site.btaПисателят Васил Попов: Събрах много истории и вдъхновение на Антарктида

Събрах много истории и вдъхновение на Антарктида. Експедицията влияе много на идеите за продължението на "Пермафрост". Това каза в интервю за БТА българският писател Васил Попов, който е част от 34-тата българска антарктическа експедиция.

Попов е известен като автора на популярния роман "Мамник", по който бе създаден и сериал. Събитията във втората му книга обаче не се развиват в България и сюжетът не е основан на българския фолклор. Романът "Пермафрост" разказва за Антарктида и българската антарктическа експедиция, като преплита фолклора и митологията на няколко южноамерикански племена. 

"Когато пишех "Пермафрост" все още не бях стъпвал на Антарктида и говорих с учени, които са били на базата ни, за да разбера какъв е животът там", разказа той за БТА.

За продължението на книгата си, посветена на Антарктида, той получава покана да се включи в българската антарктическа експедиция и да събере впечатления лично.

"(Ръководителят на българските антарктически експедиции) проф. Христо Пимпирев се свърза с мен и каза, че е харесал "Пермафрост" и ме покани в 33-тата експедиция, но тогава се снимаше сериалът "Мамник" и го отложихме за тази година", обясни Попов.

Писателят е еколог по образование, като се е занимавал с хидробиология. По думите му литературата и науката са свързани чрез фолклора и ако човек обича природата и фолклора, няма как да не обича и науката. 

"Вълнувам се, че отивам на местата, където героите ми са били", сподели той. "Събрах доста истории и вдъхновение на Антарктида. За една седмица преживях и преминах през какви ли не емоции, чувствам се като на друга планета". 

Той отбеляза, че експедицията много влияе на идеите за продължението на "Пермафрост", въпреки че е дошъл на Антарктида с до голяма степен готов сюжет. 

Очаква се продължението на "Пермафрост" да влезе в печат след около година и половина. Въпреки че тази експедиция е наситена на емоции и идеи за написването му, Попов е отворен за още едно посещение на Антарктида догодина, когато книгата все още ще бъде в процес на писане.

"С удоволствие бих се включил и в следващата експедиция, ако, разбира се, проф. Пимпирев ме покани отново", каза той.

Българският научноизследователски кораб „Св. св. Кирил и Методий” (НИК 421) отплава за Ледения континент на 7 ноември от Варна. Плавателният съд пристигна във военната база на аржентинския град Мар дел Плата на 13 декември 2025 г. след едномесечно плаване през Атлантическия океан.

БТА има национален пресклуб на борда на НИК 421 от 2022 г. През февруари 2024 г. националната информационна агенция на България откри такъв и в българската антарктическа база „Св. Климент Охридски“ на остров Ливингстън. Генералният директор на БТА Кирил Вълчев съобщи преди четвъртото плаване до Антарктида на НИК 421 на 7 ноември миналата година, че националната осведомителна агенция ще изпрати свой специален кореспондент през януари-февруари 2026 г.

Пресклубовете съществуват благодарение на безвъзмездната подкрепа на българския научноизследователски кораб „Св. св. Кирил и Методий“ и на българската база „Св. Климент Охридски“ с предоставените помещения, които се прибавят към другите 41 национални пресклубове (33 в България, седем извън страната в съседни страни и в страни с големи български общности и един мобилен Национален пресклуб на книгата), подчерта Вълчев тогава.

Материалите на специалните кореспонденти на БТА на НИК 421 и на Антарктида са със свободен достъп в специалната тематична рубрика „Корабният дневник на БТА“ на български и английски език # България - Антарктида / Bulgaria - Antarctica и могат свободно да се използват от всички медии с позоваване на БТА. Кирил Вълчев припомни, че благодарение на своите кореспонденти агенцията е сред първите резултати в търсачка на Google при търсене с израза Antarctica correspondent.