site.btaОБНОВЕНА Докладът на генералния директор на БНР Милен Митев за периода май – октомври 2025 г. бе единодушно приет от СЕМ

Отчетът на генералния директор на Българското национално радио (БНР) Милен Митев за периода май – октомври 2025 г. беше единодушно приет днес на заседание на Съвета за електронни медии (СЕМ).

Той отчете, че по данни на социологическа агенция „Глобал Метрикс“ програма „Хоризонт“ достига до около 1,1 млн. слушатели месечно, а „Христо Ботев“ – до над 370 хил. слушатели. Пазарният дял на „Хоризонт“ за периода е между 19 и 20 процента за отчетния период, а общият дял на програмите на БНР е около 32% от радиопазара.

Митев подчерта, че сайтът на БНР остава сред петте най-четени информационни портали, като близо половината от аудиторията му е във възрастовата група 25–55 години, а делът на младежката аудитория е над 14 процента. Той посочи, че на всеки шест месеца се добавят около 2,5 млн. гледания на подкасти и видеокасти, като близо 70 процента от аудиторията им е във възрастовите групи 18–34 години.

Генералният директор отчете и активността на регионалните програми в дигитална среда, както и домакинството на 33-тата годишна конференция на Public Broadcasters International с участници от над 23 държави от пет континента. Сред образователните инициативи той открои старта на майсторски клас по радиожурналистика за студенти и конкурса за есе за ученици и студенти от българските общности в Украйна и Молдова.

Дигиталната трансформация и новият сайт

Милен Митев отдели специално внимание на старта на новия сайт на БНР, който е реализиран след края на отчетния период. Той призна, че при пускането му е имало технически проблеми, включително със стрийминга. „Установихме, че проблемът се дължи на хостинг услугата. След съвместна работа с техническите екипи от началото на тази седмица проблемът е отстранен“, уточни той.

По думите му до март се очаква пълното прехвърляне на архивното съдържание в новия интерфейс. „Няма да има нищо загубено – всяка статия ще бъде достъпна“, отбеляза Митев. Той уточни, че е взето решение цялото архивно съдържание да бъде интегрирано, след сигнали от аудиторията и служители на радиото.

Финансови предизвикателства

Като основен проблем генералният директор посочи липсата на приет държавен бюджет. „Започнахме годината в рамките на миналогодишния бюджет, което доведе до повишено напрежение и демотивация сред служителите“, каза Митев и допълни, че възнагражденията в БНР изостават с 30–40 процента спрямо средните нива в София.

Той информира, че от началото на годината щатното разписание е намалено с 20 бройки, а реално от април до декември са съкратени 37 души, без да се нарушава изпълнението на обществената мисия. „Радиото няма забавени плащания към контрагенти, но възможностите за инвестиции в техника са силно ограничени“, подчерта той.

Отделно внимание беше отделено на музикалните състави на БНР. „Надявам се моделът за финансиране чрез Министерството на културата да бъде реализиран, защото това ще изясни техния статут и ще позволи развитие“, каза Митев.

„В Министерството на културата срещнахме разбиране по отношение необходимостта музикантите да получават финансиране и от министерството. Това е поставено на пауза в момента, както и бюджетът“, уточни генералният директор на БНР.

Членовете на СЕМ

Габриела Наплатанова, член на СЕМ, определи отчета като „подробен и самокритичен“. „Аз искам да подчертая големите успехи, които постига БНР в този период, в който отбеляза и 90-ата годишнина от създаването си като най-старата обществена медия в България. Изключително влиятелна трибуна, авторитетна трибуна, както в България, така и в чужбина“, каза тя.

Наплатанова поздрави Милен Митев за инициативите за младежка аудитория. Тя попита колко би струвало подобряването на търсачката на сайта, както и с колко ще се повишат възнагражденията в музикалните състави при дофинансиране от Министерството на културата.

В отговор Милен Митев каза, че в рамките на договора за сайта има включена двугодишна поддръжка и че се работи по подобряване на търсачката и достъпността на съдържанието. По отношение на музикалните състави той посочи: „Ако се реализира моделът на финансиране, това би позволило поне 50 процента увеличение на възнагражденията“

Галина Георгиева, член на СЕМ, отбеляза, че БНР спазва стриктна финансова дисциплина и че за отчетния период не са стартирани административно-наказателни производства. „Основният проблем остава ниското заплащане и липсата на стабилност“, каза тя и призова за информираност на СЕМ относно бъдещите решения за разпространението и предавателя във Видин.

Къдринка Къдринова постави въпроси за достъпа до архивите, реформите в програма „Христо Ботев“ и работата на медийния омбудсман. „Интересува ме как радиото реагира на конкретни сигнали и има ли обратна връзка с подателите“, каза тя.

Митев отговори, че всички стари линкове ще бъдат запазени и нищо няма да се загуби. Относно програма „Христо Ботев“ той поясни, че тече диалог с екипите и синдикатите. Направени са срещи с ръководството на програмата, на които са дадени „неясни и неосъществими предложения“. „Обсъждаме и предлагаме различни варианти. Искаме да намерим такива, които да са максимално за работещите“, каза той.

По думите му двата основни проблеми според служителите били нарушена комуникация и неравномерно натоварване, което те намират за несправедливо. Митев уточни, че член на Управителния съвет присъства на срещите на колегите, без да се намесва, като наблюдател. „Уговорката ни е това да продължи до края на месец февруари. Човешки ресурси правят анализ на всеки човек в програмата. Въз основа на събраните данни от тези анализи ще вземем решения по отношение на структурата на „Хрито Ботев“, каза той.

По отношение на сигналите до медийния омбудсман генералният директор на БНР уточни, че много от оплакванията са за липса на обективност и безпристрастност. Повечето касаят програма „Хоризонт“, и това, че водещите имат мнение или опонират на събеседника си. Един от основните начини да се води диалог е водещият да опонира на събеседника. Има разлика между лично мнение и пристрастност, отбеляза Митев. 

„Няма изненада, че държите лидерството по доверие“, каза Пролет Велкова, член на СЕМ. Тя постави въпроса за ролята на журналистите спрямо дезинформацията и пропагандата. „Въпросът е къде стои журналистът – дали усилва ехото на пропагандата или помага на аудиторията да се ориентира“, каза Велкова и изрази наблюдения, че чува кремълска пропаганда от ефира на „Хоризонт“.

„Работата на общественото радио е да се противопоставя на всяка форма на пропаганда и да дава възможност на слушателите сами да изградят мнение чрез различни гледни точки“, каза Митев и повтори, че журналистите в БНР полагат усилия да бъдат максимално обективни „с уговорката, че всички сме хора и всеки има мнение, а мнението не означава непременно пристрастност“.

„Аз не смятам, че имаме журналисти, които да усилват ехото на кремълската пропаганда“, подчерта генералният директор на БНР. 

По думите на Симона Велева, председател на СЕМ, „Българското национално радио е остров не само на професионалната, но и на свободната журналистика и върви уверено, както в бъдещето, така и с мост към миналото“. Тя попита дали БНР предвижда организиране на лидерски дебати в рамките на предстоящата предизборна кампания и как радиото се справя с отказа на политически лидери да участват в общи формати.

Генералният директор на БНР Милен Митев отговори, че радиото ще направи опит да организира лидерски дебати, както и в предишни кампании. Той посочи като основно предизвикателство изискването за равно третиране на всички регистрирани политически субекти, което често затруднява реализирането на смислени дебати между лидерите на големите партии. По думите му наличието на множество формации с радикални послания води до разпокъсване на ефира и отблъскване на аудиторията. Митев уточни, че БНР последователно е поставяло въпроса за необходимост от по-голяма гъвкавост в изборното законодателство, като подчерта обществената функция на лидерските дебати за информирания избор на гражданите.

Велева постави и въпроси за програмния профил и развитието на програма „Христо Ботев“, включително баланса между различните жанрове и достигането до по-млада аудитория.

Митев отбеляза, че програмата по дефиниция е насочена към образование, наука и култура, но с времето е станала „прекалено сериозна“. Той подчерта необходимостта от промени в начина на представяне на темите и от отчитане на интересите на младите хора, без да се губят качеството и задълбочеността на съдържанието. Като пример посочи включването на нови формати и сътрудничество с инфлуенсъри. По думите му целта е „Христо Ботев“ да остане културна програма за цялото общество и да разшири аудиторията си, без да загуби традиционните си слушатели.

Във финансовата част Велева попита за задълженията на БНР към Столичната община. Митев отговори, че радиото изпълнява одобрен петгодишен погасителен план, който към момента се спазва, и че погасяват и текущите си задължения. 

Велева обърна внимание и на съществуването на три сайта на БНР, включително стария архивен сайт - old-news.bnr.bg, което създава объркване за потребителите заради неактивни линкове и липса на ясно обозначение, че съдържанието е архивно.

Митев призна, че е допусната комуникационна грешка при представянето на процеса по прехвърляне на архивното съдържание към новия сайт. Той заяви, че е взето решение целият архив да бъде интегриран в новата платформа и че след приключване на процеса старият сайт ще отпадне като активен източник. Генералният директор поднесе извинение към аудиторията за създаденото объркване и подчерта, че се работи по пълното техническо и съдържателно прехвърляне.

В края на дискусията Симона Велева препоръча на началната страница на стария сайт ясно да бъде обозначено наличието на нов сайт на БНР.

На срещата присъстваха и членове на Управителния съвет на БНР - Димитър Абрашев, Анна Хаджиева и Даниел Спасов.  

В рамките на заседанието бяха разгледани и доклади на дирекция „Лицензионни, регистрационни, правни режими и международна дейност“ на СЕМ.