site.btaУличната храна на Истанбул: вкусна и предпочитана заради разнообразието и достъпните цени, но достатъчно безопасна ли е за здравето?

Ако в Истанбул имате уникалната възможност да закусите на европейския континент, да обядвате или вечеряте на азиатския или дори да похапнете нещо между двата континента, това се дължи и на огромното разнообразие от различни вкусотии, поднесени под формата на “улична храна”.

Интересна и дълга е историята на уличната храна в Турция. През 16 в. само шест процента от домовете са разполагали със собствени кухни, се посочва в някои исторически източници. И тъй като по това време не съществували ресторанти (първият ресторант в Истанбул “Хаджи Абдуллах” е отворен през 1888 г. на пристанището Каракьой на европейския бряг на Босфора), храненето навън e ставало предимно с улична храна, което създало възможности за постигане на изключително голямо разнообразие и усъвършенстване на вкусовете. 

Истанбулската улична храна не е  продукт на един-единствен регион, а представлява синтез от балкански, анадолски, близкоизточни и средиземноморски кулинарни традиции. В това отношение истанбулските ястия са като "мълчаливи документи", отразяващи историята и културното многообразие на града, приютявал три империи, посочват експерти, като допълват, че уличните специалитети са израз на космополитния характер на мегаполиса.

По данни на  специализираните издания видовете улична храна, предлагани в Истанбул, са около 35, без да се броят напитките, които особено в горещите дни и вечери са като еликсир за туристите и местните жители.

Сред най-популярните са симит, погачи, дюнер в различни разновидности, "мокър хамбургер", дюрюм, кокореч, сандвич с риба, дюрюм с риба, ориз с нахут, пълнени миди, кумпир, пържени картофи, лахмаджун, локма, долма, туршии, бадеми и др. Печените кестени и печената царевица пък са хитът на есента и зимата.

Според  статистиките около 13 млн. души дневно консумират улична храна в Истанбул. Вкусовото разнообразие и цените, които са достъпни и за местните хора, и за чужденците и са в пъти поевтини от тези в ресторантите, са главните причини. А броят на заетите в приготвянето, продажбата и обслужването е около 6 млн. души.

Покрай нарасналото влияние на социалните медии, истанбулските улични храни станаха известни и зад граница. В последно време пътеводителите за Истанбул наред с туристическите забележителности включват най-известните улични храни и адресите, на които туристите може да ги намерят. По своята популярност те дори засенчват туровете с посещения на местата, на които са заснети култовите сериали.

ВЛАСТИТЕ ЗАТЯГАТ МЕРКИТЕ ЗА КОНТРОЛ

Наред с това обаче напоследък случаите на хранителни отравяния, които често попадат в полезрението на обществеността, доведоха до значително увеличение на посещенията в спешните отделения. Медици твърдят, че увеличението е свързано най-вече с пилешко месо, миди и остатъци от храна, консумирани извън дома, писа в. "Миллиет".

В анкета на сайта "Nev Sağlık Grubu", на въпроса смятате ли, че уличната храна е безопасна за здравето, мнозинството от участниците са заявили, че са най-загрижени за чистотата и хигиената на уличната храна. Притеснителен факт е, че не е известен произходът на продуктите, посочват други. А според трети продавачите на улична храна нямат достатъчно познания за приготвянето, обработката и съхранението на храната.

Бурхан Д., майстор на кокореч в един бюфет в квартала  Бостанджъ, разказа за БТА, че инспекциите по безопасността на храните се извършват от екипи на Областната дирекция по земеделие и гори.

“Длъжни сме да даваме проби от продуктите, които използваме. При нередност получаваме сигнал и съответната храна се унищожава. Контролът във връзка с хигиената и обслужването на клиентите се извършва от екипи на  общината всяка седмица. А полицията периодично проверява кадрите от камерите. От седем години работя като майстор в този бюфет. Имаме договори с определени фирми, от които получаваме всички продукти и не сме имали рекламации. Важното е да се отнасяме с необходимата отговорност и да спазваме правилата, защото от това зависи здравето на хората", каза той.

Случаите на натравяния  с улична храна в последно време накараха властите в Истанбул да предприемат редица допълнителни мерки за контрол и своевременно предотвратяване на нередностите по отношение на уличната храна, които бяха обявени от областния управител (валията) Давут Гюл на пресконференция с участието на отговорни служители от голямата община, районните общини, специализираните учебни заведения и Института по съдебна медицина.

Търговците се задължават да инсталират камери, които да записват със звук и образ всичко, което се случва пред и около заведенията. Записите трябва да се съхраняват в продължение на един месец. В същото време се забранява на търговците да предлагат на клиентите да опитват по малко от предлаганите вкусотии. 

“Ще следим особено стриктно прилагането на изискването заведенията да съхраняват проби от продадените продукти в продължение на 72 часа", предупреди той. 

Инспекциите на храните ще се извършват 24 часа в денонощието. Собствениците на заведенията и служителите ще преминат обучение за безопасност на храните и хигиена. Ще бъдат прилагани административни санкции към неспазвщите изискванията, заяви още валията Давут Гюл пред турските медии.

Строги правила се въвеждат и за уличните търговци на количка (гондола), които се задължават да притежават сертификат за правоспособност.

В Турция инспекциите за безопасност на храните се извършват от Министерството на земеделието и горите и Министерството на здравеопазването. Общините имат ограничени правомощия и могат да извършват инспекции само в специфични търговски зони. 

“Ефективните инспекции, провеждани чрез сътрудничеството на всички страни, ще изиграят решаваща роля за осигуряване на безопасността на храните”, заяви неотдавна турският министър на земеделието и горите Ибрахим Юмаклъ пред турските медии.

По думите му “след последните събития (хранителните отравяния) властите са инициирали секторен одит, който се фокусира върху заведенията и продавачите на улична храна“.