпност, допринасят за климат на несигурност. Доверието в правоприлагащите органи остава ниско, с бавни и неефективни разследвания и липса на национална система за проследяване на атаките срещу журналисти. България все още не се е присъединила към кампанията на Съвета на Европа „Журналистиката е важна“.
Въпреки че не са регистрирани потвърдени случаи на използване на шпионски софтуер срещу журналисти, България се е утвърдила като център за компании, разработващи технологии за наблюдение, а доклади сочат, че инструменти за следене като Pegasus са били използвани от властите в миналото.
Правните заплахи и SLAPP делата остават сериозен проблем. Делата шамари,  инициирани от големи бизнеси, политици или съдии, продължават да се използват срещу разследващите журналисти. Опитът за изменение на Наказателния кодекс от октомври 2025 г., който предвиждаше глоби и присъди лишаване от свобода до шест години за публикуване на лична информация без съгласие, без изключение от обществен интерес, представлява сериозна заплаха за свободата на пресата.
Въпреки че беше оттеглен след обществено и международно недоволство, епизодът подчертава риска от бъдещ регрес.

Медийният плурализъм е неустойчив. Секторът се характеризира с политическо влияние, непрозрачни структури на собственост и икономическа тежест върху малкия рекламен пазар. Държавната реклама е лишена от прозрачност и остава уязвима за политизация, особено на регионално и местно ниво. Влиянието на санкционирания от САЩ и Великобритания политик Делян Пеевски продължава да повдига опасения за непряк политически контрол върху части от медийната екосистема. Пазарната концентрация остава висока: две основни групи – PPF Group и United Group – доминират ключови сегменти на радио- и телевизионното разпръскване и телекомуникации. Въпреки че някои независими и разследващи медии предлагат висококачествена работа, техният брой остава нисък и няма вътрешни схеми за финансиране, подкрепящи разследващата журналистика.
Българската национална телевизия (БНТ) изпадна в продължителна лидерска патова ситуация поради неспособността на Съвета за електронни медии (СЕМ) да осигури мнозинство от гласовете за избиране на генерален директор. Съдебни обжалвания, жалби и процедурни спорове допълнително парализираха процеса. По време на мисията на Платформата в България през септември 2025 г., заинтересованите страни посочиха политизацията и недостатъчните ресурси като текущи проблеми както за БНТ, така и за медийния регулатор. Въпреки че БНТ и Българското национално радио остават сред най-доверените източници на новини за българите, тяхната независимост е възпрепятствана от ограничено финансиране, политически натиск и недовършена регулаторна реформа.
Достъпът до информация бива отслабен от институционалната непрозрачност и пречки за подаване на заявления за свобода на информацията. Съдилищата са издават решения – като например решението от 2025 г. срещу журналистката Венелина Попова – които създават обезсърчителни последици за журналистиката от обществен интерес. Ниското заплащане, несигурните условия на труд, ограничената саморегулация и разпространението на нискокачествени онлайн издания подкопават статута на професията и допринасят за ниското доверие в медиите, което в България е сред най-ниските в ЕС.
България остава слабо подготвена да приложи Европейския закон за свобода на медиите (EMFA), който влезе в сила изцяло от август 2025 г. Въпреки че Министерството на културата е започнало работа по изменения в Закона за радиото и телевизията, няма ясна стратегия, график или по-широк процес за привеждане в съответствие с други разпоредби на ЕМС.
Възможни решения

Партньорите по платформата призовават Съвета на Европа, Европейската комисия и 46-те държави членки на Съвета на Европа да прилагат стандартите за свобода на пресата. Те препоръчват, като приоритет, засилване на безопасността на журналистите, пълно прилагане на стандартите срещу SLAPP, защита на независимостта на обществените медии и повишаване на защитата на жените в професията, наред с други мерки.

Организациите подчертават, че Новият демократичен пакт за Европа на Съвета на Европа следва да постави свободата на медиите, медийния плурализъм и безопасността на журналистите в основата на демократичната устойчивост. Това трябва да включва предпазни мерки срещу дезинформация и овладяването на медиите, както и пътна карта за интегриране на целите за безопасност на журналистите в съответните дейности на Съвета на Европа.

Въпреки че изразяват съжаление, че през 2025 г. по-малко от една трета от сигналите за медийни нарушения са получили правителствен отговор, партньорите призовават държавите да засилят сътрудничеството си с Платформата.

Годишният доклад на Платформата обхваща 46-те държави членки на Съвета на Европа, както и Русия, след изключването ѝ от Съвета на Европа през 2022 г., и Беларус.

* * *

Платформата на Съвета на Европа за насърчаване на защитата на журналистиката и безопасността на журналистите е създадена от Съвета на Европа през 2015 г. в сътрудничество с водещи международни неправителствени организации, действащи в областта на свободата на изразяване, и сдружения на журналисти. Целта й е да предоставя информация, която да служи като основа за диалог с държавите членки относно евентуални защитни или коригиращи действия.

15-те партньори на инициативата са Европейската федерация на журналистите, Международната федерация на журналистите, Асоциацията на европейските журналисти, ARTICLE 19, „Репортери без граници“, Комитетът за защита на журналистите, Индексът на цензурата, и др.