site.btaНа 8 януари 1918 г. американският президент Удроу Уилсън прокламира мирен план в 14 точки за следвоенното развитие в света

На 8 януари 1918 г. президентът на Съединените щати Удроу Уилсън изнася реч пред Конгреса във Вашингтон, в която представя проект от 14 точки за принципите и договарянето на всеобщ мир след края на Първата световна война (1914-1918).

Основополагащи са постулатите за равноправие и справедливост при разрешаване на междудържавните спорове, като водещи трябва да са историческото наследство, етническият състав на населението в спорните територии и правото на самоопределение.

Непосредствената причина за речта на Уилсън са стартиралите през декември 1917 г. в Брест-Литовск мирни преговори между Съветска Русия и Централните сили (Германия, Австро-Унгария, Османската империя и България). Те са следствие от приетия на 8 ноември 1917 г. „Декрет за мира”, по време на Втория общоруски конгрес на Съветите в Петроград (дн. Санкт Петербург). В основата на декрета е идеята за справедлив и демократичен мир „без анексии и контрибуции” и отказ от тайната дипломация и съглашения.

След края на войната проектът на Уилсън е представен и пред делегатите на Парижката мирна конференция (1919). Идеите на американския президент за национално самоопределение дават надежди на България за справедливо решение на въпроса с Македония, Тракия и Добруджа, но претенциите са отхвърлени от страните победителки от Антантата с подписването на Ньойския договор. Вследствие на формулираните 14 точки на мирната конференция в Париж е одобрено решението за създаване на Обществото на народите като инструмент за колективна сигурност и разрешаване на международни спорове. 

Следва речта на Удроу Уилсън пред Конгреса, поместена в бюлетина на Българската телеграфна агенция, в която той коментира развитието на войната и представя своите 14 точки:

Вашингтон, 8 януари 1918 г. /Ройтер/ Председателят Уилсън отправи до Конгреса едно послание, в което застана против постановената от Централните сили в Брест-Литовск програма и заявява, че представителите на Централните сили са поставили за съглашението, което трябва да сключи, основи, които се подаваха на едно тълкувание в либерален дух, докато те не бяха прибавили една по-подробна програма с точни условия. Тази програма не прави никакви отстъпки. Тя означава, че Централните сили имат намерение да запазят всичките територии, които те заемат, като едно трайно увеличение на своята мощ. Представителите на Русия не можеха да вземат под внимание подобни предложения, стремящи се към надмощие и пропити от жажда за завладяване. От чие име говорят Централните сили? Говорят ли те от името на болшинството представляващо народа или от това на империалистичното малцинство, което досега господстваше над цялата им политика, както и над работите в Турция и балканските държави, които бяха принудени да вземат участие във войната или ние имаме действително пред нас и двете страни, които са в явно противоречие и без надежда за споразумение?

Колкото до поканата отправена до противниците от Централните сили да съобщят военните си цели, Уилсън посочва многократните си изложения на военните цели, както и последната реч на Лойд Джордж, който говори с чудна откровеност от страна на народа и правителството на Великобритания. Липсата на искреност и точност е на страната на Германия и съюзниците й. Никой държавен мъж, имащ и най-малкото понятие за отговорност, не би позволил, даже и за един само момент, да се продължава това ужасно проливане на кръв, ако не е уверен, че целите за които се дават жертви в хора, не съставляват опасението на истинския живот на обществата. Руският народ, безпомощен, и, както изглежда, напълно лишен от помощ против непоколебимата сила на Германия, отправя позив до нас да кажем какво желаем и да заявим по кои точки нашите мнения се различават. Нашето интимно и горещо желание е да се намери път, който да ни позволи да помогнем на руския народ да осъществи своите големи надежди за свобода и траен мир. Нашето намерение и желание е събитията, водещи към мир да станат напълно открито и да не представляват никакво тайно съглашение. Времето на завладяване и увеличения мина, както и времето на тайните договори. Това, което искаме в тази война не се отнася само до нас. Ние желаем светът да се организира и консолидира по такъв начин, че да може да живее спокойно и частно всеки мирен народ да бъде гарантиран против насилията и егоистичните атаки. Ако другите не намират правда, ние също не можем да я намерим…

***

Вашингтон, 8 януари 1918 г. /Ройтер/ …Програмата за всесветски мир е, прочие, и наша програма. Първата точка от нея е, че всички мирни договори трябва да бъдат публични, да станат публични и че след това никоя международна тайна конвенция от какъвто и да било род не трябва да се сключва, а дипломацията да работи винаги открито и пред целия свят. Втората точка от програмата е пълна свобода на мореплаването в морето извън териториалните води, както в мирно, така и във военно време, с изключение само на моретата, които са напълно или отчасти затворени за изпълнение на международните договори. Третата точка от програмата е едно колкото е възможно по-голямо премахване на всички икономически препятствия и установяване на равенство в търговските отношения между всички народи, които се привързват към мира и се обединяват за запазването му. Четвъртата точка е да се дадат и приемат прилични гаранции и въоръженията на народите да бъдат сведени до един минимум съвместим с вътрешната сигурност.

Петата точка от нашата програма е свободното, искреното и напълно безпристрастно уреждане на всички колониални искания, въз основа на строго съблюдаване на принципа, щото в решенията, които трябва да се взимат, всички въпроси за суверенитета и интересите на населенията да имат същата тежест, както оправданите искания на правителствата, чиито права трябва да бъдат разграничени. Шестата точка се отнася до изпразването на руската територия и до уреждането на всички въпроси, отнасящи се до Русия по начин, който да гарантира най-доброто и най-свободното съдействие на другите народи от света, за да се даде на Русия да реши без пръчка независимо от собственото си икономическо развитие и националната си политика, и да се обезпечи за Русия искреното и приятелско допускане в обществото на свободните народи, при желаните от нея закони и, освен това, подпомагането във всичко, от което Русия има нужда и което сама тя желае. Третирането на Русия през идните месеци от страна на братските й народи ще бъде ясно доказателство за добрата им воля и за тъжното схващане на нейните страдания.

Като седма точка от програмата, целият свят да се съгласи, че Белгия трябва да бъде изпразнена и възстановена без да се правят опити за ограничение на суверенитета й. Акцията за тази последната ще служи да се възстанови между народите вярата в законите, които те са изработили за уреждане на взаимните си отношения. Без тази примирителна акция, силата на международното право би била завинаги засегната. Осмата точка: Цялата французка територия трябва да бъде свободна и окупираните територии трябва да бъдат върнати. Неправдата, извършена спрямо Франция през 1871 г. от страна на Прусия по въпроса за Елзас и Лотарингия, трябва да бъде поправена за да може мирът да се обезпечи отново в интерес на всички. Девета точка: Поправката на границите на Италия трябва да стане съобразно националните граници, които ще трябва ясно да се признаят. Десета точка: На народите от Австро-Унгария, за които желаем да ги видим покровителствани и да се обезпечи едно място между народите трябва да се даде възможност и случай за едно автономно развитие. Единадесета точка: Сърбия, Румъния и Черна Гора трябва да бъдат изпразнени и окупираните територии върнати. На Сърбия трябва да се даде свободен и сигурен излаз на море. Отношенията между разните балкански държави трябва да бъдат определени чрез приятелски съвещания, съобразно с историческите данни и народността на населенията. Гаранции би трябвало да се създадат за политическата и икономическа независимост и за териториалната цялост на разните балкански държави. Дванадесета точка: На частите от сегашната Турска империя би трябвало да се обезпечи едно сигурно ползване със суверенитет, но и на другите народности които понастоящем са под турско владичество би трябвало също да се обезпечи, безсъмнено, сигурност за живот и абсолютна и свободна възможност за едно автономно развитие. Дарданелите би трябвало да бъдат открити, под международни гаранции за свободното минаване на параходите и за търговията на всички народи.

Тринадесета точка: трябва да се създаде една независима Полска държава, в която да влизат териториите населявани от безспорно полски елементи. Тя би трябвало да има свободен излаз на море. Нейната икономическа независимост и териториална цялост би трябвало да се гарантира от международен договор. Четиринадесета точка: Трябва да се създаде една обща конфедерация на народите. Специални договори трябва да бъдат върху взаимните гаранции за политическата независимост и териториална цялост еднакво за големите и малките държави.

***

Вашингтон, 8 януари 1918 г. /Ройтер/ Посланието на председателя Уилсън продължава: „Ние оставаме до край наред с другите правителства на съюзните народи. Ние не завиждаме на величието на Германия. В тази програма няма нищо, което да е в ущърб на това величие. Ние не завиждаме на Германия за никаква научна придобивка или отличие и за никое предприятие, което е спомогнало да спечели едно бляскаво и завидно име. Ние не искаме да се борим против Германия нито чрез оръжие, нито чрез търговски съглашения, ако тя е готова да се присъедини към нас и другите мирни народи в един справедлив мир. Ние желаем само това Германия да заема едно място между народите в света със същите права. Ние не желаем да предлагаме също на Германия промяна на нейните институции. Обаче има едно предварително условие за всяко разумно преговаряне от наша страна с Германия, то е да се знае дали нейните представители говорят от името на болшинството в Райхстага или от името на военната партия. Тази програма почива на принципа за правда за всички народи и народности и върху правото им да живеят заедно при еднакви условия, в свобода и сигурност, били те силни или слаби. Моралният апогей на тази решителна война за човешката свобода дойде. Американският народ е готов да постави на изпитание своята сила, своята най-висша цел, своята сигурност и своята преданост.