site.btaЙордан Тодоров: Държавата първо се отказа от ресурсите си, а сега рискува да загуби над 350 милиона лева

Във връзка с разпространената от Министерството на енергетиката информация, че придобиването на 10% държавно участие в проучването на нефт и газ в блок „Хан Аспарух“ в Черно море е „историческа стъпка за българската енергетика“, народният представител Йордан Тодоров от „Възраждане“ излезе с остра позиция.

Според Тодоров това представяне създава подвеждащо усещане за стратегически пробив, без да отчита реалната цена, която ще бъде платена, реалния риск и загубения през годините държавен суверенитет, както и научен, технически и кадрови капацитет.

„Държавата доброволно се отказа от самостоятелно проучване на собствените си морски ресурси, прехвърли контрола и управлението на частни компании, а днес тържествено се хвали, че е придобила 10% участие в нещо, което ѝ принадлежи по право.“, заявява в позицията си народният представител.

Той подчертава още, че проучването на нефт и природен газ е сред най-рисковите дейности в енергийния сектор и че това обстоятелство удобно се премълчава в официалните съобщения.

„Проучването на нефт и газ е дейност с изключително висок риск. От всеки 100 проучени геоложки структури в глобален мащаб едва 10-15 съдържат каквито и да било количества въглеводороди. От тях само 7-8 достигат до етап, в който могат да бъдат разработени като търговски находища. Това означава, че в над 90% от случаите вложените средства не се възвръщат изобщо“, посочва Йордан Тодоров.

По думите му рискът е още по-голям при морските находища, особено в дълбоководни условия, където геоложката успеваемост спада до около 8-12%, а търговски рентабилни стават едва 2-3 находища от 100.

„Причината е, че цената на един единствен офшорен сондаж може да надхвърли 100 милиона долара, а икономическият праг за рентабилен добив е значително по-висок от този на сушата“, допълва народният представител и обръща внимание и на факта, че дори при откриване на нефт или газ това не означава автоматично начало на добив.

„Следват години допълнителни проучвания, инженерни анализи, екологични оценки, инвестиционни решения и изграждане на инфраструктура. В този етап много от „откритията“ отпадат, защото количествата се оказват недостатъчни, добивът технически сложен, или разходите по-високи от очакваните приходи.“, подчертава той.

Според Йордан Тодоров ключов фактор за успеха на подобни проекти са контролът и научният капацитет, които държавата ни е загубила още в края на 90-те години.

„Ликвидирането на Държавната геоложка служба в края на 90-те години беше стратегическо отстъпление на държавата от управлението на собствените ѝ подземни богатства и отстъпването им в полза на частни компании срещу смешни концесионни такси.“.

По думите му с този акт България се е отказала от десетилетия натрупван научен, технически и кадрови капацитет, както и от огромни масиви от данни и научни разработки. Според него особено тежки са последствията за хидрогеологията и управлението на водните ресурси.

„След закриването на службата и прекратяването на периодичните изследвания на подземните води, техните количества и качество на практика намаляват с всяка следваща година. Дългосрочната сигурност на водоснабдяването е нарушена, а водната криза от изминалата година не беше инцидентна – очаквам да се задълбочава.“, предупреждава народният представител.

В заключение Йордан Тодоров заявява, че днес държавата плаща цената на тези решения чрез слаб контрол върху концесиите, зависимост от данни, предоставяни от самите концесионери, и липса на инструменти за активна защита на националния интерес.

„Всичко това трябва да бъде съградено отново от прахта, когато Възраждане управлява държавата. В противен случай сме обречени на вечна бедност.“, категоричен е той.