site.btaДаниел Петров: Нито един сектор не е толкова значим за нацията, колкото земеделието

„Някога наричахме земеделието си българското аграрно чудо. Но то беше престъпно пропиляно -така от страна износител, България се превърна в страна вносител на почти всичко, което слагаме на трапезата си.“ - започна своята декларация от трибуната на Народното събрание. народният представител от „Възраждане“ Даниел Петров.

Той допълни, че земеделието никога не е било лека дейност нито в миналото, нито в настоящето, нито вероятно и в бъдеще. Селското стопанство в България винаги е имало стратегическо значение, не само защото осигурява продоволствената сигурност на страната, предоставя суровини за множество други отрасли и сектори от националната ни икономика, но и създава заетост и носи доходи на значителна част от населението в селските райони. 

„За съжаление всичко това днес съществува само на книга. В реалността положението е съвсем различно. Отдавна е прекъсната връзката между производство и преработка, между земеделец и потребител, между местен продукт и търговска мрежа. Налице е огромен структурен разлом и дълбока социална фрагментация, силно намаляване на семейната заетост, както и изключително нисък интерес на младите хора към земеделието.“, каза още Даниел Петров. 

Той отбеляза също така, че всичко това се случва в момент, в който храната остава най-важният фактор за съществуването на човечеството. Земеделието е основен отрасъл на националната ни икономика и има огромно значение както за благосъстоянието ни, така и за здравето ни. То предоставя основните продукти за хранително-вкусовата промишленост и осигурява доходи на значителна част от населението в селските райони.

„Нито един друг икономически сектор не е толкова значим за нашата нация.“, подчерта Даниел Петров и добави, че е шокиращо в епохата на техническия прогрес България да има няколко милиона декара пустееща, необработваема земя. В същото време се е създало дълбоко и трайно неравенство между арендатори и арендодатели, между едри и дребни собственици - нещо, което не е съществувало в историята на българското земеделие.

Тревожно е и състоянието на подсекторите, свързани с производството на основни хранителни продукти - мляко, месо, зеленчуци и плодове. Местното производство на месо покрива едва 50% от потреблението в страната, а при плодовете и зеленчуците се наблюдава трайна и дългогодишна тенденция на спад.

„За годините, откакто България е член на Европейския съюз, загубихме 75% от много малките и средни стопанства, гръбнака на българското земеделие  - от 500 000 до едва 130 000.“, заяви народният представител. От тях над 250 000 са семейни стопанства, което означава реален отлив от около 600-700 хиляди души косвено. В продължение на 20 години българското производство на плодове и зеленчуци е било бавно и методично унищожавано поради няколко основни фактора.

„Не бяха създадени условия то да бъде развивано, а в същото време големи борсови играчи с политическа протекция превърнаха сивия търговски сектор на селскостопанска продукция в пъти по-голям от регламентирания.“, посочи Даниел Петров. По думите му съсипването на българското земеделие е резултат основно от управлението на ГЕРБ и ДПС - партии, които са управлявали страната през целия „демократичен преход“, заедно с множество политически патерици.

Даниел Петров напомни за политика, провеждана чрез Министерството на земеделието - създаване на мерки, насочени към „свои хора“, за сметка на реално нуждаещите се. Той припомни и думите на Ахмед Доган , че е „разпределял порциите на властта и открито признаваше, че е поставил свой човек в ДФЗ - най-големият разпоредител с бюджетни средства“, както и натиска за промени в Закона за ветеринарномедицинската дейност, довели до масово клане на животни от дребни стопани, притиснати от непосилни изисквания и данъци.

„След това започна безконтролен и безмитен внос на стоки и суровини от трети страни, каквато е Украйна. Ние предложихме въвеждането на антидъмпингови такси, но предложението ни беше отхвърлено поради страх от санкции.“, допълни още той.

Последиците от тези решения се усещат и до днес - българският пазар е залят от по-евтини стоки със занижени фитосанитарни показатели, които конкурират местното производство именно заради липсата на задължителните зелени мерки и биопрепарати, изисквани в ЕС.

Като пример за подобни заплахи Даниел Петров посочи и споразумението Меркосур, което припомняме, че беше отхвърлено с гласовете на евродепутатите на „Възраждане“ и на групата „Европа на суверенните нации“.

И днес, през 2026 година, данните за българското селско стопанство остават трагични - „данни, достойни за документален филм“. Непосредствено преди членството в ЕС земеделието е било около 9-10% от БВП на България. Днес делът му е едва 4%. От 2007 година насам има 64% спад на броя на стопанствата. 89% от земята е съсредоточена в 9% от стопанствата. 80% от субсидиите се усвояват от 6% от фермерите. А хората, за които земеделието е основна дейност, са намалели с 81%.

„Но добрата новина е, че това няма да бъде завинаги.“, каза Петров, като допълни, че махалото на историята вече се движи в обратна посока под влияние на геополитическите фактори, а никой не може да избяга от закономерностите на историята и да заличи следите от престъпната си дейност.

„Ще има такива, някои от които присъстват и днес в тази зала, на които ще им се иска просто да останат в историята. Но заради разрухата, в която превърнаха българското земеделие, мястото им ще бъде друго. Идват по-добри времена за България.“, завърши той.