site.btaНа 14 февруари в България се отбелязва Денят на лозаря – традиции и обичаи

На 14 февруари в България се отбелязва Денят на лозаря.

Съгласно Постановление № 20 на Министерския съвет от 13 февруари 1962 г. за по-нататъшното развитие и подобряване на лозарството и винопроизводството, обнародвано в „Държавен вестник“ (Известия на Президиума на Народното събрание, бр. 14/15 февруари 1962 г.). В чл. 17 на Постановлението се определя 14 февруари за Ден на лозаря в Народна република България. На този ден се организират тържества, на които се отчита съревнованието между лозарите и се популяризира опитът на първенците. 

С църковната календарна реформа от 1968 г. е въведен т.нар. смесен календар – неподвижните празници се отбелязват по гражданския Григориански календар, а подвижните остават по стария Юлиански календар. В резултат църковното честване на свети мъченик Трифон се запазва на 1 февруари, докато Денят на лозаря е на 14 февруари.

По традиция на този ден стопаните извършват ритуалното зарязване на лозята, поливат ги с вино и отправят благослов за плодородие. В редица райони се избира и „цар на лозята“, който символично ръководи празника.

Следват материали от бюлетините на БТА, свързани с отбелязването на празника в България през годините:

Тържествено зарязване на лозята в с. Сухиндол, Павликенско

Село Сухиндол, Павликенско, 14 февруари 1952 г. /БТА/ Днес в селото се състоя тържество по случай празника на лозарите. Сред лозята, близо до река Росица, трудещите се сухиндолски лозари масово се стекоха за традиционното зарязване на лозята.

На тържеството присъстваха подпредседателите на Бюрото на Народното събрание Васил Мавриков и Илия Радков, министърът на правосъдието Ради Найденов, помощник-министърът на земеделието Димитър Апостолов и много гости от столицата и окръга.

Министър Ради Найденов извърши първото зарязване на лозята и пожела на кооператорите и кооператорките-сухиндолци… да получат през тази година още по-високи добиви от грозде. Поднесени бяха приветствия и от помощник-министърът на земеделието Апостолов и председателя на Окръжния народен съвет на депутатите на трудещите се Христо Павлов. (…)

След състоялата се народна трапеза кооператорите и гостите, обкичени с чемшир, цветя и лозови пръчки, с радостни песни устроиха манифестация от местността „Върбака“ до селото.

*** 

Тържествено зарязване на лозята в Поляновградска околия

Поляновград, 14 февруари 1954 г. /БТА/ Днешният ден бе голям празник, за кооператорите-лозари от околията. По стара традиция във всички лозарски села, разположени по известната Сунгурларска долина, стана тържествено зарязване на лозята.

Стотици кооператори от селата Гроздан, Сунгурларе, Славянци, Чубра, Черница, Лозарево и други, начело със знамена и музика, устроиха манифестации до обширните блокови лозя на ТКЗС, където след кратки беседи за развитието на нашето кооперативно лозарство, стана тържествено зарязвано на лозята.

След обед във всички села бяха уредени народни трапези. Тържествата завършиха с народни хора и веселие.

***

14 февруари - Ден на лозаря 

София, 14 февруари 1975 г. /БТА/ По стара традиция българският народ и през тази година на 14 февруари ще празнува Деня на лозаря. Това е празник на щедростта и изобилието на нашата земя, утвърждение на постиженията на изкусните майстори-лозари. Благодарение на техния упорит труд по средни добиви и експортни възможности България сега заема едно от челните места в Европа – най-старият лозарски континент, в който са съсредоточени три четвърти от световната площ на лозята.

Успехите на нашите лозари, постигнати на основата на бързата интензификация, допринесоха над 60 на сто от износа на грозде в социалистическите страни да принадлежи на България, а производството на грозде да нарасне близо два пъти.

Не без значение е и извършената значителна работа по подобряване на сортовия състав. Създадени са големи масиви лозови насаждения от ценните чуждестранни сортове „Каберне совиньон“, „Ркацители“ и други. Сортовете немски ризлинг и „Шардоне“ ще бъдат основни при производството на шампанско.

За обогатяване и разнообразяване на семовия състав голям принос има нашата наука. Широко разпространение в практиката получиха висококачествените български десертни сортове „Плевен“, „Плевен-2“, ‚България“, „Тракия“, които узряват с 20-25 дни по-рано от сорта „Болгар“.

С високото качество на старите местни сортове се отличават и винените сортове „Букет“, „Български ризлинг“, „Тракийски бисер“. Те зреят по-рано, имат по-висока захарност и устойчивост.

Интензификацията на нашето лозарство, новите промишлени технологии, които навлизат все по-широко в практиката, ще разширят постигнатите големи успехи в увеличаване производството на грозде, в повишаването на неговата рентабилност и конкурентоспособност.

*** 

Тодор Живков празнува с врачани Трифон Зарезан 

Враца, 14 февруари 1998 г. /БТА/ Бившият държавен и партиен ръководител Тодор Живков празнува днес за четвърти път с врачани Трифон Зарезан. Той дойде тук по покана на инициативен комитет, представляван от фирмите винарска изба „Врачанска теменуга“, „Ивагус“ и „Каляда“. (…)

България е родина не само на юнаци и борци, но и на хубаво вино, прославило я в чужбина, каза бившият Първи пред събралото се в центъра на Враца множество от хора, посрещнали го с ръкопляскания. Той заяви, че никога не е пил и пушил, но постоянно е поддържал развитието на лозарството и винарството и винаги е тачил празника на лозаря.

Тодор Живков сподели с врачани, че според него това временно положение, което разделя българите на богати и бедни, не е възможно да продължи дълго и смята, че самият народ ще ликвидира тази несправедливост и ще възстанови нормалните условия за развитието на страната. (…)

Тодор Живков отпи от менче със здравец глътка врачанска теменуга за бъдещето на България. Участниците в тържеството се почерпиха от бъчвите с бяло и червено вино на врачанската изба и с колбасите на фирма „Ивагус“.

По обяд Живков заряза лозе за берекет във врачанските лозя.

В компанията на общинското ръководство той участва в празничния обяд, приготвен от домакините в ресторант „Орбита“.

***

Жени празнуваха Трифон Зарезан в гр. Рила

Гр. Рила, 14 февруари 2000 г. /БТА/ Имаме пълното право да празнуваме Трифон Зарезан, защото наравно с мъжете копаем, зарязваме, пръскаме и гледаме лозята.

Това заявиха трийсетината жени от клуб „Гражданско общество“ в гр. Рила, които се събраха днес в градината на своята председателка Здравка Станчева, за да отбележат заедно Деня на лозаря.

Домакинята първа закрои лозова пръчка с пожелание за берекет и по-високи пенсии. „Както жените раждат, така да раждат и лозята!“, бе нейната благословия.

Около димящото огнище на открито за женския Трифон Зарезан в гр. Рила се оформи пищна трапеза с домашни погачи, баници, кексове, лозови сърми, гювеч, както и неизменните за този ден печени сланинки и мръвки.

Една от първите наздравици бе за провъзгласената единодушно за царица на лозята Гюлка Георгиева. 58-годишната жена, която преди две-три години се е завърнала да живее в родния си град Рила, сама отглежда един декар лозе. Миналата година тя е добила близо половин тон грозде памид, напълнила е 100-литрова бъчва с вино и е изпекла 40 литра ракия.

Повече и по-малко известни песни, стихове, анекдоти и пиперливи вицове, посветени на празника, вдигнаха градуса на женското веселие. В разгара му прозвучаха хорови изпълнения на „Рилската река сливова да стане, а тревата – шопска салата...“ и „Чуждите мъже наши да станат, а нашите – гората да хванат“.

Шумната женска сбирка привлече вниманието и на представители на силния пол, които надничаха с любопитство зад оградата.

Заедно с Трифон Зарезан жените не пропуснаха да почетат и Свети Валентин – Деня на влюбените, защото според темпераментните рилчанки виното е най-благословеното питие, а любовта – най-благословеното човешко чувство, за което възраст няма.

***

Движението „Парена бъчва“ обявява баш майсторите на домашно вино

Добрич, 13 февруари 2002 г. /БТА/ Движението „Парена бъчва“ ще обяви на Трифон Зарезан баш майсторите на домашно вино, съобщи главният технолог на организацията Веселин Москов днес. Номинирани са десетима следовници на светията, но само трима ще получат тъкани престилки и майсторски свидетелства след официална дегустация.

Не е задължително винарите да са добили еликсира от собствено лозе. Не е важно и какво количество от напитката са произвели. Главният критерий е качеството на балсама – да е бистър, без мътилка, да няма страничен мирис, а вкусът му да е букет, обясни правилника на състезанието технологът на „Парена бъчва“. Правило номер 1 на движението е домашните бурета да бъдат изпразнени до Трифон Зарезан.

Хубавото вино става само в добре запарена бъчва, е обяснението за наименованието на мъжкото общество в етнографския комплекс „Старият Добрич“. Пианистката от Грузия, професор Тамара Поддубная, е единствената дама и притежателка на членска карта в движението. В „Парена бъчва“ вече са се записали над 40 почитатели на Дионис. Най-новият приятел на организацията е професорът по биохимия в университета в Маргбург, Германия, Дитер Шахтшабел. Движението нарича себе си легално, защото  изважда от анонимност избените засядания край бъчвите. Членският внос е 5 литра домашно вино, а феновете на движението се отчитат с 1 литър гроздова ракия.

***

Пещерен музей на българското вино ще бъде открит през май в парка „Кайлъка“ в Плевен

Плевен, 14 февруари 2008 г. /БТА/ Първият пещерен музей на българското вино ще бъде открит през май в парка „Кайлъка“ в Плевен. Това съобщи за БТА Пламен Петков, инициатор на уникалния проект.

Той е собственик от 7 години на най-новите лозови масиви от близо 1 700 декара, засадени в „Кайлъка“, производител на български вина и ракии, 80 на сто от които реализира на пазарите в Азия и Европа.

Уникалният музей ще се помещава в пещера близо до язовир „Тотлебенов вал“ в парка на десетки метри под земята. Експозицията, която се очаква да се превърне в привлекателна туристическа атракция на Плевен за български и чуждестранни почитатели на виното, ще представя всички български вина и ракии, както и цялата историята на винопроизводството у нас.

Посетителите ще дегустират напитките от чаши, бутилки или от медни съдове, направо от бъчвите. Колекцията ще бъде подредена от специалистите на най-големия в България Регионален исторически музей в Плевен, както и със съдействието на научните работници от единствения у нас Институт по лозарство и винарство в областния град, който има 100-годишна история и първата изба на Балканите. (…)

***

В избата на Евксиноград отлежава вино от 1878 година

Варна, 14 февруари 2012 г. /Мила Едрева, БТА/ Бяло вино, реколта 1878 година, е най-старото, което отлежава в избата „Евксиноград“, съобщи днес главният технолог Нели Тодорова. Тя откри празника по случай Трифон Зарезан в резиденцията, който събра представители на местната, държавната власт и общественици.

В т. нар. Царска колекция на избата има и стари германски, австрийски и френски вина, разказа Тодорова. По думите ѝ се съхраняват и различни напитки от 1944 година до наши дни. В дъбови бъчви отлежава дестилат за бренди от 1961 година, смесен с реколта от 1962 и 1963 година.

Миналата година беше успешна за винарската изба „Евксиноград“, допълни Тодорова. По думите й насажденията в рамките на резиденцията са млади, на площ от 104 декара. През миналата година са добити 54 тона различни вина, сред които и от прочутия Врачански мискет – любимото вино на Тодор Живков. (…)

***

В Сухиндол се състезаваха да търкалят бурета

Сухиндол, 13 февруари 2016 г. /Марина Петрова, БТА/ В Сухиндол се състезаваха да търкалят бурета. Сред 20-те участници имаше и три жени.

Победителят, който най-бързо измина 50-метровото трасе, получи буренце с 30 литра сухиндолска гъмза. Връчи го кметът на общината Пламен Чернев.

Идеята на организаторите е подобно състезание да се прави всяка година в навечерието на Трифон Зарезан, който през тази година се отбелязва в Сухиндол за 151-ви път.

Кметът каза, че през октомври в Сухиндол ще бъдат отбелязани 150 години от рождението на Марко Вачков – основател на първата лозаро-винарска кооперация в България.

В града от миналата година е открит Музей на винарството, посетен досега от близо 300 души, сред които и чужденци. В Сухиндол една четвърт от населението е заето в лозаро-винарската индустрия, припомни кметът Чернев.

***

Изложбата „ГРАДУС – БГ“ разказва за виното и ракията в бита на българина

Пловдив, 1 февруари 2017 г. /Таня Благова, БТА/ Изложбата „ГРАДУС – БГ“, подредена в Регионален етнографски музей – Пловдив, разказва за виното и ракията в бита на българина и разкрива тайните на старите майстори винари и ракиджии. Изложбата ще бъде открита днес от 11:00 часа, след ритуал по зарязване на  лозниците, за да е пълна и здрава годината, а също и за да върви на берекет. Експозицията може да бъде разгледана до 28 февруари и в нея посетителите могат да изучат старите майсторлъци за правене на вино и ракия, да открият отдавнашни лечебни рецепти, както и да се посмеят, четейки от стара книга за вредите от спиртливите питиета, разказа за БТА Лора Христозова, уредник в Регионален етнографски музей – Пловдив.

Специално за празника на Трифон Зарезан, изложбата разкрива тайните на старите българи за правене на добро вино и ракия. Те са не само продукт на земята, но и плод на въображението на техния стопанин, плод на неговата интелигентност и духовност. Виното и ракията са символ на плодородие и живот, крепители на вярата и духа, неизменни спътници на българина в делник и в празник. Правенето на хубаво домашно вино и ракия изисква голям майсторлък. Това е знание, което се предава от поколение на поколение.

Основната идея на изложбата е да запознае своите посетители с това кой е Свети Трифон, защото не всички знаят, че светецът в християнската вяра, не е този Трифон Зарезан, който празнува народът. Има едно преплитане на образа на светеца в християнските вярвания и този битуващ в народните вярвания. Свети мъченик Трифон е бил лечител и умира за Христовата вяра през трети век, по време на гоненията на християните, като е бил обезглавен. В народните вярвания легендата Трифон Зарезан, която се предава от уста на уста, разказва как на път за лозето Свети Трифон срещнал Богородица с младенеца, на 40-я ден от раждането.

Виното в Библията

Виното в Библията е кръвта Христова, и не е случайно, че виното се споменава в свещената за християните книга над 650 пъти. Самите чудеса, които изпълнява Исус Христос започват и приключват с виното, каза уредникът в РЕМ – Пловдив. Лора Христозова посочи, че това не е случайно, защото виното е напитката, която очиства душата.

Много може да се говори и за покровителите, боговете на виното като Дионис, Сабазий и Бакхус, добави Христозова. Тя даде за пример траките, които когато са тръгвали за битка задължително са пиели по чаша вино, защото това им давало смелост и сила да преодолеят всички изпитания, пред които предстояло да се изправят. 

Трифон Зарезан е празник, който пожелава берекет плодородие и благополучие през цялата година

Трифон Зарезан е един от най-големите празници и се смята за началото на земеделската или селскостопанската година. Това е изцяло мъжки празник, на този ден строго разграничени са ритуалите при мъжете и жените. Жената, стопанката и домакинята не излиза от домашното пространство, нейните действия са вкъщи и в селото. Тя трябва да замеси хлябовете, да приготви кокошката, задължително с булгур или ориз. С дребни ядки, които набъбват, като пожеланието е да има плод по полето и лозите. Жената приготвя всички ястия, пълни бъклицата с вино, слага всичко в шарена торба и изпраща мъжа най-много до края на селото. Там – чуждото, дивото пространство е само за мъжете, затова и старите хора казват: „Дека мъж стъпи, жена не може да стъпи“.

На лозята отиват само мъжете – лозари, които изпълняват обичая зарязване. Според традицията се отрязват три кютука с по три пръчки, които се поливат със светена вода, за да бъде лозето осветено от господ. 

Празникът продължава с общоселска трапеза, на която се слага всичко приготвено от жените. Вярва се, че на този ден никой не трябва да се прибере трезвен, защото това не е добра поличба.

Виното е ритуал и в празника и в делника на българина

Много може да се говори за символиката на виното в българския традиционен календар.

По думите на Христозова виното е ритуал и в празника и в делника на българина и няма празник, който да не започва с вино. С вино се посрещат коледарите, кукерите, полазникът на Игнажден, не можем да прикадим трапезата, ако на нея няма червено вино, с вино се раждат децата. То се дава на бабата-акушерка, на сватбата, на кумовете се дава вино.

Виното и ракията като лекарство

Виното и ракията не са случайни напитки, едно време хората са ги използвали и за лечение на много болести. Например, освен напитките, използвани са и листата на лозата като запарка, на прах или компрес за кръвоспиращо и противовъзпалително действие. При болки в очите и други очни болести се накапвали капки от току що зарязана асма. В народната медицина при мехлемите за кожни болести е използван и гроздов сок.

Ракията е използвана за болки в сърцето, а за апетит е приготвяна специална орехова ракия от зелени орехчета. Широко разпространеното заболяване на венците - пародонтоза, едно време е лекувано с гаргара с отвара от ракия. Отварата е приготвяна от много силна ракия, в нея е добавяно определено количество сол, така приготвената смес се сварявала и след това нея хората са си правили гаргара. Старите българи казват, че това което не може да се излекува с ракия, не може да се излекува с нищо друго. (…)

***

Музейната експозиция „Пътят на виното“ в Балчик пази тайните на еликсира

Добрич, 13 февруари 2022 г. /Юлияна Христова, БТА/ Музейна експозиция „Пътят на виното“ в Балчик пази тайните на еликсира, който в морския град почитат от античността.

Когато морето изхвърля на брега статуя на Дионис – бог на виното и веселието, местните хора в някогашната гръцка колония, основана преди повече от двайсет и шест века, преименуват града на Дионисополис, разказа на БТА директорът на Историческия музей в Балчик Радостина Енчева. Празникът на Трифон Зарезан продължава традицията на траките на култа към бог Дионис и следва вярванията за възраждащата се природа.

Експозицията „Пътят на виното“ е уредена в откритото пространство на Етнографската къща-музей – дом на зърнен търговец от Възраждането. Кадуси, шарапана, бурета, кошове, машина за мелене на грозде, съдове за вино разказват за Пътя – от засаждането на лозите, до брането на реколтата и пълненето на чашите, посочва директорът на Историческия музей.

В Добруджанския край старите стопани отглеждат памид, тамянка, димят, мискет, нохан, а гроздоберът традиционно започва след Кръстовден. Преди средата на септември лозарите изваждат съдовете за бране на гроздето, за превозване на реколтата и за приготвяне на виното. Съдовете се „задънват“, накисват се със студена вода, а мухълът се премахва с вряла орехова шума, разказват от музея.

Обраното грозде се пренася с кадуси или в шарапани – гроздови корита, каквито съхранява Етнографската къща. Бъчварите майсторят кадусите от прави или дъговидно извити дъски, пристегнати с обръчи, като правят отвора елипсовиден или кръгъл и по-широк. От кръгла дупка малко над дъното изтича шарата. Кадусите събират по 500-800 килограма грозде. Шарапаната също се майстори от дърво – от топола, върба или бял дъб, като достига до два метра дължина и в единия й край има улей за изтичане на шарата, свидетелства „Пътят на виното“.

Традицията край морето позволява гроздето да се тъпче не само с крака, но и с кросното от тъкачния стан или със специално чепато дърво. Шарата се събира в специален дървен съд – джибур или подник, и се пренася в мазата. Там през фуния се изсипва в бъчвите. Гроздовият сок ври двайсетина дни като бъчвите не се запушват, за да може течността да се изчисти от семки и пяна. След като виното се избистри, бъчвите се затварят добре, за да не влиза въздух.

През 20-те години на миналия век, когато Добруджа попада под румънска власт, местните лозари започват да нагаждат производството си към вкуса на чужденците преселници, които харесват сладникавото вино. Така се заражда и специалната рецепта: десетина литра от шарата завират на силен огън и се добавят в бъчвата, за да се пресече виното и да запази сладката си жилка, разкриват от Етнографския музей.

В безводна Добруджа виното винаги е било със специален „статут“. Местните хора някога са смятали, че е по-здравословно да се пие вино, отколкото вода. Затова от еликсира опитвали дори и децата, на които бабите приготвяли винена попара.

„Пътят на виното“ може да разкаже още на любопитните на утрешния празник на Трифон Зарезан.