След 25 години преговори и на фона на засилено глобално напрежение Европейският съюз е напът официално да подпише знаково търговско споразумение с четири южноамерикански държави. В същото време обаче недоволството на фермерите в ЕС нараства, а някои държави членки вече се готвят да блокират гласуването по споразумението с Меркосур в Европейския парламент, пише Европейският нюзрум - платформа за сътрудничество между агенциите на 23 европейски държави, сред които е и БТА.
Мнозинството от страните от Европейския съюз дадоха в петък зелена светлина блокът да подпише споразумението за свободна търговия с Бразилия, Аржентина, Уругвай и Парагвай след десетилетия на преговори и отлагане в последния момент малко преди Коледа.
По време на срещата на посланиците на страните членки на ЕС в Брюксел пет правителства се противопоставиха на споразумението – Франция, Полша, Австрия, Унгария и Ирландия, докато Белгия се въздържа. Предишната безизходица през декември беше преодоляна с глас „за“ от Италия, която преодоля резервите си след получаване на окончателни гаранции.
Затова в събота, 17 януари, председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и председателят на Европейския съвет Антониу Коща ще пътуват до столицата на Парагвай Асунсион – тъй като страната в момента е ротационен председател на Меркосур – за да подпишат официално договора.
Според председателя на Еврокомисията тази стъпка утвърждава Европа като „надежден партньор“, способен „да поеме собствен курс“. Фон дер Лайен заяви също, че „днес Европа изпрати силен сигнал, че сме сериозни относно ангажимента си да диверсифицираме търговията си и да намалим зависимостите си“.
Споразумението беше приветствано и в Южна Америка, като бразилският президент Луис Инасио Лула да Силва нарече сключването му исторически ден за многостранността (мултилатерализма). „На фона на все по-протекционистка и едностранна международна среда, споразумението е сигнал за международната търговия като фактор за икономически растеж, от който ще спечелят и двата блока“, заяви той.
Сделката обаче все още трябва да бъде одобрена от мнозинството евродепутати в Европейския парламент, където коалициите при гласуванията стават все по-нестабилни и непредсказуеми. Дата за вота все още не е обявена. Фермерите остават твърдо против, като организации като Ирландската асоциация на фермерите заявиха, че работят за провалянето на споразумението в парламента.
Ако споразумението бъде ратифицирано, новата зона за свободна търговия с над 700 милиона души ще бъде най-голямата по рода си в света, според Европейската комисия. Очаква се споразумението да увеличи годишния износ на ЕС към страните от Меркосур с до 39 процента, или 49 млрд. евро, което може да подкрепи над 440 000 работни места в Европа.
Твърдите застъпници на споразумението с Меркосур
Миналата година търговските спорове на ЕС със САЩ дадоха нов тласък на блокирания процес, като европейските държави искаха да покажат, че международната търговия по ясни и предвидими правила не е отживелица.
Германската индустрия от години настояваше за финализиране на сделката. Канцлерът Фридрих Мерц приветства пробива в петък като „крайъгълен камък в европейската търговска политика и важен сигнал за нашия стратегически суверенитет и способност за действие“.
По-специално автомобилната индустрия, машиностроенето и фармацевтичният сектор се очаква да спечелят. В момента вносът на автомобили в страните от Меркосур например е обложен с 35 процента мито.
Икономистът от „Делойт“ (Deloitte) Давид Марек заяви, че това е важен момент във време, когато пазарите все повече се фокусират върху защитата на вътрешния пазар от чуждестранна конкуренция. В рамките на европейския пазар конкуренцията също ще се засили, което може да доведе до усилия за намаляване на цените и подобряване на качеството на продуктите.
Според анализатора на инвестиционната платформа Екс Ти Би (XTB) Павел Петерка Чехия е сред най-големите печеливши от споразумението, тъй като автомобилният ѝ сектор, подобно на германския, ще извлече значителни ползи.
Испания е сред страните, които най-силно настояваха за финализиране на сделката. Премиерът Педро Санчес приветства споразумението, което ще позволи „на испанските компании да навлязат на нови пазари, да изнасят повече и да създават повече работни места“.
В публикация в социалните мрежи Санчес подчерта значението на споразумение, което ще позволи на ЕС да „поддържа силна връзка с Латинска Америка - сестрински и стратегически регион“, в свят, в който „не всичко е мита, заплахи и лоши новини“. Той настоя, че пактът изгражда „нови мостове и съюзи“ за постигане на „споделено благоденствие“ със страните от Южния конус (Аржентина, Чили и Уругвай - бел. ред.).
Съседна Португалия, също поддръжник на сделката, изтъкна значителното ѝ въздействие върху страната и Съюза.
Министърът на земеделието и морето Жозе Мануел Фернандеш подчерта, че предвид геополитическата ситуация споразумението е от съществено значение, като посочи „големи възможности“ за продукти като вино, зехтин и сирена. Той отбеляза също, че има дефицит от 500 млн. евро в търговския баланс с Меркосур и че споразумението ще позволи този недостиг да бъде компенсиран.
Дания е друг защитник на свободната търговия в ЕС и правителството ѝ напълно подкрепя споразумението. „Това е огромен пробив. И за Дания, която като малка, отворена икономика зависи от търговията с други страни“, заяви министърът на храните, земеделието и рибарството Якоб Йенсен.
Дания се надяваше споразумението да бъде финализирано по време на датското председателство на ЕС, което продължи до 31 декември. Това не се случи, но министърът изрази удовлетворение, че ЕС сега предприема стъпка към отваряне на нови пазари, след като президентът на САЩ Доналд Тръмп наложи мита върху европейски стоки.
Съседна Швеция също е дългогодишен поддръжник. Министърът на търговията Бенямин Дуса заяви, че очаква по-добри възможности за износ за автомобилната и фармацевтичната индустрия, както и по-ниски потребителски цени и повече малки и средни предприятия да започнат търговия със страните от Меркосур.
„За много от тях технически е било сложно и твърде скъпо да наемат адвокати, за да изнасят например за Бразилия“, каза Дуса.
Основателни опасения на фермерите
Въпреки това Европейската комисия, която договори текста, не успя да спечели подкрепата на всички държави членки.
Франция, където политици от целия политически спектър възприемат сделката като атака срещу влиятелния земеделски сектор, оглави в крайна сметка неуспешен опит тя да бъде блокирана. Противниците на пакта се опасяват, че позициите на фермерите им ще бъдат подбити от поток от по-евтини стоки – включително месо, захар, ориз, мед и соя – от аграрния гигант Бразилия и съседните ѝ страни.
Във вторник около 350 трактора навлязоха в Париж за нов ден на фермерски протести с искане за „конкретни и незабавни действия“ от правителството, което трудно се справя със земеделското недоволство. Събитието обаче беше съпътствано и от дезинформация – разпространен беше генериран от изкуствен интелект видеоклип с трактори в столицата, опроверган от екипа за проверка на факти на германската агенция ДПА.
Френският министър на земеделието Ани Женевар заяви, че одобрението от посланиците на държавите членки „не е краят на историята“, тъй като Европейският парламент тепърва трябва да гласува сделката. Тя подчерта също, че „гневът на фермерите е дълбок и исканията им са легитимни“.
Фермери протестираха и в Полша и Ирландия, и блокираха пътища и в Белгия и други страни, докато ЕС даваше зелена светлина на сделката в петък.
Дори след вота в петък фермери в Белгия продължиха да организират протести и блокади, за да изразят враждебността си към споразумението. Още в края на миналата година стана ясно, че Белгия ще се въздържи от гласуване, тъй като редица нейни ѝ правителства не постигнаха консенсус. Регионалното правителство на Валония се противопостави на сделката, а на федерално и фламандско равнище коалиционните партньори не постигнаха съгласие.
Фламандската националистическа партия N-VA на премиера Барт де Вевер беше най-гласовитият защитник на споразумението, но не събра достатъчна подкрепа сред другите политически сили.
По време на протестите във Варшава в петък полските фермери се оплакаха, че сделката може да залее полския и европейския пазар със значително по-евтини хранителни вносни стоки, застрашавайки местните производители.
По-рано същия ден консервативният президент Карол Навроцки се срещна с фермери, участващи в организирането на протеста, и заяви готовност за сътрудничество със земеделската общност.
Премиерът Доналд Туск заяви, че споделя опасенията на протестиращите фермери срещу знаковото споразумение. „Гласувахме „против“ на всеки етап, включително и при последното гласуване“, добави той.
Министърът на земеделието Стефан Краевски заплаши да сезира Съда на Европейския съюз по повод търговското споразумение ЕС–Меркосур.
Дори някои от страните, гласували „за“, се сблъскват с вътрешен натиск.
В Словения например председателят на Словенската земеделска и горска камара (KGZS) Йоже Подгоршек повтори, че организацията, представляваща националните фермери, не може да подкрепи сделката с Меркосур, тъй като тя е вредна за европейските земеделци.
Министерството на земеделието отговори на опасенията, като обеща внимателно да следи прилагането на споразумението и при рискове за словенското земеделие да настоява за мерки и да използва всички налични защитни механизми.
Фермерите на ЕС са на първо място
Решаващата промяна, която допринесе за убеждаването на Италия и получаване на европейско одобрение беше направена именно в областта на предпазните механизми: прагът, който задейства разследвания за чувствителни селскостопански продукти при пазарни смущения, беше намален от 8 процента на 5 процента. Това означава, че Европейската комисия остава готова да започне разследване при 5 процента увеличение на обемите на вноса или 5 процента спад на вносните цени на конкретни продукти като говеждо месо, птиче месо, ориз, мед, яйца, чесън, етанол или захар.
Одобрението на Италия, подчерта премиерът Джорджа Мелони, е станало възможно „благодарение на гаранциите, получени за нашите фермери“, които правят баланса „устойчив“. Правителството не е можело да даде зелена светлина „за сметка на нашите отлични продукти“, заяви Мелони, като отново настоя, че никога не е имало „изключване по идеологически причини“.
Рим е бил допълнително успокоен от отстъпките, постигнати през последните седмици: компенсационен фонд от 6,3 млрд. евро, засилен фитосанитарен контрол, ангажимент за неувеличаване на цените на торовете и възможност за отделяне на допълнителни 45 млрд. евро от следващия бюджет на ЕС за Общата селскостопанска политика (ОСП).
Освен това споразумението ще защитава над 340 традиционни хранителни продукта от ЕС, признати като географски означения, и ще въведе таван върху количествата продукти от Меркосур, които се ползват от по-ниски мита за говеждо, свинско и птиче месо.
Тези допълнителни предпазни мерки убедиха и други страни като Румъния.
Според президента Никушор Дан Румъния е гласувала в подкрепа на споразумението едва след договарянето на допълнителни гаранции за защита на румънските и европейските производители заедно с други държави членки.
Всъщност позицията на Румъния по споразумението с Меркосур е силно поляризирана- между подкрепата за потенциалните икономически ползи, като достъп до нови пазари и възможности за износ, и опасенията за въздействието върху вътрешното земеделие, екологичните стандарти и конкурентоспособността на румънските производители. Последните го определят като сериозна заплаха за жизнеспособността на националния агрохранителен сектор.
Подобна ситуация се наблюдава и в Словакия, която също гласува „за“. Министърът на земеделието Рихард Такач приветства предпазните механизми, които гарантират ежемесечен контрол и проверка на качеството на внасяните продукти, така че ЕС да не бъде изложен на риск.
Българският министър на земеделието и храните Георги Тахов заяви, че „разходите за енергия, торове, фуражи, труд и услуги продължават да нарастват, докато пазарната възвръщаемост остава несигурна. Това пряко застрашава икономическата устойчивост на стопанствата, особено в страни като България, където доходите са под средното за ЕС“.
Затова България също подкрепи въвеждането на защитни механизми в законодателството на ЕС за защита на интересите на фермерите и ограничаване на потенциалните рискове за земеделския сектор. Освен това заместник-министърът на икономиката Дончо Барбалов изрази намерението на страната да засили присъствието си на пазарите на Меркосур в съответствие с възходящата тенденция през последните години.
Сега бъдещето на споразумението ЕС-Меркосур зависи от държавите членки и Европейския парламент.
/ЕС/
Моля потвърдете купуването на избраната новина
